Category: Български

Искаме си планината жива!

Искаме си планината жива!

Разпространявай! От forthenature.org и iskampriroda.org.

ИСКАМЕ СИ ПЛАНИНАТА ЖИВА!

КУКЕРИ, ПЕЩЕРНЯЦИ, ПЛАНИНАРИ, СКИОРИ, СНОУБОРДИСТИ,
АЛПИНИСТИ, ОПТИМИСТИ…

23.01.2008 (сряда)
начало: 17.30ч. – паметника на св. Климент Охридски
(градинката между СУ и Парламента)
18.30ч. – среща с кукерите на Мавзолея

Искаме си планината жива!Понякога планината се ражда в мен,
като малко дете и плаче…
прерязвам й пъпната връв,
сетне я пускам да израства
с високи и снежни била – до небето..!

С вечерно светлинно шествие с челници и в пълна екипировка: карбидки, каски, раници, ски, щеки, сноуборд или каквото друго ползвате да опознавате планината (моля, без пикели и сечива) да осветим заедно нощните софийски улици, за да донесем светлина по пътя на заблудената ни държава, която унищожава единственото си истинско богатство: нашата природата !

ПОВОДЪТ СА ПРОЕКТИТЕ ЗА ОБЕЗЛИЧАВАНЕТО И БЕТОНИРАНЕТО НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, а причината, че такива проекти има за всяка планина в България!

Защото те е грижа за нашите планини и не искаш повече язви като Банско! Вярваме, че ще доведеш целия си пещерен/ катерачески  клуб, приятелите и роднините си, и всички на които им пука!

Мощна група кукери ще ни помогне да прогоним тъмните сили от държавното управление, защото всички знаем, че живите традиции искат жива природа!

ТЕ хищно са си наточили зъбите за планината и кой, ако не ние, може да спре това?

Не се ослушвай! Идвай и си носи челника!

6-ти: Заминаване

6-ти: Заминаване

Отново. Отново таксито пристига в 04:00. Отново не спя цялата нощ от страх, че лягайки си късно няма да чуя часовника. Не, не се оплаквам. Не само защото вече свиквам. Просто и вече ми се струва, че такава ще е съдбата ми. Татко и той много пътува. Мащабите са малко по-различни, но нали уж децата трябвало да са по-напред… Поне с моето е така.

Пристигам на летището. С кеф констатирам (пак!), че не ме е срам вече от него. Симпатична служителка на Lufthansa ми казва, че не може да чекира багажа ми да Сиатъл. Защото последния полет “не излиза”. Приемам философски – и без това на Вашингтон ще трябва да си го вземам, за да минавам митница. Няма проблеми, ще стоя 3 часа там. А летището на столицата на САЩ съвсем не е приятно.

Въпреки неизвестността за 3-я полет, за смайване на сладураната от Луфтханза багажът се оказва чекиран до… Сиатъл! Тук на мен ми става радостно и се ухилвам. Но усмивката ми бива разтълкувана погрешно и на момичето като че ли не му става приятно… Убеждава ме, че трябва да си взема обаче третата бордна карта от Сиатъл. Докато машината не изплюва и три бордни карти… Идеално! Ухилвам се пак… Някой май е пропуснал обучението!

Багажът заминава, изпратен от пълният ми с надежда поглед “дано се видим пак”. Аз отивам да ме съблича секюритито. И след това да изпия едно лате при “Джими”.

Пиейки латето, пиша тези редове. На прясно ъпгрейднатия ми до Windows Mobile 6 Pocket PC (благодаря, Сашо). И на хардуерната ми клавиатура, която вече има и QWERTY кирилица (благодаря, Сашо). Мисля сега да пробвам и да го блогна оттук!

Дано не е единствения материал от тази командировка :).

"Промоцията" на MaxTelecom

"Промоцията" на MaxTelecom

Преди доста време, когато още WiMax на MaxTelecom беше само реклама, се интересувах от оферти, цени, покритие и т.н. Макар и разочароващо за мен, тогава служителите бяха коректни, учтиви и думите им бяха логични.

Йовко тези дни редовно пише с удовлетворение за WiMax услугата на MaxTelecom. Понеже уважавам мнението му от години, и покрай моите добри впечатления от хората там, препоръчах горещо WiMAX-ът на един от най-близките ми приятели. И тук ще ви разкажа за това как той не стана клиент на услугата им. И защо. А вие си правете изводите сами. Представеното мнение и изводи са изключително негови, ако някой от MaxTelecom намери неточности или има по-логични обяснения, с удоволствие бих му предоставил възможност да се изкаже.

Значи, в уречения ден моят човек отива в офиса на MaxTelecom в Пловдив. Идеята му е да се възползва от промоцията, а и да има WiMax за своя ноутбук. Ето ги и неприятните точки:

  1. Оказва се, че промоцията включва само WiMAX USB модем. Логично: бидейки по-смотан като технология, той е и по-трудно продаваем. Моят човек се навива да си купи и PCMCIA карта, която да си сложи в ноутбука. Картата струва едни допълнителни 90 лв, които не са проблем, на този етап.
  2. И тук идва голямата изненада. Не е Коледна, щото е неприятна. Ако ползвате WiMAX през PCMCIA карта, не можете да се възползвате от промоцията. Не защото качеството или количеството на услугата ви ще е различно. А просто "за да ви е гадно". Обяснението от служителите било нещо от рода на "да, ама с карта няма да ви трябва контакт в парка, затова и не може да ползвате услугата срещу същите пари". По мой спомен са му казали, че ако има достъп през PCMCIA карта, цената била 48 лв/месец. И са отказали да му продадат вариант, в който той да си ползва услугата по този начин.

Признавам си честно, когато Атанас ми разказа за това, в първия момент не му повярвах. Впечатленията ми от тези хора бяха просто перфектни. Не само моите, Йовко също е доволен. А той не е от лесните клиенти (което си е нормално, и аз не съм, и повечето нормални хора не би следвало да сме лесни клиенти). Но отношението, което Атанас е срещнал в служителите на пловдивския офис е точно това отношение, което те кара да си кажеш "абе, майната им и на услугата, и на fancy рекламите, и на целия "телеком". Тия не са нищо по-различно от лелките и чиченцата в БТК".

Горещо се надявам някой да ми даде по-логично обяснение от "официалното", което са дали на приятеля ми. Защото един ден и аз искам да ползвам MaxTelecom. А засега няма да го направя. Въпреки добрите мнения. И въпреки доброто им покритие в Пловдив!

Фото-помощ!

Фото-помощ!

Помоооощ!

Докато местихме багажът от ДК до БГ, и докато (и все още) у нас е лудница, съм успял да затрия някъде зарядното си за моя Canon 350D. Няма го, никъде! И навсякъде ми дават срокове "след 10.01", което ама хич не ме устройва.

Искам да помоля някой познат/приятел, ако има запасно или излишно зарядно, да се обади тук. Купувам, наемам, и т.н., докато си оправя този неприятен проблем. Много тъпо се получава апаратът ми да остане без ток точно покрай Коледа и Нова година :(.

А да не говорим, че заминавам на дълга командировка в Редмънд през януари. И без апарат там ще е… тъпо!

Помоооощ!

"За" или "Против" Snapshots

"За" или "Против" Snapshots

Прочетох при EminBei кратко, но интересно и обосновано "есе" против Snapshots. Аз използвам тази услуга от доста време, но не чак толкова, че да съм неразривно свързан с него.

Понеже малко или много се съгласих с есето и коментарите под него, бих искал да чуя мнението на всички четящи тук. Харесва ли ви или не Snapshots?  Да го запазя ли или не?

Ще съм благодарен, ако изразите мнението си в коментарите, понеже плъгин за гласуване нямам. На базата на мнението на четящите ще реша какво да правя.

Храна

Храна

Днес от една колежка получих следващите изображения на любопитно аранжирана храна. Отначало си помислих, че е Фотошоп, но май са истински.

clip_image001 clip_image0017 clip_image00111 clip_image00113 clip_image00115 clip_image00117 clip_image00125 clip_image00119 clip_image00121 clip_image00123 clip_image00139 clip_image00129 clip_image00131 clip_image00133 clip_image00135 clip_image00137 clip_image00141 clip_image00143 clip_image00147 clip_image00145 clip_image00149 clip_image00151 clip_image00155 clip_image00153 clip_image00157

Права: неизвестни. Ако някой има и докаже претенции, готов съм да променя или сваля статията, за да изпълня лиценза!

Точки та… точки!

Точки та… точки!

От доста време ми правят впечатление заглавия, формулирани като това на тази тема. Трите точки, драматично сложени преди завършващата дума, навяват студен, потръпващ повей на ужас в неоформената ми, психически лабилна душа! Една от причините да престана да чета А.Г. (имам още 14, но тази е една от тях) бяха точно тези точки – има ги почти във всяко от заглавията му.

С ужас обаче забелязвам тенденцията и в не кой да е, а реномиран всекидневник като любимия ми "Дневник". Съдете сами:

image

image

Забелязвате ли пълното безсмислие на точките в горните заглавия? Направо го приемам лично :).

Започвам да се питам дали А.Г. не е станал редовен дописник някъде из цитираните от в-к "Дневник" издания? Или, да не дава  Бог, в самия "Дневник"?

Какво ли ни чака… още?

Един български месец

Един български месец

Днес стана един месец, откакто окончателно се качих на самолета за София. За този месец няколко пъти опитвах да пиша какво става и как става. Много хора ме попитаха защо не пиша, а аз давах уклончиви и увъртащи отговори. Не че не ми се щеше да пиша нещо, просто едновременно нямах време и ме мързеше. И този път причината съвсем не е "стандартната" онлайн-гейм мания. Нещо повече, за последния месец почти не съм пипал нито Eve Online, да не говорим за World of Warcraft. Направо ще ме намразят приятелите, които разчитат на мен там.

Та какво се случи накратко:

  • Оправих си здравното осигуряване. Очаквах да отнеме един ден, вместо това потроших четири :). Нормално, нали? Важното е, че най-накрая срещу моето ЕГН се появи информация, че отново имам здравно осигуряване;
  • Успях да ремонтирам купчина неща по колата:
    • Умряла мишка в чисто новото си гнездо в моето парно
    • Ходова част
    • Съединител и пр.
    • Извод: ремонтите в България са евтини :-P.
  • Разбира се, започнах работа на новото място :). Нови колеги, нови неща, нови правила и т.н. So far – so good, най-общо казано;
  • Започнах да свиквам, отново, със шофирането по нашите ширини. Успокоението е, че има и по-зле от нас;
    • Разбрах какво представлява "задръстването на Семинарията в пиков час". Грозна картинка, най-общо казано :).
  • Започнах ремонта в апартамента в София. Даже скоро смятам да го завърша. Да е жив и здрав баща ми, че ми се връзва все още на акъла и ми помага до дупка в тези начинания;
  • Посрещнах най-скъпите ми хора. След двайсет и няколко дни разделени;
  • И, разбира се, прекарах много, много време с приятелите и близките ми тук.

За този месец също успях да отскоча и до Прага, по работа разбира се. Три дни, изпълнени със задъхано ежедневие. Не, не успях да стигна до центъра на Прага. Не успях и да пия чешка бира. Всъщност изпих една, но беше бутилирана и не се броеше.

Като цяло, ще се постарая да съм по-редовен в блогването. Истина е, че времето не достига. Все обещавам да пиша често, но… трудно е за изпълнение :). А и бира още не съм пил със софийските приятели.

Да знае някой добър мебелен магазин в София? Както и стабилна фирма, която прави кухни (и може да предложи и уреди за вграждане)?

Блогърска среща, 13 Декември 2007

Блогърска среща, 13 Декември 2007

През Богомил и Йовко.

> ##“Коледна среща на блогърите”
>
> ####13 декември, четвъртък от 18.30 часа.
>
> _(мястото вероятно ще е Кривото, но за да се направят резервации, трябва да се знае колко човека(блогъра) ще дойдат)._
>
> Елате да се познаем, се казва в приветствието и да си пийнем и поговорим.
>
> Aко искате да участвате в срещата, просто напишете един ред на bogomil НА spisanie ТОЧКА com. Нека да е скоро за да запазим места. Всички записани ще се виждат от тук.

Подавам топката на всички пловдивски блогери, начело с Вера, Ико, Цветната Съни и Лимона (малко като мутренски псведоними се получи 🙂 ).

П.П. “Отчет” за първия ми месец в БГ планирам, ама още не съм го написал. Ако се случи, ще го видите.

Довиждане на Копенхаген

Довиждане на Копенхаген

Време е. Полетът за Будапеща – София е след няколко часа, достатъчно за телеграфен блог-пост, но недостатъчно за по-дълго разкатаване.

От тук насетне ще започва да става ясно “е ли грешка или не е” завръщането в България. Дали някой не събира облози вече?

Като нищо това ще е последният материал с “Дания” в категориите. Да видим какво ще стане с тези в “Грозни” :).

Theme: Overlay by Kaira Extra Text