Daily – Page 23 – doncho.net

Category: Daily
My personal thougts, dreams and wishes (well, at least these ones, which could be made public property :) )

Ски 2012 – 2

Posted on 2/21/2012 by Doncho

Последните два дни

…минаха с малко вятър и много писти.

Петият ден с Веси и Ангел посетихме Latemar, един от ски-курортите, в който не бяхме ходили. Латемар се намира близо до Predazzo, което май е най-голямото селище в региона на тези ски курорти. До Предазо не стигнахме, но видяхме доста интересен транспорт (класически “влакчета” като тези от Слънчев бряг навремето) от селището до кабинковия лифт, който е подходът към Латемар.

В Латемар нямаше толкова вятър, колкото имаше предишния ден. На самия хребет, разбира се, духаше много, но по-долу нещата бяха съвсем приемливи.

Едно от “интересните” неща на деня беше, че Ангел успя да се изплющи много качествено на една червена писта, и да си разкървави носа. Беше интересна картинка през целия ден (чак и вечерта). Кръвта ту рукваше, ту спираше (след много мрънкане, защото трябва да лежи по гръб). Включително полежа по гръб и на самата писта, както и в заведението, където обядвахме.

Като изключим обаче този малък инцидент, лифтовете и пистите на Латемар ни забавляваха цял ден. Даже накрая бързахме, защото се притеснявахме да не изпуснем кабинковата линия за връщането, и от там – автобуса за Сорага. Този ден покарахме доста добре, включително и по една червено-черна писта, в началото на която имаше категорично предупреждение, че е основно за опитни скиори. Но и тримата се справихме, макар Веси и Ангел доста бавно да свалиха стръмния участък на пистата (и при мен беше предизвикателно, но с успоредни ски и с повечко кураж аз се справих доста бързо и успешно).

Ако някога се върнем в Доломити, със сигурност ще направим поне един, два дни на Латемар! Има къде да караш, има и чудесни писти!

Последният ден бяхме на класическото Alpe Lusia, което си го познавахме от първите два дни и знаехме къде са приятните неща за всеки от нас. Този ден с Веси успяхме да минем и последната черна писта, която без съмнение е най-трудната писта, която до сега съм минавал в Доломити. Една такава завита, по-тесничка и доста стръмна, със зловещо предупреждение в началото “само за експерт-скиори”. Е, ние не бяхме експерт скиори, но с изключение на тази най-трудна част (която свалихме бавно, внимателно и не без емоция), пистата беше едно много приятно изживяване.

Децата, както обикновено, караха повече по сините писти, макар че ние с Веси понатиснахме Ангел и го взехме с нас на няколко от червените.

Времето беше страхотно, като за последен ден. Температурите бяха близки до нулата, нямаше вятър, имаше страхотно слънчице и въобще много му се радвахме на този последен ден! Снегът беше започнал да се топи и повече лепнеше по ските и обувките.

С Веси пак до последния момент карахме, хванахме лифта за най-горната част на комплекса почти в последния момент, и след това се прибрахме по червена писта и по последващата я черна до самия път. След зловещата черна писта по-рано през деня, последната черна ни се стори почти лесна :). Но най-важното е, че въпреки предизвикателствата никой не се контузи, като изключим някое и друго разтегнато сухожилие.

Спокойно мога да кажа, че шест дни ски не ми стигнаха! Догодина трябва да планираме поне 10 дни, за да може да ни омръзне като хората. Разликата в цената на лифт-картата между 6 и 10 дни е малка (т.е., не идва двойно), така че колкото по-дълго оставаш, толкова по-евтино ти излиза единичния ден.

Пътят на връщане

…си беше като пътя на отиване. Като цяло топло време, докато не стигнахме Сърбия. Там в продължение на повече от 300 км шофирахме през нощта и през гъста мъгла, което ни забави солидно. Тръгнахме от Сорага в събота в 10:00. В Лозен бяхме около 08:30 в неделя. В Пловдив – в 10:30.

Изводът за мен е: почивката беше страхотна! Но вече свърши 🙂

Ски 2012

Posted on 2/15/2012 by Doncho

Пътуване, пътуване, пътуване. След като сте се напътували почти 24 часа, минали сте през 4 държави, гонили са ви италиански полицаи, за да ви спрат буса и да ви поискат документите за проверка, слагали сте вериги и сте преодолявали 18% наклон на пътя при -13 градуса, та след всичко това пристигате от София в Сорага, Италия.

Пътуването

…беше интересно. Случките от по-горе бяха напълно реални. Може би си струва да се спомене още тежкия сняг, който ни валя в Хърватска и Словения. След 400+ км в Хърватска при тежък, нощен снеговалеж и без кьорав снегорин мога да кажа, че всеки който се оплаква как не сме чистили нашите пътища ще го пратя да си гледа работата! Платена магистрала в Хърватско беше оставена на снежния произвол повече от 6 часа, докато пътувахме по нея. Не срещнахме нито един снегорин, единствените “почистващи” снега бяха безотговорните автобуси, летящи с 80-120 км/ч при максималнодопустими 60 (с оглед на обстановката). Ние бяхме принудени да караме с не повече от 60-70 км/ч, точно поради тежкия сняг. Но не се виждаше и помен от снегопочистваща техника!

В Словения нещата бяха с няколко идеи по-добри: виждаха се снегорини, макар магистралата отново да беше непочистена.

И в двата случая смело мога да твърдя, че нашите магистрали са с пъти по-добре обгеижвани, поне ако сравним нещата тази зима! Смело го твърдя, защото използвам доста нашите магистрали, и всеки ден гледам състоянието им, поне на тройните платна преди София. Така че следващия път, като се оплакваме, не е зле да знаем как стоят нещата при съседите!

Веднага след Любляна зачестиха предупреждения, че подходът към Италия откъм Триест е затворен поради силен вятър. Силен вятър наистина имаше, но пътят си беше отворен, за голям наш късмет (иначе маршрутът ни се увеличаваше поне с 300 км отгоре).

Имахме интересно преживяване веднага, след като влязохме в Италия. По това време аз шофирах. До два километра, след които влязохме в Италия (няма граница между Словения и Италия) зад мен светнаха две сини лампи и полицейски автомобил ни отби от пътя. Слава Богу, не беше заради нарушение. Поискаха ни документите на всички, провериха ги и ни пожелаха приятно пътуване. Явно български бус им се е видял твърде съмнителен по този маршрут.

След тази случка спряхме да похапнем (страхотно телешко, мммм!), и след интересен извънградски маршрут (който се оказа, че сме могли да избегнем, ама пуст GPS) пристигнахме в хотела.

Интересно пътуване беше, да видим как ще е връщането.

Ден 1-2: Алпе Лусия

Първия ден решихме да следваме указанията на ски-екскурзоводката и заедно с нея (и с буса на хотела) отидохме до Alpe Lusia. От там тръгва кабинкова линия до един от курортите, част от Dolomiti Super Ski. Dolomiti Super Ski представляват няколко несвързани един с друг комплекса, всеки един от които е поне толкова голям, колкото Пампорово или Банско. Комплексите са навързани само и единствено с безплатен транспорт, но понякога придвижването от един в друг комплекс може да отнеме до час и половина, покрай силно насечения терен (пътен наклон от 14% е нещо нормално за местността, най-тежкия наклон, по който минахме, беше 18%).

Беше време за най-сериозния разход: лифт картите. Имахме вариант да вземем лифт карти за част от комплексите (цена за възрастни: около EUR200), но предвид че щяхме да сме силно ограничени само в съответния комплекс, преценихме че е по-добре да дадем EUR240 на човек и да можем да караме където и да е в Dolomiti Super Ski. Ох! Но това “ох” беше очаквано, предвид че лифт картата винаги е най-солидния разход от всяка една ски почивка. Двама възрастни и едно дете: ~EUR650.

За EUR40/ден/човек получаваме:

Безплатен автобусен транспорт в региона
Достъп до стотици километри лифтове и писти
Безплатен достъп до всички съоръжения (от типа на Ski Park, детски комплекси и т.н.)

Като цяло сделката си струва, и ако го разделим на единица километър писти, излиза около три-четири пъти по-евтино от България. Това, разбира се, не значи че трябва да не се ходи в България, а че е крайно време в България да направят ски курорт с повечко километри ски писти (Банско, например, е много добър кандидат, друг такъв е Витоша).

Областта Тревали е страхотна! Първите два дни ние се завъртяхме основно около пистите на Alpe Lusia. Те ни се сториха доста подходящи, така че и втория ден “въртяхме” пак там. Дълги червено-сини писти, които като цяло добре отговаряха на нивото на компанията.

Ние с Веси се отделихме за малко, за да може да минем всички червени и две от черните писти (по които повечето хора от компанията предпочитаха да не минават), но като изключим това отделяне, си карахме с децата и приятелите.

Дни 3-4: За малко… но все пак

Новината на втория ден беше, че Мартин се разболя. Доста сериозно. Ние го оставихме с вирус и контролирана температура, оказа се че предписаното лечение не е подействало и се е наложило минаване на инхалации и венозен антибиотик. Състояние, близко до пвнемония, а той с неговия риск в белите дробове… нищо добро не би дошло от това. Като цяло много притеснително състояние, което веднага ни подтикна да търсим варианти за спешно прибиране на семейството ни към България. За съжаление, не беше възможно лесно да намерим такива варианти (говорим варианти на приемлива цена, защото Ал Италиа беше готова веднага срещу EUR1500 да ни превози, стига да стигнем до Милан). Слава Богу, след около 20 часа детето се стабилизира, след това тръгна към поправяне и като цяло, към момента в който пиша това (края на четвъртия ден), не се налага да се прибираме по спешност. Баба и дядо се справиха геройски с предизвикателството, макар че не ми се мисли през какво са минали… сигурно така и няма да научим.

Вторите два дни отново бяхме в Тревали, но този път в областта Сан Пелегрино. Там се оказа, че има много подходяща писта за Боян (4 г.), на която с майка му могат да си въртят колкото искат. А за останалите има добър “коктейл” от червени писти (компанията вече беше за червени писти и аз не им давах много-много да се отпускат по сини такива). Покрай моите усилия да ги карам по червени писти “ударихме” и един леко черен участък, но фактът че всички се справиха с него само ме обнадежди да не им позволявам повече да се “отпускат” по синьо :). Е, може от време на време, но в никакъв случай основно сини писти, както беше в началото.

Първия ден около Сан Пелегрино разучавахме и карахме. Втория, за съжаление, повече пиехме! В областта имаше чудовищен вятър, който доведе до това да спрат лифтовете точно в момента, в който компанията се беше разделила по различни склонове. Аз и Юлиян успяхме да се приберем с (извънреден) градски транспорт от края на една писта, а Веси с децата запънаха между пътищата и им се наложи с много клатещи се лифтове и червено-черна писта да слязат до автобусната спирка. То добре, че пак беше възможно… но като ги видяхме как изглеждат след слизането, веднага поръчахме топъл шоколад за децата и бира за Веси (аз мислех, че ще иска греяно вино, но тя реши бира… странна работа 🙂 ).

Досега, четири дни, всичко се развива по план. Като изключим една много тежка вечер, пълна с притеснения, спешни телефонни разговори, безкрайно и безуспешно ровене из Мрежата за възможни билети за самолет, автобус и коли под наем. Важното е, че детето сега е добре, чуваме се редовно и много се надяваме да не се стига до ситуация, в която да трябва отново да търсим спешни билети.

Мисля, че всички от компанията си почиват много добре. Единствено Ангел се опита да се разболее, но въпреки 37.8 температура заяви, че ще кара ски с нас. Дойде, беше на пистата със ските цял ден, и вечерта беше ОК. Много се радвам за страхотната му имунна система и за каления му организъм. И ще благославям винаги датчаните за това, че в детската градина го калиха по същия начин, както каляват всички деца там. Въпреки ужасените преживявания, при които баба му трябваше да го прибира целия мокър и с кал в гърба, при минусови температури. Оцеля, кали се, и сега боледуванията му се заключават обикновено с това: една вечер температура и готово. Да е жив и здрав!

Парк-хотел “Авизио” е страхотен, но мисля, че хората тук заслужават по-истинско ревю и на английски език.

Да се надяваме, че оставащите два дни ски и един ден пътуване ще минат пак така страхотно!

How to resolve: Impossible to start Hyper-V Virtual Machine on Asus Barebone

Posted on 2/9/2012 by Doncho

I’ve got three barebones, configured as high-performance PCs at the office. The usage of these PCs was decided to be Hyper-V servers, which test team would setup and use for their dark matters.

All that was great, with the exception of one: No virtual machine could successfully start! We successfully installed and configured Hyper-V Servers, but then any virtual machine, doesn’t matter imported or new, would fail startup with the dreadfull message “<virtual machine name> could not initialize”. Very helpful, as you can imagine.

I contacted my best source for any virtualization issue whatsoever: Alex Miloev! The situation became even darker, as he was not able at the moment to help deeper, and I exhausted more or less any “simple” fix I could imagine. Solutions from the newsgroups suggested what I already did (stuff like “turn on your processor virtualization flag”, Doh!).

I was desperate to the degree, where I started looking for and downloading VMWare ESXi 5.0. Knowing what risky business this is, I guess you do understand my desperation 🙂 .

The thing, whcih did it, I found almost by accident. This very interesting hotfix You cannot start virtual machines on a computer that is running Windows Server 2008 R2 and on which a CPU is installed that supports the AVX feature did the charm. I was not initially sure, since I did not know / I was not able to check if my disks were of this kind, but I decided to try it.

And the miracle happened! All worked like a charm! First on one of the machines: all was OK. Then the other two – just installation of the fix itself removed the obstacle and all VMs started normally!

Microsoft, however, offered very weird way of delivering the hotfix! I never received hotfix download link by e-mail, I guess this is something of the new stuff, which Microsoft constantly tries to change (actually, to make it better, but it’s not always better). Nevermind that, the hotfix link came, it worked and now my machines are working like a charm.

Windows Phone Support in Bulgaria: Please, no more bullshiting!

Posted on 2/5/2012 by Doncho

Disclaimer: I cherish my personal relation and friendship with many of my ex-colleagues from Microsoft and Microsoft Bulgaria (yep, these are different things, you’d know if you were in both). However, I cannot hold my disappointment today, so I needed to post this. Friends and colleagues, I still do love and respect you and I’m your friend. This post has nothing to do with you, it’s not against you personally, it’s against this, which makes even you suffer much at work!
And now, the post…

Today I red in the Windows Phone Developer Blog that Windows Phone Marketplace support is being extended to support the following countries: Argentina, Indonesia, Malaysia, Peru, and the Philippines. The news filled me with joy, since I always believed that Windows Phone Marketplace support is normally first for the larger economies, then for the smaller, etc. etc. And now since we hit Philippines, it means that Bulgaria should already be a supported country, right? RIGHT?

Hmmm, quick check! Alas, no! Not yet! Can’t buy a rusted penny from the Marketplace, because… my credit card is not supported, my country is not-yet-supported! Almost 2 years since the platform was announced!

Damn!

Let’s do some economics and math: Bulgarian GDP – per capita (PPP) is $13,500 (2010 est.), Philippines’ GDP – per capita (PPP) is $3,500 (2010 est.). WTF, this is like 4 times more than Philies!

Now, please stop telling us that “market size”, “country wealth” etc. are guiding points for all the bureaucracy, which takes decisions about Marketplace support per country. The facts above are rock-stone solid: average Bulgarian is 4 times richer than the average Philippine and Microsoft still prefers to give Philippine the Windows Marketplace, but not to enable it for Bulgaria? Am I allowed it to ask again: WTF?

I am really jealous, of course! But I’m more insulted than the reasoning, which we’ve been given by Windows Marketplace executives, when we asked about Bulgarian support. “Market size”, my hairy a**! I see above how much this “market size” matters.

And it’s not only Windows Phone Marketplace! It’s also XBox Live, it’s Office 365, it’s many other services, which make us “third class citizen” from Microsoft perspective. I’d be offended, if I was not too much insulted by such behavior!

Please, please, oh pretty please, can someone really tell us why? And when?

Disclaimer 2: I’m writing this text before ACTA is accepted and in order in my country. After that I’ll be most probably forced (I do not write “sued” here, because there’ll be no need for court order!) to remove it by Microsoft for infringing their copyright on the name, because that’s how the big companies will be able to fight the criticism: not with expanding their services and keeping their customers happy, but mainly with repressing measures for the ones, dared to mention their name in the critic materials! That’s why ACTA has to be stopped at once!

Image (cc-by) Luca Hammer.

За българските евроизбранници и едно писмо

Posted on 2/4/201210/31/2012 by Doncho

Когато се разгоря борбата покрай АСТА, освен петицята, която подписах, реших да изпратя и следното писмо до всички български евродепутати:

From: Doncho Angelov <*****@doncho.net>
Date: 2012/1/31
Subject: АЗ съм против ратифицирането на ACTA
To: …

Здравейте!

АЗ съм против ратифицирането на ACTA , тъй като считам, че това накърнява правото ми на достъп и търсене на информация, както и личната ми неприкосновеност, гарантирани от конституцията на Република България! Като ИЗБРАН ОТ МЕН, представител в ЕП, настоявам да защитите МОИТЕ права, като гласувате ПРОТИВ това срамно споразумение!

Надявам се Вашият морал да бъде на страната на Вашите избиратели, а не на чужди и срамни корпоративни интереси!

Поздрави!
Дончо Ангелов

Останах много учуден от факта, че един от народните избраници, г-н Евгени Кирилов, си направи труда да ми отговори! Разбира се, възможно е отговорът да е от негов секретар или друг служител, но най-важното е, че имаше отговор лично до мен! А не гръмки похвали из Лицевата книга. Като Кристиян Вигенин, който веднага лично се похвали как се е справил с тези писма, слагайки си спам филтър за тях.

Браво на г-н Вигенин, отлична техника за борба с избирателя! Колко млад, а вече осъзнат, един завършен продукт “български Депутат”! Донесете кифтетата!

Колкото до мен, аз благодарих на г-н Кирилов в нарочно писмо. Единственото, за което съжалявам, е че не бих могъл да дам гласа си за него, защото той е от квотата на партия, на която нито вярвам, нито уважавам и без висшите управленци на която България отдавна би била едно по-добро място под слънцето!

Тъжно ми е, че и хора като Светослав Малинов вероятно също са си “сложили спам филтъра”. Въпреки това, че съм гласувал за него. Няколко пъти! По различни поводи! Не го е срам!

Отдавна съм се уверил, че на България и трябва мажоритарен избор на депутати! Много и трябва! 120 депутата в парламента, 100 от тях мажоритарни! За да се спре с подобно пренебрежително отношение. И “народен избраник” наистина да е “народен”, а не “партиен” такъв. Защото тогава въпреки партийната принадлежност, ще можеш да гласуваш за хора, за които знаеш, че ще свършат работа. А и те ще го знаят.

Ех, Deichmann, Дайхман!

Posted on 1/28/20121/28/2012 by Doncho

Днес беше ден за покупка на обувки! И понеже малко или много като се каже обувки се сеща човек и за Дайхман, минахме през магазинът им в МОЛ “Сердика”.

От последвалото преживяване останах изключително разочарован! Толкова разочарован, че скоро няма да им стъпя в магазините.

Дайхман, изглежда, много бързо са забравили немската точност, организация и изпълнение и са минали в “български режим”. От една страна хвърлят десетки, ако не и стотици хиляди лева за реклама, за да ни наливат в главата колко са страхотни, как човек не трябва да пропуска техния магазин и т.н. Е, добре, съгласихме се, да видим сега колко сте страхотни.

В магазина им, спор да няма, разнообразие от модели. НО:

Номерацията за мъжките обувки започва от 40, върви до 42, след което скача на 45! Номера 42.5 са редки като кокоши зъби, а откриване на номер 43 се равнява на петица от 6/49!
Единствените 43, които намерих, бяха обувки, за които съм сигурен, че и дядо ми (Бог да го прости!) би се зачудил дали да обуе, ако можеше да си ги позволи. Грознички, за сметка на това скъпи даже след намалението. Естествено, налична е цялата гама. Т.е., в добрите времена на магазина са зареждали и номер 43 (…набива ти се в главата този извод.

Удивен от находката си, извиках продавач-консултант. Тя дойде, очевидно сконфузена от ситуацията. Зададох и въпросите, които си зададох сам по-горе, а именно защо при толкова пари, хвърлени за маркетинг, снабдяването на зимни обувки е отчайващо. Момичето ме погледна със съжаление (то няма как другояче да погледнеш такъв балък като мен, който си е помислил че в Дайхман може да намери каквото търси) и любезно и усмихнато ми обясни, че такова е снабдяването, че тя много съжалява и т.н. Личи си, че корпоративния тренинг си е свършил работата – госпожицата беше любезна до край, съчувстваше ми, но някак това не ми помогна.

Помолих я да извика някой, на който може да се оплачем. Тя извика друга госпожица, от която също получихме завидна доза съчувствие, но и уверението че нищо не зависи от нея и ако искаме, да се оплачем.

Поради това и реших да се оплача така, по-публично!

Едновременно с това, искам да помоля мениджмънта на високо ниво в Дайхман следното:

На вниманието на:
„Дайхман търговия с обувки” ЕООД
Ул. „Околовръстен път” 260, София бизнес център
Сграда С, ет.1, офис 109
1766 София
customer-service-dbg @deichmann.com
Копие до:
Диана Неделчева
Head of Marketing
Diana_Nedelcheva@deichmann.com

Г-да и г-жи мениджъри в Deichmann България,

Добре е, че имате подготвен персонал, който да обслужва хората. Добре е, че давате пари за реклама (те така или иначе са ви бюджетирани, и аз изпълнявам бюджет, и аз знам как (и понякога – защо!) се прави).

Моля Ви, спрете бонуса на тази част от мениджмънта, която отговаря за снабдяването. Недопустимо е в магазин в МОЛ “Сердика” (т.е., едно от най-оживените места през зимата) да липсват точно зимни обувки точно от най-популярните номера. Ако Вашият мениджър по снабдяването не разбира от анализ на пазара, от съотношение търсене/предлагане, от плътност на продажбите (по място и по време), и въобще от Supply Chain Management, с който така се гордеете на уеб сайта ви, моля преместете го на позиция, която отговаря на нивото му на (не)компетентност, и назначете на негово място човек, който ще си обича работата и ще си я върши както трябва!

Не приемам никак оправданието, което чух, че точно зимни обувки се търсели сега и затова нямало! Естествено, че ще се търсят зимни обувки! Също така се търсят и гребла за сняг (макар някои железарии трудно да разбират този прост факт, те може би очакват да продават греблата за сняг през юли)!

Вие не сте квартално магазинче, което продава млеко и яйца целогодишно. Вие сте сериозен бизнес с обувки и като такъв трябва да имате компетентни хора, добра снабдителна верига, софтуер с който да може да предскажете търсенето и предлагането по магазини, проучвания за търсенето и предлагането и въобще всички благини, която селската ни железария не може да си позволи, за да разбере че гребла за сняг се продават през зимата! Вместо да инвестирате във (вероятно) висока заплата на Вашия мениджър по снабдяването, вземете инвестирайте в по-горните неща и сложете компютър, който да взема решенията вместо този господин или госпожа. Компютърът, уверявам Ви, ще взема много по-компетентни решения от текущия служител!

Причината гневът ми да е така остър не е, че имаше изчерпани номер 43 от някой номер. Всички модели зимни обувки бяха без номер 43, с изключение на “дядовите калцуни” от по-горе. Разбирам, че е нормално някои от моделите да свършат, независимо колко добре работи снабдяването.В гореописаната ситуация обаче всички модели нямаха най-вървежния номер.

Ако не сте разбрали вече, нека Ви опиша до какво доведе това в моя случай. Моля, прочетете го, защото съм сигурен, че повечето ваши клиенти ще се почувстват по същия начин и вероятно ще понесете същите последствия и при тях:

Вашият клиент не успя да остави при вас едни 150 лв. Вместо това, той отиде в съседния магазин, и ги остави там. Да, и там на някои номера липсваха номер 43, но повечето бяха заредени
Вашият клиент си тръгна от Вашия магазин изключително разочарован и не без известно количество гняв, породен от Вашата корпоративна некомпетентност. Да, грешката на един човек (или екип): в случая този по снабдяването, направи така че добрите резултати на другите екипи са без значение. Например успехът на маркетинга, който ме накара да вляза първо в Дайхман, въпреки че имаше и други магазини в мола. Или успехът на екипа за обучение на служителите. Вашите служители биха направили всичко, за да ми угодят, само че не можеха да ми продадат обувки, защото нямаше в техния склад и те наистина бяха напълно безпомощни! Е, купих си връзки за обувки, добри връзки наистина, поздравления!
Дайхман вече няма да е първият магазин, в който ще влизам! Независимо от това с колко реклами ще ми проглушите ушите, тази случка и необикновено глупавата ситуация, в която ме поставихте, ще държи влага доста време. Повярвайте, по едно време дори ми беше смешно, преди искрено да Ви съжаля, и след това да си тръгна разочарован!
Днес Вие не само загубихте 150 лв. Освен тази загуба вие помогнахте на конкуренцията да спечели 150 лв. Т.е., отрицателния финансов резултат за вас е поне 300 лв. Но тъй като парите не са всичко, вие загубихте репутация и доверие, и генерирахте такова към Вашите конкуренти.
Ако продължите така, освен да ви пожелая “на добър час”, друго не мога да направя!

Не зная дали Вие, мениджърите на високо ниво в Deichmann, ще си мръднете пръста, за да промените нещо. Честно казано, не ми и пука, защото никой от близките ми не работи при Вас, а и Дайхман не е единствения магазин за обувки в България (пази Боже, бос щях да ходя през зимата)!

Жал ми е обаче за хората, които работят в този магазин и които правят всичко възможно да ми угодят, но Вие, висшия мениджмънт (чрез некадърните доставки, в случая), им режете крилата. И те не могат да продават заради Вас! И сигурно след няколко месеца ще им обяснявате как трябва да ги съкращавате, защото не вървят продажбите. Защото, познавайки добре начинът Ви на мислене, ще видите проблема в тях, а не в самите Вас. А продажбите няма как да вървят, г-да и г-жи мениджъри. За да се продава нещо, то това нещо трябва да е в магазина! И не само трябва да е в магазина, ами трябва и да има клиенти, които първо да влизат във Вашите магазини, а след това в магазините на конкуренцията.

Жалко наистина, стартът Ви навремето беше летящ, но сега сте дълбоко в зимната киша. Без обувки (43ти номер)!

Най-смешното обаче е, че щандът за сандали и летни обувки беше зареден прекрасно!

С уважение и съжаление,
Дончо Ангелов

Както написах по-горе, малко ме интересува дали Дайхман ще си вземат поука от това, или просто ще си кажат “тоя пък за какъв се мисли, той на нас акъл да ни дава, ние сме мениджмънта, ние знаем най-добре”. Зависи от това доколко мениджърския им манталитет ги е заслепил. Аз, в края на краищата, си реших проблема. Имам много яки полуботуши, както и много прилични официални обувки (и двете номер 43!). От магазина на HUMANIC, на две минути от Дайхман!

Photo (cc by-sa) vargklo

Още сняг

Posted on 1/26/2012 by Doncho

Червен код. Страшна работа, ви казвам! В Лозен основно червено вино предпочитат хората, но щом ще да е код – код да е!

Иначе при нас от сутринта е червен код. Жалко, че не можеше да е червено вино от сутринта. За добро, сутринта беше спряло да вали, та реших да ходя да изровя колите. Не беше лесно: предвид как беше спряна колата на Веси, предвид многото сняг и очакванията за деня, още в самото начало взех решение да оставим едната кола в снега, а да ходим двамата с другата (шкодата). Въпреки, че шкодата е автоматик, тя е по-тежка и по-стабилна от джетата на Веси (макар джетата да е с 16″ гуми). А и в багажника на шкодата имах вериги, както и багажника на шкодата може да побере лопата!

Заех се аз да изривам колата. Снегоринът се беше погрижил отстрани да има сняг до половината на вратите, та ми отне доста време. Докато Веси дойде, почти бях успял, след което се пробвах да я изкарам на пътя. За съжаление, при изкарването се омотахме и нагазихме в една сериозна пряспа, та отиде и там доста усилия.

Изводът се налагаше от само себе си: слезем ли с шкодата, няма качване обратно. Пътят не беше докаран до паваж, имаше солиден слой от леден сняг и беше доста хлъзгав. Възхитих се на един-два джипа как цепеха нагоре, но те най-вероятно са от мото-клуба на Лозен, занимаващ се основно с автомобили с висока проходимост. И наистина бяха с висока проходимост, снегът не беше никакъв проблем за тях.

Докато Веси пеша заведе Марти на градина, аз се опитах да сложа веригите на шкодата. Пълен провал. Страхът от едно друго неуспешно слагане на вериги точно на тази шкода ме беше обладал, и лесно се отказах. Веси междувременно се върна и отиде да си сложи сериозни обувки, а аз се наложи спешно да сляза до основния път, защото бях позапушил съседите.

Докато чаках Веси се разходих до центъра на селото. Положението с всички улици беше такова, каквото очаквах: при продължаващия валеж нито една не беше почистена “до асфалт”. Ясно беше, че ще има драма и на връщане.

Докато чаках Веси да дойде, се заговорих с една съседка, която има магазин на главната улица на Лозен. Тя, естествено, се оплакваше от организацията на почистването, как се мъчи с греблото (давам и кредит за това, благодарение на почистеното от нея аз успях да спра така, че да не преча на движението), а като дойдели чистачите нахвърляли снега от улицата върху почистеното от нея. Предвид интелектуалните способности на чистачите не се учудвам, че точно така са постъпвали, но някак ми се ще да вярвам, че хората които ръководят тези полу-идиоти, разбират от управление…

Като дойде Веси тръгнахме за града. Положението навсякъде беше еднакво: бял път, сипещ се сняг. Бавно и полека стигнахме до МОЛ “Сердика”, където аз я оставих и (много нервен) реших да отида до “Коста кафе” за едно сутрешно кафе. А и гледайки каква опашка имаше към “Цариградско”, моето кафе нямаше да ме забави особено, защото опашката така или иначе трябваше да се размине.

В “Коста” си преподредих деня. Въпреки, че бях забравил зарядното, и служебния, и личния компютър имаха достатъчно заряд да изкарат няколко часа, така че нямах особени притеснения. Бях даже решил първата онлайн среща да я направя от кафенето, но като си изпихме кафето с Веси и си изядох кроасана, нервността ми попремина и реших да ходя към офиса. Успях навреме.

С Веси се бяхме разбрали около 16:00 да я взема, за да тръгваме обратно. Имахме да прибираме Мартин, а ако се случи като вчера (за което имаше достатъчно предпоставки), кой знае колко време щеше да ни отнеме да се приберем.

Изпълнявайки този план, тръгнахме към Лозен. Имах идеята да мина през автосервиз, за да ми сложат те веригите, но се отказах. Реших да пробвам да стигна до центъра така, надявайки се да е почистено, като ако не успея, да се върна в първия автосервиз в София.

Успяхме благополучно да стигнем до читалището, Веси припна да вземе някакво ядене от магазина, а аз си плюх на ръцете, извадих лопатата от багажника и изкопах (буквално!) едно каре в снега, в което набутах шкодата така, че да не пречи на изчистената част от площата. И сега, надявам се, шкодата нощува благополучно там. Утре ще си я приберем (или това, което е останало от нея).

От детската на Марти до къщи повървяхме пеша. Разстоянието е 300-600 метра, но в снега си е нещо! Мартин използва случая да омрънка всичко около него, как му било студено, и как искал вече да сме стигнали… що ли ми е познато това отнякъде? Нейсе, за десетина минути издрапахме до къщи, още 2-3 докато влезем. Беше наваляло поне още 20тина сантиметра от сутринта, отделно снегоринът пак се беше погрижил да “дозапечата” колата на Веси, както и входа, който бях изчистил сутринта.

Тук усетих тактическа грешка: бях оставил лопатата в колата. Но не ми се мъкнеше тежката лопата с мен! Ще видим утре как ще се оправя без нея, най-много да изтрамбовам аз една тясна пътека в снега.

Дворът иначе приличаше на снежен басейн: като изключим липсата на сняг около къщата, всичко останало беше зарито поне под 40 см сняг, а на някои места Марин спокойно можеше целия да бъде заринат в преспите. Много красиво, но и малко страшничко: не бях виждал двора в това състояние.

Сега вън продължава да вали. Интересно ми е утре как ще изглеждат нещата. И колко време ще изравям колата от снега. И дали някой няма да е поднесъл тази вечер в предната и броня…

Нейсе, ще се разбере. Ние да сме живи и здрави. Пролетта ще дойде! Казаха, че е тръгнала вече, пеша, ще дойде до два месеца!

Снежно

Posted on 1/25/20121/26/2012 by Doncho

Днес доста хора се наоплакваха, че общината била тотално зарязала задълженията си за чистене на снега.

Да, днес валя сериозно. За пръв път имахме проблеми с качването до къщата. Дори по полегатия път, последните 20 метра се оказаха сериозно предизвикателство. Веси закъсня, защото много коли не можеха да изкачат дори малкия наклон към Лозен. Аз ходих да вземам Марти от детската, и докато отида и го взема, беше метнало нови 2-3 см върху иначе изчистената ми кола. На връщане от градината, докато Марти стоеше в колага, аз и двама съседи бутахме едно БМВ 7-ца, което беше сериозно позатънало и напълно безпомощно.

Казвам всичко това, защото въпреки тези проблеми не мисля, че някой не си е свършил работата. Аз смятам, че когато има такъв интензивен снеговалеж (в Лозен тази вечер паднаха около 20-30 см, че може и повече, за около 4-5 часа), няма как да очакваме пътищата да светят и да караме по тях с обичайната скорост. Още по-невъзможно е да се чисти в задръстване: представете си по задръстеното (заради снега) околовръстно как могат да се промъкнат 2-3 снегорина? И с тарикатите около тях? Не виждам как би могло да се осъществи това нещо.

Според мен има два варианта за изход от такава ситуация: хващаш градския транспорт (с всичките му рискове и недостатъци), или се качваш на личния автомобил и шофираш (с всичките му рискове и недостатъци). Трети вариант, разбира се, е да си стоиш вкъщи, ако можеш да си го позволиш.

Но като излезеш навън, би следвало да ти е ясно, че преживяването ще е малко или много уникално, защото не са много дните, през които вали такъв сняг. “Уникално” може да има и добро, и лошо значение – ти сам избираш към кое да се насочиш. И, разбира се, трябва да предвидиш закъснения, да предупредиш хора, партньори и т.н. и максимално да проявиш разбиране към тях и хората около теб. Защото иначе стават излишни нерви, а и по-големи бели, ако някой тарикат реши да покаже колко е велик. Веси май заради такова нещо стоя в колона от 50-60 автомобила, ако правилно съм разбрал някой се беше повъртял малко пред Лозен.

Утре ще е интересно. Във всички случаи. Засега само знам, че трябва да стана рано, за да изчистя и двете коли. Ако вали обаче ще ги чистя в последния момент, защото иначе докато станем готови, те пак ще са за чистене. Но и ако вали, аз поне мога да опитам да отложа ходенето до офиса за след 10:00, защото тогава трафикът ще се е поразредил.

Жалко, че ако така натрупа, ще трябва да отложим ходенето до Пловдив. Исках да си видя обичайните заподозрени там, че като минат повече от два уикенда, без да съм ги видял, и започвам да ги мисля!

Докато пиша това видях, че мина (без проблеми) тракторът с жълтия буркан. Вън в момента не вали, и хората за започнали да чистят. Винаги съм се възхищавал на добрата организация, която наблюдавам около нас. И тази вечер за пореден път съседът беше излязъл, за да чисти снега не само пред двора му, но и на пътя. Той беше помогнал на Веси в последните метри (за да може колата и да бъде паркирана ОК), той помогна и на мен, изривайки пред колата, за да мога аз да я кача последните 30 метра (сериозен наклон + 20 см сняг на паважа не помагат особено на автоматика да се справи). Харесва ми това, как постепенно опознаваш хората около теб, те те опознават също, започвате да си помагате, кой с каквото може. Така е по селата :).

Интересно, утре сутрин дали ще вали? И как ли ще е София? Ако не вали и ако София е зарината в сняг, значи оплакващите се определено са имали право тази вечер!

Снимката е от моя 365 project. Правена е преди около година. Днес положението беше подобно, но снегът беше около пет пъти по-сериозен 🙂

Шкодилашки

Posted on 1/24/20121/25/2012 by Doncho

От два и повече месеца добрата труженичка, нашата Шкода, прави проблем. При леко задържане на спирачките, в онзи момент в самото начало на убиването на скоростта, се появява едно биене, което се чувства най-много отпред на колата. За сефте го почувствах на път за Лещен, за семинара на SimpleStudio. От тогава все се каня да ходя да я гледат и все не го правя.

С времето това биене нито се засили, нито намаля. Но започна да ме дразни! И в понеделник реших, че е крайно време да видя какво става и тази седмица се стегнах и отидох до сервиза на Стойко.

Диагностиката показа недобре балансирана предна гума (цели 30 грама разлика), която бе оправена и прехвърлена отзад (че май самата гума е нещо “крива”). Дали заради този дисбаланс гумата е успяла да разбие “нещо” от предницата (вече забравих кое нещо), дали от нашите пътища, но “нещото” трябваше да се смени.

Е, сменихме го. За съжаление обаче, биенето пак го почувствах на прибиране от сервиза. Много намаляло, но пък като се появява, се чувства доста по-твърдо някак от преди. И утре/другиден шкодичката ще е обратно в сервиза, за да продължат да я гледат. Жалко, че няма универсален метод за диагностика на този проблем, който да е 100% сигурен. Динамиката на автомобила е доста сложно нещо, проклетото биене може да е от много неща, затова когато се намери проблем, който би могъл да го предизвиква, той се отстранява, но ако биенето продължи, се търси следващия. И така… докато изчезне.

Това е първото проблемче, което тази кола показа за точно 4 годишната си служба при мен (дата на първа регистрация 27.01.2008). Взех я на 20 километра тогава, сега е на 115,000. Нищо по нея не е мръднало, нито разход, нито нещо по електрониката. Само нормалните консумативи по книжка. Ходили сме къде ли не с нея, никога и за нищо не се беше оплаквала, и винаги гледаше да е под 6.5л/100, независимо от понякога бързото ми шофиране по магистралата. Най-много обича да я карат с 80-90 км, тогава е способна да прояви чудена с нейния 4.5-4.8л/100 разход.

Но явно годините и службата по нашите пътища започват да си казват думата. Не знам още колко неща ще сменим, преди този проблем да се оправи. Стойкича е наплюл този път задните спирачни дискове, разбира се заедно с накладките. Явно обаче свърши (или започва да свършва) “медения период” на колицата, т.е. ще започват да се появяват проблемчета тук-там, които ще трябва да чистим. Като на всяка кола, която е на повече от 100 хиляди километра. Едно от следващите неща например е единия от тампоните на двигателя, но съвета е да го държим, докато съвсем издъхне, защото веднъж сменен фабричния тампон, ставали общо-взето консуматив, който се сменя на всеки 30-40 хил. км. Явно никой не може да ги направи така, както в производството, или никой (или нарочно!) не прави частите 100% като тези, които се влагат в производството на новия автомобил.

Спомням си навремето, може да е психологически фактор у мен, но по-предишната ни кола, Ланчиа-Делта като че ли не направи никакъв проблем, докато не стигна 105000 км (карах я от 86К). След това започна и тя тук-таме да се обажда (но тя беше на 8-10 години, Шкодата е само на 4). Дали 100,000 не е някаква граница, след която нещата вече не са същите?

Ако проблемите зачестят, май ще започвам да мисля за друг автомобил. Като си говорихме със Стойко за (новите) коли, споделих че от новите нищо друго не мога да харесам! Всъщност, единственото което ми харесва под 80К (тук слагам С класът на Мерцедес), пак е Шкода. Всичко останало ми изглежда по-зле :). Една Superb няма да дойде лошо, а и цената и за това, което предлага, е доста приемлива.

Оглеждах също така българско-китайските Great Wall, най-вече заради драстичната цена и многото екстри, които стоят срещу нея в списъка. Hover H5 например го продават за по-малко от 30,000 лв, при това с фабрична газова. А и е местен автомобил, произведен в България. Чувам и много положителни, и много отрицателни мнения за тези автомобили, но когато сериозно нещата станат за нова кола, със сигурност ще мина през техен представител, за да ги огледам.

При всички случаи обаче се надявам да имам още много хиляди с вярната Шкода. Не ни е време да се разделяме сега, рано е още!

Ежедневно: 23.01.

Posted on 1/23/20121/24/2012 by Doncho

Понеделник. Като всички други понеделници, идващи след кратък (но съдържателен!) уикенд. Усещаш, че не си успял да си починеш както трябва и да се отърсиш от напрежението. Или защото си пътувал, или защото уикендът ти е дошъл кратичък. Е, в моя случай беше и заради двете, но това няма много значение.

Малко преди да свърши този понеделник, попаднах на материал от Иван Ралчев, който кратко и ясно синтезира виждането на Apple феновете за нещата. Материалът ми хареса, мисля че доста добре е събрал в едно маниащината на средностатистическия фен. Не го казвам, или поне се старая да не го казвам отрицателно 🙂 .

Честно казано, моите впечатления от първия ми допир до MacBook-а на Веси през далечния октомври 2006-а предизвика у мен подобно възхищение. Предишния компютър на Веси беше една 7 сантиметра дебела, тежка 17″ Тошиба (която, между другото, Ангел сега използва!). В сравнение с нея бялото “книжле” изглеждаше изящно. То и сега си изглежда изящно, но малко повечко му тежат годинките. Но все още работи, въпреки че е със сменен клавиатурен блок (спомняте си онзи гаден, фабричен дефект, който белите маци имаха?), както и е с китайска батерия, сменена по препоръка на Йовко, защото оригиналната след 5 години работа се беше подула и заплашваше да спука дънната платка на бука. Но въпреки това работеше перфектно!

Та Иван много добре е изразил тези чувства в материала си.

Интересно, когато аз си купих Мак Бука преди вече месец и отгоре, като че ли не успях да му се зарадвам толкова. Едно, че беше спешна покупка (Мартин ме остави без лаптоп, успявайки някак фатално да прецака стария ми такъв), друго че просто исках хардуер, за който да съм 100% сигурен, че работи и че дори да направи проблем, сервизът няма да се правят на интересни (впечатленията ми от Apple сервиза в България са прекрасни, надявам се да си останат винаги такива). Нямаше го чак тоя трепет, вълнение и т.н… Може би затова не разбирам и аурата маниащина, която като че ли е задължителна част от всяка айПокупка.

Първия “трепет” всъщност не беше свързан с хардуера, а с това как един софтуер (Parallels Desktop) подкара безпроблемно прясно-инсталирания ми Windows 7 в екран на MacOS. Тогава всъщност осъзнах, че няма нужда да рестартирам всеки път, когато искам да работя с Windows, включително и когато възнамерявам да играя. И тогава малко така ме обхвана едно еуфорично усещане, за което може би говори Иван. Но беше за кратко, макар Parallels да се превърна в най-използваното от мен приложение (Windows-а практически не се затваря).

Не за пръв път обаче се уверявам в това, че ако заложиш на една екосистема, трябва да си стоиш там. Все още не съм успял да подкарам читава поддръжка на Home Server под Mac OS. Майкрософт предоставят добър интегриращ софтуер, който обаче жестоко се прецаква, ако е под Lion. Причината: едно от основните приложения в Lion е именовано Launcher… а по същия начин се казва (винаги се е казвал от години насам) приложението, което служи за интеграция с Windows Home Server. И познайте какво става, като се опиташ да инсталираш поддръжката на Home Server върху Lion: Майкрософт проверяват дали има вече такова приложение (това им е “am I installed” проверката) и казват, че вече си си инсталирал поддръжката и всъщност няма смисъл да я преинсталираш. И всичко свършва там.

Месец и отгоре и още се мъча да намеря начин да си спестя покупката на NAS. Но най-вероятно няма да успея.

Приятелите, които ме обичат, но обичат и да ме дразнят ми казват “купи си един Time Machine и ще ти свършат проблемите”. Аз обаче Time Machine не искам, искам си сървъра да работи и да ми поддържа и Мака. Но постепенно губя надежда, че това може да се случи.

Йовко беше препоръчал един НАС, iomega StorCenter ix2-200 Cloud Edition, когато покрай Dropbox неприятностите нещата с личните облаци бяха загрубели. Жалко, че заради наводнението в Тайван, цената на този NAS е повече от двойна в момента, иначе до сега да съм го купил и да съм забравил за проблема! Домашния сървър ще остане, но резервираността на данните би се поела от този NAS и проблемите биха се решили.

Чакаме… пусти, опустели, скъпи дискове!