Тази седмица ситуацията се получи такава, че се наложи да се работи събота и неделя. Понякога има проблеми, които просто трябва да се решат – иначе не може да “дойде утре”.

Един такъв проблем ни накара да работим този уикенд. Бих казал – хареса ми! Ще кажете “баси и перверзникът”, но бях усетил че започвам да ръждясвам, да се превръщам в човекът, който си тръгва навреме, който не работи извънредно и който като се прибере обува чехлите и сяда пред телевизора (макар че още това не го правя).

Е, сега си го получих! Доволен съм, че имам предизвикателство, с което трябва просто да се сдавя и да го удуша ;). Засега то ме е хванало яко за гърлото, но мисля че ще успея да се отскубна и да го сдавя на свой ред… тези дни! Днес си изкарах нормален работен ден, интересен и изпълнен с предизвикателства. Някои от тях реших, за други четох и сега горя от желание утре да ги пробвам.

Може би напълно съм се побъркал!? Младостта не се връща, онези времена няма да дойдат. Спомням си Кучето Нанев, спомням си Д’Кодер, спомням си Лупата. Времената, в които стояхме в гараж, приспособен за офис, и блъскахме клавиатурите на една 386-ца и една 486-ца. С Цели Осем Мегабайта, на Цели 32 MHz! Не се смейте – това бяха супер машини, и пред нас имаше супер предизвикателства. И като че ли се справяхме по-добре тогава.

Сега сме разделени. Не само от километрите, но и от… годините… отрицателните емоции… различните интереси… Някой път ще ви напиша повече. Сега ми стана криво. Лека нощ!

Днес е последния ден от гостуването на татко при нас. Най-вероятно поне няколко месеца няма да се видим – най-рано ще го видят Веси и Ангел, а аз ще го видя вероятно чак Август. Но това е част от изпитанието, наречено емиграция – да си далече от хората, които те обичат и на които им пука за теб. Надявам се да не съм го обидил с нещо, или да съм го засегнал по какъвто и да е начин. Поне се опитах – дали успях знае само той, а и да има нещо – той никога няма да го каже. Утре сутрин ще си кажем “довиждане” и… до Август.

Днес ми прекараха и ADSL Интернет. Най-накрая отново вкъщи имам постоянна връзка с Мрежата и мога да поддържам контактите с приятели и колеги – с цялата общност.
Няма да крия, че бяха трудни дни – от години (наистина невероятно – повече от две години имах постоянен интернет почти през цялото време) бях свикнал с удобството. И ето че най-накрая и тук нещата се връщат към обичайното състояние.

Интересното нещо на денят беше поведението на рутера, който доставиха заедно с ADSL връзката. CISCO 850 – не го знам какво е това желязо, не го и исках, но се оказа че трябва да го взема, защото бил и firewall и не знам какво си още. Аз избеснях, понеже животното не е wireless, а аз си мислех, че при наличието на друг рутер (който се представя за 192.168.0.1) домашният ми Windows няма да иска да ми дава Интернет на ноутбука. И переспективата да размятам отново жици из апартамента не ми се виждаше никак бляскава.

Колко учуден останах, когато всичко си тръгна както преди. Изглежда системата работи по друг начин, и това не е този, който аз си представям. Радвам се, че бърках и че всичко си работи. Пак са навързани рутер -> домашен XP -> notebook, и всичко си пасва идеално. Засега не съм си играл да гледам как точно става всичко, но имам едно вътрешно 192.168.0.1 на домашния (wireless gateway-a), и очевидно другото 192.168.0.1 на по-външната мрежа, чийто gateway се явява рутера.
Чудна работа, но аз мрежите по принцип винаги съм си ги недолюбвал :). Откакто ми писаха напълно незаслужена 4-ка, а аз бях поне за две единици повече :).

С две думи – хубав ден :). Дай Боже повече като него!

Цяла седмица с родителите вкъщи определено може да е изпитание. Слава Богу, :Веси: се справя прекрасно с предизвикателството и не сме имали нито един конфликт, който да трябва да се решава от моят неоспорим авторитет :). Въпреки всичко обаче – усеща се напрежение понякога.

За жалост, татко скоро трябва да тръгва за България. На него му се остава за по-дълго, но всичко е така комбинирано, че няма как да стане. Така че във вторник той ще потегли за нови 2 дни пътуване по влакове, заедно с леля ми. Така е нагласено – баща ми връща лелята, която сега е при братовчедите в Германия, а чичо ми ще върне майка, някъде през март. Утре ще посрещнем леля и братовчедка ми, защото те искат да видят малкия. Ще погостуват един ден, и във вторник тримата поемат към Хамбург.

Тези дни нищо интересно не се случи. Блогът го показва – просто няма за какво да се пише. Някои идеи ми минават през главата, но не могат да се захванат – явно към този момент няма место в главата ми за тях. Въпреки, че е празна… странно!

Вчера дойде ADSL router-a от TDC. Някакво смотано CISCO 850. Което донякъде ме ядоса, защото аз разчитам мрежата да се рутира от компютъра, за да може той да предоставя wireless на ноутбука. Иначе трябва отново да размятам кабели, а това ще е лошо и досадно. В понеделник май ще трябва да си остана вкъщи, за да поговоря задушевно с момчетата от TDC, когато дойдат да инсталират нещата. Просто в тази си форма е неприемливо, а ми се ще да избегна купуването на wireless router :(. Ще видим – все пак пускането на интернетът остава с най-висок приоритет, ако трябва ще изтрая известно време и с този рутер, въпреки че не мога да разбера от какъв зор им е притрябвал.

Днес смятам да поработя мои лични неща. Другия уикенд очевидно ще е мои задачи, свързани с мрежата. Те се натрупаха от почти два месеца, времето „на сухо”.

Малко съм притеснен. Днес карах Ангел на детска градина. За “целите 25 минути”, които го оставих сам – непрекъснато е ревал. Намерих го с една от учителките и купчина деца около него, целия разтреперан и в сълзи :(. Не знам дали е нормално това, не помня толкова отдавнашни мои спомени. Но в момента съм леко притеснен дали ще свикне.

Утре Веси ще го кара за повече от час. Да видим какво ще става. Едно е ясно – трябва да свикне, защото без датски той няма да мине, особено ако ще оставаме тук за по-дълго време.

Беше много тежък ден. Като изключим това, че отидох наобед на работа, вече ме чакаха с проблем, който трябваше да се реши до вечерта. Проблем, който всячески се опитахме да избегнем в тази версия, но не успяхме. Е, сега поне ще е решен. Но за да не строшим срока, ще си строшим главите тези дни ;).