Category: Български

Радиоелектронни лампи

Радиоелектронни лампи

Покрай едно пренареждане на шкафове, майка откри пакет с радооелектронни лампи, купени преди време с цел максимално удължаване на живота на някогашния ни телевизор “Рубин 714”.

Телевизорът отдавна го няма, но лампите са все ощ тук.

Понеже са и с обща употреба (поне за няколко съм сигурен, че не са само за телевизора), вместо да ги изхвърлим предпочитам да ги пусна тук, и вероятно и в OLX, за да се продадат и да свършат работа някому.

Съхранявани са в кутията, в която са купени, т.е. нямам основания да мисля, че времето им се е отразило кой-знае колко.

Ето списъка на лампите:

  1. 6П45С, 2 бр.
  2. 6Ф1П, 3 бр.
  3. 6Ж52П, 2 бр.
  4. 6Ф12П, 2 бр.
  5. 6П14П, 2 бр.

И идея си нямам колко струват, нито пък дали не са вече наистина безполезни неща за изхвърляне. Надявам се, ако някой знае, да даде съвет.

Местни избори 2015

Местни избори 2015

Избори 2015Отново реших да споделя публично с вас за кой ще гласувам. Нарочно не го правя утре, защото утре е забранено да се агитира.

Миналата година гласувах за Реформаторския блок. След това неколкократно имах “удоволствието” да съжалявам за този мой избор, а няколко пъти – дори да се срамувам от него. Тази година, за моя огромна горчивина, Реформаторският блок няма да получи моя глас. Две са причините за това и те имат имена: Москов и Лукавски! Моето мнение за тях след година тяхно управление: единият е чисто ляв политик, а другия – откровен лъжец (и след това – “мажец”, в смисъл лъже и маже) . А аз може да съм доверчив, но обикновено ме лъжат само веднъж.

За сметка на това, на тези избори ми е лесно, изборът ми е мажоритарен.

За кмет на Лозен моят избор е сегашния кмет, Васко Станчев. Смятам, че с наличния му бюджет (отчитайки обема на местния данък, които плащаме) той успява да постигне максимума за Лозен. Затова съм готов да дам гласа си за него. Надявам се следващият мандат да му е още по-успешен от този, с повече привлечени инвестиции. Това, че е кмет на ГЕРБ е само преимущество, защото ГЕРБ в момента (а и в обозримо бъдеще) са единствената политическа сила с управленски капацитет.

За кмет на София, безспорен лидер за мен е Йорданка Фандъкова. Имам безброй причини защо съм готов да ѝ гласувам отново доверие.

За Столична община ще гласувам за листата на ДЕОС с преференция 14 (Жюстин Томс). Познавам лично Жюстин и смятам, че мога да ѝ имам доверие. Въпреки рискът гласа ми да отиде напразно (т.е., да не успеят с нито един общински съветник). Ако ДЕОС успее да вкара съветник в СО смятам, че ще е едно добро политическо начало за тях. Само се надявам след време да не се коалират със (червено) “Зелените”.

За Община “Панчарево” не съм решил. Ако ДЕОС фигурира и там, ще гласувам за тях. Ако ги няма, за ГЕРБ.

На Референдума вече споделих защо смятам, че единственият разумен избор към днешна дата е категорично НЕ за електонно гласуване, реализирано от това НС, тези комисии, тези анализатори и тези фирми. Да започнем първо с успешно прилагане на електронната идентичност, да натрупаме малко повече опит, и тогава да ще видим. Електронното гласуване няма да реши никакви проблеми, само ще донесе огромен риск от тяхното задълбочаване.

Използвам картинка от сайта на ЦИК, защото 
по мое скромно мнение  тя би следвало да е 
Public Domain за българските граждани.
Защо е моето НЕ за електронен вот

Защо е моето НЕ за електронен вот

Много се изписа. Много се изагитира. Гледайки представителността на тези “за” и тези “против” мога със сигурност да кажа, че моето мнение се покрива с това на политическия полюс, който аз ненавиждам от години.
Погледнато повърхностно “споделям мнение” с БСП, Атака, ДПС и куп още други още политически, путински екскременти. Те също са против (макар, че според мен, би следвало да са “за”).

По-долу ще се опитам да обясня откъде идват моите опасения за електронния вот и защо днес не трябва да разрешаваме държавата, заедно с точно избрани политически фирми, да се заиграват с устоите на демокрацията.

Ще направи ли електронният вот участието в изборите по-масово?

Да, ще го направи. Но не в обемът, който ни се представя от защитниците.
Всъщност, аргументите на Д@ не ни представят никакви цифри, а само логично и принципно вярно твърдение, като чисто човешко усещане поне. “Щом има дистанционност, ще гласуват по вече хора, директно от фотьойла вкъщи”. Безспорно вярно. Но дали това ще вдигне активността? Или тези хора така или иначе щяха да отидат до секция, за да гласуват?

Географски затруднените българи

Твърдението е “ще има по-масово участие, защото географски-затруднените българи [от чужбина] ще могат да гласуват и те”.

Твърдението е вярно. Електронният вот вероятно ще помогне точно на тези хора. Нека сега видим колко са те.

Според мен, количеството на географски затруднените” българи в чужбина по време на избори е символично:

  • В чужбина живеят не повече от 2 милиона българи. Приемаме, че 80% от тях са с право на глас, т.е. един на всеки пет е под 18 години. Остават 1.6 млн потенциални гласове.
  • Колко според вас живеят в региони, в които няма достъп до секция? Припомням, за този референдум има отворени 288 секции за гласуване, списъкът е тук (извинете за връзката към файл на Excel, за е-културата на държавната администрация вижте малко по-надолу)!
  • Да приемем, за целта на експеримента, че 20% от тези оставащи са “географски затруднени”. Всъщност са далеч по-малко, защото повечето общности са в централни селища (Чикаго, Ню Йорк и региона, и т.н.). Това е повече от нормално, защото всички държави създават подобни “емигрантски колонии” най-вече в големите градове. Та 20% от тези 1,6 млн. са 320 хиляди гласа.
  • За последните парламетнарни избори имахме 6.6 млн. гласоподаватели. Един процент от активността са 66,000 гласа.

Т.е., ако въведем електронно гласуване, при най-щедри сметки (наистина ли вярвате, че 20% живеят далече от избирателна секция?), ще вдигнем активността максимално с 5%.

А ако вместо 20% приемем, че 5% живеят далече от избирателна секция, допълнителната активност ще е 1 (един) %.

Всъщност, не “георграфски затруднеността” е проблема на негласуването. Проблемът е, че хората са:

  • индиферентни, т.е. не им пука за това кой ще управлява;
  • с липса на изборна култура, т.е. не осъзнават, че може от Дончо или Веси поотделно нищо да не зависи, но от много като тях зависи всичко.
  • Политическият ни “елит” няма вдъхновяващи кандидати. Факт е, че харизматични хора в политиката в момента липсват. Или са единици. Знаете, че и едно лайно в кацата с мед променя вкуса. Е, при нас кацата е с лайна, а медта е една лъжица. При това положение няма как да очаквате висока избирателна активност, дори и в сравнително активните хора.
    Давам себе си за пример, добре, че изборите сега са в повечето случаи мажоритарни, та знам за кого да гласувам. Иначе, след следизборната лъжа на Лукавски и след общото бездействие и особено след новия данък на Москов. Имам още примери (но да не започвам и аз, като Праспрес!). Като цяло, въобще не съм сигурен за кой бих гласувал, ако другата неделя изборите бяха парламентарни!

НИКОЙ от тези проблеми няма да бъде решен с електронен вот. И със, и без електронен вот, активността се определя от политическата, от изборната активност на хората с мнение. А тези хора са около 30-40% от хората, гласуващи на всеки избори (другото е купен по един или друг начин вот). Този процент няма да се промени, не и с електронни избори.

Опасен ли е българският електронен вот за демокрацията

Аз твърдя: ОПАСЕН Е. Или ще е опасен, ако го въведем днес масово, с текущия управленски и изпълнителски материал. Основно заради

риска при реализацията на проекта за е-вот в България.

Много се изписа за това колко сигурно може да се изгради система за електронно гласуване.
Красимир Гаджоков, мой познат (съмишленик в една друга кауза) и човек, чийто познания по киберсигурност, и чиято аналитичност изключително уважавам, е написал много по въпроса. Ето последните статии от него, които потвърждават мнението му:

Аз също съм убеден, че по света има изградени системи за (електронно) гласуване, които са с пъти по-сигурни, честни и анонимни от нашата текуща, ръчно-крачно-чувално-механична система за гласуване. Система, към днешна дата изградена от кухите глави на чиновническия състав и на база на мастилените глави на принтерите, с които печатат избирателните протоколи.

Също така съм категорично убеден, че

същите тези некадърници ще изградят и системата за електронно гласуване.

Българската работа с е-гласуването ще бъде извършена и ръководена от същата бюрокрация, която в момента организира и ръчно-крачната ни система. Бюрокрация, за която не е тайна, че е изградена от критично много корумпирани хора с влияние и с престъпно съзнание.

В резултат ще се окажем с е-гласуване, което ще е…

  • …пълно с недомислици, …
  • …реализирано чрез половинчати решения, продиктувани от нуждата от…
  • специално нагласени търгове за техника и услуги, които да бъдат спечелени от “правилните фирми”, които няма да използват средствата по същество, а за предизборни кампании, мерцедеси, още корупция и т.н. В резултат, …
  • специалистите, които ще изградят системата, ще са нископлатени (и логично – нискоквалифицирани). Защото парите ще са отишли за “други работи”. Защото …
  • цената на единица хардуер няма да е пазарна, а “като за наши фирми”.

Мога да продължа още с твърдения като тези горе. За съжаление, мога да продължа до безкрай. И то не защото фантазията ми е безгранична (такава тя не е), а защото има реални доказателства за горното почти във всеки държавен проект за последните 25 години.
Горе-долу работещите електронни административни системи се броят на пръсти. Да, системата на НАП може да е една от тях. И въпреки, че е най-използваната, процесите в нея лъхат на 1998-а. И като визия, и като администрация, и като удобство, и като общо потребителско преживяване.

Сещате ли се кога спряхме да използваме дискетите? Преди по-малко от 5 години! Да,

преди по-малко от пет години в държавната администрация все още използваха дискети!

Е, тези хора ще ви изградят и е-гласуването. Същите хора, за които Краси написа в същия блог много плащещите статии:

Въобще, наистина ви препоръчвам блога на Краси, най-вече в категорията му за е-правителство. Там ще откриете не само въодушевените статии за това как някъде по света е реализирана читава система за е-гласуване и колко сигурно и анонимно е то, а и как са реализирани сегашните, местни, тъжни имитации на други е-системи по света. Имитации, вещаещи злокобно бъдеще за валидността на българските избори, ако/когато дадем възможност на същите корумпирани бюрократи, със същите похвати, техники и изпълнители да изградят поредната имитация.

Защото дори ние днес да кажем “своето Д@”, ние само ще упълномощим да се похарчат едни добри пари (по предварително мое мнение поне 250-300 млн. EUR, ако не и повече), за да отворим широко врати към още по-големи, но по-покрити и по-неоткриваеми възможност за този път масови злоупотреби с изборния вот.

Цената на купения вот

Но най-голямата и най-любимата ми теза на почитателите на “Д@”то е как щяла да се увеличи цената на купения вот толкова, че да го направи излишен.

Това, според мен, е най-опашатата заблуда, в която се опитват да се вкарат хората.

Дори да приемем, че се изгради непробиваема система, без умишлени проблеми, които да позволяват нерегламентирано гласуване, дори тогава този, който иска да продаде гласа си , ще може да го направи още по-лесно, още по-анонимно и още по-масово.

Днес купувачите на гласове трябва да се срещат, да агитират, да контролират и да заплащат цената. Преди да заплатят, те трябва да се убедят, че е гласувано, както е поръчано. Това се доказвало чрез снимки на бюлетините. Снимки, които трябва да се направят с мобилен телефон, който по презумпция е забранен в кабинката и (уж) се контролира от членовете на избирателната секция.

Т.е., има някакви (принципни) трудности пред това да се купи вот. Което, логично, обуславя по-висока цена. Защото тотално изостаналата ни в електронно отношение полиция все още може да гони хора с пачка мръсни пари из циганските махали (колко реално може е друга, тъжна тема, която не е за този материал. Електронното гонене още по-малко го може, това е важното!)

Я да видим как би изглеждал платен вот на гласоподавател, който ще гласува електронно:

  1. Гласоподавателят трябва (еднократно) да се снабди с е-идентичност. Говори се, че от 2017 тя ще може да се вгражда в личните документи, т.е. всяка лична карта или след поискване, или по подразбиране ще разполага с е-идентичност на притежателя си.
  2. Според много от реализациите на е-гласуването, може да се гласува и гласът да се променя цяла седмица преди същинския, ръчен вот. Т.е., купувачите ще имат възможността да “берат” реални гласове на продавачи цяла седмица.
  3. За “беритбата” няма да е необходимо да инструктират, координират, търсят доказателства и след това – контролират. За целта ще е необходима една Мобилтел “Прима” за данни на един или няколко гласоподавателя и един “гласокупувач” с ноутбук и четец.
  4. Този “гласокупувач” ще може да “бере” гласове в продължение на цялата седмица.

Ще кажете “да, ама след това всеки гласоподавател принципно ще може да си промени гласа”. Да, ама дали ще го направи? Дали наистина един необразован циганин, но с права за гласуване, ще може да си промени електронния глас? Дали ще може? Аз казвам, че няма да може! Искам да видя как ще ме опровергаете.

Честно казано, според мен партиите, които най-много купуват гласове, трябва най-много да подкрепят “ДА”то на референдума, защото

  1. Тяхната работа ще се улесни неимоверно (дистанционно, дирекно бране на гласове на необразовани хора, цяла седмица)
  2. Цената ще падне, защото активността няма да се вдигне (и да се вдигне, ще се вдигне с 1-5%, което пак е едно нищо)
  3. Рискът даден човек да бъде проследен и уличен за “бране на гласове” ще е толкова нищожен и процесът ще е толкова улеснен, че дори заплащането на тези престъпници ще се намали.

Затова

АЗ ще гласувам с НЕ

Призовавам всеки мислещ като мен да гласува с НЕ. Въпреки (другите) клоуни, които агитират за същото!

Аварията

Аварията

Аварията - корица
Аварията

Хубавото нещо на отпуските е, че успяваш да наваксаш с нещата, които си си оставил за удоволствие. Така и аз, най-накрая успях да отдам заслуженото внимание на “Аварията”, новия роман на Тихомир Димитров. Макар, че отдавна я чаках с нетърпение, за пръв път видях новината за нея не в блога на Тишо, а при Йовко. Което е странно, но… може да има своята си причина.

Аз не мога да опиша “Аварията” така добре, както Йовко. Отидете и четете там, ако ви трябва още убеждаване защо този роман трябва да се прочете. Аз мога да ви уверя, че се чете на един дъх, и че както и другите неща на Тишо, не ви се иска да свършва. Добре е да я четете през време на почивка, защото ще ви държи будни до късно (максимум една вечер обаче, както казах, чете се на един дъх).

Тук ще може да си свалите (с позволението и любезното съдействие на автора, разбира се!) романа в три допълнителни файлови формата, в които той първоначално не беше наличен. Аз чета основно на Kindle за Андроид. Макар че PDF се чете добре на 9″, на 5.5″ е доста трудно, затова реших да го направя на mobi.

Тъй-като конверсията от PDF към другите формати беше плачевна, Тихомир беше така добър да ми даде оригиналния текст на романа, за да мога да направя по-читав reflow в Calibre. Смея да твърдя, че се получи доста добър резултат, който е наличен за сваляне тук:

Сваляйте и четете! И не забравяйте да прочетете и края на романа, за да може всички да се радваме и на продължение!

П.П. А аз ще взема пак да си препрочета “Душа назаем”! Само първо да я обърна и нея в MOBI :).

П.П.П. Освен в блога му, творбите на Тихомир Димитров може да намерите и на авторската му страница в Читанката.

 

7 причини ЗА Реформаторски блок

Никой не ме е молил или интервюирал, за моите 7 причини. Видях седемте причини на Йовко и реших да си ги напиша и аз моите. Особено вдъхновен бях от РЕФЕРЕНДУМ-а тази вечер по БНТ.

  • Защото няма да спасяват по “специален начин” парите на Вежди в КТБ;
  • Защото ще запазят плоския данък;
  • Защото в тяхните листи няма психопати, или поне не толкова нагли, че да бъдат показвани по телевизията
  • Защото не са слуги на Путин:
    • Защото не са против проучванията за шистов газ;
    • Защото са против АЕЦ;
    • Защото са против Южен поток;
    • Защото знаят, че в момента няма проект, диктуван от Москва/Газпром не може да бъде изгоден за България: нито икономически, нито политически, а дългосрочно заробващ!
  • Защото имат същата разумна гледна точка за възможностите, които трябва да бъдат дадени на хората, за да имаме всички по-добро бъдеще.

… и не на последно място:

  • Защото като им кажат “имате 15 минути”, имат 15 минути.
    • …а не се държат като разгонени кокошки.

Мисля, че ако имаше неподкупни психиатри и психолози, всички политици трябваше да минават психо-ценз! Щяхме да сме едно много по-добро място…

Избори – 5 октомври 2014

Реформаторски блок

Питат ме, затова и пиша. За да спра веднъж завинаги подмятанията от ляво и дясно 🙂 , и за “да не се оправдавам след изборите”, както някои близки и не толкова близки познати ме апострофират, когато споделям пристрастията ми.

Аз ще гласувам в 23ти МИР – София. Моите кандидати са от листата на Реформаторския блок, №7 в бюлетината. Смятам да гласувам преференциално: партия №7, кандидат №2, ген. Атанас Атанасов. Ето защо:

  1. Атанас Атанасов е заявявал открито, че е против засилващото се политическо влияние на Путинова Русия у нас
  2. Той е кандидат на ДСБ. И председател на софийската ѝ организация. ДСБ е партията, на която симпатизирам от години и на която е твърде вероятно един ден да стана член.
  3. Атанасов е заявил публично, че е против “спасяването на КТБ”

Не ми харесва, че е водач на листата в Благоевград (т.е., почти сигурно е, че ще бъде избран от там), но така или иначе това ми се струва най-смисления вот.

Ето накратко информация за листата на Реформаторския блок в МИР 23:

  1. Божидар Цецов Лукарски, председател на ПП СДС.
  2. Атанас Петров Атанасов, ДСБ, виж по-горе
  3. Корман Якубов Исмаилов (блог), изгнаник от ДПС.
  4. Петър Владиславов Славов
  5. Настимир Ананиев Ананиев, ДБГ
  6. Любен Ангелов Петров, СДС
  7. Деян Стойков Василев, ДСБ

ПП1: Учудва ме как може да има кандидати, за които информацията в Мрежатаа да е споредична или откровено липсваща.

 

ПП2: Връзките по-горе като нищо може да станат невалидно скоро след изборите. В България е доказано, че много от “блогърите”-кандидат депутати много бързо се “разблогват” след изборите. Редки изключения, разбира се, има!

Два свята, две Българии

Два свята, две Българии

image

От една страна: статията на “Капитал” за бежанските деца. За “техния” 15ти септември, “гостоприемно” предоставен им от нас.
И рехава подкрепа под нея от страна на хората, които все още са запазили способността си да мислят човешки. Не са оскотяли от бедност или глупост.

От другата страна: платената жлъч на индивиди, способни да напишат това. Или това. И онлайн гнусотата от типа “За Перник”, подкрепена от платените Facebook тролове. Хората като Агент Смит, които ги е срам да си покажат лицето, но иначе стената им е пълна с “други популярни връзки” към материал, богат на “причини и следствия” защо “либералната демокрация” се е “изчерпала”. Или как “горит газопровод в Донецк”.

Нещо страшно ни се подготвя.  Колонизаторите от Кремъл и техните слуги тук се готвят за избори. Пак ще управляват, било чрез ГЕРБ и ДПС, било чрез “втория по ред мандатоносител”, като/ако Първия върне мандата, защото нямал пълно мнозинство. А всички вече видяхме как “управлява” този мандатоносител. И с #кой. И чии интереси защитава (познахте: българските са някъде на 4то място, преди тях има един други).

Лошото е, че не виждам ефективен начин да се противодейства. “С гласуване”, ще кажете вие. И ще сте много прави, но само на теория. На практика нещата изглеждат така:

  • Избирателна активност: 42%
  • Маса от тези 42% не четат, не знаят за кой гласуват, или гласуват “машинално”, защото “по телевизията така казаха”. Т.е. за партии като АТАКА, хуйнята на Бареков, или още по-изтрещели формации с електорат твърди фенове на проф. Вучков.

Нормален човек, прочел (и разбрал) платформите на коя да е “лява” формация дори не би си помислил да овласти хора като тях. Защото със заеми, високи данъци и “стратегически проекти с братята ни от Русия” не се става нормална, конкурентноспособна държава и икономика. Но говорим за нормалните. В България, чрез механизма на представителната демокрация, се е установила десетилетна диктатура на мързеливите, неуките, гъбарите, чалгата, безпросветността… мога да продължавам до безкрай. И нито тези, нито които и да е избори ще я променят.

Защото, скъпи приятели, дори ние да гласуваме със сърце и разум, ние сме много малка част от близо седемте милиона гласоподаватели, 42% от които ще определят кой да е следващия министър-председател. Особено във вот като този, който като че ли е предизвестен.

Това, разбира се, съвсем (ама съвсем!) не значи, че не трябва да гласувате. Точно обратното. Колкото и минимален шанс да има, то този шанс е чрез гласуване да дадем ясен знак колко сме нормалните, които искаме да живеем в просперираща, европейска държава, а не в мизерията на великоруски анклав.

Следващия шанс е 5 октомври. На тази дата двете Българии за пореден път ще се сблъскат. За пореден път по мирен начин. След това ще видим…

Мислете! Прецакайте #кой!

Разликата, Андрешко… (или хотелски комплекс “Арда”)

Не мога да се понасям. Напоследък все повече съм станал мрънкащ. Може да е от възрастта. Може да е от обкръжението. Може да е просто каприз. Знам ли какво е, но е факт: мрънкане, до немай къде! И ето го, поредното.

Не мога да разбера. Не мога да разбера къде и как се получава така, да имаш прекрасен, уреден комплекс, в комбинация обаче с жалка мизерия откъм предлагане на продукти и обслужване. Примери бол, но сега ми е супер пресен!

Иде реч за хотелския комплекс, в който отседнахме, за да сме близо до бивака на нашите приятели. Хотел “АРДА” всъщност е много красив, изглежда доста поддържан, прекрасна окосена зелена ливада, хубав (макар и не много голям) басейн, и като цяло ако дойдете просто за да хвърлите едно око, изглежда много добре:

НО…

  • …за 10 лв закуска на човек получавате “компле” сет, с пет резенчета евтин шпек, малко масълце, малко конфитюрче и малко медче (на което пише “големина за чай”).
  • …ако поискате мляко, няма! Не, не се шегувам, няма! Въпреки че сте в местност, в която всяко село има домашно мляко поне два вида: краве и овче или козе.
  • …кафето е отвратително.
  • …ресторантът работи от 09:30, но ако очаквате в 09:30 да видите работещ ресторант, намирате “Управителя” (главната буква е умишлена) да си пие кафе със “Сервитьорките” със становището “работното време не се спазва много”
  • …стаите са по-скоро ОК, определено не отговарят на останалата част от комплекса. Чистотата вътре е под въпрос, чистачката обяснява, че “те за има-няма 20 дни стават такива големи паяжини” (wtf, не чистят ли никога за тия 20 дни!?)
  • …аз, Веси, Мартин и Калина плащаме 70 лв/ден за тройна стая със закуска. Цената е повече от добра… за хотела!

Въобще, набутката е солидна. Не, не бих се върнал никога, не, не бих препоръчал на никой мястото. Вчера си мислех дали да не планираме евентуално дори един team building тук, но това беше, когато само гледах хотела отвън. Това обаче беше до момента, когато се докоснах до обслужването, мизерията и липсата на елементарни услуги и продукти.

И сигурно, 3-4 години отсега, някой от “меринджеите” или собствениците на мястото ще мрънка пред някой, че “не може да се прави бизнес в тая държава”. И пак някой друг ще му е виновен!

Ratio 2014, по случай 24 май!

Ratio 2014, по случай 24 май!

Ratio 2014
Ratio 2014

И тази година пропускам Ratio :(. Вече втори път (предишният беше Ratio 2013) датата за съжаление се покрива с толкова личен ангажимент, че няма накъде повече – рожденния ден на Мартин.

Ако имате време и възможност обаче, според мен това е най-добрия начин да отпразнувате 24 май, който може да си представите. Все пак датата е Ден на писмеността и просвещението е, нали?

Ratio 2014 ще се проведе този път в Sofia Event Center в Paradise Mall, може би един от най-яките варианти за конференция и развлечение едновременно. Темите и лекторите определено си струват. Един много обогатяващ следобед, посветен на популярната наука.

Хмм… първата лекция започва в 14:15… сега като се замисля, трябва да помрънкам малко на Веси, дали би било възможно?

P.S. Гледам, Йовко и той е писал :)…

Spotify

Spotify

Миналата седмица от приятел (поредния) видях (поредната) услуга за доставка на аудио съдържание. Разбирайте, MP3 парчета, легално и без лимит на слушане.

Досега бях пробвал това-онова (вкл. и last.fm), но ми липсваше директната референция от човек, който познавам. Пейо навремето беше говорил за социална услуга за музика, но тогава не обърнах внимание достатъчно внимание. На обяда със Стефчо (и Живко, разбира се 🙂 ) обаче по-сериозно говорихме за Spotify и реших да я изпробвам.

И докато я пробвах вчера, незнайно как се усетих че имам вече premium account. Някак се получи от само себе си, първо защото първите 30 premium дни са безплатни и второ, защото през 2 песни започнаха да въртят една и съща реклама на Vivacom… та ми се видя много по-подходящо да си платя и да се отърва от проклетата реклама, преди да започна да я сънувам в кошмарите си.

Та сега “потъвам” все по-дълбоко в услугата им. У нас, в колата (работи изключително добре през Bluetooth предавателя директно в стерео системата на колата), докато пиша това… четецът на Spotify свири. Да видим как ще изглежда мобилното ми потребление към края на месеца.

Та ако търсите много музика на едно място, (засега) мога да препоръчам Spotify. 10 лв/месец (ако не искате реклами и искате повечко екстри) музика без лимити, много музика на едно място, добре сортирана, с feedback, въобще много приятно! Още не съм започнал да прибавям приятели, които също използват услугата, но може и това да се окаже забавно.

Theme: Overlay by Kaira Extra Text