>
“Сгодихме се, сгодихме се, сгодихме се…”
> – Хубава ли е? [Охааа]
> – Богата ли е? [Има си хас]
> – А роднините? [Мммм, богати, направо си е \*\*\*\*\* майката!]
>
> > Текстът в курсив е моята асоциация, която се поражда като слушам простотията!

Днес седнах да слушам поредното “Микрофон и мишка” по “Дарик”. Хубаво предаване, но в него (за втори път) присъстваше и частта от горния рекламен слоган.

Тези, които не са го чували, може да си помислят че става въпрос за реклама на ракия, вино, евентуално циганска булка ако щете! Но не. Така започва рекламата на инициатива, свързана с фактът че България ще става член на ЕС.

Като изключим пошлата идея, която е залегнала в съобщението, си мисля: ако някой чужденец чуе това “нещо” преведено, какво ще си помисли? “Гледай само кои са се сгодили за нас”? Няма любов братче, няма ценности! Хубава е (става за ебане), богата е (ще лежим и ще ядем, и няма да работим – нищо ново), и роднините са cool (с две думи – ще ни траят, къде ще ходят)!

Абе, прости рекламописачи-тапири! Къде ви е акъла?! Вие нормални ли сте бе? Как изтормозените ви съзнания не можаха да родят нещо свежо, нещо модерно, нещо… нещо европейско? Как все измисляте дрисни като:

> … Да заколим прасето с една карнобатска …

Само че това не е карнобатска ракия. Това е нещо друго. И съм бесен, че тъпите ви овчи мозъци не са успели да го разберат!

Имаше навремето един такъв “бисер” в кандидат-студентско съчинение за Хр. Смирненски:

… Смирненски е с единия крак в миналото, с другия – в бъдещето, а между краката му е страшната действителност…

Това ми хрумна сега, когато започнах да търся име за този постинг, от любимите ми бисери е!

Само че това, което искам да споделя тук, не е смешно. Страшно е. Единственото хубаво е, че човешки живот не е загубен, макар много нерви да са изпотрошени и много отрицателни емоции да са изстрадани.

Вижте сами материалът. Накратко: писан е от емигрант, който има едновременно:

* Нещастието да му откраднат колата, и той след това да докладва в полицията;
* Щастието след това той да си я намери пред блока, само реко изръчкана отвсякъде;
* Нещастието да иде пак в полицията, където да съобщи, че я е намерил, и да я изгуби отново;
* Нещастието да трябва да излезе от българската граница (рано или късно);
* Нещастието да срещне глупави, необразовани (да, различни неща са), мързеливи и нехайни митничари;
* Нещастието да го върнат три (май толкова беше) пъти от границата;
* Щастието въпреки всичко това да свърши добре (в смисъл, без затвор или друг наказателен акт срещу него).

Звучи ли ви абсурдно? Прочетете материалът!

Познавайки българската действителност от преди 6 месеца смея да твърдя, че това е абсолютно възможно да се случи в България. Ни най-малко не е преувеличено, и изглежда човекът знае какво прави и какво пише.

Много се вързах на тази история. Заболя ме отвътре, и пак ме обзе чувство на обреченост. Обречеността да съм вечно емигрант… 🙁