От известно време (да се чете: няколко години) дебелея. Бавно, но сигурно. "Семеен човек", казват, "като се задоми човека, се успокои и наддаде". И това казват. Типично нашенско/гръцко/турски манталитет – дебело ли е, значи го бива и ще пребъде. Но този "семеен човек" започна от 80 кг преди казарма, та до сега (виж по-долу 🙂 ).

Когато в Дания стигнах 85 кг (при 179 височина) си казах "е, стига толкова, ще вземам мерки". Да, ама не. Прасето в мен се оказа много силно и неусетно след завръщането си от тренинга в Щатско се видях едни (доста) кръгли 93.5 кг (десетичната точка не е шега, кантарът вярно мери с точност 0.1 кг). Това беше много, даже за моите по-широки разбирания, и дрехи. Явно беше дошло време да се вземам в ръце. Да не говорим, че и не се чувствах особено комфортно, несдържайки даденото на Веси от години обещание да започвам ходене на фитнес. Веси междувременно така или иначе беше решила да ме мъчи с диети, та един фитнес отгоре щеше да направи не много по-мизерно и без това мизерното ми положение 🙂 .

След като взех тежкото решение, дойде време за "дизайн" на решението 🙂 . Т.е. да намеря къде и с кой. За късмет, точно до офиса се намира Спортен комплекс "Малееви". Фитнесът им си го рекламират така:

Една от най-големите фитнес зали в София е друга забележителност на спортния комплекс. Просторната зала е разположена на 400 кв. м. и е оборудвана с най-модерните уреди на американската компания Cybex. Четири пътеки за тичане, арк-трейнър и три колела задоволяват все по-големия интерес към аеробичните тренировки.

Аз, като един зает и мързелив човек, реших да не търся повече, а направо да отида там и да видя как стоят нещата. Понеже това спокойно може да се каже, че е първият фитнес в живота ми, ми трябваше и инструктор. И такъв се намери, още повече че Светльо излезе много голяма свежарка и човек, с който можеш да си говориш какво ли не, въпреки разликата в профилите и професиите. Аз съм техничар, той е спортист, но така или иначе намерихме и други теми за разговор освен тази за моите безбрежни сланини и мързел 🙂 .

На 29.01. беше първата тренировка. Тогава разбрах, че два пъти седмично няма да са ми достатъчни. По дяволите, времето и без това е кът! Но ща, не ща, трябваше да се заделят още 2.5 часа за трета тренировка. Всяка седмица. 7.5 часа, които няма да ги видя никога пак. Но как беше, целта оправдава средствата, нали?

Умишлено не исках да се тегля всеки ден. Едно, че организмът не започва да губи ей-така изведнъж, друго че не исках да се разочаровам твърде бързо. Ходих, мъчих се, оказвах се с дрехи, които не можех да сваля от пот. И така, седмица след седмица.

Първото "контролно теглене" беше след 3 седмици упорит труд. И по-специално хранене. Без сладко 🙁 . И без други работи. И най-вече без любимите тестени неща. А аз много си ги обичам тях, та те най-много ми липсват. Контролното теглене обаче ме обнадежди. От 93.5 бях паднал на 90.7. Почти три килограма, никак не беше зле. Наперих се един такъв, от гордост ходих поне половин ден като петел 🙂 .

Жалко обаче, че това не беше краят. И край май няма да има, просто в един момент ще реша, че фитнесът ще бъде само "за тонус". Защото лошото тук е, че спреш ли, промяната се отразява доста зле и в повечето случаи е възможно да качиш обратно не само това, което си свалил, а и мъничко отгоре. И като се знам какво съм прасе, при мене ще е сигурно "много отгоре". Но така или иначе все още съм далече от заветното тегло, затова не само не беше време за спиране на каквото и да е, ами си беше просто едно (първо!) контролно теглене.

След още няколко седмици, т.е. днес, реших да се претегля отново. Тези последните дни леко "прегрешавах" в диетата си. Принципно тази диета има "почивен ден" веднъж седмично, но аз си направих два непълни почивни дни, т.е. имах леки прегрешения, но все пак отделяне от диетата. Интересно е да правиш такива експерименти, за да видиш докъде можеш да стигнеш.

Днес второто контролно теглене показа 89.5 кг. Седем пълни седмици след промяната на хранителния режим и ходенето на фитнес. Резултатът е повече от окуражителен. Особено имайки впредвид факта, че колкото по-лесно сваляш, толкова по-лесно качваш след това. За по-малко от 2 месеца имам 4 кг разлика. Ясно е, че с времето тази тенденция ще намалее, но е важно знакът да се запази.

И ето, днес реших, че може да се похваля и тук 🙂 .

Статистически погледнато, вече мога да пробягам цели 3.75 км за 30 мин (вчера, за мое най-голямо изумление). Това може да е много малко за редовно спортуващ, но в началото аз лично бях полумъртъв след 1.2 км за 15 мин. И съм сигурен, че след време ще се подобри и този показател.

Треньорът помага много. Не само поради това, че равномерно тренираш групите от мускули. На мен лично Светльо ми действа и като стимул, понеже ме гледа и внимава какво правя, колко и как. Когато го няма (случи се веднъж) мързелът много бързо ме обзема и започва да ми се струва че това или онова вече не мога, "ох, колко се уморих, стига вече, ае да си ходим" и т.н. Какво да се прави, мързел!

Надявам се за в бъдеще да продължа с хвалбите в тази посока 🙂 . А не да започна да се оправдавам къде, как и защо не съм успял да приключа поредния проект с добър замисъл. Засега целта ми е заветните 85 кг. Когато ги стигна, ще реша искам ли още да се стягам, или засега стига. Но все още те са далече, така че ще видим!

Ех, а днес имаше парти в офиса. Колега почерпи за р.д., да е жив и здрав! А аз само тъжно гледах сладките…