Късчета живот
Днес се очаква Президентът да връчи мандат за съставяне на новото правителство не на кой да е, а на Сергей Станишев – млад комунист от руско потекло.
По този случай може да се кажат следните неща:
* Веднага след връчването на мандатът Станишев е поел ангажиментът да се преименува на Станахшев;
* Кратка валутната прогноза, така както я виждам към днешна дата, но след две години:
Днес беше ужасен ден. Твърде много и твърде тъжни неща се случиха. Не искам да има други такива дни, или поне да са много, много нарядко.
Денят започнах с новината, че Асен Кисимов е преминал в един по-добър свят. Тук ще липсва на много негови почитатели, но пък те (почитателите) остават с всичките му песни, и с всичките му филми. Чудя се само, защо аз го помня основно от песните – може би защото с това той беше уникален?
Най-страшното го чух почти веднага след като чух за смъртта на бате Асен. Ще се запитате – какво може да е по-страшното от това един обичан от много хора човек да напусне този свят? По-страшното е когато 2 годишно момиченце намери смъртта си, убито от нечия алчна, престъпна шайка черни мафиоти. Нечия лакомия за по-голямо парче от баницата, нечии неизчистени сметки, нечии престъпни амбиции и аршини са заложили днес една бомба, от която едно дете си отиде, други две деца бяха ранени (хубав спомен ще им остане от морето в България през 2005-а), а двама възрастни (тези, които ще плащат най-много през останалата част от животът си) бяха ранени.
България не е сигурна страна. Гърмят коли, мутри се стрелят по пътища и заведения, а на нас само ни навират през екрана мазните, бръснати чутури на разни пожарникари. Интересно ми е какво биха казали някои хора сега “ами виновно е детето, щото баща му е бил мутра”.
Каквито и да са бащите, децата не трябва да страдат, а още по-малко да умират заради това.
Две годишно дете. Момиче. Горещо се моля черните, мръсни и мизерни душици на подбудителите на това безгранично зло да стигнат и да врат в Преизподнята през остатъка от вечността. Мрете и се пържете в Адът вовеки, отрепки на човешкия род! Явно ще трябва да разчитаме Бог да ги съди, защото не можем да се уповаваме на държавността и да очакваме наказание от името на обществото!
Бог да прости детето 🙁 !
Добре беше. Защото можеше да бъде и по-зле.
Беше ясно, че БСП ще спечели тези избори. Хората са изключително обезверени, неориентирани и безинициативни. Всички чакат все повече някой:
* да даде
* да намери работа
* да вдигне заплатите
* да оправи държавата
* С две думи: да гласува и работи вместо тях
При всичко това някакси нормално дойде изборната победа на БСП и изборната изненада – партията със странното кафеникаво лице на Болен Сидеров.
Шарен парламент си имаме: започва с червено, светло синьо, тъмно синьо, жълтичко, странно турско-зелено (тютюнево) и накрая – кафяво. Като едно летящо килимче е 40-то народно събрание, и с доста турски мотиви из него.
Мдааа, гласуването ни тук мина толкова безпроблемно и учтиво, че чак ми се ходи пак на избори… скоро…
То ще се види. Въпросът е: с кого СтанахшеФ ще се коалира. Кой ще му легне на младото, нежно момче? Освен народът, имам впредвид. Той вече легна, и се намаза!
Мразя да пиша два поредни “Грозни” в блогът си, но понякога се налага!
Наложи се тази сутрин, когато се зачетох в материалът на СЕГА за предстоящият [тогава] мач с хърватите.
Материалът сам по себе си не беше нищо особено. Посредствен – като повечето такива на СЕГА. Истинското “съдържание” беше във форумът, което и провокира неприятните емоции у мен тази сутрин.
СЕГА се чете предимно от българи или от хора, които разбират езикът. Това провокира у мен вяра, че мненията, преобладаващи във форумът са дефакто средностатистическото мнение на българинът по обсъждания въпрос.
И сега на въпросът: този за оставките и за нашата хиперкритичност на думи и хипернапукизъм на дела.
Спомняте ли си до сега в България да сме приели, признали и простили грешка?
* Независимо какво сгрешилият вече е дал за нас?
* Независимо каква е била останалата, успешната част от пътя, който сгрешилият е извървял?
* Независимо какъв е потенциалът на сгрешилия в бъдеще?
* Независимо какви са алтернативите, които ще заместят сгрешилия?
Всичко това няма значение, стига изборът да зависи от нас. Тогава с кеф му го зачукваме [на сгрешилия], показваме колко лоши можем да бъдем, когато от нас зависи да направим изборът, и евентуално компромисът. Показваме как няма да дадем прошка и надежда за по-добро, как сме забравили всичко и помним само най-лошото.
Прави сте, почна да понамирисва. Защото сега ще говоря и за политика. Просто няма начин – избори идат… и е време за нови големи грешки. Защо казвам “грешки” ли? Ами изчакайте 26.06 сутринта и ще разберете защо.
Ще се върна обаче на потенциалът на средностатистическия българин да взема правилните решения. За да вземеш правилно решение, трябва да можеш да правиш обективна преценка на фактите, да можеш и да разбираш, че няма път без грешки и че колкото по-стръмен е пътят, толкова по-големи са грешките. Общото ми впечатление за нас [българите] е, че ние не сме способни на горните качества. Ние се ръководим от негативизмът, от “дребните камъчета, дето преобръщали колата”. Ние не обичаме да бъдем великодушни. Когато го изискат от нас, предпочитаме да измислим 150 оправдания защо няма да го направим.
Ако не сте го забелязали, ще си позволя да ви дам няколко примера (пак с въпроси, мисля че може сами да си отговорите):
* Колко пъти чиновник ви е правил безкористно (другата дума е “великодушно”!) компромис? [Следва да призная, че няколко пъти полицаи са ме пускали без да им давам подкуп, само защото им писваше от “сладкодумието” ми, пък и аз си бях прав за мене си, или разкаянието беше пълно :)]
* Колко пъти сме преизбирали наш управник? [Говоря за истински, демократични парламентарни избори, след 10.11.1989. Президентът Желев не се брои, неговият първи мандат беше даден от НС]. Независимо дали говорим за мажоритарен (президентски), или за пропорционален (парламентарен) вот – българинът винаги гласува воден от негативизма си, а не от позитивното начало.
* Колко пъти сме правили справедлив анализ на успехите и на неуспехите? На “преди” и “след”?
* Колко пъти сме вземали решението за кого да гласуваме лично? А не водени от приказките по вестници (като “Труп” и “24 ножа” например), от шоута или от стадния рефлекс [защото така и така всички за него/тях ще гласуват]?
Просто… ние обичаме някой да ни казва. Някой да ни “управлява”: както в глобален (държавата), така и в локален (жената 🙂 ?) аспект. Някой да решава вместо нас какво да правим [и след това да се оплакваме, удобно забравили че всичко зависи от нас]. И обичаме лесните отговори. Билетът за този влак е най-евтин и ние с голям кеф си го позволяваме. Много по-лесно е да се плеснеш по челото “верно бееее, толкова много окрадоха/сгрешиха/прецакаха/потрошиха”, отколкото да седнеш и да си направиш трезва оценка.
И затова ни управляват – за голяма радост на управляващите. Затова понятието “български мениджмънт” се е прочуло [не защото е много успешно, обаче!]. Нашите управляващи правят каквото си искат, с ясното съзнание че са там “за малко”, защото на хората следващия път няма да им пука за успехите, а само за неуспехите. И че всичко е загубено в моментът, в който поемеш кормилото – никой няма да си спомня изминалия път и напредъка, а само дупките по пътя. Затова няма значение колко ще се построи, а колко ще се открадне – краденото така и така ще се види, но и ще си остане за нас. Размерът на краденото няма значение – хората знаят че има “крадено”. на успехите никой няма да обърне внимание.
Няма чисто бяло, няма и чисто черно. Трябва да се мисли! Задача невъзможна и непостижима. Дай да си пуснем Кати и Азис, и да седнем пред салатката и ракийката, за да изгледаме Шоуто на Слави. А ти знаеш ли днес какво четох в “Труд”? Ц, ц, ц, на един в Александровска му присадили крила, и той изпърхал през прозореца…
Last week I shared my initial disappointment with Lineage! My post was in Bulgarian, and I had no intention to continue the story, but… it seems I will have to.
The reason to write this is simple: After 5 days of trying, my “experience” with Lineage is the same – the server is only capable for “upgrading” my installation (which it does great), but after that I cannot connect to any server.
Today I decided to cancel my account, because I do not want to give money just hoping that I may be able to connect. And while cancelling the account, they asked me for comments.
I submitted my evaluation (which is greately low, as you can imagine), and I sent them this link.
So here I will explain what was my terrible experience with Lineage:
1. Installation: Huge download, but this may have its benefit. I was unable to see it, because I never did it into Lineage, but… anyway, 890MB is just huge download, right?
2. After this huge download (last week) I installed it and I found that Lineage still needs to download upgrades. The download was done in two passes, about 15000 files on the first pass, and another 11000 files on the second pass. That would not be a problem, if the speed was not pathetic. I had to wait more than a day to complete this download. I was pissed off, but again – I decided to wait and hoped that it will deserve the nerve and the effort.
3. After about 25 hours it was ready. I tried to register an account. Wooow! Database errors? WTF? No chance, I was not able to register for more than 4 hours. Again – I decided to wait and see – my hope was that maybe they will fix it later.
4. Success. About 10 hours later I was able to register my precious account!
5. Now let’s play! I entered all in my brand-new Lineage installation and…. Server is not available (or some kind of similar message). Shit! I was really pissed off, and I wrote my first very disappointed comment.
6. Five days later (today), the situation was the same. The only difference was that for these 5 days it upgraded another 64 files :). It seems these guys are working, but at least I cannot get any service from them.
So, guys, if you decide to read that – please do something! Fix your servers, hire someone, who can do it if you can’t! I try to connect not from some rear-end of the world, but from Europe. My ADSL is 2MBit line – I hope it should be sufficient for your great game.
I was really touched by the idea to try how it would be in the Lineage world. But that world was closed for me.
I am really sorry. You will not have me 🙁 !
> 
“Сгодихме се, сгодихме се, сгодихме се…”
> – Хубава ли е? [Охааа]
> – Богата ли е? [Има си хас]
> – А роднините? [Мммм, богати, направо си е \*\*\*\*\* майката!]
>
> > Текстът в курсив е моята асоциация, която се поражда като слушам простотията!
Днес седнах да слушам поредното “Микрофон и мишка” по “Дарик”. Хубаво предаване, но в него (за втори път) присъстваше и частта от горния рекламен слоган.
Тези, които не са го чували, може да си помислят че става въпрос за реклама на ракия, вино, евентуално циганска булка ако щете! Но не. Така започва рекламата на инициатива, свързана с фактът че България ще става член на ЕС.
Като изключим пошлата идея, която е залегнала в съобщението, си мисля: ако някой чужденец чуе това “нещо” преведено, какво ще си помисли? “Гледай само кои са се сгодили за нас”? Няма любов братче, няма ценности! Хубава е (става за ебане), богата е (ще лежим и ще ядем, и няма да работим – нищо ново), и роднините са cool (с две думи – ще ни траят, къде ще ходят)!
Абе, прости рекламописачи-тапири! Къде ви е акъла?! Вие нормални ли сте бе? Как изтормозените ви съзнания не можаха да родят нещо свежо, нещо модерно, нещо… нещо европейско? Как все измисляте дрисни като:
> … Да заколим прасето с една карнобатска …
Само че това не е карнобатска ракия. Това е нещо друго. И съм бесен, че тъпите ви овчи мозъци не са успели да го разберат!
Имаше навремето един такъв “бисер” в кандидат-студентско съчинение за Хр. Смирненски:
… Смирненски е с единия крак в миналото, с другия – в бъдещето, а между краката му е страшната действителност…
Това ми хрумна сега, когато започнах да търся име за този постинг, от любимите ми бисери е!
Само че това, което искам да споделя тук, не е смешно. Страшно е. Единственото хубаво е, че човешки живот не е загубен, макар много нерви да са изпотрошени и много отрицателни емоции да са изстрадани.
Вижте сами материалът. Накратко: писан е от емигрант, който има едновременно:
* Нещастието да му откраднат колата, и той след това да докладва в полицията;
* Щастието след това той да си я намери пред блока, само реко изръчкана отвсякъде;
* Нещастието да иде пак в полицията, където да съобщи, че я е намерил, и да я изгуби отново;
* Нещастието да трябва да излезе от българската граница (рано или късно);
* Нещастието да срещне глупави, необразовани (да, различни неща са), мързеливи и нехайни митничари;
* Нещастието да го върнат три (май толкова беше) пъти от границата;
* Щастието въпреки всичко това да свърши добре (в смисъл, без затвор или друг наказателен акт срещу него).
Звучи ли ви абсурдно? Прочетете материалът!
Познавайки българската действителност от преди 6 месеца смея да твърдя, че това е абсолютно възможно да се случи в България. Ни най-малко не е преувеличено, и изглежда човекът знае какво прави и какво пише.
Много се вързах на тази история. Заболя ме отвътре, и пак ме обзе чувство на обреченост. Обречеността да съм вечно емигрант… 🙁
Тези дни не бложа. Човъркам. И днес сметнах, че е крайно време да ми писне 🙁 !
Афанасчо ми изпрати игрицата Lineage. С обещанието, че е голямо времегубене, защото било супер зарибяващо. И понеже историята звучеше правдоподобно, аз реших да рискувам и да я инсталирам.
И се започна 🙁 !
1. Инсталационния файл (890 МБ) се свали сравнително бързо и безболезнено.
2. Трябваше да направя акаунт. Два дни! Два дни се опитвам да си направя пробен акаунт на официалния сайт. Отначало не искаше да праща confirmation mail. След това ми даваше DB Error. Най-накрая, след непрекъснато пробване успях да постигна заветната регистрация!
3. Пуснах Lineage. Започна да ъпдейтва. 15,000 файла, около 1ГБ. Сваляше с умопомрачителна скорост от рода на 10КБ/сек 🙁 ! Точно 28 часа, с няколко прекъсвания.
4. Вече горд собственик на ъпдейтната игра, опитах да се логна. НЪЦ! Не ще. Всичките сървъри казват “сървъра в момента е капут, опитай по-късно”. Ама всички – до един!
Вбесен изтривам това лайно, наречено Lineage. Ако ще да е най-великата в световен мащаб игра, собствениците и са си оставили ръцете до лактите. Явно е предназначена за висши компютърни експерти, които са едновременно и търпеливи, и внимателни (да не засегнат нещо скапания процес в паметта). Може би иска Т1 линия…? Може би е само за американци (макар да твърдят обраното)?
Да не забравя да си закрия и акаунта, че ако ми вземат $15 за първия месец съвсем ще подивея от ярост!
Писна ми от тъп софтуер, написан с краката и изплют безплатно с надеждата да се печели от абонаментни планове!
Преди да тръгнем за Дания, хард дискът ми се опита да прави проблеми. Тогава, наплашен от случилото ми се година по-рано, реших да си купя още един (който да използвам като основен), а този който е “тръгнал” да го оставя с цел архивни копия на данни от първия диск.
Снощи малко преди да си легна, ме озадачи едно странно цъкане, което идваше отнякъде. Докато разбера, че това “някъде” е кутията на компютъра, а цъкането е всъщност непрекъсната рекалибровка на главите на единия от твърдите дискове. Бързо погледнах какво е положението и констатирах, че (слава Богу) това е по-малкият диск, който тъй или иначе беше обявен за пътник.
Пътник или не обаче, имах известно количество (не толкова важни) данни на него. Ще разчитам на весдесъщия принцип “ако са важни, са в архив” и няма да се чудя точно сега как да ги източа. По-скоро ще взема този диск в България и там с помощта на моите хора от “Магитон” ще се опитам да го прехвърля евентуално на някой нов. Още повече, че имам някакви съмнения, че този диск май е все още гаранционен!
Гадно е, когато хардуерът се скапе. Той не е вечен, но е много неприятно да го разбираш отново и отново. Моята епопея с дисковете продължава вече втора година – не знам какво им става на всички дискове около мен, но нещо не живеят толкова, колкото се очаква от тях :(.
Сега обмислям някакво по-сигурно решение. RAID може би. Дъното ми е старо, едва ли има вграден контролер на него, пък и се притеснявам да не би да е твърде топло в кутията (макар всички вентилатори да работят нормално). Ще му мислим след 3-4 седмици.
Още един (не много лек) багаж за България. Тежи като малка тухличка прасето, но аз ще ощастливя Веси най-вероятно да го мъкне в нейния багаж. Засега е прибран, скоро ще му направя “ковчег” от мехурчеста хартия, в който ще прекара времето, докато го “ексхумираме” със Здравко! Скапана история…