Като планирахме преместването в Дания, с Веси решихме да не опразваме апартамента в Пловдив а тук на место виждайки каква ще е квартирата ни да си купим необходимите неща.

И понеже миналата събота се преместихме, във вторник (денят, който си взех отпуск за преместването) с Веси посетихме местната IKEA. Накупихме сума ти неща, направо смешно изглеждахме с три колички, пълни с кашони (количките са малко по-големи от платформените колички на МЕТРО в България). След като купихме нещата направо ги оставихме там за транспорт и след няколко часа те бяха вкъши. Не ме питайте как карах три колички в магазина, как се изчаквахме, как товарих, не ме питайте и как разтоварвах :). Това беше лесната част, защото сглобяването което последва направо ме разглоби!

Та от сряда значи и до днес сглобявах. Чуках, траках, навивах винтове – абе преквалифицирах се в дърводелец най-общо казано. Гардероб, маса, 2 диванчета и малка холна масичка ми минаха през ръцете. Като добавим и бюрото, което единствено дойде от България – спокойно мога да кажа, че вече ставам за чирак. Е, успях да оризиля малко плота на бюрото (шибнах му 4-5 дупки, дето не трябваше да ги има), но смятам да купя кит и да позамажа резила впоследствие. Тъй или иначе EUR 50 на час за квалифициран дърводелец няма да дам, ако ще цялото бюро на дупки да стане :).

Тук е местото да излея малко огън и жупел в/у нашенци! Ще кажете “кога стана циганин, кога ти почерня гъза”, ама ще ме извиняват нашите производители на мебели от типа “сглоби си сам”. Тук за една маса с 15 дюбела и 10 винта ми дават 4 листа ръководство за сглобяване, като всички обяснения са в схеми, а бюрото – значително по-сложно, с два плота и малки рафтчета отстрани – дойде с една страничка А4 с две схеми и около 20 реда обяснения. С терминология! Дърводелска! Иди че ги разбери, ако не си дърводелец или ако не си писал програма за дърводелци. А аз не съм, не съм писал (още) и съответно не го разбрах. И затова оризилих малко бюрцето, но ще го преживеем.
Приятели български дърводелци, дизайнери и отговорници за брошурките, които пускате във вашата стока. Стегнете се малко, и оставете думите назад. Аз като лаик искам и се радвам на схеми. Хартията ли пестите? Или ви мързи? Май е по-скоро второто, хартията нищо не струва в сравнение с останалата стока. Не може за една мини холна масичка да имам 4 листа, а за едно бюрце – купчина думи (като от учебник на Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура в Пловдив) и две общи схеми!

Тази вечер приключих със сглобяването на всички патаклами. За най-накрая бях оставил холовите нещица – двете диванчета и масичката. Те бяха и свързани с най-много чукане (още си чувствам главата изтръпнала и се надявам съседите да са ми простили 🙂 ).

Така или иначе – сега съм доволен, опънал съм се на леглото и дописвам този постинг. След малко ще споделя нещо интересно, но това допълнително. А иначе – следва описание на преместването, което свършихме последния weekend. Stay tuned, както се казва :).

Ето – отново голяма дупка в моя блог. Но така се случва понякога. Сега ще ви въведа набързичко в нещата, с после ще попълня един-два дни назад също (т.е. – гледайте и назад за нови постинги).

През изминалата седмица започна преместването ни на новото место. Още не е приключило, защото имаме неща да довършваме, но като че ли вече е към края си. Големия проблем засега остава липсата на телефон и на Интернет. На 09.12. чакам телефонния техник, който да сложи статичен телефон, който някъде до още месец трябва да стане АДСЛ линия. Датското “БТК” (тука му викат TDC) хич не си поплюва, като стане въпрос за срокове – за АДСЛ се чака от 4 до 6 седмици… и никой не ти казва защо. Добре поне, че телефона ще дойде за под 2 седмици! Взел съм един модем от колегата Ларс (да, знам, шок и ужас, но понякога така става) и ще карам с модема докато дойде истинското решение. Добре поне, че десет от дните през които ще съм в затъмнение няма да съм вкъщи – все пак идва Коледа и трябва да се ходи на гости.

Апартамента, който с Веси избрахме, е в Шарлотенлунд – едно от предградията на Копенхаген. Интересно стечение на обстоятелствата: вчера открихме, че и българското посолство също е в Шарлотенлунд. Даже нещо повече – на една крачка от новото ни жилище. Като казвам “ново”, не се заблуждавайте. Не е много ново. Блокчето е поне на 30-40 години. Но възрастта му въобще не му личи, като изключим някои архитектурни решения от 1960-а. Нашия блок както всичко около нас е добре поддържан, чист, спретнат и приветлив. Наоколо има много зеленина, точно срещу входа ни има детска площадка, която Ангел “изпробва” още първия ден и след това трудно успяхме да го приберем вкъщи! Харесахме жилището основно поради няколко причини:

* Точно правилната големина е. Две стаи (едната по-мъничка, но и Ангел все още е мъничък), хол и кухня. 74 кв. метра, повече не са ни необходими засега.

* Много, много, много добър наем за жилище от този тип и в този район.

* Близо до работата ми. Тук лекичко се пообъркахме, защото макар георграфски да е близо, реално се получава че е само 10 минути по-близо (като време за път). Но пък пътя като цяло е по-малко, а и да се ходи повече пеша е здравословно. Така или иначе, скоро планирам да се присъединя към огромната армия велосипедисти, защото 1600 крачки всяка сутрин и вечер ще са твърде много за дебелия ми задник. А аз обичам задника си, макар и да е дебел. Затова ще го возя – засега на колело, а после и на кола (защо колата ще е после ще обяснявам в някой друг пост – засега само ще кажа, че Дания е данъчния ад на Земята).

* Шарлотенлунд. Както казах вече, това е едно прекрасно, зелено, ниско (няма сграда, по-висока от 3-4 етажа) “градче”. Слагам кавичките, защото всъщност целия остров Зееланд представлява едно голямо “селище”, разделено на райони които си имат имена. Очевидно преди това са били отделни селища, но поради застрояването се слели. Копенхаген е в пракическата среда, макар и георафски да е в един от краищата на острова. Имахме шанс да вземем жилище и там, но първо беше излишно скъпо, и второ – беше много далече от работата.

Като цяло – засега сме много доволни. Ще видим дали няма “скрити недостатъци”, но така или иначе – там сме и ако сме в Дания – ще бъдем там през следващите три години.

:Веси: отново е на курс. Като че ли започва да и харесва, макар още да е силно омотана от странното датско произношение. Ще видим, като дойде време за изпитите.

Днес огледах вариантите за пренасяне на багажа до новата квартира. Идеята да вземам кола под наем никак не ми харесва – първо трябва да си сменям книжката (българската важи само първите 14 дни от престоя ми тук), а и на всичкото отгоре с толкова много велосипедисти наоколо, без да съм свикнал с тях – да не взема да направя някоя беля.

Като гледам, едно преместване на багажа ще ми струва между ДКК 300 и ДКК 500. Без хамали. Ако искам хамали – става по-сериозна работата… Абе ще видим – още мисля какво да предприема. Разбира се, има го и типичното българско решение – да се натоваря като кон и на 10 курса да пренеса багажа до новото место. Това решение пак става, макар че ще ми се разкаже играта предполагам (пакетиране, разпакетиране и т.н.).

На 27.11. ще започнем пренасянето. И би следвало във вторник (30.11) да сме вече на новото место. Тук ми писна: дълго пътуване до работата (час в едната посока) и духащи прозорци. А сега са много духащи!

Утре трябва да започна проучване за АДСЛ инсталацията на новото место. Без интернет се живее трудно, а знам ли колко време ще отнеме тук да ми пуснат абонамент (хардуер вече има инсталиран в квартирата – явно това е нещо като стандарт тук).

Отново бяхме сами с :Ангел:. Комай вече пиша в блога само когато сме сами с него :). Беше вечер за плуване, и :Веси: изчезна към басейна. А аз останах със синът, който най-безцеремонно ме изтика от компютъра, защото “имал лабота”. Е, благодарих че имам служебен ноутбук и седнах на него. Междувременно се поскарвах, когато започне да търкаля някоя количка по клавиатурата, и го пощипвах, за да му привлека вниманието за поредната забележка… Не е лесно, но и никой не е обещавал, че ще е. Чат-пат ми идваше и наум песента на Контрол “Хлапето”: “…удряй с лопатата, където свариш” :). Но не стигнахме до там, а и едва ли ще стигнем (ако някога стигнем, няма аз да съм от този край на лопатата 🙂 ).

Детето иска внимание. А аз още не мога да създам “контакт” с него. Истината е, че нямам и много време да опитвам. Тези няколко часа сами щяха да са много по-различни, ако имах възможност да изляза някъде с него, но аз трябва да чакам включване от България – не сме се чували с родителите ми много време и има доста работи да си казваме. Включването всъщност доста закъсня, но понякога се случва. Поговорихме по работа, поразказахме си това/онова, даже успяхме да се скараме 🙂 – когато не се плаща за разговора хората стават разточителни… Да живее Скайп и всички негови разработчици! Да живей!

Мръсния спамер пак се беше активизирал тези дни. Само днес съм reject-нал поне 15-тина съобщения. Явно спам плъгина си върши работа – само да не забравям да го ъпдейтвам от време на време, че онзи ден два спама бяха минали през ситото, но не за дълго :).

Днес си купих абонамент за Webshots. Уважавам тази компания от много време, уважавам красотата, която чрез тях стига и до нас. Използвам ги от ужасно много време, но последната една-две години бях спрял – първо си промениха политиката (аз по онова време не разбирах защо трябва да плащам за нещо безплатно, и ги намразих за това), и второ – Интернетът на старата ми работа беше доста лимитиран при преместването отново в София, а и не исках да го хабя за такива неща. Но днес се сетих за тях, свалих новият им (безплатен) софтуер, и след недълго колебание си купих абонамент за един месец. За да видя как ще е – ако потръгне, може би ще си купя за цяла година. Ако ли не – ще си остана Basic user, но и няма да се радвам на висококачествените изображения (да, когато си на 1400х1050 ясно си личи как картинката е разтеглена от 800х600 🙁 ).

Не знам дали сте забелязали, от няколко дни под title на блога се мъдрят два часовника. Какво показват те си пише ясно – решил съм първия винаги да показва времето където съм, а втория и останалите (ако след време има още) ще показват времената, където има хора които ме интересуват. Ако някога станат повече от три – ще ги преместя от челото на блога и ще ги “скрия” някъде. Ако някой го дразнят тези два флаша (защото това са си флашове) – нека да каже. Понеже вече чух едно негативно мнение (от което ми докривя, ама в крайна сметка – всеки има право на лош вкус), ако станат повечко негативни – може и да ги разкарам. По-добре два флаша по-малко, отколкото 10-тина читатели, нали 🙂 ?

Сега :Веси: и :Ангел: се приспиват. Съдейки по шумовете, които идват от там, няма да е лесно. Но ще стане :). А след това – филм. Може би, ако не ми се приспи твърде бързо. Напоследък много лесно и бързо ми се приспива – не знам дали работата ме преуморява или времето – но спя като пън и все се чувствам недоспал. Надявам се тези дни да имам малко повечко време, за да мога да ви се похваля с новите придобивки.

:Веси: днес е била в настроение за снимане. И аз побързах, веднага след като се прибрах, да ги кача в галерията ни. За тези, които са разглеждали всичко останало – ето линк към първата от новите снимки (те са само 5, но са добри – поне повечето от тях). От тази снимка до края на албумчето – всички са нови.

От новите особено много ми харесва тази. Смятам я за много добро попадение, и определено ще е една от хартиените снимки, които ще излязат от този апарат.

Тази вечер имах шансът да бъда с малкия, докато Веси е на басейн. За целта се прибрах малко по-рано, за да можем с Ангел да я придружа до басейна (и на мен ми беше любопитно да видя що за чудо е този басейн). Към 18:20 тръгнахме от къщи, след това за 10 минути бяхме до Конгенс Ниторв (ако така въобще се пише на български името), откъдето метрото ни закара до необходимото място за 5 минути. Хубаво е, че Деница дойде с нас, защото без нея щяхме доста трудно да намерим местото – нещо като спортен комплекс – фитнес, басейн, 1-2 други зали и т.н. нещица.

Билетчето беше ДКК 28. Карта за 12 посещения – 280 (т.е. – получавате 2 посещения гратис). Което беше интересно и за мен в случая е, че басейнът е на втория етаж и има много приятно барче, което дели една стъклена стена с басейна. Докато Веси се преобличаше си отбелязах, че барчето щеше да е още по-интересно ако имаше обща стъклена стена и със съблекалните 🙂 – не точно за Веси – нея съм си я виждал и иначе, а за останалите нелоши “неща”, които забелязах в басейна. Аз изпих 1 малка бира, Ангел хапна чипс, а Деница пи една кола с нас докато чакаше да и започнат танците. По някое време и Веси се появи от другата страна на стената – вече преоблечена и влезе боязливо в басейна. Не и отне многовреме да се аклиматизира и скоро цепеше водата като един от големите кораби, които акостират на Норпорт (от от пристанищата в Копенхаген).

След като пийнахме бирата се прибрахме вкъщи, и аз “сготвих” вечерята! Принцесите бяха готови, а на мен се падна честта да включа фурната и да изчакам 15 минути. След това с Ангел изядохме каквото можахме, даже ми се откъсна една принцеса и за Веси – сигурно ще е гладна като се прибере.

Сега, докато пиша това, Ангел ми е седнал на корема и се взира в тъмното навън към улица Гамел Монт. И пак докато пиша му омръзна, намачка ме (той хич не е лек – вече е повече от 13 кг), скарах му се и в момента “играе” Solitaire. Едва ли разбира какво прави, но поне се учи да влачи картите насам-натам. Понеже той не разбира защо понякога му давам да пипа клавиатурата, а понякога не, сега като протегне ръце към интервала ме гледа боязливо. А току-що си пусна и Пинбал – май трябва да го науча да го играе…

Веси вече е при нас. Време е вечерта да продължи по стандартния начин :). Доволна е от плуването – което е най-важното!