Неделя сутринта всички станахме кисели. Особено аз и Ангел. Аз успях още в леглото да се сдърпам с Веси, и да седна намусен на компютъра! Оттам насетне следващите 2 часа ми бяха криви! Веси също се измъкна леко кисела, и след като оправи всички вкъщи (без мене – аз се цупех и четях СЕГА, което пък хич не помагаше за подобряването на настроението ми) реши да ходи на плуване.
Тогава и аз реших, че ако не стана и не започна нещо друго денят съвсем ще се осмърди започнах да увещавам Веси да ходим на разходка с колелетата :). Исках да пробвам дали можем да стигнем до моята работа само с колелета, както и колко време ще отнеме това упражнение.
За моя голяма радост, Веси склони бързо на идеята (а тя не се отказва лесно от плуване)! Само след 20 мин бяхме вече на велосипедите, на път за работата. Веси отначало се оплакваше от студа , но след това и стана все едно (явно невроните по пръстите и замръзнаха окончателно). Времето беше слънчево, но доста студено – 0 градуса на слънце, но като си качен на колелото тези 0 градуса се чувстват понякога болезнено :).
С идеята да ходим до работата се свърщи, когато стигнахме до алеята, която трябваше да ни отведе до заветната цел (между която и табелата имаше 9.2 км, ако можем да вярваме на табелата). Не разстоянието или студът (с който бяхме вече свикнали) провали идеята. Провали я фактът, че (за моя голяма изненада) велосипедната алея не беше чистена от времето, когато снегът падна. И 20-те см сняг се бяха превърнали в плътен слой лед, покриващ цялата алея… и краят на ледът не се виждаше. Това правеше всякакво колоездене невъзможно, и аз със съжаление трябваше да се откажа и да измислим друго продължение на разходката. Честно казано, доста съм учуден – тук велосипедните алеи се чистят първи (преди пътищата) – защото е ясно, че ледът заплашва повече велосипедистът, отколкото човек в автомобил (ако спазва правилата, а тук ги спазват). Но явно са решили, че тази алея (обща дължина около 22 км) няма да се ползва през зимата поради липсата на осветление по нея – затова и са я зарязали.
Каквато и да беше причината – трябваше да променим плановете. Хубавото беше, че открихме къде е големият парк, за който ни говореха че бил близо до нас. Голям е, и е много приятен – със сигурност ще има повече разходки тук!
С Веси решиме да променим маршрутът и да отидем до Lyngby. Речено-сторено – след 20 мин вече стояхме в едно заведение в единственият отворен център в неделя – киното :). Постояхме, поговорихме си за животът, Дания и всичко останало, и след това яхнахме колелетата обратно. Този път минахме по маршрут, по който по думите на Веси “всичко е само надолу” :). Така и си беше и само след 15 минути – премръзнали вече, но и доволни, се прибрахме вкъщи.
Една баня заедно и вече летях отново като Freelancer :). Не че не знаех какво ще се случи – просто исках да изпотрепя малко гадове, а и да видя дали ще ми стигне меракът пак да превъртя trial-а. Е, стигна ми, и пак недоволен затворих играта, отново проклинайки фактът, че не си я купих вчера от магазина за игри :).
Вечерта мина приятно с Battlestar Galactica, The Movie. Филмът много ми хареса, а определено донякъде беше и в синхрон със SciFi настроението, което ме беше обхванало. Може би трябва да си намеря и сериалът – би следвало да го има “по света и у нас”.
Хубав завършек на един хубав уикенд.
По някое време си мислех – как ли щеше да мине денят, ако бях продължил с цупенето? Едва ли щеше да е добре, защото когато Веси се прибереше от плуването, всичко вече щеше да ми е писнало. Което идва да покаже как може да променяме нещата към по-добро – когато искаме ;)…
От много време се каня да напиша това. Но понеже само написването няма да помогне (трябваха и снимки), отне време да се наканя. Но ето го: най-накрая то се роди.