Category: Български

Вечерно…

Вечерно…

:Веси: отново е на курс. Като че ли започва да и харесва, макар още да е силно омотана от странното датско произношение. Ще видим, като дойде време за изпитите.

Днес огледах вариантите за пренасяне на багажа до новата квартира. Идеята да вземам кола под наем никак не ми харесва – първо трябва да си сменям книжката (българската важи само първите 14 дни от престоя ми тук), а и на всичкото отгоре с толкова много велосипедисти наоколо, без да съм свикнал с тях – да не взема да направя някоя беля.

Като гледам, едно преместване на багажа ще ми струва между ДКК 300 и ДКК 500. Без хамали. Ако искам хамали – става по-сериозна работата… Абе ще видим – още мисля какво да предприема. Разбира се, има го и типичното българско решение – да се натоваря като кон и на 10 курса да пренеса багажа до новото место. Това решение пак става, макар че ще ми се разкаже играта предполагам (пакетиране, разпакетиране и т.н.).

На 27.11. ще започнем пренасянето. И би следвало във вторник (30.11) да сме вече на новото место. Тук ми писна: дълго пътуване до работата (час в едната посока) и духащи прозорци. А сега са много духащи!

Утре трябва да започна проучване за АДСЛ инсталацията на новото место. Без интернет се живее трудно, а знам ли колко време ще отнеме тук да ми пуснат абонамент (хардуер вече има инсталиран в квартирата – явно това е нещо като стандарт тук).

Ежедневия

Ежедневия

И тук нещата започнаха да влизат в еднотипните релси на ежедневието. Не знам дали е от възрастта, не знам дали е от това, че сме отдавна трима, но времената не са това, което бяха. И ако започна по-дълбок анализ винаги излиза, че причината за това е :Ангел:. Е да, той е една “причина”, за която си струва не само да промениш живота си, но и да го разрушиш и изградиш отначало – тези, които са държали малко ритащо създание с мисълта, че е част от тях – те ще знаят за какво говоря.

Сега стоя и пиша тези редове, а малкото ритащо създание далеч не е вече толкова малко, но пък за сметка на това ако ви ритне – боли. Не че го прави често, опазил ни Бог – и да го направи е по грешка. Просто искам да кажа, че :Ангел: расте, и неусетно (покрай това еднообразие) ще дойде момента, в който ще напиша (надявам се – тук) “Ангел порасна”. Не ми се иска да идва този момент. Защото и ние ще сме пораснали тогава. И много голяма част от нашия сериал “Приятели” ще е минала… ще сме някъде към 8-ми сезон вече. А както знаем – сезоните са само 10.

Докато пишех това се загледах в сайта на сериала. Добра работа! Направен е като епизодите – ако си фен, започнеш ли да гледаш няма спиране. И до сега се чудя дали да си ги купя на DVD, всички епизоди накуп, след като вече 2 пъти съм ги гледал пиратски! Вярно е, че не е евтино, но… това ще е моето уважение към хората, които създадоха индустрията “Приятели”, и които вече повече от 300 часа ми носят забавление. А и ще си ги имам на DVD, практически на неразрушаем носител (ако си достатъчно внимателен с дисковете).

Ама че постинг се получава – типичен за една везна. Скача от една тема в друга, като коза… Приключвам засега, спокойно. Скоро смятам пак да пиша, че нещо позанемарих нещата напоследък.

Авто-уведомления за отсъствие от офиса.

Авто-уведомления за отсъствие от офиса.

Днес прочетох в CodeProject следните хитри съобщения за автоматичен отговор при отсъствие от офиса (т.нар. “Out of office reply”, с който разполагат всички големи enterprise системи за обмен на съобщения). С помощта на 100 гр концентрат ги преведох криво-ляво (даже пробвах смислов, а не буквален превод). Дано съм се справил… ако не – ползвайте английските оригинали :).

I am currently out at a interview for a decent job and will reply to you if I fail to get the position. Be prepared for my mood. В момента съм на интервю за по-добра работа и ще ви се обадя, ако съм се провалил. Подгответе се за лошото ми настроение!
I’m not really out of the office. I’m just ignoring you! Всъщност в момента съм си в офиса, но просто Ви игнорирам.
You are receiving this automatic notification because I am out of the office. If I was in, chances are you wouldn’t have received anything at all. Това е автоматично уведомление, че в момента не съм в офиса. Ако си бях в офиса, най-вероятно нямаше да получите никакъв отговор.
Sorry to have missed you but I am at the doctors having my brain removed so that I may be promoted to management. Съжалявам че трябва да пропусна вашия мейл, но в момента съм на лоботомия, за да мога да бъда повишен като мениджър.
I will be unable to delete all the unread, worthless emails you send me until I return from vacation on 20/9. Please be patient and your mail will be deleted in the order it was received. До връщането ми от отпуск на 20/9 няма да мога да изтрия всичкия непрочетен и безполезен мейл, който ми изпращате. Моля имайте търпение и Вашия мейл ще бъде изтрит по реда, по който е получен.
Thank you for your email. Your credit card has been charged $5.99 for the first ten words and $1.99 for each additional word in your message. Благодаря Ви за мейла. От Ваша сметка бяха изтеглени $5.99 за всяка от първите 10 и по $1.99 за всяка следваща дума от Вашето съобщение.
I've run away to join a different circus. Избягах, за да постъпя в друг цирк.
The e-mail server is unable to verify your server connection and is unable to deliver this message. Please restart your computer and try sending again. The beauty of it is that when I return, I can see how many in-duh-viduals did this over and over. Е-майл сървъра не може да провери връзката към Вашия сървър и не може да достави съобщението. Моля рестартирайте компютъра си и опитайте да изпратите съобщението пак. Красотата на всичко това е, че когато се върна ще мога да видя колко идиота са извършвали тези действия това отново и отново.
Thank you for your message, which has been added to a queing system. You are currently in 352nd place, and can expect to receive a reply in approximately 19 weeks. Благодаря Ви за Вашето съобщение, което току-що постъпи в опашката. Вие сте приблизително на 352-ро място и може да очаквате да получите отговор след около 19 седмици.
Please reply to this e-mail so I will know that you got this message. Моля отговорете на този мейл – така ще знам, че сте получили това съобщение.
I am on holiday. Your e-mail has been deleted. В момента съм във ваканция. Вашето съобщение беше изтрито.
I will be out of the office for the next 2 weeks for medical reasons. When I return, please refer to me as “Davina” instead of “Dave”. По медицински причини ще отсъствам от офиса през следващите две седмици. След като се върна, моля обръщайте се вече към мен не с “Дейв”, а с “Давина”.
Hi. I’m thinking about what you’ve just sent me. Please wait by your PC for my response. Здрасти. В момента мисля върху мейла, който ми изпрати току-що. Моля изчакай пред компютъра моя отговор.
Hi! I'm busy negotiating the salary for my new job. Don't bother to leave me any messages. Здравейте! В момента уточнявам заплащането за следващата ми работа. Не си играйте да ми оставяте каквото и да е съобщение.
Post-it® – лаком змей!

Post-it® – лаком змей!

В понеделник инсталирах Microsoft Partner Pack for Windows XP, част от който се явяваше и продукта, за който имам нещо да “споделям”. Та значи от понеделник та до днес не намерих време и желание да рестартирам компютъра (използвах Hibernate като го пренасях от офиса до нас). Днес реших, че събота сутрин е достатъчен повод и рестартирах без да съм изрично канен (но имах в спомена си и желанието на Partner Pack-а от понеделник, което така и не бях удовлетворил още).

След рестарта на екрана ми “изгря” Post-it® на 3M. Аз знаех, че е включен в пакета и реших да го пробвам (т.е. – не го зачистих веднага 🙂 ). Настроих го аз, поиграх си с жълтите бележчици, и най-накрая реших да проверя колко ресурс ми струва ползването му. Нали се сещате – основната работа на този софтуер е да ви лепи по десктопа (а и не само) бележчици, в които да си пишете неща за да не забравите. А също така, понеже все пак е софтуер, може и да слагате алармичка към всяка. Е, аз като програмист мога да си представя колко ресурс би бил необходим за една такава програма. Но като погледнах колко памет е взело това чудо – направо се втрещих! 35 МБ виртуална памет беше в чинията на Post-it®, в това число – 24 МБ от безценна РАМ.

Не съм циция. Но като видя някой, който наема строителна фирма,когато може да си свърши работата с чук и пирон – тогава започвам да изпитвам съжаление. Както и в момента безкрайно много съжалих хората, писали този лаком софтуер! 24 МБ, лелееее. Visual Studio .NET ми заема 64 МБ и то когато е натоварено (е, виртуалната е повече, но аз говоря основно за РАМ-та). Не мога да си представя как едно такова дребно софтуерче може да вземе толкова памет, и за какво по дяволите му е тя?! Без да искам да “блесна”, но ако аз седна бих написал подобие на това чудо и съм 90% сигурен, че ще успея да го “навра” 90% от функционалността му в не повече от 10 МБ виртуална памет. Но не – момчетата от 3М са се оляли.

Жалко за Post-it®. Изглеждаше любопитен софтуер, можеше и добра работа да ми върши. Но въпроса е принципен – щом програмистите не са си направили работата да пооправят ресурсо-емкостта на приложението – представям си какво чудо е вътре в кода им.

С въздишка: Control Panel -> Add/Remove programs -> Post-it® -> Uninstall. Жалко! Дано в следващата си версия да е по-добре – изглежда привлекателно! След това седнах и им написах едно учтиво благодарствено писмо – просто да знаят, че има и чешити като мен които гледат и такива неща. Пък ако искат – нека ми се смеят на акъла…

Пак мъжка вечер

Пак мъжка вечер

Отново бяхме сами с :Ангел:. Комай вече пиша в блога само когато сме сами с него :). Беше вечер за плуване, и :Веси: изчезна към басейна. А аз останах със синът, който най-безцеремонно ме изтика от компютъра, защото “имал лабота”. Е, благодарих че имам служебен ноутбук и седнах на него. Междувременно се поскарвах, когато започне да търкаля някоя количка по клавиатурата, и го пощипвах, за да му привлека вниманието за поредната забележка… Не е лесно, но и никой не е обещавал, че ще е. Чат-пат ми идваше и наум песента на Контрол “Хлапето”: “…удряй с лопатата, където свариш” :). Но не стигнахме до там, а и едва ли ще стигнем (ако някога стигнем, няма аз да съм от този край на лопатата 🙂 ).

Детето иска внимание. А аз още не мога да създам “контакт” с него. Истината е, че нямам и много време да опитвам. Тези няколко часа сами щяха да са много по-различни, ако имах възможност да изляза някъде с него, но аз трябва да чакам включване от България – не сме се чували с родителите ми много време и има доста работи да си казваме. Включването всъщност доста закъсня, но понякога се случва. Поговорихме по работа, поразказахме си това/онова, даже успяхме да се скараме 🙂 – когато не се плаща за разговора хората стават разточителни… Да живее Скайп и всички негови разработчици! Да живей!

Мръсния спамер пак се беше активизирал тези дни. Само днес съм reject-нал поне 15-тина съобщения. Явно спам плъгина си върши работа – само да не забравям да го ъпдейтвам от време на време, че онзи ден два спама бяха минали през ситото, но не за дълго :).

Днес си купих абонамент за Webshots. Уважавам тази компания от много време, уважавам красотата, която чрез тях стига и до нас. Използвам ги от ужасно много време, но последната една-две години бях спрял – първо си промениха политиката (аз по онова време не разбирах защо трябва да плащам за нещо безплатно, и ги намразих за това), и второ – Интернетът на старата ми работа беше доста лимитиран при преместването отново в София, а и не исках да го хабя за такива неща. Но днес се сетих за тях, свалих новият им (безплатен) софтуер, и след недълго колебание си купих абонамент за един месец. За да видя как ще е – ако потръгне, може би ще си купя за цяла година. Ако ли не – ще си остана Basic user, но и няма да се радвам на висококачествените изображения (да, когато си на 1400х1050 ясно си личи как картинката е разтеглена от 800х600 🙁 ).

Не знам дали сте забелязали, от няколко дни под title на блога се мъдрят два часовника. Какво показват те си пише ясно – решил съм първия винаги да показва времето където съм, а втория и останалите (ако след време има още) ще показват времената, където има хора които ме интересуват. Ако някога станат повече от три – ще ги преместя от челото на блога и ще ги “скрия” някъде. Ако някой го дразнят тези два флаша (защото това са си флашове) – нека да каже. Понеже вече чух едно негативно мнение (от което ми докривя, ама в крайна сметка – всеки има право на лош вкус), ако станат повечко негативни – може и да ги разкарам. По-добре два флаша по-малко, отколкото 10-тина читатели, нали 🙂 ?

Сега :Веси: и :Ангел: се приспиват. Съдейки по шумовете, които идват от там, няма да е лесно. Но ще стане :). А след това – филм. Може би, ако не ми се приспи твърде бързо. Напоследък много лесно и бързо ми се приспива – не знам дали работата ме преуморява или времето – но спя като пън и все се чувствам недоспал. Надявам се тези дни да имам малко повечко време, за да мога да ви се похваля с новите придобивки.

Още малко снимки от парка

Още малко снимки от парка

:Веси: днес е била в настроение за снимане. И аз побързах, веднага след като се прибрах, да ги кача в галерията ни. За тези, които са разглеждали всичко останало – ето линк към първата от новите снимки (те са само 5, но са добри – поне повечето от тях). От тази снимка до края на албумчето – всички са нови.

От новите особено много ми харесва тази. Смятам я за много добро попадение, и определено ще е една от хартиените снимки, които ще излязат от този апарат.

Мъжка вечер

Мъжка вечер

Тази вечер имах шансът да бъда с малкия, докато Веси е на басейн. За целта се прибрах малко по-рано, за да можем с Ангел да я придружа до басейна (и на мен ми беше любопитно да видя що за чудо е този басейн). Към 18:20 тръгнахме от къщи, след това за 10 минути бяхме до Конгенс Ниторв (ако така въобще се пише на български името), откъдето метрото ни закара до необходимото място за 5 минути. Хубаво е, че Деница дойде с нас, защото без нея щяхме доста трудно да намерим местото – нещо като спортен комплекс – фитнес, басейн, 1-2 други зали и т.н. нещица.

Билетчето беше ДКК 28. Карта за 12 посещения – 280 (т.е. – получавате 2 посещения гратис). Което беше интересно и за мен в случая е, че басейнът е на втория етаж и има много приятно барче, което дели една стъклена стена с басейна. Докато Веси се преобличаше си отбелязах, че барчето щеше да е още по-интересно ако имаше обща стъклена стена и със съблекалните 🙂 – не точно за Веси – нея съм си я виждал и иначе, а за останалите нелоши “неща”, които забелязах в басейна. Аз изпих 1 малка бира, Ангел хапна чипс, а Деница пи една кола с нас докато чакаше да и започнат танците. По някое време и Веси се появи от другата страна на стената – вече преоблечена и влезе боязливо в басейна. Не и отне многовреме да се аклиматизира и скоро цепеше водата като един от големите кораби, които акостират на Норпорт (от от пристанищата в Копенхаген).

След като пийнахме бирата се прибрахме вкъщи, и аз “сготвих” вечерята! Принцесите бяха готови, а на мен се падна честта да включа фурната и да изчакам 15 минути. След това с Ангел изядохме каквото можахме, даже ми се откъсна една принцеса и за Веси – сигурно ще е гладна като се прибере.

Сега, докато пиша това, Ангел ми е седнал на корема и се взира в тъмното навън към улица Гамел Монт. И пак докато пиша му омръзна, намачка ме (той хич не е лек – вече е повече от 13 кг), скарах му се и в момента “играе” Solitaire. Едва ли разбира какво прави, но поне се учи да влачи картите насам-натам. Понеже той не разбира защо понякога му давам да пипа клавиатурата, а понякога не, сега като протегне ръце към интервала ме гледа боязливо. А току-що си пусна и Пинбал – май трябва да го науча да го играе…

Веси вече е при нас. Време е вечерта да продължи по стандартния начин :). Доволна е от плуването – което е най-важното!

Малко анархийка

Малко анархийка

Малко анархийка на никой не е навредила.
Например – ето тук: Как да не си плащаме сметките за парно. Въобще тия симпатяги от Indymedia.org хич не са за подценяване…

Четете и се образовайте. И прекарвайте тези, които искат да ви прекарат. Стар еврейски закон, мда!

Иначе нормален ден. Две записвания го ознаменуваха – Веси се записа да чака за курс по датски, а Ангел го записахме да чака за детска градина. Детето очевидно и то изнемогва вкъщи и има нужда от контакти със себеподобни – затова скъпо-нескъпо – записваме го – само да му дойде реда. Сега остава да чакаме – говорят се за едни срокове от два до шест месеца за чакане за детска градина. А Веси най-вероятно ще почва датския след Нова година – такива просто са правилата. А правилата тук се спазват – няма връзки, наши хора и техни хора. Затова – чакаме…

Неприятен уикенд

Неприятен уикенд

Сутринта започна така:

Гаден дъжд...

Copenhagen, Denmark: Current Conditions

  • Temp: 9°C
  • Wind Chill: 6°C
  • Humidity: 100%
  • Wind: NNW at 11 km/h
  • Clouds: mostly cloudy
  • Conditions: mist

Правете си сами изводите. Не можем да мръднем наникъде…

Комбинирайки това с факта, че снощи ми се скапа батерията на ноутбука (или поне така си мисля) – предполагам може да си представите настроението ми тая сутрин 🙁 ! Не знам дали е скапана – но се наблюдават следните симптоми: не ще да зарежда повече от 82%, а като дръпна кабела на зарядното – компютъра угасва моментално. Мисля, че е скапана – ще видим утре helpdesk-а какво ще каже. Тъй или иначе – на фона на сегашното натоварено време в работата – не си давам ноутбука, докато не дойде настолната ми машина!

Ще видим как ще продължи този ден – но засега не се очертава много добре! Дано поне да свърша някаква работа днес!

In memoriam

In memoriam

Днес на 91 години почина поетът Йосиф Петров – един човек, който ми беше ужасно симпатичен с неговата прямост и остроумие – неща толкова много необходими за всеки политик, че чак липсата им крещи когато слушаме останалите му колеги от НС. В новината на Агенция “Фокус” е публикувана изчерпателно биографията му…

Не крия, че рядко се замислях върху стиховете му. Не крия и това, че литературните ми познания са между среден(3.00) и добър(4.49). Нямам поетична душа, но всеки път когато четох нещо негово ми правеше удоволствие изразът му. Стиховете, които е писал като политзатворник в Белене са достатъчно красноречиви. И няма как да не хванат за сърцето.

Поетът Йосиф Петров вече написа всичките си стихотворения. И доживя една възраст, достойна за уважение – възраст на която, дай Боже, възможно най-голяма част от нас да се радваме. И остави много, много след себе си.

Повече за него може да прочетете на следните места:

* Избрано и публикувано от “Литературен клуб”
* Елена
* Негова статия в “Учителско дело”
* а в понеделник – и в сума ти вестникарски статии най-вероятно. За последно…

Лека ти пръст, бай Йосифе. Така чета, че се обръщали близките му хора…

Theme: Overlay by Kaira.  Extra Text