Решихме към края на октомври да направим 4 дневно пътуване до Стокхолм. :Веси: намери евтини билети през Sterling, осигурихме си и евтин хотел (_не_ през Стърлинг, защото те са скъпари!), и вече имаме всичко резервирано и готово. Остава да дойде 22.10.

От сега точа зъбки за снимки там. Дано улучим хубаво време!

Отначало мислех да пиша коментар към статията на г-н Димитров, но след това реших да коментирам тук, а после да сложа връзка към статията в коментарите там.

Да помислим наистина: Защо не живеем по-добре?

Г-н Димитров твърди, че това е заради по-високата от планираната инфлация:

По-високата инфлация означава намаляване на покупателната способност на българските граждани, със същите пари могат да купят по-малко стоки и услуги. Като имаме предвид очакваната висока инфлация се вижда, че дори правителството да увеличи още веднъж пенсиите с 10% от 1 октомври, общото увеличение за цялата година ще бъде около 7%, колкото се очаква да бъде и инфлацията.

Аз ще си позволя да не се съглася с това.

Според статията на г-н Димитров инфлацията до края на годината ще е 7%. Това ли ни дели от по-добрия живот? Тези ли __седем__ процента? Ако средната заплата е 500 лв в момента, в едно работещо семейство доходът би следвало да е 1000 лв. Ако това работещо семейство казва, че не живее добре с тия 1000 лв, значи ли това че то би живяло добре с 1070 лв (1000 лв + инфлацията)?

Ами според мен – не. Ако 1000 лв не стигат да живееш добре, 7% не могат да ти помогнат. И в това г-н Димитров според мен е сгрешил.

Харесва ми обаче как свършва статията:

Икономиката има нужда от мощен тласък за по-бързо развитие. За целта е необходимо въвеждане на плосък данък от 10% със запазване на необлагаемия минимум и намаляване на осигурителната тежест с повече от 6 процентни пункта.

Няма как да не се съглася! Това си беше в платформата на десните партии тогава, когато аз гласувах за тях. Не за партията на г-н Димитров, но те са си виновни, че така разцепиха дясното тогава. Да се надяваме, че са се научили.

Плосък данък ще се въведе от догодина. Вярно, заедно с въвеждането му ще последва и увеличаване на една от най-големите тежести за бизнеса, а именно [здравно/пенсионно] осигурителната такава, понеже МРЗ ще стигне 220 лв. Но не може да очакваме от комунисти логично мислене, нали? Да се надяваме, че промяната въпреки всичко ще е за добро.

Ако обаче се върнем на самото заглавие: “Защо не живеем по-добре”. Според мен има няколко причини за това:

### Масата хора в активна възраст не работят добре.
За да живееш добре, трябва да работиш добре. Ако работиш зле, много вероятно е, че ще живееш зле. Например (и сега ще ме очерните, знам!):

* __Учителите__. Реват за високи заплати. Но искат да работят както до сега. Искат масата от тях да не четат, да разчитат на вехтата си диплома за висше, взета преди 20 години. Дори една учителка по начална математика, ако не чете книги свързани с професията ѝ, само за 5 години ще затъпее и ще се превърне в лелка. Ще се превърне в “даскалка”, която мрази не само професията си, но и децата, на които трябва да дава знания. А дори и да не ги мрази, пак няма да може да им даде знанията, защото тя няма да им е интересна. Децата се променят, ако не следваш промяната им, ще станеш “даскал”. Подходът “повече пари за учителите, които работят истински” е добър, но защо нямам доверие, че ще се прилага справедливо?

* __Лекарите__. Тук по-добре въобще да не почвам! Какви по-високи заплати, какви 5 лева. Според мен те (лекарите, като съсловие) и до сега вземат безумно много пари (вижте здравния ни бюджет като цяло) за услугата, която предлагат в замяна (българското здравеопазване). Да, ще кажете, генерализирам. Може и да генерализирам, но пък познавам лекари, които не вземат никак лоши пари! Едва ли им “стигат” (на кой му стигат парите?), но в никакъв случай не изнемогват. Тези лекари бачкат __яко__! Четат! Интересуват се от новости! Винаги са на ръба на вълната! Тези лекари могат и заслужават парите, които правят.
Познавам обаче и медицински работници (нарочно не казвам “лекар”), които са там за ден да мине, друг да дойде. Разчитат на една заплата и на където дойде подкуп. Не им пука нито за пациентите им, нито за колегите им. Работата няма значение, “шото парити са малку”. Е, такива медицински работници според мен не трябва да вземат повече пари. Напротив – трябва да вземат по-малко. Да идат в Испания (много е популярно да се говори сега как в Испания плащали мноого повече), да видят дали някой там ще ги трае и един месец, ако работят така, както го правят тук. Но не ходят. Защото и те много добре __знаят__, че за нищо не стават, не и по начина, по който работят.

Мога да продължа много този списък. Мога да го продължа с цялата държавна администрация, чак до неучтивата продавачка от съседното ви магазинче, и тя сърдита за заплатата, която ѝ е малко. Ще спра обаче, защото мисля, че усетихте за какво иде реч. За да живеем по-добре, всички ние трябва и да работим по-добре. Да работим, да се борим _самите ние_ с _нашите_ проблеми. Да не чакаме министър или премиер или пък някой блогър-престъпник да ни реши проблемите. Когато видим някой да тараши нечия кола, преди да отминем (даже и преди да се обадим в полицията) поне да се развикаме, да извадим на светло мизерият му. Защото отминавайки я даваме своя принос за това политиците (в случая в лицето на г-н Димитров) да обвиняват инфлацията за това, че не живеем добре.

> > Искам да отбележа, че дълбоко уважавам усилията, които десните хвърлят, за да предотвратят все по-дълбоката дупка, в която сегашното управление се опитва да ни закопава. Заедно с това уважавам и стремежът политик да бъде и блогер. Това е едно от нещата, които ни доближават до нормалните държави.