Напоследък набра сила още една смешна, но изключително популистка кампания. След “не сте сами” къде ли не (бас държа, че и от някоя и друга консерва са изскачали лентички), сега покрай предстоящите избори се оказа, че ще правим нашите медицински сестри евродепутатки. Тук ще обясня моята позиция, а именно защо според мен подобно нещо е не само наивно, но и глупаво и опасно.
Преди всичко искам да кажа, че съчувствам дълбоко на невинните в либийския зандан. Не вярвам в развитие на съдбата им към по-добро, макар и да ми го пожелавам най-искрено. Вярвам, че са невинни и се надявам на чудо (или по-скоро чудодеен натиск), което да ги върне обратно в България.
Не мисля обаче, че идеята да ги изберем за евродепутати е добра. “Защо ли не”, ще попитат някои. Ето – дори “личности” като Добри Божилков се кандидатират. Защо не сестрите?
Според мен има редица причини, поради които дори при най-добро развитие на нещата, ще попречат на подобни планове да се сбъднат.
Нека започнем от сроковете например. Ако допуснем, че нашите сестри бъдат избрани за евродепутати, те ще имат максимално няколко месеца, за да встъпят в правомощията си. Това включва и да бъдат в Брюксел, да положат клетва с останалите евродепутати и т.н. Ако до този срок те не могат да го направят, тяхното место ще трябва да бъде заето от следващия(те) в листата. И съм почти сигурен, че няма връщане назад след това.
Да видим сега как би реагирал либийския “бащица”, ако българките над които неговите сатрапи издевателстват бъдат избрани за евродепутати. Според мен определено би си вдигнал едната вежда, но по-дълбока от тази реакция аз лично не очаквам. Да чакаш въпросният дикататор да уважава демократичния избор на който и да е народ е все едно да чакаш същият да се покръсти в Бачковския манастир и да приеме името Лазар. Та на либиецът ще му е все тая. И някакси е нормално да е така – факт е, че налагащият власт чрез насилие и принуда разбира само езика на насилието и принудата.
Разбира се, нашите журналисти, а и не само те, ще имат още една причина да пишат, да протестират и т.н. Вестниците ще се продават, хората ще четат и цъкат с език. Междувременно друг ще бъде в европарламента.
Да допуснем сега, че Кадафи е един виден демократ, който виждайки избора на българския народ удря чело в мраморните плочи на своя дворец и моментално разпорежда новоизбраните български евродепутатки да бъдат докарани с личния му джет на летище София. Всички сме щастливи, Яне Янев лично разцелува новите си евродепутатки по телевизията, роднините са на седмото небе, защото близките им не са вече близо до секирата на палача, обявяват се 7 почивни дни (6 от които се отработват, а седмия е неделя така или иначе) и т.н. Въобще – всенародно веселие.
След веселието идва моментът за равносметка. И (някои от) българските избиратели се замислят. Мисълта, която ги гложди е нещо от рода на “Абе ние хубаво ги избрахме, но направихме ли най-добрия възможен избор? Могат ли тези изтормозени, изтощени хора да напуснат отново близките си, за да отидат да защитават българския интерес в най-висшият европейски форум?”
Моят отговор на горните въпроси е “Не, и не”. Медицинските сестри, в продължение на дълги години, са били зад решетките. Преди това са били в една държава, което е всичко друго, но не и европейска (любопитен феномен е фактът, че дори те дължат на държавата суми за [неполучени] здравно осигуряване, като всички били в чужбина последните години. Но за това – някой друг път и по-подробно). Те нямат необходимата подготовка в политиката, да не говорим че нервната им система едва ли е в състояние да понесе голямото напрежение, което работата като евродепутат изисква.
Вземайки впредвид това по-горе си мисля: “Абе с какъв акъл се връзваме на евтиния популизъм, който за пореден път идва от Яне Янев и неговата партийка?”. И не намирам отговор. В същността си идеята затворничките в Либия да станат първите истински български евродепутати е наивна. Най-елементарно дедуктивно мислене ни навежда до редица причини защо това няма да стане. Но ние отказваме да логично. И май въобще отказваме да мислим, а развяваме байряка и даже си вярваме, че това е осъществимо.
Всичко дотук, по мое мнение, е една грозна, популистка идея на партията “Ред, законност и справедливост” на Яне Янев. Злоупотребява се не само с нещастието на затворничките в Либия, злоупотребява се за пореден път с наивността на българския избирател. И изглежда въпростният избирател няма нищо против. Даже обратно – получавам призиви от СБС-Бъдеще да съм подкрепял и аз подписка, и да съм помагал и т.н. Е, не мога да помагам на Яне Янев да вкара чрез измама свои хора в европарламента.
Когато човек избира своите представители в която и да е институция следва да се замисли. Да се замисли дали прави верният избор, и да направи най-верният възможен, разбира се спрямо това какво мисли. Това не е игра някаква, това е важен за България избор. От който зависи животът и бъдещето на всички българи. И който ние сме готови ей-така да залагаме и проиграваме чрез наивни планове в името на мътни цели. И на мен, за пореден път, ми е трудно да разбера как мислят хората. И дали въобще мислят.
