Category: Български

Шкодилашки

Шкодилашки

От два и повече месеца добрата труженичка, нашата Шкода, прави проблем. При леко задържане на спирачките, в онзи момент в самото начало на убиването на скоростта, се появява едно биене, което се чувства най-много отпред на колата. За сефте го почувствах на път за Лещен, за семинара на SimpleStudio. От тогава все се каня да ходя да я гледат и все не го правя.

С времето това биене нито се засили, нито намаля. Но започна да ме дразни! И в понеделник реших, че е крайно време да видя какво става и тази седмица се стегнах и отидох до сервиза на Стойко.

Диагностиката показа недобре балансирана предна гума (цели 30 грама разлика), която бе оправена и прехвърлена отзад (че май самата гума е нещо “крива”). Дали заради този дисбаланс гумата е успяла да разбие “нещо” от предницата (вече забравих кое нещо), дали от нашите пътища, но “нещото” трябваше да се смени.

Е, сменихме го. За съжаление обаче, биенето пак го почувствах на прибиране от сервиза. Много намаляло, но пък като се появява, се чувства доста по-твърдо някак от преди. И утре/другиден шкодичката ще е обратно в сервиза, за да продължат да я гледат. Жалко, че няма универсален метод за диагностика на този проблем, който да е 100% сигурен. Динамиката на автомобила е доста сложно нещо, проклетото биене може да е от много неща, затова когато се намери проблем, който би могъл да го предизвиква, той се отстранява, но ако биенето продължи, се търси следващия. И така… докато изчезне.

Това е първото проблемче, което тази кола показа за точно 4 годишната си служба при мен (дата на първа регистрация 27.01.2008). Взех я на 20 километра тогава, сега е на 115,000. Нищо по нея не е мръднало, нито разход, нито нещо по електрониката. Само нормалните консумативи по книжка. Ходили сме къде ли не с нея, никога и за нищо не се беше оплаквала, и винаги гледаше да е под 6.5л/100, независимо от понякога бързото ми шофиране по магистралата. Най-много обича да я карат с 80-90 км, тогава е способна да прояви чудена с нейния 4.5-4.8л/100 разход.

Но явно годините и службата по нашите пътища започват да си казват думата. Не знам още колко неща ще сменим, преди този проблем да се оправи. Стойкича е наплюл този път задните спирачни дискове, разбира се заедно с накладките. Явно обаче свърши (или започва да свършва) “медения период” на колицата, т.е. ще започват да се появяват проблемчета тук-там, които ще трябва да чистим. Като на всяка кола, която е на повече от 100 хиляди километра. Едно от следващите неща например е единия от тампоните на двигателя, но съвета е да го държим, докато съвсем издъхне, защото веднъж сменен фабричния тампон, ставали общо-взето консуматив, който се сменя на всеки 30-40 хил. км. Явно никой не може да ги направи така, както в производството, или никой (или нарочно!) не прави частите 100% като тези, които се влагат в производството на новия автомобил.

Спомням си навремето, може да е психологически фактор у мен, но по-предишната ни кола, Ланчиа-Делта като че ли не направи никакъв проблем, докато не стигна 105000 км (карах я от 86К). След това започна и тя тук-таме да се обажда (но тя беше на 8-10 години, Шкодата е само на 4). Дали 100,000 не е някаква граница, след която нещата вече не са същите?

Ако проблемите зачестят, май ще започвам да мисля за друг автомобил. Като си говорихме със Стойко за (новите) коли, споделих че от новите нищо друго не мога да харесам! Всъщност, единственото което ми харесва под 80К (тук слагам С класът на Мерцедес), пак е Шкода. Всичко останало ми изглежда по-зле :). Една Superb няма да дойде лошо, а и цената и за това, което предлага, е доста приемлива.

Оглеждах също така българско-китайските Great Wall, най-вече заради драстичната цена и многото екстри, които стоят срещу нея в списъка. Hover H5 например го продават за по-малко от 30,000 лв, при това с фабрична газова. А и е местен автомобил, произведен в България. Чувам и много положителни, и много отрицателни мнения за тези автомобили, но когато сериозно нещата станат за нова кола, със сигурност ще мина през техен представител, за да ги огледам.

При всички случаи обаче се надявам да имам още много хиляди с вярната Шкода. Не ни е време да се разделяме сега, рано е още!

Ежедневно: 23.01.

Ежедневно: 23.01.

Понеделник. Като всички други понеделници, идващи след кратък (но съдържателен!) уикенд. Усещаш, че не си успял да си починеш както трябва и да се отърсиш от напрежението. Или защото си пътувал, или защото уикендът ти е дошъл кратичък. Е, в моя случай беше и заради двете, но това няма много значение.

Малко преди да свърши този понеделник, попаднах на материал от Иван Ралчев, който кратко и ясно синтезира виждането на Apple феновете за нещата. Материалът ми хареса, мисля че доста добре е събрал в едно маниащината на средностатистическия фен. Не го казвам, или поне се старая да не го казвам отрицателно 🙂 .

Честно казано, моите впечатления от първия ми допир до MacBook-а на Веси през далечния октомври 2006-а предизвика у мен подобно възхищение. Предишния компютър на Веси беше една 7 сантиметра дебела, тежка 17″ Тошиба (която, между другото, Ангел сега използва!). В сравнение с нея бялото “книжле” изглеждаше изящно. То и сега си изглежда изящно, но малко повечко му тежат годинките. Но все още работи, въпреки че е със сменен клавиатурен блок (спомняте си онзи гаден, фабричен дефект, който белите маци имаха?), както и е с китайска батерия, сменена по препоръка на Йовко, защото оригиналната след 5 години работа се беше подула и заплашваше да спука дънната платка на бука. Но въпреки това работеше перфектно!

Та Иван много добре е изразил тези чувства в материала си.

Интересно, когато аз си купих Мак Бука преди вече месец и отгоре, като че ли не успях да му се зарадвам толкова. Едно, че беше спешна покупка (Мартин ме остави без лаптоп, успявайки някак фатално да прецака стария ми такъв), друго че просто исках хардуер, за който да съм 100% сигурен, че работи и че дори да направи проблем, сервизът няма да се правят на интересни (впечатленията ми от Apple сервиза в България са прекрасни, надявам се да си останат винаги такива). Нямаше го чак тоя трепет, вълнение и т.н… Може би затова не разбирам и аурата маниащина, която като че ли е задължителна част от всяка айПокупка.

Първия “трепет” всъщност не беше свързан с хардуера, а с това как един софтуер (Parallels Desktop) подкара безпроблемно прясно-инсталирания ми Windows 7 в екран на MacOS. Тогава всъщност осъзнах, че няма нужда да рестартирам всеки път, когато искам да работя с Windows, включително и когато възнамерявам да играя. И тогава малко така ме обхвана едно еуфорично усещане, за което може би говори Иван. Но беше за кратко, макар Parallels да се превърна в най-използваното от мен приложение (Windows-а практически не се затваря).

Не за пръв път обаче се уверявам в това, че ако заложиш на една екосистема, трябва да си стоиш там. Все още не съм успял да подкарам читава поддръжка на Home Server под Mac OS. Майкрософт предоставят добър интегриращ софтуер, който обаче жестоко се прецаква, ако е под Lion. Причината: едно от основните приложения в Lion е именовано Launcher… а по същия начин се казва (винаги се е казвал от години насам) приложението, което служи за интеграция с Windows Home Server. И познайте какво става, като се опиташ да инсталираш поддръжката на Home Server върху Lion: Майкрософт проверяват дали има вече такова приложение (това им е “am I installed” проверката) и казват, че вече си си инсталирал поддръжката и всъщност няма смисъл да я преинсталираш. И всичко свършва там.

Месец и отгоре и още се мъча да намеря начин да си спестя покупката на NAS. Но най-вероятно няма да успея.

Приятелите, които ме обичат, но обичат и да ме дразнят ми казват “купи си един Time Machine и ще ти свършат проблемите”. Аз обаче Time Machine не искам, искам си сървъра да работи и да ми поддържа и Мака. Но постепенно губя надежда, че това може да се случи.

Йовко беше препоръчал един НАС, iomega StorCenter ix2-200 Cloud Edition, когато покрай Dropbox неприятностите нещата с личните облаци бяха загрубели. Жалко, че заради наводнението в Тайван, цената на този NAS е повече от двойна в момента, иначе до сега да съм го купил и да съм забравил за проблема! Домашния сървър ще остане, но резервираността на данните би се поела от този NAS и проблемите биха се решили.

Чакаме… пусти, опустели, скъпи дискове!

ай-Свободата, Санчо!

ай-Свободата, Санчо!

Чудя се има ли смисъл да ходя “там”. “Там” е мястото, в което искаш да обясниш на ай-хората защо, по дяволите, ти продължаваш да си анти-ай. Ай-хората не могат да разберат лесно твоята позиция, защото в ай-светът никой не е “анти-ай”.

В този свят всички са доволни, обградени с любезните грижи на сервиз, който е бърз, точен и ефикасен (да, дори и в България!), за тях работят стотици хора, изследващи под лупа ай-софтуера, за да не може да мине нещо, което да затормози ай-сферата и да не дава Бог, хората да разберат, че ай-чудесиите са напълно безпомощни без този чудовищен филтър.

С тъга установявам, че губя все повече и повече от “моите” хора в този свят. Хора, които обичаха свободата да изследваш, да чепкаш, да чупиш и след това да оправяш. Хора, с  които заедно порастнахме, и в прекия, и в преносния смисъл. И които сега нямат време да се занимават с недостатъците на една по-свободна платформа и предпочитат уютния и спокоен ай-свят. Аз ще продължа да си ги обичам и уважавам, просто ми е мъчно малко… за времената, може би :). Старческа носталгия ли долавям?

Сега, когато имам възможността да опознавам и двата (че и трите) свята, мога да заявя съвсем отговорно, че без детайлното изследване и цензурата на приложенията, ай-светът щеше да съвсем друг. Неговите обитатели щяха да са доста по-нещастни и най-вероятно доста по-малобройни. Когато разработваш едно ай-приложение от нулата, разбираш колко малко е защитата от програмистки грешки (от чисто приложна гледна точка) там. Така осъзнаваш, че всъщност е ужасно лесно да събориш прехвалената “супер стабилна” платформа в прахта, защото нейните самозащитни механизми разчитат единствено и основно на хилядите (вероятно индийци или китайци), които решават достойно ли е едно приложение за ай-света или не.

От това, което съм видял до сега, си правя извода че ай-ОСът всъщност е доста калпав! С три реда код можеш лесно да сринеш операционната система и да се наложи мек (че понякога и твърд!) рестарт на устройството. Това по подобен начин го можеше и Windows Mobile от 2002-а година, но не чак толкова лесно и елегантно :). И Android, и Windows Phone бързичко ще лепнат един шамар на подобно приложение и ще го изпратят в небитието много преди то да е успяло да стигне до ядрото и да предизвика масивен срив в него.

Разбира се, от гледна точка на цялата екосистема нещата работят: платформа, на която програмистите създават, след това производителят одобрява всяко единично приложение, и едва тогава потребителите използват приложението. Ако одобрението се извади от процеса, ай-платформата ще прилича малко или много на това, на което прилича Андроид днес: хардуер, след това операционна система, след това дебел слой от приложения (антивирусна, защита на батерията и др.), които помагат на системата да работи безпроблемно (понякога успяват), или поне да работи с по-малко проблеми. Проблемът е, че и този слой повечето пъти не успява да си свърши работата и както си стоиш, разбираш че за 2 часа си загубил 30% от батерията си! Е, свободата си има своята цена!

С третия, най-пресен смартфон-играч Windows Phone нещата са някъде по средата, основно клонящи към ай-модела, но без неговата виталност. Отлична платформа (да, колкото и да хейтите, платформата е желязна и изпитана във времето!), но тежка цензура от страна на производителя, същата като тази на ай-света,но за сметка на това жестоко ограничена от бюрократични правила и принципи. Тези бюрократи не позволяват на “нечисти хора” да създават и използват приложения за платформата. Ако имаше начин, щяха и да забранят устройствата да се продават на “нечисти хора”, но пазарът не търпи подобни регулации, засега! Според Майкрософт “нечистите” хора са хората от нашите (и много други) географии, за които не си струва да се мисли и които са вечно осъдени последни да могат да използват услугите, с които “чистите хора” са свикнали от години.  Windows Phone е страхотна платформа за “чистите хора”, но ние, “нечистите” трябва да се борим с нея. И тъй като борбата е тежка и безсмислена, а затвореността на Windows Phone идва като модел от ай-света, в “нечистите” географии трябва да си луд, за да ползваш Windows Phone. Или трябва да харесваш шльокавицата. Или трябва да работиш в Майкрософт. Тогава борбата не е толкова тежка, защото дори “нечистите хора”, ако работят в Майкрософт, могат да пишат приложения за платформата и дори да я кирилизират (почти) успешно.

Като обобщение: единствения разумен избор за мен е Андроид. Ако някой ден стана от “чистите хора”, Windows Phone е възможна алтернатива. Ай-светът обаче едва ли ще ме грабне засега. Не защото не харесвам малки, заоблени и стъклени джаджи с перфектен екран. А защото не мисля, че всичко, което използвам, първо трябва да мине през вещите ръце на някой индиец, който да натисне бутона “Approve”, за да мога след това аз да си сваля и използвам приложението. Аз предпочитам да мога аз самият да си реша за себе си, не да чакам индиеца първо.

Е, под Андроид ще продължим още дълго време да чакаме перфектното устройство, което да работи поне малко “ай”. Няма да го дочакаме. Няма как да стане. Отвореността на платформата и възможностите, които тя дава за експерименти, комбинирани със зверската конкуренция и вече налична фрагментация винаги ще водят до това отделните производители да разтягат до край възможностите на хардуера (защото върху тях го няма строгия контрол на Епъл или Майкрософт), което ще води до това потребителите да страдат от това или онова публично известно проблемче, което производителят не може да отстрани навреме. Или не иска, защото бърза да пусне модела на пазара, преди останалите 5 конкурента.

Няма телефон под Андроид, който да няма поне един-два такива дразнещи проблема.

Няма телефон под Андроид, който да не страда от загуба на батерия. Тук отсявам телефоните, които се използват само и единствено за разговори. Но тогава по-добре си вземете един Самсунг с Bada и въобще не си играйте със смартфон: в крайна сметка телефоните с Bada траят по седмица и половина без зареждане. Ангел ми е пресен пример, неговия телефон трае по 10-15 дни без презареждане, ако той говори по 5 минути на ден средно.

Андроид дава Свобода (да, точно с главното “С”). Но всичко това си има цена. Ай-света и Майкрософт отнемат свободата. Това дава преимущества, на съответната цена (не само фискална такава). Оттук-насетне всеки сам трябва да си реши.

Най-голямата Свобода обаче е да има алтернативи. Спомняте ли си, когато единствената алтернатива беше Symbian?

Откритието на деня: Проект “Нашата София”

Откритието на деня: Проект “Нашата София”

Беше интересен ден. Започна с тортичка с Живко, здравословно количество работа, 5:0 инкасирана загуба от Йовко срещу отбора на идиотите, и накрая – 100 минутно пътуване до гранд-хотел “Велинград”. Вечерята беше много приятна, пълна със задушевни разговори с близки хора, прекрасната кухня на хотела, и подвикване от време на време към необуздания добитък!

Това, за което искам да ви разкажа обаче не са скучните подробности на моя ден. Това е личното ми откритие в моя четец, а именно блога “Нашата София”. Блогът се списва от две симпатични “парченца”: Вики (която нямам честта да познавам, дори онлайн) и разпиляното парченце Мими.

В този блог те претворяват в слова любовта си не към кой да е, а към вечно хулената София. Към градът, на табелата на който (от пловдивска страна!) неслучайно пише “Мордор”. Градът, от който вече втора година (не)успешно се опитвам да се убедя, че съм избягал, но в който продължавам да се връщам всяка сутрин, за да работя за бъдещето си и за бъдещето на моите деца.

Тези две момичета, с техните топли думи, прекрасни снимки и точни попадения успяват да убедят, че София има и друго лице. Едно лице на модерен, европейски (да, точно европейски, с всичките pros and cons!) град, в който наистина има всичко! Когато се зачетох в “Нашата София”, открих там точно този град, в който бих искал да се превърне София. Парадоксът е, че според тях София е вече там. Тя има своите прекрасни места, своя чар и обаяние.

Няма да крия: блогът им много ми хареса! Има си дори Facebook страничка “Нашата София” (за къде без Facebook в тия шпионски времена?). Ще се връщам често там.

Дори смятам, ако лицензът им позволява, да превеждам, когато имам време, някоя и друга статия на английски, за да има какво да препоръчвам на колеги и приятели, които не са българи, но които търсят да открият красотата на софийските потайности.

Подобна английска рубрика според мен не трябва да се казва “Our Sofia”, а “Your Sofia”, защото ще помага на гостите на града да открият тяхната си София и да си я занесат вкъщи.

Но дори и този ми план да се провали, блогът ще остане там за всички нас! Горещо препоръчвам!

Blackout

Blackout

Днес блогът стачкува. Против SOPA/PIPA и подобни недоносени и престъпни закони, чрез които некадърни, ограничени мозъци се опитват да запазят методи на работа от 70-те години на миналия век.
Ако досега не сте разбрали защо това има значение за нас, няма да разберете.
Ако сте разбрали, няма нужда да ви обяснявам!

Църковна Сигурност

Църковна Сигурност

Много пъти сте чели тук (не)компетентното ми мнение относно някои и други, красиви и повече пъти грозни църковни деяния по нашенските ширини. Новината от тази вечер обаче не остави жива риба в Лозенския язовир, дори и да го имаше язовира! 73% от пастирите на църквата се оказаха ченгета. И то не какви, а закоравели доносници, някои от тях установени по собственоръчно подписаните доноси или молби за заличаване на доносите им.

Винаги, когато съм става свидетел на безобразията в нашите църкви, съм предполагал некадърно управление, лицемерие и/или безбожие на участниците, навлекли расо. Днес обаче ми идеше да се смея с глас, докато слушах новините, в които ясно изчетоха, като на комсомолско изборно събрание, имената на престъпните тюфлеци, окупирали тази и онази епархия.

И ако доскоро само ми се струваше, че църквата е сборище на безбожници, сега имам доказателството. Митрополитът избира екип, с който да работи. Ако си безбожник, ще избереш безбожници като теб. Те, от своя страна, ще са оградени със себеподобни, и така… до дъното. Може би ще има единични случаи на честни, богобоязливи и вярващи монаси, но те най-вероятно ще са малко, като черните зрънца в един чувал с ориз.

Няма как да има църква при това положение. Няма как да има уважение към институцията. Няма как да има вяра, когато този, който трябва да я вдъхновява, поддържа и подкрепя, е затънал от десетилетия в лицемерие и лъжа. Няма как.

Да ви кажа ли какво ще се случи от тук-насетне? НИЩО! Всяко чудо ще е за три дни. Безбожниците-доносници ще останат начело на епархиите си. Може и да се намери някой, който ще напусне поста си, но в момента не ми се вярва това да се случи. Тези хора така са свикнали да живеят в лъжи, които самите те поддържат, че за тях е повече от естествено нещата да си продължат по старому.

А вярващите овце – в овчарниците. Там, където им е мястото.

Image (cc-by-nd) haven’t the slightest’s

Заплес

Заплес

Сутринта на днешния понеделник беше доста интересна! Малко в китайския смисъл. Преценете сами:

  • Като тръгнах към офиса, на половината път се сетих, че забравих торбата с MacOS development хардуера, от който колега имаше нужда днес. Това е минусът целия хардуер да се побира в една хартиена торба… лесно го забравяш!
    Върнах се, разбира се, денят без тази торба щеше да е пълна загуба за един от нас!
  • Взех хардуера и обратно към офиса. Точно влязох там, оставих въпросния хардуер и отидох в стаята си, за да констатирам, че… служебния ми ноутбук е в гардероба вкъщи! А имах онлайн среща след около 45 мин.
    Проведох набързо daily scrum meeting-a с екипа и отпраших по най-бързия начин към къщи. Стигнах у нас навреме, за да проведа онлайн срещата си от дивана, и веднага след това отпраших пак към офиса за остатъка от деня.

Кратката математика от целия този заплес: вместо 18 минути пътуване и 12 изминати километра, към 10:45 се оказах с 64 минути в колата и около 55 изминати километра.

Сега разбирате ли защо толкова много се ядосвам, като Ангел проявява ежедневно, дори ежечасно, колосален заплес?

Шистофрения

Шистофрения

Не зная какво да мисля тук. Прочетох доста материали, и положителни, и отрицателни. Изгледах няколко филма. Основно против.

За какво иде реч? За проучването и добива на шистов газ, разбира се!

Не само в България, изглежда в цял свят това е доста противоречива тема. Еколозите са ужасени, сравняват го едва ли не като земното проявление на Страшния съд. Прагматиците се смеят: не за пръв път еколозите се готвят за Страшния съд, а той все не идва и не идва.

Вчера у нас имало организиран протест в 12 града против проучването и добива на шистов газ в България. Трудно ми е да повярвам, че сами екологичните организации могат да се организират така добре. Ако можеха, строителството на АЕЦ “Белене” щеше да е много по-силно протестирано и критикувано. Аз обаче не си спомням масови протести там. Нито помня масови протести по други поводи, когато руски енергийни интереси бяха защитавани, независимо на каква цена. Бургас-Александропулис например… еколозите мрънкаха, но чак пък протест в 12 града не се случи.

Сега обаче виждам масов, добре организиран и работещ протест. Този път протест относно решение, което сериозно ще накърни руските енергийни интереси в България.

Трудно ми е да повярвам, че протестът е безкористен. И че целите му са “екологични”. По-скоро виждам Русия, която прави инвестиция в посока продължаваща енергийна зависимост на България от Русия. Русия няма интерес България да е енергийно независима, тя има интерес да продължим да купуваме руския газ, независимо на каква цена.

Така че, да ме прощават, но не им вярвам. Жалкото е, че хора които уважавам за мнението им, са се подвели по популярността на каузата. Сигурен съм, че те откровено вярват на черепите и чернилката, която бавно пълзи и завзема всичко по пътя си. И ще дадат всичко от себе си, за да предотвратят лошото, което вярват че ще се случи.

А други ще продължим да бъдем прагматични. Ще вярваме, че прогресът не може да бъде спрян и че България трябва да избере независимостта от ресурсите на Големия брат. Който нито е брат, нито някога е бил, а винаги е знаел и е действал за своите, лични имперски интереси.

Защото нашият начин на живот иска енергия. Зависим е от енергията и не може да съществува без нея.

Други интересни статии, които може би си струва да погледнете, ако темата ви е интересна:

 

 

Ден за приятели

Ден за приятели

Днес беше много специален ден. Специален по няколко причини: рожден ден на мама (да е жива и здрава, още много години, и все да е така любяща и помагаща!), рожден ден на още двама скъпи приятели (те си знаят кои), както и ден, в който се видяхме с близки хора, с които виждането винаги е ценно и приятно изживяване!

Още в ранна утрин се посрещнахме със Сашо и Катя на летището. Въпреки, че сравнително скоро се бяхме виждали, у нас още доста поприказвахме. Легнахме едва към 4 сутринта, че все пак денят вече настъпваше. Сутринта пак му дръпнахме сладки приказки, докато стана време да ходим към Пловдив и Пазарджик, респективно. Много интересни и вълнуващи новини, от сърце им желаем да им се сбъдне всичко, по възможно най-успешния и приятен начин!

Следобеда беше посветен на мама. Приятен обяд в най-първата и най-истинската ми “къща”, мястото което от 30 години и отгоре чувстваш като “у нас”. С времето имаше много други такива места, но тук усещането е най-детско и първично, все едно още съм на 9 години… драпащ из локвите и ловящ жабчетата в тях! След обяда ме натисна бясна нужда за сън, и откарах няколко часа…

Вечерта, докато с Веси се чудехме какво да правим, внезапно ми “светна” един чек-ин на Вера в “Сомбреро”. След чудене “абе дали няма да им досадим”, в крайна сметка се обадихме и си спретнахме приятна, бъбрива и задушевна вечер с мексиканска кухня и бира. Ресторантчето още се държи на ниво, а когато си с хора, с които можеш много да си кажеш, преживяването е чисто и неподправено удоволствие. Отдавна не се бяхме виждали с тях, да живее Foursquare, че ни свърза днес :).

Много хора, многократно са ме питали “Абе ти от какъв зор го ползваш тоя Foursquare?” Радвам се, че някои от тези хора, сега са също така добре зарибени като мен. Foursquare не за пръв път ми е помагал да си прекарам по-приятно вечерта, показвайки ми къде са приятелите. Не за пръв път, виждайки check-in на близък човек, му дрънвам един телефон спонтанно, виждаме се, и си изкарваме страхотно.

Разбира се, нищо от това не би било възможно, ако я няма технологията, както и критичната маса приятели, които я използват. С удоволствие констатирам, че хора държащи изключително много на компютърната сигурност, използват Foursquare, за да заявят присъствие тук и там. Така знам, че ако ми беше спешно, можех да досадя на Йовко или Стоян тази вечер, както и че утре ще знам приятелите къде ще си изпият кафето.

Якото на четирите квадрата е, че не те задължава да ги ползваш. Да, със сигурност е посегателство в/у личното пространство, ако беше автоматично. Foursquare обаче ти дава възможност да избираш дали и кога да обявиш местоположението си, както и (разбира се!) да решиш сам кой да е в приятелския ти кръг. Което значи, че ако го използваш “разумно” (всеки сам определя какво и колко е разумно за него), то ще имаш много повече потенциални ползи, отколкото загуби :).

Аз лично бих препоръчал на всеки, който има телефон, позволяващ Foursquare, да го използва. Светът е по-малък, когато знаем къде можем да открием приятелите… А враговете, те сами ще ни намерят 🙂

Танци и телефон

Танци и телефон

Тази вечер беше концерта, за който цялата група начинаещи тръпнехме как ще мине, какво ще стане и т.н. “Радини вълнения”.

Е, мина. Не беше толкова страшно, като цяло бяхме добре! Определено ни чака много още работа, но засега в мен удоволствието от клуба само се покачва.

Други документални снимки нямам, освен тази на Веси, след като се върнахме. Нямаме още “форма”, но някой ден може и това да стане.

Останалата част от деня за мен беше повече от добре. Мисля, че най-накрая се преборих с неприятния бъг на Google Galaxy Nexus телефона. Остава само да се уверя, че наистина всичко е наред, и този проблем ще остане в миналото.

Като изключим бъга, телефонът е невероятно добро устройство. Особено като му сложи човек custom ROM, а не този, който си идва с него.

Theme: Overlay by Kaira Extra Text