Късчета живот
My personal thougts, dreams and wishes (well, at least these ones, which could be made public property :) )
Днес в 10:30 :Ангел: стана на 3 години.
Да ни е жив и здрав, и да е много послушен :). Като мама :).
Нещата за детското парти в градината вече са занесени. Дано си изкарате хубаво :). И да не пиете много, ей!
Тук бях написал още купища философски простотии за това какво било станало и какво не било за тези три години. С голям кеф ги забърсах и оставих само горните редове. Защото днес това е най-важното, нали?
Вчера открих Open Clip Art Library – една постоянно увеличаваща се колекция от clip art изображения, които са под някаква форма на свободен или безплатен лиценз.
Бидейки естетичен инвалид, аз не мога сам да сторя нищо, което да носи радост на окото (като изключим :Ангел:, но това е една друга тема). И когато трябва да сложа картинка някъде, трябва първо да я намеря, а второ да съм сигурен, че тя е с подходящ лиценз.
Open Clip Art Library ми дава шансът да използвам което си искам изображение в моят сайт. И като за начало аз ожънах една купчина “smiles”, които активно смятам да използвам, за да освежавам моите бъдещи материалчета тук.
Свободените лицензи, под които са тези изображения (масата от тях са public domain, другите са Creative Commons) ми дават право да си ги ползвам в този блог 🙂 !
Днес най-накрая имах възможността да гледам DVD-то на Star Wars: Revelations.
За този филм научих от предварителните новини на /., както и от официалната новина (пак на /.). Още от първата новина бях сериозно заинтригуван, а втората направо ме въодушеви. Дотолкова бях възторжен, че реших да чакам и да си сваля направо DVD изображението, за да си го гледам с възможно най-доброто качество.
Днес, след няколко дни сваляне и навиване, DVD-то беше тържествено опечено и аз се усамотих за 50 мин с ноутбука и филма.
Мога да кажа, че очаквах по-малко. Филмът е направен аматьорски, но с много желание, труд и творчество :). Актьорската игра е аматьорска, но и самите актьори – също. Ефектите са на много добро ниво. Даже на моменти – твърде добро!
Като цяло историята е леко постна, но за сметка на това дава материал за много нови серии. Дали ще се появят, това е въпрос на който сега не мога да отговоря. Да се надяваме, че ентусиазмът няма да стихне и ще видим още след известно време.
Списъкът на хората, дарили от своето време и нерви, е дълъг. Той може да се види накрая на филма.
Аз ви съветвам – жертвайте малко bandwidth и си кажете мнението. Може да свалите съвсем легално и безплатно филмът от torrent tracker-ите (силно препоръчителният метод) или от другите огледала. Освен 3.5GB DVD iso image имате на разположение и MOV (250 МБ), и WMV (250МБ).
Приятно гледане, и не забравяйте да споменете с добро хората!
Last week I shared my initial disappointment with Lineage! My post was in Bulgarian, and I had no intention to continue the story, but… it seems I will have to.
The reason to write this is simple: After 5 days of trying, my “experience” with Lineage is the same – the server is only capable for “upgrading” my installation (which it does great), but after that I cannot connect to any server.
Today I decided to cancel my account, because I do not want to give money just hoping that I may be able to connect. And while cancelling the account, they asked me for comments.
I submitted my evaluation (which is greately low, as you can imagine), and I sent them this link.
So here I will explain what was my terrible experience with Lineage:
1. Installation: Huge download, but this may have its benefit. I was unable to see it, because I never did it into Lineage, but… anyway, 890MB is just huge download, right?
2. After this huge download (last week) I installed it and I found that Lineage still needs to download upgrades. The download was done in two passes, about 15000 files on the first pass, and another 11000 files on the second pass. That would not be a problem, if the speed was not pathetic. I had to wait more than a day to complete this download. I was pissed off, but again – I decided to wait and hoped that it will deserve the nerve and the effort.
3. After about 25 hours it was ready. I tried to register an account. Wooow! Database errors? WTF? No chance, I was not able to register for more than 4 hours. Again – I decided to wait and see – my hope was that maybe they will fix it later.
4. Success. About 10 hours later I was able to register my precious account!
5. Now let’s play! I entered all in my brand-new Lineage installation and…. Server is not available (or some kind of similar message). Shit! I was really pissed off, and I wrote my first very disappointed comment.
6. Five days later (today), the situation was the same. The only difference was that for these 5 days it upgraded another 64 files :). It seems these guys are working, but at least I cannot get any service from them.
So, guys, if you decide to read that – please do something! Fix your servers, hire someone, who can do it if you can’t! I try to connect not from some rear-end of the world, but from Europe. My ADSL is 2MBit line – I hope it should be sufficient for your great game.
I was really touched by the idea to try how it would be in the Lineage world. But that world was closed for me.
I am really sorry. You will not have me 🙁 !
> 
“Сгодихме се, сгодихме се, сгодихме се…”
> – Хубава ли е? [Охааа]
> – Богата ли е? [Има си хас]
> – А роднините? [Мммм, богати, направо си е \*\*\*\*\* майката!]
>
> > Текстът в курсив е моята асоциация, която се поражда като слушам простотията!
Днес седнах да слушам поредното “Микрофон и мишка” по “Дарик”. Хубаво предаване, но в него (за втори път) присъстваше и частта от горния рекламен слоган.
Тези, които не са го чували, може да си помислят че става въпрос за реклама на ракия, вино, евентуално циганска булка ако щете! Но не. Така започва рекламата на инициатива, свързана с фактът че България ще става член на ЕС.
Като изключим пошлата идея, която е залегнала в съобщението, си мисля: ако някой чужденец чуе това “нещо” преведено, какво ще си помисли? “Гледай само кои са се сгодили за нас”? Няма любов братче, няма ценности! Хубава е (става за ебане), богата е (ще лежим и ще ядем, и няма да работим – нищо ново), и роднините са cool (с две думи – ще ни траят, къде ще ходят)!
Абе, прости рекламописачи-тапири! Къде ви е акъла?! Вие нормални ли сте бе? Как изтормозените ви съзнания не можаха да родят нещо свежо, нещо модерно, нещо… нещо европейско? Как все измисляте дрисни като:
> … Да заколим прасето с една карнобатска …
Само че това не е карнобатска ракия. Това е нещо друго. И съм бесен, че тъпите ви овчи мозъци не са успели да го разберат!
От два дни се каня да пиша този пост, и все забравям или имам друго за писане. Но вече няма мърдане – просто няма!
С немалко гордост мога да ви кажа, че донякъде като резултат от увещанията ми, донякъде воден от собствения си здрав разум, един от моите колеги от МЕИ-то и [надявам се] приятел – Владо Георгиев – вече си има собствен блог.
Онзи ден стартира с първия постинг (и с първите проблеми), но вече май всичко е ОК.
Владо, пожелавам ти дълголетно дългоблогене, и по-кратки синдроми “да блогя или да не блогя”. Ако съдя по втория постинг смятам, че ще е интересно за четене ;). Направо не мога да повярвам, че ти си бил измежду превеждащите тези апокрифни версии на Пътеводителите… Аз в казармата само StarCraft успях да превъртя.
Само не разбрах: ще делегираш ли права и на Бо да пише 🙂 ?
Имаше навремето един такъв “бисер” в кандидат-студентско съчинение за Хр. Смирненски:
… Смирненски е с единия крак в миналото, с другия – в бъдещето, а между краката му е страшната действителност…
Това ми хрумна сега, когато започнах да търся име за този постинг, от любимите ми бисери е!
Само че това, което искам да споделя тук, не е смешно. Страшно е. Единственото хубаво е, че човешки живот не е загубен, макар много нерви да са изпотрошени и много отрицателни емоции да са изстрадани.
Вижте сами материалът. Накратко: писан е от емигрант, който има едновременно:
* Нещастието да му откраднат колата, и той след това да докладва в полицията;
* Щастието след това той да си я намери пред блока, само реко изръчкана отвсякъде;
* Нещастието да иде пак в полицията, където да съобщи, че я е намерил, и да я изгуби отново;
* Нещастието да трябва да излезе от българската граница (рано или късно);
* Нещастието да срещне глупави, необразовани (да, различни неща са), мързеливи и нехайни митничари;
* Нещастието да го върнат три (май толкова беше) пъти от границата;
* Щастието въпреки всичко това да свърши добре (в смисъл, без затвор или друг наказателен акт срещу него).
Звучи ли ви абсурдно? Прочетете материалът!
Познавайки българската действителност от преди 6 месеца смея да твърдя, че това е абсолютно възможно да се случи в България. Ни най-малко не е преувеличено, и изглежда човекът знае какво прави и какво пише.
Много се вързах на тази история. Заболя ме отвътре, и пак ме обзе чувство на обреченост. Обречеността да съм вечно емигрант… 🙁
Както преди време споменах, от известно време изпитвах трудности с намирането на свестен RSS четец, различен от Лисицата.
Минах през какво ли не. И всяко нещо, през което минах, ми създаваше някакви проблеми. Единият спря да се ъпдейтва като хората – взе да маже feed-овете един върху друг.
Вторият пък реши, че някой му е заключил storage.xml и не може да работи правилно, та трябва всеки път да дава малоумно съобщение на екрата.
И така засега свърших с Abilion инсталиран на компютъра ми. Ще го видим що за стока е – вече май не вярвам, че може да се намери свястно животно, което да оцелее с моята динамика на новини. Чак се замислям – толкова ли много чета feeds, та чак самите автори не са си изтествали продукта добре? Едва ли… просто говорим за некачествен софтуер. Правен набързо, тестван набързо. Или тестван от самите си потребители.
Abilion не е open source. Въпреки това е безплатен и съответно мога да го ползвам. Изглежда много интуитивен, повечето редовни неща, които четящите ги вършат, си ги има вече интегрирани в него. Може би дори е по-удобен и от предишния ми четец? А може и така да ми се струва.
Досега съм му намерил 2 бъга :(. И двата при първоначалната настройка – надявам се да съм улучил просто неизтестван много добре код. Въпреки тези бъгове го инсталирах, настроих и в момента той чете ли, чете. А аз от време на време го наглеждам.
Големият му тест тепърва предстои. Ще видим дали ще се сработим или не – скоро ще се разбере.
Тези дни не бложа. Човъркам. И днес сметнах, че е крайно време да ми писне 🙁 !
Афанасчо ми изпрати игрицата Lineage. С обещанието, че е голямо времегубене, защото било супер зарибяващо. И понеже историята звучеше правдоподобно, аз реших да рискувам и да я инсталирам.
И се започна 🙁 !
1. Инсталационния файл (890 МБ) се свали сравнително бързо и безболезнено.
2. Трябваше да направя акаунт. Два дни! Два дни се опитвам да си направя пробен акаунт на официалния сайт. Отначало не искаше да праща confirmation mail. След това ми даваше DB Error. Най-накрая, след непрекъснато пробване успях да постигна заветната регистрация!
3. Пуснах Lineage. Започна да ъпдейтва. 15,000 файла, около 1ГБ. Сваляше с умопомрачителна скорост от рода на 10КБ/сек 🙁 ! Точно 28 часа, с няколко прекъсвания.
4. Вече горд собственик на ъпдейтната игра, опитах да се логна. НЪЦ! Не ще. Всичките сървъри казват “сървъра в момента е капут, опитай по-късно”. Ама всички – до един!
Вбесен изтривам това лайно, наречено Lineage. Ако ще да е най-великата в световен мащаб игра, собствениците и са си оставили ръцете до лактите. Явно е предназначена за висши компютърни експерти, които са едновременно и търпеливи, и внимателни (да не засегнат нещо скапания процес в паметта). Може би иска Т1 линия…? Може би е само за американци (макар да твърдят обраното)?
Да не забравя да си закрия и акаунта, че ако ми вземат $15 за първия месец съвсем ще подивея от ярост!
Писна ми от тъп софтуер, написан с краката и изплют безплатно с надеждата да се печели от абонаментни планове!
Днес Афанасчо ми изпрати тази притча. Не знам откъде е стигнала до него, ако някой знае източник – нека се обади в коментарите :)…
> В голям европейски град (например Москва) се отворил “Център за Продажба на Мъже”, който давал възможност на жените да си избират мъж по свой вкус. Центърът заемал пет етажа и качеството на предлаганата стока, т.е. на мъжете, се повишавала в зависимост от етажа – колкото по-високо, толкова по -луксозно. До тук добре, обаче, имало едно задължително условие – ако жената веднъж напусне без покупка даден етаж, тя повече не може да си купи нищо от този етаж.
>
> И така, две приятелки влизат в този Център. На първия етаж те виждат табелка с надпис “Продават се мъже, които имат работа и обичат децата”. Приятелките четат този надпис и го обсъждат: ” Ами,да…да има работа и да обича деца е по-добре, отколкото нищо… Но какво има по-нагоре?”
>
> И те се качват на втория етаж, където виждат тази обява:”Продават се мъже -красавци, имащи високоплатена работа и обожаващи децата”. “О-о-о!”, – решават приятелките, – “Какво ще има тогава по-нагоре?!”
>
> И се качват на третия етаж – “Продават се мъже – красавци, имащи високоплатена работа, обожаващи децата и помагащи в домакинската работа (миене на чинии, почистване на санитарните помещения, работа с прахосмукачка)”. “Стига, бе-е-е!!!”, – приятелките са в екстаз, – “Какво може да бъде по-хубаво от това? Я да видим!!!”
>
> На четвъртия етаж ги посреща реклама: “Продават се много романтични и чувствени, много верни мъже-красавци, имащи високоплатена работа, обожаващи децата, помогащи в домакинството”…. “Боже, дръжте ме! А на петия етаж тогава какво има??!!”
>
> А на петия етаж ги посреща кратка обява “Този етаж е празен и се използва само като доказателство за това, че на жените не може да се угоди. Благодарим ви за посещението и ви желаем приятен ден!”
Историята е много показателна, и много вярна. Който може – ще разбере ;).
