Владо е виновен. Той използва скромната ми личност всеки път, когато има топки за прехвърляне. И понеже този път няма изисквания от вида "да се посочи изначалния източник", реших да се вържа и аз.
Последните 5 книги, считано от днешната късна дата, са:
- "10 години по-късно – виконт дьо Бражелон"
- "20 години по-късно"
- "Тримата мускетари"
- "Introducing Microsoft LINQ" (тази май не трябва да се брои, защото само я преглеждах, чудейки се дали да я препоръчам или не. Но все пак я разлистих доста подробно)
- "Дългът на костите", пролог към 11 том от поредицата "Мечът на Истината"
Както виждате – пълна скука.
Интересната част тук е, че всичко това (а и много друго) вече го чета на моята електронна книга, LBok eReader V3. Някъде февруари или март миналата година си я закупих с голям кеф от българския им представител, и от тогава тя не ме напуска. Веси също я чете през деня, ако ѝ е достъпна (т.е, ако не съм някъде в командировка).
В момента в книгата се намират около 400 MB текстове, много от тях в бинарни формати (PDF/CHM/DOC), но много и в TXT. Мисля, че обемът страници надвишава 20,000. Практически няма изчитане, аз съм си я подготвил така, че да имам какво да чета дълго време.
Книжлето се зарежда през стандартно USB. Любопитното е, че трябва да избираш – или го зареждаш, или работиш с книгите в него. Ако не щеш така, винаги може да му извадиш SD картата и да си я сложиш директно в четеца на компютъра, и така да работиш със знанието, което е записано на нея.
Разчитайки на ePaper технологията, устройството пресъздава невероятно добре истинския изглед на книга. Понеже липсва задна подсветка, очите не се уморяват така, както когато се чете от ноутбука например. Друго невероятно предимство на тази е-хартия е това, че не изисква електричество, за да се поддържа изображението на екрана. Това, преведено на български значи, че батерията му трае между 3 и 5 седмици, преди да поиска да се зарежда. Дефакто аз никога не изключвам екрана, защото няма никакъв смисъл да го правя (даже, изключвайки го, ще консумирам повече енергия, защото чрез енергия екранът ще трябва да се "изтрие").
Разбира се, ePaper-ът има и доста недостатъци. Най-важният от тях е скалата на сивото, която той има. Цвят, все още, няма (има вече прототипирана е-хартия, която е цветна, но тя е далеч от масовите, евтини устройства). Всичко ми е сиво/бяло, но така са и повечето книги на пазара, нали? Друг недостатък на е-хартията е сравнително неравномерната гранулация, която тя има. Иска сериозно смятане и доста скъпа подложка, за да се постигне точността на точката. Поради това повечето евтини устройства (като моето) не разчитат на това, а по-скоро разчитат на ефекта "размазани точки", за да постигнат четим образ. И се справят удивително добре – показват ми PDF със ситен шрифт, който обаче се чете, макар и с усилие. Ако все пак се наложи, разбира се че има и уголемяване на шрифта, но въпросът е че даже с този по подразбиране пак се чете. Не съм сигурен, че компютърен екран би се справил така добре, просто това си е правено да е хартия. Подсветката при компютърът може да даде контраст, но яркостта ще замаже финните линийки и ще ги слее с фона. Трети, и последен недостатък е това, че дисплеят не е чувствителен на допир. Устройствата, чувствителни на допир, са два пъти по-скъпи.
Устройството се предлага в България от “ДБС Дизайн” ЕООД, в тяхната книжарница “Котета”. Блогът им може да намерите на http://dbs-books.net. Когато реших да си го купя, аз се обадих лично, получих специално, персонално отношение и само след ден-два бях много доволен собственик на е-книжката.
Блогът им е “жив”, и макар да разказва за потреблението на е-книжката, все пак си е търговски блог. Търговски, но с повече нови материали от моя 🙂 . Интересно е да се следи, особено ако имате интерес по принцип към електронните книги.
Любопитна подробност е, че операционната система отдолу е някакъв Линукс. Не съм си играл да му пускам терминал (не че с тия 8 бутона ще постигна главозамайващ успех с него). Не съм си играл и да го търся remote. Знам, че китайците които го произвеждат със сигурност са оставили някакъв USB интерфейс за работа на ниско ниво, но наистина не ми се занимава. На 2-3 пъти устройството много красиво заби, типично по Линукс стил (който е получавал kernel panick в Gnome знае как изглежда това 🙂 ). Явно има още бъгове, но съм сигурен че непрекъснато го подобряват.
Поддръжката на кирилицата (и на българския език) се осигурява от братския украински народ :). Добре, че са те, та да имаме кирилица.
Вече използваме книжката интензивно почти една година. Корпусът е вече леко позахабен, но предвид че се чете поне 2-3 часа на ден, от мен и от Веси, и че ни придружава навсякъде, смятам че това е повече от добре. Горещо се надявам да изкара дълго време.
И така, ако искате да имате цяла библиотека в чантата/раницата си, прежалете тези 600 лв и си вземете този, или друг подобен eReader. Зарибявката е голяма, и като че ли е за цял живот.
