Category: Български

Бисквитиера

Бисквитиера

Когато преди няколко седмици едва ли не бях абсолютно, твърдо убеден че отношенията ми с Макс Телеком са приключили, въобще не предполагах, че чантата ми практически ще се превърне в “бисквитиера”. Причината: имах късмет правилния човек от новото ръководство на Макс Телеком да попадне на моя текст и с разговор и взаимни усилия да намерим начин отново да стана доволен клиент!

Развитието по въпроса, общо-взето, може да се види от коментарите под предишната статия. Г-жа Тойчева беше така любезна лично да се ангажира с проблема ми, причината за който в крайна сметка се оказа многопластов:

  • Човекът, на който попаднах, когато се обадих, не е бил наясно за новите програми на Макс Телеком
  • …и това не е случайно, защото и аз не съм успял да ги открия на сайта им (т.е., те точно в този момент са били “вътрешни”)

С г-жа Тойчева си направихме среща, която за мен беше много, много интересна. Не само, че успях да си подновя успешно договора на план и  цена, която е по-изгодна за мен, но и се сдобих с мини-Бисквитката, която да мога да сравня спрямо по-старата Бисквита и да си направя извода коя от двете искам да запазя. Въобще, в момента чантата ми е като една бисквитиера, добре че бисквитите в нея не мухлясват с времето…

Поговорихме също така и за бъдещето и какво Макс Телеком ще предложи съвсем скоро, но не съм сигурен, че мога да говоря публично за това, така че го оставям за себе си. Мога само да кажа, че очаквам с нетърпение и се надявам да бъда един от “бета тестерите” на новите неща.

Бисквитите, сравнени с други "стандартни" големиниСравнението между двете бисквити все още не е напълно приключило, но вече имам достатъчно данни, за да реша за себе си: категорично сменям голямата с малка бисквита, защото:

  • По-малката влиза по-лесно по джобове, дори ми влиза в по-големия “портфейл”, в който лятно време си нося нещата. Голямата е поне два-три пъти повече като обем и носенето ѝ в моя “летен несесер” е практически невъзможно. И голямата, съответно, е по-тежка.
    • По-малката е с micro USB порт, голямата е с mini USB. Това, от моя гледна точка, прави малката много по-лесна за зареждане, защото почти всичко около мен е micro USB зарядни.
  • Опасенията ми за качеството на приемане не се оправдаха. От тестовете (които май трябва да оформя в някакъв online spreadsheet, че не ми се пишат тук сега) се убедих, че малката има със сигурност поне същото покритие като голямата, ако не и по-добро. Малката, също така, показва повече зъбки откъм бързина на свързване към мрежата, или поне това е моето субективно усещане.
  • Разбира се, голямата си върши също перфектно работата. Нейни плюсове остават 10-те устройства, които може да “храни” (малката може само осем), както и по-големия живот на батерията. За батерията не трябва да забравяме обаче, че малката все още не е “разработена”, докато батерията на голямата в момента е в “разцвета на силите си” след повече от година ползване (аз почти винаги изхабявам докрай и зареждам докрай, макар че за съвременните литиево-йонни или полимерни батерии това не е чак от такова, да не кажа никакво, значение).
  • Софтуерът на новата бисквита е много по-добър от старата, вкл. и с това, че има мобилна версия (т.е., ако ползвате бисквитата с мобилно устройство с малък екран, ще виждате статус страницата много добре форматирана като за него).

Тази дни трябва да мина през офиса на Макс Телеком, за да върна голямата бисквита и да си остана само с малкото устройство. Голямата служи добре тези години, но определено малката е моя избор засега.

Един от добрите тестове за скорост с БисквитатаПреди време Йовко ме попита защо се обвързвам с Макс Телеком за цели две години, при положение че Vivacom например имат доста добро и доста по-мобилно решение. Тъй-като и други хора може би се чудят, ето моите причини:

  1. Макс Телеком действително покриват само (повечето) от по-големите градове. Виваком – почти цялата страна. Бисквитата обаче дава скорост, съизмерима със скоростта на добър доставчик на стационарен интернет, бърз ping и лесно постижими средни скорости от поне 6 (средно 8-10Mbps) където и да е в града. Това определено ме е разглезило.
  2. Ако сте на село, GSM интернетът определено остава единствена алтернатива, затова освен стандартния tethering през смартфона ми, имам и един МТел-ски модем на повече от 3 години, който с много зор и малко връзки беше отключен и сега работи с всяка карта. Та има вътре една Vivacom-ска карта… за зор-заман!
  3. Аз в Пловдив нямам “домашен интернет”. Е, ползвам Змейския като един тлъст паразит, но от време на време, като ме досрамее, си включвам Бисквита. Работи перфектно, свалял съм си от нас “данни” по 3-6GB със скорости от порядъка на 500KB/sec (при “червена” бисквита).

Така че, това е, накратко! Макс Телеком успяха да ме “обърнат”, колкото и трудно това да ми се струваше преди около месец.

Продава се сегашната мебелировка на детската ни стая

Продава се сегашната мебелировка на детската ни стая

>> Всичко вече е продадено, текстът по-долу стои само за архив.

Дойде време да имаме ново оборудване на детската ни стая. Поради това продаваме цялата сегашна мебелировка, за да освободим място за новата.

Мебелите се продават в състоянието, в което са в момента. Използвани са добре и интензивно, но според мен имат още много години в тях.

Мебелировката е изцяло изработена от евтин масив и включва следните елементи:

  • Две легла 200х90 см, с едностранни матраци
  • Две нощни шкафчета
  • Кръгла маса с диаметър 100 см
  • Четири стола (на снимката са само два, другите два са налични)
  • Един голям гардероб (височина 200 см, ширина 80 см, дълбочина 50 см)
  • Една ъглова етажерка (която на снимката не е под верния ъгъл)

Цената целия комплект оборудване от по-горе е 250 лв. Ако имате оферта за отделни неща, пишете в коментарите.

Транспортът е изцяло за сметка на купувача: трябва да си осигури бус или друг транспорт и хора, с които да могат да се натоварят и превозят нещата.

По-долу ще намерите снимки. Не сме си играли да раздигаме играчките, но е повече от ясно, че нищо освен мебелите от масив не се продават:

Обявата и в Продавалник: Мебелировка (втора ръка) от детска стая.

Читанка на стероиди

Читанка на стероиди

Kindle_piracy_1_270x276По-миналата седмица имах още една причина да съм бесен: новите напъни на някои нови лица (и гъзове) да затворят “Читанката”. Накратко: някаква ФБР въртиопашка се завъртяла около София и веднага в пушилката изпълзяли обичайните мутрафони, свикнали като направят една асоциацийка, да спомагат редовно и с усърдие за заробване на автори и преводачи, като живеят на техен и на читателите им гръб. Как за толкова години не чухме АБК да е направила нещо, за да може електронната книга да стигне до читателя във вида, в който той я търси? Как не чухме друго, освен феберета, меберета, дансове, мансове и др. милиционерски мамалигарници по тази тема? То не бяха преследване на сървъри по прашни тавани на блокове, то не бяха преборвания на страшното пиратство (по 5-6 пъти в годината, аз познавам приятели, които по-рядко в годината отказват цигарите!), то не бяха какви ли не други простотии… Та в този дух – нищо ново. Не, че се учудвам, де… ако погледнете устава и условията за членство на АБК, ще видите, че става въпрос едва ли не за фамилна организация със стройна, мафиотско-подобна структура и условия. Дори някой да поиска да промени нещо там, “големите” и “вечните” бързичко ще му духнат под опашчицата.

Сигурен съм обаче, че вече си казвате “тоя па се сети, новината за Читанката е от почти месец, сега ли се разписа по темата”?

Причината да пиша сега се корени в този вчерашен кратък, но съдържателен материал от форума на Читанка. Накратко: описано е как всеки средно-грамотен технически потребител да може да си направи живо копие на Читанката на своя компютър. Е, иска малко ресурс (сваляне на един голям файл и инсталация на страшно звучащата “виртуализация”), но общо-взето като време отнема 20 минути максимум (тук не слагам времето, необходимо за изтегляне на Читанката). Във видеата към материала (инсталация | зареждане) е обяснено ясно и точно колко лесно може да имате своя, собствена Читанка на вашия компютър. Която не само ще има достъпни всички оригинални произведения, а и самичка (ако сте я оставили да работи, разбира се) ще се синхронизира с “майката”, за да изтегля всички нови попълнения към огромната библиотека.

Когато вчера прочетох това, се смях с удоволствие. Последния път “хората с вилите” от АБК, вместо да “изкоренят пиратските книги”, направиха така, че сигурно вече няма българин, който да може да чете и да не знае какво е Читанката. Всеки българин с компютърна грамотност и достъп до интернет вече я използва. Много хора си я свалиха като електронно копие тогава, което обаче не беше много удобно, защото липсваше истинската машина на сайта, която дава търсенето на книги. А и копието беше статично, не се променяше с времето.

Прекарването - 2Миналия месец чудаците от АБК отново доказаха поговорката “както сам се прекараш, никой друг не може да те прекара”. Заплашвайки за пореден път сайта на четящия българин, те самите бяха основния двигател за създаването това брилянтно решение, което поставя пълнофункционална Читанка на компютъра на всеки. Confiscate this, агент Мърдал! Разбира се, използването на централизиран сървър за синхронизация е все пак някаква форма на уязвимост, но дори и да падне (временно) този централен сървър, Читанките по села и паланки ще продължат да си работят необезпокоявано, без да могат обаче да получават най-новото съдържание. А вече е доказано, че “централния сървър” има навика много бързо да се връща онлайн…

Аз лично очаквам, като им се приака на АБК следващия път, да подтикнат общността към създаване на distributed Chitanka.info, която да разхвърля творбите по устройства и компютри на много хора (използвайки BitTorrent Sync например), вкл. с приложения за Android и iPhone, с които директно ще може да се чете свободно. Това ще сложи (надявам се окончателен) край на стомашното разстройство на АКБ и току-виж някой от техния УС се сетил, че може всъщност да станат полезни на четящата общност, като намерят модел, чрез който да не сме врагове, а партньори. Но модел, който да е удобен и работещ като сегашния, защото ние “Спрете да сваляте! Четете на хартия, само по наше благоволение! Ще ви осъдим и опандизим иначе!” вече многократно сме го слушали!

И последно, но не на последно място: с огромно разочарование намирам името на подписалия този срам на сайта на “България на гражданите”. Това прелива чашата на моето търпение към изцепките от това “движение”. Движение, създадено от подобни основатели и имащо ги в действащия им управителен съвет, не може и не трябва да определя бъдещето на децата ми, както и бъдещето на нашето общество. На България са необходими модерни, далновидни хора. А не поредните “бизнесмени”, демонстриращи ченгесарски манталитет и подлагащи на рекет не кой да е, а четящия българин. Съжалявам, г-жо Кунева, срамът е за Вас.

По-горе са използвани изображения, открити в НеСиПрав и Книголандия. При претенции за авторство или некоректно използване от моя страна, моля изпратете хабер и ще се поправя.

#ДАНСwithme #Оставка, вече повече от месец…

ФОСТАФКАНаписа се какво ли не за изминалите почти 6 седмици протести. И дано не се пише още много, защото е крайно време корумпираното, олигархично, червено и рускопоклонно правителство да подаде оставка.

Тъй-като основното действие се развива в социалните медии, крайно време беше и “кастата на блогърите” (към която едно време се числях и аз, но ме низвергнаха за бездействие 🙂 ) да реагира. И сега почти същото може да се прочете при Йовко (Оставка), Ан (Оставка!), Лъчко (Оставка), Мърфиета (Оставка), Юруков (Оставка), Огнян (Оставка), Алекс (Оставка!), Събина (#ДАНСwithme и #Оставка!), Ани (#ДАНСwithme… цели 40 дни!), Мишел (Оставка!), Жюстин, SEO Новини (Оставка #ДАНСwithme), Интернет лумпена (#ДАНСwithME и Оставка!), Крис, Just Krassen, Zori, Маркуча, Тошка, Дни, Не!Новините, Костадин, Митко и много други.

А ти? Готов ли се да се включиш?

Предай нататък! #ДАНСwithme

От 05 август 2013: Гугъл бомбата почти успя. Време е да почистим. Поради това замених връзките към правителствения сайт с тези към сайта на най-голямото зло, сполетяло последните 10 поколения: Българската “Социалистическа” Партия.

На ти си куклите, дай си ми парцалките, или за “приятелството” във Facebook

На ти си куклите, дай си ми парцалките, или за “приятелството” във Facebook

От известно време съм си поставил за цел да “пощя” списъка с Facebook приятелите, които имам.

Когато Facebook не беше това, което е днес, и когато аз все още играех игри във Facebook, си позволих списъкът ми с приятели да набъбне неимоверно. Тогава, също така, нямаше сериозни инструменти за контролиране на достъпа до съдържание на различните групи приятели, както и нямаше Follow режима.

Е, сега вече положението не е такова. Facebook много порастна, настани се (почти) на всеки екран, независимо дали мобилен или не. От играчка се превърна в работен инструмент, а много компании го взеха насериозно и го интегрираха с платформите си (всяка съвременна мобилна платформа обикновено има пълна Facebook интеграция). Поради това, а и поради моята хиперактивност в тази платформа, реших че е време да отделя “приятелите” от приятелите там.

Като част от това решение идваше и селекцията, която трябваше да извърша. Т.е., започнах постепенно да отделям от списъка с приятелите си хората, които реално не познавам и ако срещна на улицата, има голяма вероятност да подмина. Е, далеч не за всички, признавам. Някои “оперативно интересни” на мен лица ще си останат в списъка с приятели, поне до момента, в който не е ясно, че не споделяме никакъв общ интерес. Такива хора, въпреки че не ги познавам IRL (In the Real Life), остават на стената ми.

Покрай случването на тази селекция неведнъж се е случвало някой от виртуалните приятели да бъде излишно ядосан или дори наранен, когато обясня защо съм го “разприятелил”. Естествено, не говоря за хора след определен конфликт, там е ясно. По-скоро говоря за хората, които са смятали или смятат, че виртуалното “приятелство” е напълно безопасно, че това да си виждаме локацията, телефоните, адреса и къде-какво в детайли е ОК, защото е виртуално.

Затова и реших да драсна тези редове, за да не ми се налага да правя copy/paste на едно и също съобщение. Т.е., още по-мързелив съм и смятам да copy/paste направо връзка оттук-насетне.

Защо ми се налага да “разприятелявам?

Просто е. Във Facebook аз държа важни данни. Неща като телефон, адрес и т.н. Ако човекът ми е случаен приятел, изпратил ми покана току-що (а ние никога не сме се виждали, или ако сме се виждали, сме били на “здравей-здрасти”), то е ясно че не би следвало да има достъп веднага до тези данни. Също така понякога нещата, които споделям за “приятели”, наистина са за приятелите, а не за всеки виртуален познат ever. Регионалните неща ми е лесно да филтрирам (просто ги пускам на български 🙂 ), но не винаги нещата стоят толкова просто.

Та, ако не познавам даден човек добре и ако не сме изградили взаимно доверие, съвсем нормално ми се струва да има известна дистанция, дори и във виртуалния свят на Facebook. Подобно нещо го има и в Google+, разликата там е, че никой не е обиден защото… ами защото не знае, че е филтриран в по-специален кръг, от който няма достъп до тази информация.

Защо е ОК, че не сме вече “приятели”?

FollowersАми в повечето случаи моите глупости са публични. 90%+ от статусите, връзките, снимките и т.н., които пускам, са Public. Това не е случайно и не е само защото не знам как да ги пусна “специални”. Това е, защото мисля, че са ОК да бъдат публични и нямам проблеми с това, че ще ги чете всеки с достъп до Мрежата и до съответната връзка.

Всеки, който съм “разприятелил”, ако иска да остане в час с моите глупости, може спокойно да натисне бутона “Follow” и да следва неспирния поток от простотии, които бълвам. Естествено, няма да има достъп до нещата за “приятели”, но то това е и целта на самото упражнение, нали така?

Естествено, за повече от нормално смятам и реципрочната мярка: всеки “разприятелен” да реши как и дали да ме “накаже” за действията ми. Щом съм се решил на това, готов съм да си нося и последствията. Разбира се, че би ми било неприятно да ме блокират като резултат от огорчение, и ми е криво, че това ще се случи рано или късно, но в крайна сметка по-скоро съм готов да нося този риск, отколкото да имам произволни “приятели” във Facebook.

Какво става, когато някой се почувства много засегнат?

Ами става това, което става и в реалния живот. Обикновено купища въпроси, от които личи негативната емоция. Ще използвам едно такова съобщение, за да се опитам да отговоря набързо на всеки един от емоционалните въпроси:

…само дето не разбрах с какво толкова те ”оголиха до неузнаваемост” моите коментари в твоите иначе симпатични постове…струва ми се ,че в тях няма нищо ”оголващо”- един интелигентен многодетен татко се радва на чудесното си семейство , ”спортува” във фитнес-клуб , управлява престижна IT фирма , симпатизира на протестите у нас , знам малко и за периода в Дания …в общи линии е нещо съвсем обикновено и човешко

Не става въпрос за “оголване” или разголване или каквато и да е форма на нудизъм. Става въпрос за това, което се опитах да обясня по-горе: виртуалното приятелство във Facebook, ако човек се отнесе към него несериозно, може да си причини неприятни, дългосрочни емоции. Аз вече не бих посъветвал никой да дава Friend на човек, който не познава и на който не може да разчита, наистина като приятел и в реалния живот. Facebook приятелството, покрай мощността на платформата и гъвкавостта ѝ, може да докара неприятни емоции, ако имаш 5000+ приятеля, от които можеш да разчиташ само на 50, а останалите просто гледат.

Не казвам и не трябва да се приема, че всеки непознат Facebook приятел е потенциален терорист или воайор, но най-добрия начин да се предпазим, е този: проверени хора в приятелския списък.

…какво толкова те ”притесни” и раздразни …?…моите коментари…?ами защо тогава благосклонно ми ”разрешаваш ” да те следвам ,за да се ”дърляме в коментарите”…?!?

Пак повтарям: аз разрешавам на всеки (който не съм блокирал) да ме следва и да ми чете глупостите, да коментира в/у тях, да ги споделя и т.н. Не виждам причина чак за такава рестрикция (да, Facebook я има, но аз умишлено не съм я включил). Защото ми е приятно да гледам как хората реагират на някои неща, да споря с тях и да споделяме заедно. Но би ми било неприятно ако някой бръснат фен на Атака се окаже пред нас с винкел, защото съм нарекъл Волен Сидеров “болен нацист” например (примерът няма нищо общо с действителността, нали 🙂 ? )

не може ли просто да ме игнорираш тотално…какви са тези полувинчати ”санкции”…?

Мога! Но не искам! Защото не си ми направил нищо, и защото предпочитам, ако е възможно, след този мой “враждебен акт” да си останем виртуални познати. Ако мога, аз следвам всички “разприятелени” от мен заради това, но някои от “разприятелените” просто не са включили “Follow” възможността на Facebook. Тогава нищо не мога да направя, след като те не желаят “непознати” да могат да ги следват, и аз съм вече в тази категория.

Аз не разбирам защо някой ще остане с тази рестрикция, но хора всякакви. Кой съм аз, че да съдя? Всеки има право на собствено мнение и да прави това, което иска (доколкото не влиза в личното пространство на другите).

защо се лишаваш от моите обективни всемирни постове , а ми даваш възможност да се ”дърля”…едва ли ще се възползвам от”Follow” …не виждам необходимост и да ми обясняваш какво трябва да направя ,за да стигна до ТЕБ…вземаш се прекалено на сериозно бе човек…смешно е

Признавам, че много хора може да си помислят това. И може би са прави. Според мен обаче те не могат да разберат, че аз наистина вземам насериозно откритостта към “приятелите” във Facebook. Дали това означава, че вземам себе си много насериозно? Възможно е. И ако си се почувствал така, се извинявам още веднъж. Но няма да променя решението си. Ще ми е криво, ако това значи, че няма да държим вече връзка, но съм готов на този риск пред възможността да знам, че в списъка “Приятели” са само хора, чието присъствие там съм премислил внимателно.

В заключение

На няколко пъти, подтикнат от решението на Йовко, съм се замислял дали да не си закрия Facebook сметката и да остана само в Twitter или Google+. С риск да обидя част от моите виртуално Facebook приятели, предпочетох това. Сигурно просто “изчезването” ми от Facebook би било по-демократично (еднаква мярка за всички), но не искам да си го причинявам, поне не и засега.

И пак да кажа: всеки, който се почувства засегнат, има искреното ми извинение и правото да направи каквото си иска реципрочно действие. А аз си обещавам оттук-насетне много внимателно да филтрирам новите познанства. И по-активно да използвам Friends vs. Acquaintances, за да организирам списъка.

Протестът или живота!

Протестът или живота!

Преди 27 дни в София започна нещо невиждано от мен досега. Започна като резултат от цинизма и мафиотското коленопреклонничество на БСП, ДПС, Атака и техния кабинет „Орешарски“.

Поне за мен, то започна със силен смях пред монитора, когато видях поредната мазна храчка в лицето на народа – изборът на Пеевски за шеф на ДАНС. Тогава, в продължение на два часа, не можех да спра да се хиля (да, клиничен случай, ще кажете) на тази чудовищна наглост и на това, че тя ще остане безнаказана. Не крия – не очаквах никакви протести, освен по блогове, стени и виртуални реалности.

3 седмициОстанах приятно изненадан. Още вечерта бяхме над 5 хиляди човека (скромно определени от мевереброячите като 500). И се започна. И така до преди седмица-две за мен нямаше вечер (и сутрин). Прибирах се и по нощите понякога, за ужас на изтръпналата ми майка (Веси някак по-лесно понасяше това).

До преди около десет дни, когато трябваше да обърна сериозно внимание на здравето си и чисто егоистично не мислех за протест поне 5 дни.

След това, когато страшното в персонален план изглежда, че се разминава, видях отново, че протестът наброява много над десет, че и двадесет хиляди човека (меверейците бяха някак успяли да преброят почти хиляда, което е вид признание и от тяхна страна, да не се лъжем).

За мен обаче беше време на равносметка. И сега ще ви разкажа за тази равносметка. Сигурен съм, че 90% от четящите ще намерят начин да ми опонират. Не, няма да правя като Тиквеника, за който нещата приключиха с отмяната на позорното назначение. По-скоро ще се опитам да обясня на всички мои приятели защо смятам, че на този етап няма смисъл да протестирам в „обичайното шествие“ всяка вечер.

Ще започна с въпрос: някой от вас спомня ли си 1997-а? Сигурен съм, че да. И тогава имаше десетки дни протести. Дали защото тогава беше студено, дали заради друго, успехът на протеста тогава дойде сравнително бързо. Но не дойде, без да има кръв. Не дойде, без да полетят камъните, не дойде без червените, оядени животни от тогавашното Народно събрание да се почувстват физически заплашени, да усетят ножа на народа-касапин, който по категоричен начин им каза: “Избори ли ще правим сега, или месо”?

Сега, другарки и другари, приятели и господа четящи (който където се сложи тук), положението е същото. Само че, да ви кажа, парите са значително по-големи. Защото сега има еврофондове. И сегашната БСП е още по-оядена, още по-лакома и още по-настървена за народните пари. Сега играе сериозно и руския ботуш, който тогава не беше отхлабил хватката си от България, която „братушките“ винаги са смятали за тяхна колония, по даденост комунистическа. И сега „БСП и партньори“, къде учтиво, къде не, подритвани от руския ботуш, точейки лиги за стотици милиони еврофондове в следващите четири години, са много по-упорити и по-мотивирани да издържат максимално на нашия натиск.

Какво виждат те насреща? Един мирен протест. Многолюден (300 ли бяха по последните меверейски справки), но все пак – мирен. Хората се събират, викат, крещят, изпускат парата, изразходват отрицателната енергия, правят си една приятна (ако не вали дъжд) разходка от МС до Плиска и се прибират. Най-много да окачат някоя хартиена чашка или плакат на загражденията пред Парламента и това е.

ФОСТАФКА

Властта свикна. БСП свикна. Олигархията свикна. „Ходят си, какво толкова? Да си ходят, кучетата си лаят, кервана си върви“. Дотолкова свикна, че си организираха техен си протест. Сигурно даже не е платен този „контра-протест“, защото в София и страната е лесно да намериш 200-300 идиота от всяка възраст, които да повярват на сладките приказки на червените функционери. И да ходят да защитават мафията и олигархията, смятайки че всъщност правят добро на децата и внуците си.

И така може да си продължаваме до август, когато пак може да си продължаваме, но няма да има смисъл. Защото дебелогъзите, дебелооки „народни избраници“ ще ни се смеят от плажовете и планинските курорти. Пък ние да си ходим и да си викаме, ако си нямаме друга работа.

 

Тези нелеки мисли ме споходиха за дните, когато вместо на протест, се прибирах да полегна у нас, подтиснат от мисълта, че има вероятност да поема по „черните“ пътеки на Здравната каса. Тези пътеки, по които всеки трябва да умре по Здравния стандарт. И нито крачка встрани от него.

 

Докато бях отдаден на тези черни мисли и докато изследванията показаха, че най-вероятно ще видя дъщеря ми пораснала, ако нещо друго не ми попречи, протестът беше минал критична маса. Беше се превърнал в „Протеста“, мястото, което всеки знае, всеки ходи. Нещо като Борисовата или Южния, само че по Цариградско, вместо покрай дървета. Хората водят децата си, приказват, смеят се, общуват. Докато викат „оставка“, „мафия“ или каквото там трябва. „Ще се видим ли на Протеста?“, „Довечера ще минем през Протеста, след това до мола“ и т.н. Все по-често се срещаха такива…

И аз се отчаях от Протеста. Това вече не беше моя протест, макар очевидно да беше станал техния Протест за много други хора. За двадесет и няколко летни дни на Протеста му бяха изпадали зъбите, най-вероятно от старост. От раздаване на бели балони #миренпротест, от призиви и позивни „протестът е мирен“ той се беше превърнал от протест в карнавал. Подобен на този в Памплона, но без биковете (без зъби и рога, нали, защото #миренпротест все пак)! Т.е., Протестът беше станал прекрасно място за разходка и социализация на една наистина голяма група хора, която има обща цел, но разчита на моралът и достойнството на политиците, за да я постигне.

И това, скъпи приятели, е което ме държи настрана от Протеста (вече с главно „П“). Той, Протестът, в този си вид е абсолютно губене на време. Ходете си, викайте, свиркайте, говорете, веселете се, пийте бира след това, и на другия ден – пак така. Няма лошо. Лято е, топло и приятно е (е, няколко летни бури минаха, но и ние видяхме те какво направиха с Протеста). Докато е така, ще сме 30К+ по Цариградско. И докато е така, и аз ще се вясвам от време на време, защото Протестът наистина е мястото, където мога да намеря много добри и дългогодишни дружки и заедно да попръжнеме примерно на Болен комисиите или на Мико мастиите.

Но аз вече не вярвам, че Протестът в този си вид ще свърши работа. И затова спрях да ходя интензивно и ежедневно.

Според мен, за да паднат комунисти от власт, трябват интензивни действия. Силови. Понякога тези действия може да пуснат по някой телесен флуид (цвета на флуида тук не коментирам). Аз не искам това да са моите флуиди, но то никой иска, ммм? Но накрая, за да се случат нещата, за да се уплашат оядените мърди, все нечии телесни флуиди плисват по жълтите павета.

Ако и докато тези флуиди ги няма, комунистът няма да пусне кокала. Ако няма напрежение, страдание, а само всенародно веселие вечер след вечер, ако няма напрежение, нищо няма да стане. Защото „те“ вече свикнаха. И ни се хилят. И чакат.

И затова аз не искам да си губя времето и енергията.

 

Ако някога (когато, ако въобще) нещата се натегнат, ще видите как от 40 хиляди пак ще сме 4 хиляди. И тогава вече пак ще има нужда да се ходи. Защото Протестът тогава няма да е приятна разходка, а ще е отново борба. Борба на идеи, борба на хора, които искат да живеят нормално, срещу хората, които вече двадесет и много години тъпчат нормалното бъдеще на България и опитват да я вкарат в руския калъп. Разбира се, не съм сигурен дали жените у нас няма да легнат пред вратата, само и само за да не ходя. И не съм сигурен дали няма да отстъпя – все пак цялото семейство зависи (и) от мен, и от това да съм жив и здрав. Иначе ще рухне. Но това ще го мисля тогава, като/ако въобще дойде такова време. Защото едва тогава отново ще има смисъл да има действия. Защото това ще са именно действията, които ще обърнат удобната, тапицирана и добре звукоизолирана турска талига на текущата власт. Която ние, драги приятели, сами си избрахме, кой с действието си, кой с бездействието си.

Избрахме си ги, за да си ги сваляме сега. Защото толкова ни е акъла.

И като казах “избрахме”, да ви кажа и това, далеч не на последно място…

Знаете ли още нещо прелюбопитно? Даже и след като ги свалим тия, ние пак ще си ги изберем същите! Защо, ще попитате? Питайте “избирателите-гъбари” от Варна!

Дори да решат да се махнат (за малко), комунистите (и за ДПС е същото) ще се върнат със страшна сила в следващия Парламент. Те имат твърд вот, изразяващ се в около 800 хил. гласа. На последните избори са имали 942 хил., но аз отчитам там и известен т.нар. „овчи вот“, който в България си е вечен (и е далеч над 100 хиляди, просто в този случай са разхвърляни между много партии).

Тези 800 хил. гласа винаги гласуват. Т.е., за комунистите, въобще за всички олигархични партии с платен или твърд електорат, ниската избирателна активност е невероятна помощ за това да овладеят властовите лостове. 3 632 174 са гласувалите на последните избори. От тях идиотите (дето са се разкарали до урните, но не са разбрали как да пуснат валиден глас) са 90 хиляди. Останалите три милиона и отгоре са „гъбари“. Нещо като отворените варненци, които протестираха, и след това направиха 30% активност на изборите миналата седмица!

На българския гъбар не му пука от протести. Той си ходи за гъби. Така че, приятели и другари протестиращи, чака ни същото, същите олигарси и същите излагации, само два-три месеца, след като Олигархски подаде оставка… Защото от гъбар избирател не става!

 

Краят на отношенията ми с “Макс Телеком”

Краят на отношенията ми с “Макс Телеком”

No-MaxНапоследък бях свикнал, че в днешните времена клиентът е най-важния за всеки. Големи компании са готови на солидни отстъпки, само и само за да те запазят като клиент. За малките не говорим, кризата при тях е толкова сериозна, че правят и невъзможното, за да работите задно.

Тези дни обаче ми се наложи да отвикна. Причината за това е една компания, която много харесвах, до тази случка. Компанията е Max Telecom (Макс Телеком, по нашенски).

Миналата година Макс Телеком (по-точно изключително коректните му служители) ми бяха в изключителна услуга. Тогава ми трябваше backup Internet на добра цена и те успяха да задоволят моята потребност. Продадоха ми „Бисквитка“ за 20 лв на месец, за период от 15 месеца. Предплатена, прекрасна, удобна и гъвкава услуга, на която се радвах година и три месеца и ако някой ми беше казал, че ще пиша този текст, нямаше да му повярвам тогава!

Тези 15 месеца изтекоха в началото на юли. И тогава дойде Голямото разочарование. Само преди няколко дни.

Max Telecom RechargeОказа се, че Макс Телеком, за да ми подновят договора, ми искат 50% увеличение на месечната такса за абсолютно същата услуга. Т.е., ако искам да си продължа договора с тях, ще плащам по 30 лв/месец. Без да получа нищо повече. Така било правилно, защото моята „Бисквитка“ била на промоция тогава и вече „било невъзможно“ да бъде продължен договора. Или, ако предплатя отново една година, ще платя 25 лв/месец. Пак за абсолютно същата услуга, която досега ползвах за 20 лв.

Нищо, че Макс Телеком имат и предплатена услуга. При това на условия и цена, която би ме удовлетворила. Тази услуга обаче се предлага с грозно, ненужно и нефункционално USB устройство, което не ми върши никаква работа. Защото аз ползвам много wireless устройства, и този USB мога да го използвам, само ако го сложа в друг уред, който да ми направи wireless от него.

Ще кажете „ама ти си имаш бисквитка, ползвай си я за това“. Да, “Бисквитката” без проблем би могла да се използва като крайно устройство и за тази услуга, но ако Макс Телеком бяха компания, на която ѝ пука за нейните клиенти. Щяха да ми вземат Mac адреса, да го въведат в системата си, да си предплатя и да си ползвам до лимита, който си платя. Да, ама не. Не може. За да ми е гадно. На мен, техния клиент. Човекът, който като другите такива им плаща месечните сметки (или поне би следвало да им ги плаща, доколкото знам финансовото им състояние е зле, защо ли?)

Така щеше да бъде, ако отношенията бяха нормални. Не и в този случай обаче: „поддръжката“ на „оператора“ ми обясни, че не е възможно да използвам „бисквитката“ за това, защото тази услуга се предлагала само през USB чекнята. Т.е., да го духам. И аз го издухах.

Опитах какво ли не. Разговори по телефона, молби. Не ме свързаха с никой от отдела за обслужване на клиенти, който би могъл да ми реши случая. Дори отидох на крака до централата им, където не бях допуснат да се срещна с който и да е, отговарящ за клиентите. Явно дребния клиент в мое лице не е в никакъв интерес за Макс Телеком.

Няма да крия, че си тръгнах от там с много горчивина. И яд. И безпомощност. И твърдо решен никога повече да не препоръчам услуга на Макс Телеком. Защото аз може да съм дребен клиент, но пък се водя „influencer”, т.е. човек, който бива често питан от познати и приятели какво да ползват. И ако досега съм довел поне 10 клиента на Макс Телеком, само давайки им моето положително мнение и препоръка, това вече е история.

Явно с Краси Стойчев и екипът му от Макс Телеком си е тръгнала и грижата за клиента. Което е много, много жалко. И за мен (защото ще ползвам по-бавен, но backup интернет), и за Макс Телеком (защото можеха да вземат едни 300 лв за 15 месеца, но предпочетоха да не го направят). И за една много, много симпатична “бисквитка”, на която едва ли вече ѝ е писано някога да бъде полезна. Ще се превърне в поредната ненужна вещ, която няма да изхвърля, само защото някой ден може и да я презаредя 🙁

Много жалко. И ако един ден Макс Телеком започнат да потъват, надали ще се замислят, че малките, недоволни камъчета обръщат голямата, тромава кола…

Update от 9 август 2013: Реакцията на Макс Телеком беше повече от приятелска и бърза, и в крайна сметка нещата се оправиха. Описал съм ги в материала си “Бисквитиера”.

Major outline / Дълга отпуска

Major outline / Дълга отпуска

This site (doncho.net and all subsites) will enter major outline, during which I’ll be migrating to another hosting provider. I’m not talking for day or two, it could go more than a week, depending on my availability. Also, I do not know when I’ll actually start… Wish me luck and be patient! Thank you!


Моят сайт (doncho.net и всички подсайтове) скоро ще влезе в дълъг период на преработка, през който ще мигрирам към друг доставчик. Не става въпрос за ден-два, може да е повече от седмица, зависи колко съм свободен. Също така не знам кога ще започна… Пожелайте ми успех и имайте търпение! Благодаря!!

Този Amazing Amazon!

Този Amazing Amazon!

Моята прекрасна батерия 6000mAh Rechargeable External Battery Pack with Cellphone Adapters, който вече вярно ми служи повече от две години, започна бавно да сдава багажа. Все още в нея има поне 4500 mAh живот, но си личи, че не е това, което беше.

Освен това тя е с максимален заряден ток 1A, което значи, че не може да бъде използвана за зареждане на “лакомите” устройства. И, разбира се, има само един изход.

Power Bank 12000 mAhПоради всичко това вчера се реших да си избера и поръчам нова. След много търсене и преглеждане на варианти, намерих в Amazon.co.uk батерията EasyAcc® SuperBoy 12000mAh 4 x USB External battery pack. Тя има 4 USB изхода със съответните максимални натоварвания 0.5A, 1.0A, 1.3A и 2.1A. Т.е., без проблеми тази батерия може да зарежда най-гладните, големи таблети (iPad 3, Nexus 10 и т.н.), като при това има впечатляващите 12000 mAh капацитет.

Цената на батерията беше около 75 лв с доставката, което също не беше зле, и аз се реших да я купя. Ако и на вас ви трябва нещо подобно, горещо препоръчвам!

Купих я вчера, около обяд. Купих всъщност две, защото и на Веси братчето беше споменал, че би искал да има подобна допълнителна батерия.

Не можете да си представите колко шашнат бях, когато днес се прибрах вкъщи и двете батерии ме чакаха. Получили са я вкъщи днес наобяд. Т.е., за един ден поръчка + (международна) доставка. Още не мога да повярвам на очите си, че за един ден е успяла да пристигне.

Не знам как работи доставката на Амазон, но… когато пазарувам от български магазин, плащам 7 лв доставка и получавам нещото за между 2 и 3 дни. Рядко се получава next business day, освен ако не е в София.

Последния път, поръчвайки едни CD-та, пак бях впечатлен. Тогава мисля, че отне два работни дни.

Ако Амазон са започнали да доставят така, не се учудвам, че бизнесът им върви по нашите ширини…

“Журналистиката”, братле…

“Журналистиката”, братле…

Този материал е политически. И е следизборен. И има известна доза пикантност. Вие си решавайте дали да го четете, аз искам да споделя някои мои невчесани мисли тук, за да си имам “едно наум” другия път, когато се доверявам.

Доскоро имах за “приятел” във Facebook г-жа Калина Андролова. Прибавих я, защото друг мои приятел (Александър Стайков), ми беше посочвал нейни материали преди време.

В течение на времето, което бяхме “приятели”, ми направи впечатление, че нейните статии не са това, което аз споделям. В смисъл, намирах ги повърхностни (въпреки възхваляващите коментари на някои, малко в стил “БСП за бой се стяга”), твърде леви и някак твърде… “интелигентни”. Интелигентни в смисъла на “ентелегентни” (тия, които ме познават, знаят какво имам предвид).

Естествено, като резултат неведнъж съм се дразнил и коментирал, като обикновено съм се старал да бъда внимателен. Дали съм получавал също така внимателна и ответна реакция, това би следвало вие да решите, четейки по-долу.

Днес обаче неизбежното се случи. Следизборно. Г-жа Андролова сподели радостта си, че “деинсталирането” на Бойко Борисов вървяло успешно:

Естествено, бидейки от нормалните хора и виждайки какво ще се “инсталира” след “деинсталирането”, не можах да се стърпя.

ЕнтелегенциятаКоментарите вляво представляват доста сериозна екранна снимка. Връзката към Facebook е тази, но за мен тя вече не е видима. Най-вероятно няма да е видима и за повечето от Вас, защото е достъпна само до приятелския кръг на г-жата. А защо е достъпна само за приятелския кръг, това е личен избор на всеки.

Все пак, от тези коментари аз поне се убедих в няколко неща.

Като за начало, кратка хронология (тълкуванията са мои, всеки е свободен да си ги тълкува както си иска):

  1. Г-жа Андролова е убедена в това, че ни чака по-добро време, след като “деинсталираме” Бойко Борисов (дали той не е вече “деинсталиран” е друг въпрос).
  2. Дали след сегашното управление няма да стане по-страшно, това не може да бъде обяснено.
  3. След поставянето на някои по-неудобни въпроси от моя страна, очевидно се мина в настъпление. Удивителните и въпросителните на края на изреченията се умножиха, умножиха се също така и думи като “потресително”, “избирай си простотията” и т.н.
  4. Ако можех, бих запитал г-жата какво си избра сега (говоря за предстоящото да бъде сформирано Народно Събрание), но уви, това не е възможно вече.
  5. След като зададох във въпрос статията на г-н Сугарев “Новия преход, който ни очаква”, отношенията ни приключиха бързо: “абе я се разкарай” и “да не си ми от първа необходимост”. Съответно блокировка на профила във Facebook. И моята невъзможност да продължа там, а от там и моето тълкувание на нещата тук.

В едно г-жа Андролова е абсолютно права: аз не съм ѝ от първа необходимост. Както и тя не ми е на мен. Качествената журналистика безспорно е от първа необходимост за цялата държава, но за съжаление поведението, демонстрирано тук, не говори за възможност за творчество на качествена журналистика.

Според мен, Качественият Журналист би следвало да бъде докрай верен поне на следните принципи:

  1. Свобода на словото. Цензурата, която г-жа Андролова ми наложи, на мен говори само едно: тя не е способна да приеме моето свободно мнение. Неспособността да го приеме доведе до унищожаването му и до скриването му от цялата аудитория (така работи Facebook). Т.е., за г-жа Андролова изглежда важно всички мнения и коментари да следват и да бъдат подчинени на линията, която тя е споделила, т.е. на невероятното добро, което в момента се извършва (“деинсталацията”). Критици са желани, но ако може да не са много логични, защото логичните са опасни (те карат хората да се замислят, и поставят в опасност правотата на “идеята”). Логичните критици трябва да бъдат блокирани.
  2. Коректност към противоположните тези. Това въобще няма да го коментирам защо е важно. Ако толерантността към разлиното не съществува, журналистът се превръща в “журналист от ьТВ”. Оставям на Вас да прецените за кой тип журналист говорим в тук посочения пример.
  3. Търсене на истината. Докрай. Категорично. Безпрекословно. И според мен тотално несъвместимо с демонстрираното поведение тук.

Много от вас със сигурност ще се запитат “Абе тоя защо си прави труда въобще да се занимава?”.

Ще ви отговоря: защото ми омръзна от този тип журналистика. Едностранчиво. Удобно. Нетърпящо критика. Нетърпящо инакомислие.

Също така и се обидих и на факта, че бях изхвърлен от спора. Вероятно защото въпросите ми започнаха да стават твърде неудобни и да помрачават червеникавата радост, която избиваше.

И не на последно място: защото мразя да ми натискат копчето “Mute”. И като се случи, използвам моята си трибуна.

Най-интересното всъщност е, че аз все още не мога да си обясня дивното щастие от новото положение. Защото, ако се съди по материала “Протестираш? Значи си комунист”, г-жа Андролова е подкрепяла протестите. А реалността в момента е всичко друго, но не и реализация на тези протести (и слава Богу, че е така, че някои от идеите на протестиращите бяха изключително безумни и изглеждаха като сковани набързо лозунги на “Позитано” 20 или “Врабча” 1).

Та така… в интересни времена живеем. И май по-интересни ще стават. “Големи журналисти” като г-н Чобанов и г-жа Андролова сипят “демократични материали”, но като опре до демократично отношение към инакомислещите, заиграва балтията (и всъщност прозира начинът на мислене). Няма лошо, само дето се надявам все по-малко хора да се излъжат и да им повярват.

Защото в днешни времена всичко се купува с пари. А това, което не се купува с пари, се купува с много пари.

 

Theme: Overlay by Kaira Extra Text