Category: ежедневки

08.01.2012: Бедствия

08.01.2012: Бедствия

В Чепеларе: бедствие и туристите напускат. В София: половината град без вода (deja vu, но от лятно време). По другите планински курорти е същата история – проблеми навсякъде. Не знам дали може да се идентифицира човешка вина тук: стихията си беше сериозна, а срещу двуметров сняг, колкото и да си подготвен, все нещо ще се обърка. Ярък пример за това е, че и перфектните австрийци имат подобни проблеми по ски курортите си. Проблеми, не много по-различни от нашите. Затова – търпение, спокойствие и силна храна.

Като по чудо, този уикенд нито водата спря на село, нито тока. Струва си да се отбележи, особено предвид честите проблеми в това отношение при нас. Ако нещо беше станало, при толкова много сняг щеше да е “интересно”. Особено комбинирано с болния Мартин. Според мен не е лоша идея да си инсталирам една камина в хола, за да може поне една (голяма) стая да е топла, ако случайно спре електричеството за по-дълго време. А и камината дава невероятен уют, само да намерим място за нея. Пелетните камини са хем уютни, хем удобни, хем топлят много. За тази година едва ли, но догодина… като нищо!

Денят иначе беше прекрасен: скучен до полуда, 12 часа Eve Online, пълен кеф. Веси изведе децата “да дишат чист въздух”. Аз само няколко пъти станах от дивана: да похапна, да си сипя винце (в късния следобед), и да посвърша това-онова.

Следващата седмица мисля, че Веси ще бъде известно време в болнични. Мартин не върви добре, очаквахме подобрение, но в крайна сметка изглежда, че ще се проточи. Утре сме на лекар, дано да е малкия дявол.

07.01.2012: Много сняг, температура и някои други работи

07.01.2012: Много сняг, температура и някои други работи

Днес имахме велики планове, които включваха пътуване до Пловдив, Ивановден при скъп за нас човек, виждане с приятели там и каквото още остане за това време.

Вместо това, снощи Мартин удари 38.2 температура, имахме сравнително тежка нощ (реши да се “пресели” при нас още в 03:00), и на сутринта беше с 39.2. При тези обстоятелства за пътуване до Пловдив и дума не можеше да става. Затова още сутринта се обадихме да уведомим Иван и планирахме цял ден вкъщи.

Времето навън беше… разкош! Разкош! Цяла нощ валя, натрупа поне 20-25 см. Като по чудо електричеството ни още се държи (пу-пу-пу, че ако спре, трябва да се спасяваме само след 8 часа). В Лозен обикновено електричеството е много лабилно в такива ситуации, но засега – евала!

Веси ни награди с палачинки сутринта! Ако не трябваше да се пазя, сигурно бих изял много, но нали уж внимавам, та изядох “само” три :).

През деня се разбра, че благодарение на приятел от САЩ (и на благословия от Веси, разбира се) май ще се уредя най-неочаквано с едни Canon EF 70-200mm f/4L USM Telephoto Zoom Lens. Добра цена, практически нови лещи, проверени от приятел! Може би най-добрия за мен вариант. Вече ги чакам с нетърпение 🙂 !

Денят беше изпълнен с боледуването на Марти, гушкането в мен (следобеда заспа най-неочаквано в скута ми, но беше толкова скапан, че без проблем го пренесох в леглото му), игра на Eve Online, оправяне на купчина други онлайн неща, и следене на обстановката в страната. Оказва се, че не е било лесно на хората по пътищата днес, като гледам как все още прехвърча сняг, и утре сигурно ще е драматично. Други приятели снимат, че били блокирани някъде, да видим с това тяхно BMW как ще издрапат. Успех и на тях утре, сигурно ще е интересно, дано да е благополучно!

Днес, покрай един от референтните ми сайтове за Eve-Online, се наложи да пусна пак Firefox. По някаква странна причина Хромищата не го рендират добре този сайт (то е ясна каква е причината, сайта не е тестван добре под Хром), но FFox се справя отлично. Покрай това пускане на Firefox забелязах, че върви доста пъргаво и читаво под MacOS. Мисля, че ще го пробвам няколко дни, и ако не се изложи много, може под MacOS да започна да го използвам вместо Хром.

Надвечер малките станаха направо нетърпими. Четох днес в КАПИТАЛ една статия за закона за домашното насилие, но явно лично аз съм много далече от това. При мен нещата са прости: говоря веднъж, говоря втори път, но като не разберат от дума 2-3 пъти, един-два отрезвяващи шамара много бързо може да реши нещата в правилната посока. Чакам с нетърпение да видя до къде ще стигнат нашите чукундури.

През деня получих интересна покана за протест. Еко-организациите ще протестират на 11.01.2012 пред парламента срещу закон, който се променя поради открит натиск, от страна на частна (и мутренска) фирма. Не разбирам добре проблема, срещу който се протестира. Освен това съм пристрастен съм към ските и определено смятам, че повече съоръжения около София само биха подобрили нещата. Да, ще има и последствия върху природата, но няма как и едното, и другото, нали? Затова мисля, че ще пасувам за този протест. А и като знам, че протестът със сигурност ще се радикализира (а аз тези радикали ги наричам “еко-талибани” и никак не ги уважавам!), ентусиазмът ми съвсем се изпарява.

Докато пиша това, приятелите сигурно празнуват. Да е жив и здрав Кума Иван, както и всички приятели и приятелки. Да си носите името с чест, здраве, да ви носи много успехи! Наздраве!

Танци

Танци

Вън вали невероятно пухкав сняг. Утре Лозен ще прилича или на приказка, или на снежен ад. А може би и на двете. Аз стоя в спалнята, чакам Веси да си догледа “Секса и града” и да дойде да видим как стоят нещата със секса и селото, и докато чакам си мисля за едни отдавна отминали времена (които нямат нищо общо със секса!).

Преди около 30 години един много уплашен второкласник правеше първите си стъпки на сцената с детския състав на ансамбъл “Тракия”. Беше започнал с танците в групата за начинаещи в средата на първи клас и около година след това вече танцуваше с групата по новогодишни и други светли празници, които тогавашните времена имаха. Само след няколко излизания на сцената вече се чувстваше врял и кипял и спря да се притеснява “как ще мине”. Започна повече да се забавлява от факта, че публиката страшно харесваше малките танцьори. Малко по-малко от две години след това този (вече) третокласник завинаги остави тази кариера, заради много неприятна болест, която въпреки че премина, предаде (поне в неговите очи) доверието на приятелите от клуба. И той така и не се върна, може би за хубаво.

Скоро ще излизаме на сцена. С клуб “Светлина”. Тази вечер беше първата обща репетиция, на напреднали и начинаещи (ясно е кои сме ние, щом танцуваме от три месеца). Малко странно е усещането за предстояща сцена, след толкова много години. И като че ли репетициите ми идват малко малко къси. Едно от нещата, които помня като днес е колко дълги тогава ми се виждаха репетициите и как с нетърпение чаках я “дунавското”, я “свищовското”, с което хореографите предпочитаха да приключим.

Сега ми се виждат къси, особено пред факта, че има сценична изява. А може би е просто предварителна сценична треска, знам ли?

Не че има особено значение: публиката ще ни хареса със сигурност, защото е непретенциозна и искрена. Малко хора ще търсят грешки, повечето (надявам се) ще са дошли да се забавляват.

Но въпреки това едно такова чувство ме яде… странно някакси.

Времената се менят. Какво ли щеше да бъде, ако тогава не бях се предал така лесно? Може би сега и аз като Камен щях да уча някой клуб? Или нещата пак щяха да стигнат до същата развръзка, но поради друга причина? Жалко, че не помня, дали на онзи третокласник му се танцуваше или не. Помня обаче, че доста месеци народните танци наистина му липсваха!

Какъв Reader?

Какъв Reader?

Google Reader Ooops!Преди време Йовко гневно сподели (нещо не мога да намеря материала?), че ще се развежда с Google Reader, едно приложение, което аз започнах да използвам именно от информация чрез него. Гугъл безспорно оплескаха сериозно нещата, премахвайки социалните елементи на четеца, интегрирайки го с Google+. Странно, но повечето хора около мен (включително и аз), не използваме Google+. Имам сметка там, от време на време ме прибавят, но не чета. Много рядко пускам. До преди време FB беше почти непрекъснато отворен в браузъра ми, но с цената на немалко усилия се научих да го затварям. А след като оставих и социалните онлайн-игри (дойде някак от само-себе си, когато се върнах в Eve-Online), Facebook го чета или през телефона, или 3-4 пъти на ден. Май при мен идва края и на тази мания.

Седем години използване на един компютърен продукт са еквивалента на “цяла вечност” в реалния живот. Горе-долу от толкова време ползвам Google Reader. Не харесвам промените и блъскането му към G+, но засега няма алтернатива. Пак Йовко беше споменал за HiveMined, една алтернатива, създадена от отчаян, но отдаден на оригиналния Reader фен, която щяла да е новият, вълнуващ еквивалент на четеца на Гугъл.

И аз като много други чакам с нетърпение този нов четец-чудо (записал съм се да получа е-поща, когато го “пуснат”), който щял да бъде същия като добрия, оригинален, стар Reader. Но без API и без приложения, които да правят тази cross-синхронизация, няма да мога да го използвам. А и като гледам доколко срокът за бета-теста му беше спазен (мисля, че беше някъде преди Коледа), това засега ми прилича на онези проекти-проблясъци, които се характеризират с определението “всяко чудо – за три дни”. HiveMinded не е мръднал много от последния път, когато го посетих. Днес е на 81%. Предвид намаляващото ускорение на промяната на числото, 100% са далеч. Блогът му, от друга страна, не казва нищо от ноември…

Неведнъж съм опитвал да използвам оффлайн-четци. Не става. Работя на толкова много и различни платформи, че ако няма централизация в облака, четенето на новините, за които съм абониран,  става невъзможно. Google Reader предлага това удобство, понеже около него има пълна гама четци, които се синхронизират с облака и ако някъде прочета нещо, то се “прочита” и на оффлайн-четците, когато се синхронизират. И, разбира се, остава голямото предимство да имаш прекрасен онлайн четец, ако в момента нямаш оффлайн такъв.

Аз чета на служебния компютър (Chrome+Windows), на личния ми ноутбук (Chrome+MacOS), на телефона и таблета ми (и двата са Dolphin Browser+Android, или оффлайн четеца на таблета). Няма начин да се оправя, ако я няма синхронизацията.

Явно засега ще четем с Google Reader и ще споделяме във Facebook. Което е тъпо, защото във ФБ има много, много шум. Ако сте непрекъснато там, може да филтрирате полезната за вас информация, но ако като мен влизате веднъж-дваж на ден (че и по-рядко!), тогава нямате никакъв шанс май.

Изложи ли се синодът?

Изложи ли се синодът?

От два дни се чудя, до къде може да стигне наглостта на т.нар. Българска православна църква? Оставям настрани фактите, че повечето манастири са ООД-та, а игумените им – ярък пример за мутри, като започнем от тежките, златни кръстове и свършим с вратестите им охранители, които пазят “божия човек” от хорския гняв.

Моят личен пример с такъв тип мутро-попове е от Бачково. По-точно от Бачковския манастир. Преди много години (повече от 10), от един мерцедес последно поколение се измъкна един брадат дявол, облечен в расо. Придружен от три мутри. Видя ме, че снимам пред манастира и се разпсува като циганин. Всъщност грешка, аз не си спомням циганин да ме е псувал така сочно и опитно. Този “божи служител” обаче се постара, направо надмина себе си.

А аз си прибрах апарата и повече не стъпих на “светите” земи на Бачковския манастир. И без това ми беше писнало от манастирските търгаши. Не мисля, че някой ден ще се върна там, защото за БПЦ няма шанс. Църквата е мъртва. Нейните представители на земята са отвърнали лице от хората и си гледат бизнеса. Бизнеса с живот и смърт, понякога бизнес на живот и смърт също. Въпрос на време според мен е божиите служители да започнат да се стрелят. На месо. Предшествениците им са си скубали брадите. Тези обаче познават модерни средства за убиване. Както и личните им мутри.

Виждал съм да продават светена вода. В 0.5 литрови бутилки от минерална такава. Два или три лева беше. Не помня вече в кой манастир.

Но да беше само светената вода…

Спомняте ли си дедото с линкълна? Не случайно, като пишеш “линкълн” в Гугъл, на първите места излиза статията за варненския митрополит. Поредния честен и смирен “божи служител”.

Случващото се последните два дни обаче направо изби рибата. Синодът, този безкрайно мъдър и изцяло отритнал земните блага и страсти църковен съвет, който би следвало да е главата на БПЦ. Чували ли сте за приказката “рибата се вмирисва откъм главата”? Явно е вярна! Защото тези два дни такава смрад се понесе откъм тази глава, че дори принципно мързеливия българин реши, че Синодът прекали. Защото те (ама наистина!) прекалиха.

Тръгнал някакъв митрополит да се извинява тази вечер по телевизията. Не било така, онака било, всъщност совите не били сови, а компоти, които сме изнесли в Гърция, след това дошли японците, изяли компотите, отишли на екскурзия в София и всъщност японците, докато разглеждали пред сградата на Синода, издрискали смрадливото лайно, с което Синодът вмириса държавата преди два дни. Това била истинската причина, а не некомпетентността, безчовечността и пълната липса на връзка с реалността, която нашите църковни водачи редовно демонстрират.

То не беше насилие над вярващи, не бяха линкълни, ами и това. На фона на това какво демонстрират в последните месеци смирените божи служители, насъскването на охранителите от онзи мутро-поп преди повече от десет години направо ми се струва като патриаршеска благословия.

Чудя се как да убедя Веси да не кръщаваме Мартин. Ако все пак решим да го кръстим, може би ще изберем църквата в Лозен. Там като че ли служи един от малкото останали истински Божи служители. Не питайте защо смятам така, не пожелавам на никой да разбира как…

Photo (cc-by) Keoni Cabral

Андроид 4, все още с “гореща” батерия

Андроид 4, все още с “гореща” батерия

Гледам, по телевизията (май НОВА беше), върви някаква реклама на Google Galaxy Nexus. Няма асоцииран телеком към нея, което ми е още по-интересно! Да не би самите Гугъл да си рекламират телефона?

Иначе Galaxy Nexus е нелош телефон! Ползвам го от няколко седмици. За съжаление обаче, същите проблеми с Galaxy II се виждат и тук. Явно някое от приложенията, които използвам, е доста гладно за батерия. Но тъй-като не искам да се разделям с никое от текущите ми приложения, ми остава само едно: да си нося редовно зареждащото в чантата, а и да използвам зареждащи, когато около мен има такива.

Преди да се примиря със ситуацията, опитах да намеря “лакомото приложение”. Не успях. Системата показва консумация на батерия, но от системен процес, “Android System”. А както казах вече, всички приложения които ползвам са ми важни. Чудя се има ли начин да разбера “по-надълбоко нещата”.

Въпросът стои отворен сега, ако някога успея, ще пиша. А ако някой има добър практически съвет (различен от “купи си ХХХ или YYY”), може да пише!

Марти и ските

Марти и ските

Мартин на ски
Мартин на ски

Планът за изминалите няколко дни включваше каране на ски. Също така включваше и качване на Мартин на ски за първи път.

Маги успя да уреди мънички ски и обувки. Защото в Пампорово не предлагат оборудване за такива мъници. Лошото е, че не само оборудване не предлагат: нито детската градина го поиска (бил твърде малък), нито учител се нави да го обучава. Аз бях доста против Мартин да е с нас на ски, но Веси ми заяви още тогава, че тя ще се грижи за добичето, и съответно ми уми ръцете по този начин.

Та така, Марти въоръжен със ски и с много амбиция, потегли с Веси на ски още втория ден, в който бяхме в Пампорово. Поради неработещ влек, Веси го дръпна направо на зелената писта на “Снежанка”. Допълнително “утежняващо обстоятелство” беше, че целия ден валеше зверски сняг (бяха го обещали), но това никак не помагаше нито на пистата, нито на Мартин, на който много бързо му омръзна цялата работа.

Когато ги застигнах на пистата, Мартин беше едно премръзнало, размекнато, олигавено и ревящо създание, което никак вече не искаше да чуе за ски. Веси обаче успяваше да го задържи “на линия”, някак винаги успява да го манипулира. И така с триста зора, стигнахме до “Silver Lake”, където пихме чай, почивахме, Марти изяде няколко захарчета и обяви, че не иска вече ски и я по-добре да се прибираме в хотела и да ходим на басейн. Отне време да го убедим, че всъщност няма как от средата на пистата да стигнем до хотела, ако той не се стегне и не се качи обратно на ските. И така малко по-късно един по-стоплен и все още доста обезкуражен Мартин потегли надолу, пак на ръцете на майка си. Много сериозен довод, който го спечели, беше това че Веси му обеща да му даде да играе на телефона и, когато стигнат долу. Той яко се е зарибил по клонинга на едновремешния “Pipe Mania”, сега известен като Flush за Windows Phone 7. Та мераците за телефона на майка му го държаха на крака до самия ресторант.

Втория ден (вчера), нещата вървяха значително по-добре. Нямаше драми, но и времето беше много по-приемливо. Е, малко е мрънкал (аз вчера се занимавах с големите деца, та не видях Веси и Марти на пистите), но всичко е минало успешно!

Днес нещата бяха още по-приемливи, което си личи и от тук:

В това видео Мария помага на Веси. След това се шегувах, че Веси може три дни да го е влачила по пистите, но Марти има видео с Мими, а не с нея. Нещо шегата не хвана дикиш обаче, що ли…? 🙂

Изводът от тези три дни според мен е: ще стане, ще го бъде! Но е много малък още за сериозно обучение. Може би догодина (когато е на 4.5 години), ще е по-силен откъм усещане и стоене върху ските. И може би ще се намери учител, който да се навие да обучава такова мъниче (или поне ще го вземат в ски детската градина).

Ежедневно: Първи януари и някои други предизвикателства

Ежедневно: Първи януари и някои други предизвикателства

Пампорово скиНе успях да напиша супер-модерен, елитарен “какво (не)свърших през 2011 г.” материал. Опитах, но комбинацията от време и мерак се оказа недостатъчна.

За сметка на това се замислих какво да направя за този блог през 2012-а. Покрай заплахата един друг любим мой блог да замине в небитието си мисля, че 01.01.2012 е добро време за поставяне на цел. Една цел, че да не стане като 365 Project, който така и не успях да превърна в ежедневие. Онзи ден екипът им ми прати съобщение, че по-добре да ги оставя да ми изтрият сметката там, защото така или иначе не съм бил активен. Е, не ги оставих да изтрият сметката, може би някой ден ще се завърна…

Та да се върнем на 2012-а. И на блога. Тъй като маите са предрекли, че 2012-а ще е последната година на блога, мисля да опитам да го посъживя. Не знам дали ще успея, може да стане като 365 Project. Но със сигурност няма да успея, ако не пробвам.

Затова мисля да започна колосална промяна: да опитам всеки ден да публикувам материал “Ежедневно:”. Един познат преди време ми каза, че няма такова нещо като “нямам теми за блогване”. Има само мързел и липса на желание. Е, едва ли всички теми ще са перфектни, супер-интересни за всеки и съдържателни, но дори телеграфни, темите са си теми и някой може да намери нещо интересно за себе си.

Та затова започвам серията “Ежедневно:”.

Едно от сериозните блог-предизвикателства ще е да оставя “онзи блог” жив. Имам късмет да съм негов администратор, така че ще-не ще, блогът ще преживее, пък ако ще и само една година. Пак според маите, всяко подновяване на домейн за повече от една година може да се окаже класическо набутване, така че ще го подновим за една година, а ако за тази година не се появи нито един материал, ще го смятам официално за мъртъв. И ще е много жалко, и тъжно. И ще ми липсва. Но може и да не ми липсва (да припомяням ли пак за маите?).

Иначе годината започна супер. Ски, сняг, яка компания, много глупости (и смях, като пряк резултат). И понеже трудно можеш да събереш 500+ човека в хотел и да няма хора с просташки манталитет, естествено има и простаци, чиято простащина обаче успяхме да превърнем в допълнителни поводи за смях. Няма да започвам темата с пушенето, не и сега, сигурно ще пиша доста по въпроса по-нататък. Но темата неизменно присъства винаги, когато се съчетаят думите “ресторант”, “купон” и “простак”. Няма начин. Безволевия, овчи мениджмънт от страна на ресторантьорите, помага темата да е винаги актуална и да има какво да се добави. Но край, стига толкова! По-нататък, с повече и по-реални методи за борба с този вид простащина.

Утре е краят на безкрайно-кратката  новогодишна ски-ваканция в хотел “Перелик”. Малко съжалявам, че не успяхме да си вземем пет дни, вместо трите, но станалото-станало. Със сигурност обаче българските ски-курорти (или поне Пампорово, като за начало) започват да си връщат имиджа на добра услуга, поне в моите очи. Естествено, далече са от Австрия или Италия, но и самите Австрия и Италия са бая далече, чисто географски. А Памророво е на четвърт резервоар, при това се минава през най-прекрасния град :)! Със сигурност ще се върнем, може би не в този формат. Със сигурност трябва да опитаме и Банско, и Боровец! Срам ме е, но не съм карал там ски, а съм българин, или поне така е написано в личната ми карта.

Стига толкова засега обаче. Утре – повече!

Photo (cc-by)  leeds Sackboy

Пътуването до работата

Пътуването до работата

Когато решихме да имаме къща в Лозен, едно от сериозните притеснения беше ходенето на работата. “Далече е”, “Ще отива много време” и т.н. Ако някой ми беше казал тогава, че от “Проф. Христо Вакарелски” до “Никола Вапцаров 55” ще ми отнеме повече време, отколкото от с.Лозен до “Никола Вапцаров 55”, нямаше да му повярвам. Но си беше факт – разликата беше минимална, но беше в полза на селския маршрут. Задръстването на Семинарията “спомагаше” за тази своеобразна победа на селото срещу града Smile.

Същата работа е и сега. На идване към работа (сравнително рано сутрин, между 07:30 и 08:30) ми отнема между 12 и 20 минути, по компютъра на колата. Днес бяха точно 16 минути. Връщането от работа вчера ми отне 12 минути. Когато “Цариградско шосе” беше в ремонт, това време се удължаваше, понякога двойно. Но сега вече нещата са нормални и приятни. Имам чувството, че ако не спазвам ограниченията, ще мога да сляза под 10 минути, но нямам желание да пробвам. Макар че, забравяйки знаците от ремонта на “Цариградско”, всеки ден нарушавам правилата. Ремонт вече няма, но си стоят знаците, които указваха намаляне на скоростта заради отбивката: две 60-ки и една 40-ка. И 100 метра след 40-ката: 80 Smile. Класика! Чудя се дали ще ги махнат, или ще ги оставят кротко да си изгният за 10-20 години?

Фейса щял да праща по-малко спам

Фейса щял да праща по-малко спам

Прясно, прясно, от пощенските ни кутии:

image_thumb[3]

Ей, от кога го чакам! Вярно, че винаги можех да го направя и сам това, но пуст мързел… колко ли повече време съм изпотрошил в “select –> delete, select –> delete, …”.

Заедно с добрата новина изтече и лоша: паролите във Фейса не били case sensitive. Не поне в “истинския” смисъл. Примерно, ако паролата ви е “tEsT123” (не ви я препоръчвам!), то може да се логнете и със “TeSt123”, т.е. с “обърнати големи/малки букви” на паролата. Оказва се, че е нарочно! Facebook, за да улесни огромного количество идиоти, които имат сметки там (не говоря за всички, а само за идиотите там, все пак са 750 милиона сметки), приемал следните пароли:

  1. Оригиналната ви парола
  2. Оригиналната, с първата буква главна. Било направено, защото мобилните устройства автоматично правят главна буквата понякога (пак в резултат на грешка, паролата не трябва да се капитализира автоматично, но…)
  3. Оригиналната ви парола, но написана все едно Caps Lock ви е включен

Остава само да въздъхнем “басимамата” и да продължим нататък Smile. Бях виждал дуракоустойчивост, ама чак толкова? Някои може да ревнат “закривайте си сметките там, тия са (1), (2), (3),…”, но аз няма да съм от тях. Просто внимавайте. И без това във Facebook трябва много да внимавате.

Theme: Overlay by Kaira Extra Text