Днес стават точно 3 години, откакто напуснахме България. И затова мисля, че трябва подходящ материал, с който мога да ознаменувам събитието :).

Накратко: връщаме се обратно. Ако миналата година по това време ме бяхте попитали “ти що не се върнеш в България”, най-вероятно щях да кажа “абе да не си луд” и да зарежа темата като абсурдна. Но типично за Везните, дългосрочните планове са нещо краткосрочно при нас ;).

След многото разговори с Веси (и със себе си) по темата “емиграция”, този май месец реших да опитам да се прехвърля в България. И не щеш ли – стана. При това по възможно най-добрия и удобен за мен начин. И много по-бързо, отколкото очаквах. Трябва да благодаря за това на някои хора, но ще си запазя правото да го сторя, когато вече съм отново в София.

Защо решихме така? Може да се обяснява надълго и широко. Може да се говори за чистата, спокойна и уредена Дания. За това как спокойствието едновременно е и причината да я мразиш. За това кое ще ми липсва (да, някои неща ще ми липсват 🙂 ) и кое няма. Може да се спомене и как със сигурност ме чакат няколко ужасни първи седмици, докато свикна отново с лудницата и мръсотията на София. Каквото и да каже обаче едва ли ще има значение, защото решението вече е взето. И всички стъпки са направени. Ще свикна пак. Надявам се да запазя обаче най-доброто, на което се научих тук.

На 28.10. летим за България. Иронично, но Веси ще трябва да си дойде последна :). Училище, ангажименти, изпити и т.н. Ще трябва някак да изкара без нас почти месец. Но трябва да завърши това, което започна преди няколко години, така че ще изкара няколко ужасно самотни седмици без нас. Ангел, с безценната помощ на Тянко и Цонка, започва детска градина веднага.

От 01.11. аз започвам в офиса в София. От сега ми е интересно какво ще следва. И малко ме е страх, няма какво да се лъжем. Попрището, макар и не съвсем ново, засега изглежда непознато :). Колеги и приятели вече ме попитаха “абе ти с какъв акъл от Дания в София”, но аз си знам. Или поне си мисля, че си знам.

И ако още се чудите “тоя луд ли е”, ще ви разкажа нещо, което разказах на близките приятели в отговор на учудения им, понякога изпълнен с недоумение поглед. Малко преди да реша да “действам”, си направих равносметка за живота в чужбина до сега. Излиза, че всичко е ОК, паричните потоци са наред, знаеш от днес какво ще стане след година, и т.н. Но ако се върнеш назад и се опиташ да си спомниш какво ти се е случило през годините в емиграция, излиза че помниш… отпуските в България. Ако имаш нужда от спомен, който да топли, ще го намериш през някой от тези периоди. Когато го осъзнах, направо се ужасих. Защото излиза, че в личен план времето в Дания е почти като бяло петно. Може би заради нас? Може би заради характера на живота тук? Но е факт. Та затова. Дано не съжаляваме :).