Author: Doncho

Amazon Unbox

Amazon Unbox

Дали това не е началото на поредната революция? Времето ще покаже.

Започват я не кой да е, а именно [Amazon][]. Което дава немалък шанс за успех на начинанието. За жалост, услугата засега стартира само на територията на САЩ, но да се надяваме, че ако се окаже живородено, скоро ще бъде налично и в Европа.

Накратко: сваляте си player от Амазон, след което си купувате или наемате пълнокачествени DVD филми. Цената е повече от справедлива: в зависимост от свежестта на филма покупката му варира от $2 до $15, но засега не съм успял да открия колко струва наемането му. Сваляте си филмът от Амазон и си го имате.

Негативите:

0. Затворен формат, затворен софтуер, макар и подписан от Амазон.

1. DRM. Разбира се, никой не е достатъчно наивен, да ви даде филмът току-така. Ясно е, че ако нарушите лицензът, отивате в затвора (или поне на Амазон ще им се иска наказанията да са такива).

2. Не се вижда нищо относно субтитри. Даже и да има, най-вероятно ще са ограничени до “официалните” субтитри. Да се надяваме, че с времето ще позволят външно субтитриране, защото иначе… ние пак ще си сваляме до (пре)насита.

Част от условията:

The Service allows you to (i) pay a fee to view Digital Content for a limited specified period of time (“Rental Digital Content”), and (ii) pay a fee to view Digital Content a repeated number of times (“Purchased Digital Content”). As used herein, (i) “Residence” shall mean a private, residential dwelling unit or a private individual office unit, but excluding hotel rooms, motel rooms, hospital patient rooms, restaurants, bars, prisons, barracks, drilling rigs and all other structures, institutions or places of transient or work-related residence as well as places, areas, structures, rooms or offices which are common areas or open to the public or to occupiers of separate Residences or for which an admission fee is charged; (ii) “Permitted Non-Residential Use” shall mean the private viewing by one or more persons on a video monitor (desktop, television monitor, laptop, hand-held device or otherwise) in a Non-Residential Venue; provided, however, that any such viewing for which an access fee or other admission charge is imposed (other than any fee related only to access such Non-Residential Venue for other general purposes) or any such viewing that is on a monitor provided by such Non-Residential Venue (or by a third party under any agreement or arrangement with such Non-Residential Venue) for display of programming in a common area shall not constitute a “Permitted Non-Residential Use”; and (iii) “Non-Residential Venue” shall mean any place, area, structure or room other than a Residence.

Интересно е, че позволяват използване и вън от вкъщи :). Предвид, че услугата се предлага само в САЩ, можеше да очакваме нещо от рода “може да го ползвате само вкъщи, на точно определено лицензирано от Амазон место, с точно определен, лицензиран от Амазон столове”. Но явно са решили да са либерални, добра посока, дано да я запазят.

Условията за наемане:

a. Rental Digital Content. Upon your payment of the rental fee, Amazon grants you a non-exclusive, non-transferable, limited right and license to view, use and privately display in your Residence or for Permitted Non-Residential Use, the Rental Digital Content purchased by you, by way of one (1) non-portable Authorized Device (e.g., a laptop or desktop computer) connected to the Service over the Internet as specified on the detail pages of the Rental Digital Content or other help or informational pages of the Service at the time of your payment. Unless otherwise designated on a detail page for Rental Digital Content, the license for Rental Digital Content is limited in its term and duration to thirty (30) days from your payment of the rental fee or twenty-four (24) hours from the time you start viewing the Rental Digital Content, whichever is sooner. The Software may automatically delete Rental Digital Content that is beyond its limited license term from your Authorized Device, and you consent to such automatic deletion. You may not copy or move Rental Digital Content from their originally stored location(s) on your Authorized Device. There can only be 1 (one) account for the Service on an Authorized Device.

Никак не е зле, ама никак. Месечен наем, сега остава и да видим колко ще му искат. Не ми харесва обаче фактът, че се канят да трият автоматично файлове. Дано знаят какво правят, защото омажат ли нещо, върви ги преследвай!

Лицензът за покупка:

b. Purchased Digital Content. Upon your payment of the license fee, Amazon grants you a non-exclusive, non-transferable, limited right and license to retain a permanent copy of Purchased Digital Content and to view, use, and privately display the Purchased Digital Content in your Residence or for Permitted Non-Residential Use as specified on the detail pages of the Purchased Digital Content or other help or informational pages of the Service at the time of your payment. You may exercise these rights on up to 2 (two) non-portable Authorized Devices (e.g. laptop or desktop computers) and two (2) portable Authorized Devices as specifically designated by Amazon from time to time. There can only be 1 (one) account for the Service on an Authorized Device. You may make a back-up copy of Purchased Digital Content on removable media (e.g. recordable DVD) or on an external hard drive in the same format as the original downloaded file to play on your permitted Authorized Devices. Any back-up copy of the Purchased Digital Content on a DVD will not be playable on a traditional DVD player, but only on a permitted Authorized Device.

Вече има няколко портативни устройства, лицензирани от Амазон. Което не е зле и открива интересни възможности. Ако прекалят обаче с рестрикциите относно сертификацията, революцията просто няма да се състои. Например, ако поискат всяко сертифицирано от тях устройство да има вграден в процесорът DRM хардуер. Аз не знам дали бих си купил такъв процесор, просто позицията ми относно тях е малко особена.

Да пожелаем успех на начинанието и да се надяваме, че скоро ще може някой да ми предложи подобна свястна услуга, която да включва:

1. Възможността от огромен каталог да си избирам кой филм искам да гледам сега

2. Възможността да му задам външни субтитри (на моя отговорност доколко ще са синхронизирани с видеото)

3. Възможността да ползвам всичко това от Европа, а не само от територията на САЩ.

Някой да е чувал за легална цифрова телевизия по мрежата?

[Amazon]: http://www.amazon.com “Официалният сайт на Амазон”

VISTA RC1, домашни впечатления

VISTA RC1, домашни впечатления

Вчера се реших най-накрая на експеримент, който планирах от няколко месеца. VISTA RC1 отдавна ми беше влязла в главата, но в офиса нямам компютър, на който визуалната и тема да се развихри. Надеждата беше, че у нас видеокартата ще е достатъчно мощна, че да може да пребори изискванията.

### Инсталацията

Вече знаех колко бърза и unattended (и за това нямам българска дума в момента) е инсталацията на RC1. Затова преди да вечеряме избрах “жертвен дял” (мислех си, че ще трябва да се форматира, но грешах), сложих DVD-то на RC1 в устройството (взех си Enterprise версията, не успях да намеря DVD с Ultimate) и стартирах инсталацията. Инсталатора помисли минута-две, след което ме попита 2 неща:

* дялът от хард-диска, на който да се инсталира
* сигурен ли съм, че искам да продължа, защото има и други потребители, влезли в компютъра – т.е. техни незаписани данни евентуално може да бъдат загубени при форсиран рестарт от страна на setup-а.

Единият потребител беше :Ангел:, а той няма важни данни за записване още. Другият беше :Веси:, но тя (обикновено) не работи на desktop машината, а на ноутбука си. Затова избрах жертвения дял, потвърдих му рестарта, той почна същинската работа, а аз отидох да вечерям.

След вечеря (около 30 мин, не повече) хвърлих 1 око на монитора. Системата се беше заредила и чакаше да и кажа в коя часова зона съм, какъв да е езикът на интерфейса (RC1 има само английски) и какъв да е езикът на клавиатурата. За клавиатурата – малко по-късно, цяла тема може да се напише.

Последва запитване за името и паролата на първия потребител, след което след около 2-3 минути Vista показа екрана за влизане в системата (с единствения потребител, който бях задал).

Прогресът в инсталатора спрямо предишните версии (XP например) е изключителен. Това чудо дори начинаещ би могъл да го инсталира (ако не се сблъска с проблем, разбира се). Три ясни и прости диалога и след половин час имаш работеща система. За отбелязване е също:

* Никакви проблеми с популярните драйвери. Единствените драйвери, от които имах нужда, бяха този на RAID контролера ми и този на аудиото. И двете са вградени на дъното, което ме подсеща, че най-вероятно мога да увелича производителността, ако инсталирам и останалите драйвери на дъното, но засега се задоволих само с доинсталиране на тия двата след първия логин. Изненадващо, доинсталирането им не беше никакъв проблем, просто Upgrade driver, слагане на CD-то на дъното и толкоз. Той си ги намери, разпозна и инсталира без никакви въпроси. Бях чувал, че VISTA ще е много претенциозна спрямо драйверите, но тия или са направени за нея (малко вероятно, дъното е на повече от година), или просто VISTA не е чак толкова претенциозна, колкото се говореше.
* След инсталацията на драйверите, рестарт не беше необходим. И RAID контролера, и аудиото си тръгнаха без проблем.

* Най-накрая има включена българска __фонетична__ подредба. За жалост обаче, това не е подредбата, която 99.998% от пишещите на фонетика използваме. Ако си спомняте, преди време имаше някакви смехотворни опити на БАН (аман от академици, ама наистина!) да правят фонетична подредба, все едно имаше нужда от “правене” на такава. Академиците бяха склонили каменни глави, и глухи към цялата обществена дискусия по форуми и паланки решиха да направят фонетичната подредба такава, че да е _различна_ от това, на което сме свикнали. Е, явно вече е дефакто стандарт, защото във RC1 ще намерите точно тази, изчанчена и изродена фонетична подредба. Най-фрапиращите засега разлики:
* На мястото на В всъщност е Ш. Голяма щуротия, на очевидно незнаещите чужди езици “фонетици” W им приличало визуално на Ш, затова сложили там Ш.
* В всъщност е сложено на местото на V, където всички ние сме свикнали да намираме Ж. Ж-то още не съм го открил, но тия дни ще го намеря (не пиша този материал от десктоп машината, защото Веси още спи, а машината е доста шумна).
* Имах сериозни проблеми да намеря “ч”, което се оказа на местото на “q”. “я” липсва, още се търси
* Намерих “й” и “ь” на един бутон, мисля че “-” или “=”. Едното се появява при натиснат Shift, другото – при отпуснат.
* Хиляди други щуротии, например от сега знам, че Shift+цифра ще е различно от това, което си има написано на клавишите, защото намерих двойните кавички на клавиша, където нормалн трябваше да има “/?”.

Горещо се надявам да не ни се налага да свикваме с тази “фонетична” подредба, измислена от оковани умове, пък макар и скрити зад пожълтяли и ръждясали титли. Пак ние сами, по български, се прецакахме. Позволихме на кухи кратуни да говорят от името на общността и вместо да имаме нормална българска фонетична клавиатура, каквато се е наложила от десетките години (първия бъдещ “Правец” беше откраднат още… 79-а?), ние си имаме някакво изродено недоносче. Microsoft в случая не е виновен – те слагат и поддържат това, което е национален стандарт. Ако си бяхме направили стандарта човешки, щяхме да го имаме.

Голямо разочарование е фактът, че познатите ми фонетични подредби (засега съм пробвал само тази, която ползвам ежедневно, инжИнерските не съм ги пробвал, но и засега не смятам) не се поддържат. Явно има някаква промяна (а може би и бъг), защото RC1 не просто я отхвърля, а направо процесът се срива с exception. Да се надяваме, че ще оправят, иначе ще трябва да чакаме новият клавиатурен подреждач, който да работи ОК с Vista.

### Уплах

Както споменах по-горе, Виста не успя да разпознае RAID контролера в началото. След доинсталацията на драйверите, контролера тръгна от раз и дискът се появи. Да, но давайки “Import foreign disk”, с ужас видях как дискът се импортира като 240GB FAT32 устройство, което той определено не е.

Първото ми (и слава Богу) грешно предположение беше, че се е смотал нещо RC1 диск мениджмънта, и затова му ковнах един ресет директно, надявайки се да не е записал partition table-то с грешната информация. Късметлия бях, че грешах, защото след рестарта на XP-то дискът (пак с ре-импортиране като Foreign) си тръгна перфектно. Щеше да е масивен удар загубата на цялата ми лична информация, снимки, работни файлове и всичко.

Прав е Здравко, като казва да се архивира и на външни устройства, а да не се разчита само на хардуерното архивиране чрез RAID. Една подобна логическа грешка може да прецака всичко. Но нали уж аз все знам какво правя… кой ли ден ще си го отнеса яко.

Важното е обаче, че си останах само с уплахът (не ме питайте какво ми беше 3-те минути, преди да видя файловете си отново).

След като видях, че всичко е ОК, смело пуснах обратно Вистата и видях, че този път дискът се е разпознал перфектно. Явно все още има да се поработи в/у концепцията “стартиране на драйвер без рестарт”.

### Работата

Първото, което пробвах на новата система, беше Blog.doncho.net (разбира се). Вече бях виждал блога през IE7, използвам RC1 на IE7 на повечето от машините си (когато не използвам Firefox, разбира се). Блога си работеше точно както под IE7 RC1. След това погледнах снимките, поразгледах по-обстойно новия Windows Explorer. Новата концепция на лентата с адреса е великолепна, ще ми спестява страшно много време и най-вероятно ще доведе до неползване повече на дървото на директориите, което бях свикнал до сега да ми е винаги отворено отдясно.

След това, разбира се, дойде ред на WoW – едно от нещата, което ме вълнуваше доста! WoW е важно да работи под Виста, защото ако не работи, няма да имам Виста докато не проработи :). Но явно много хора смятат като мен, понеже WoW тръгна перфектно! Спокойно мога да кажа, че 90% от времето работи значително по-бързо, отколкото под XP, което страшно много ме учуди. Има едно нещо, което е леко обезпокоително, но предполагам че е въпрос на драйвер. Нещото е, че от време на време (всеки 10 мин?) има сериозен lag spike, който като че ли се дължи на драйвера на видеокартата. Този lag spike трае 1-15 сек, след това се появява отново следващите 10-30 минути. Въпреки него играта е напълно възможна и е още по-голямо удоволствие.

Докато чаках на опашката за влизане във Argent Down (това е реалията, в която играя аз) с удивление забелязах, че thumbnail preview-то на работещите програми всъщност наистина е 100% preview. Всеки, играеш WoW знае за двата горящи огнове на екрана, от който се влиза в сървъра (и на който се чака, когато има опашка). Е, огньовете си горяха и в малкото preview прозорче, което виждаш при mouse hover над бутончето на WoW в лентата със задачите. Страшно ефектно (и ефикасно).

След това играх. Доволно, до края.

### Sleep

Интересното на този Sleep е, че всъщност не заспа :). Преди лягане винаги слагам компютъра на stand by докато отново е необходим. Еквивалента на този stand by би следвало да е Sleep. Да, ама не работи. При избирането му всичко се подготвя за заспиването (чуваш как се ресетват един по един механичните компоненти), след това за част от секундата компютърът заспива и __веднага__ след това с буди, все едно чуваш токов удар. След 2 опита просто му дадох shutdown и оставих тези изследвания за друг път. Sleep е ужасно удобно и аз съм сигурен, че ще го оправят (или аз ще намеря начин да го оправя, вероятно драйверите на дъното ще помогнат). Засега обаче ще се кара на Shutdown, когато съм с Виста

### Заключение (засега)

Страшна е. Тези дни трябва да си взема регистрационен ключ, че иска активация до 4 дни.

Team Building @ Florida: Снимките

Team Building @ Florida: Снимките

[Снимка от албума от Флорида][Албумът от FL]Вчера, висейки на летище Франкфурт, имах време да подредя и подготвя за качване малко снимки от Флорида. Не им правих никаква по-специална обработка, просто промених размера им.

Качих ги в отделен албум: [“Албумът от Флорида”][Албумът от FL]. Малко се получи обърквация с имената на файловете, затова албумчето започва с последните снимки (от фоерверките), но поне така ще може да се “насладите” на гадните сини точки :(.

[Албумът от FL]: http://pics.doncho.net/thumbnails.php?album=51 “Албумът от Флорида (Август 2006)”

Photo-помоооощ!

Photo-помоооощ!

Как започна всичко: последната вечер на тийм-билдинга имахме фоерверки. Аз, естествено, исках да снимам максимално много неща, затова сложих ISO 1600 и щраках ли, щраках.

Прибирайки се в хотела и сваляйки снимките, забелязах “звездички” тук и там. И то такива звездички, че направо звезди ми излязоха пред очите :(.

Моят супер апарат, изглежда, е повреден. Погледнете това:

Максимум тъма

Това е снимка, направена с ISO 1600 и ръчен фокус. Върху обектива на апарата е сложен капакът, за да не влиза никаква светлина.

Ако кликнете в/у картинката, ще видите необработения оригинал на това изображение (1,991,597 байта). На този оригинал ясно се виждат “паразитни” петна на различни места. В това производно изображение (230К) съм заградил почти всички паразитни петна, които успях да видя. Преброих над 10!

Честно казано, първоначално бях в шок! Скъпа камера, пък повредена. И как до сега не съм видял този дефект? Лошо, много лошо.

На другата сутрин мислих повече по въпроса и ето какво измислих. Споделям, защото искам хората, които са много по-добре запознати от мен, да ми кажат дали (и доколко) съм прав:

* Това със сигурност са дефекти в матрицата (защото НЕ се местят, за да е временен шум)
* При ISO 100 се забелязват много слабо, или почти не се забелязват, при ISO 1600 се виждат грозно
* При експозиционни времена под 1/30 и надолу ги няма. При експозиция от половин секунда положението вече е зле.
* Като цяло твърдо смятам, че това е дефектирала матрица. Не мисля, че апарат от класа на Canon EOS 350D може да си позволи подобни отклонения.
* Жалко, че го виждам сега. Не съм сигурен дали все още съм в гаранция, мисля, че гаранцията на апарата беше една година. Дано да бъркам. При всяко положение обаче ще се обадя на сервиза на КАНОН, за да видя какво може да се направи. Не мисля, че апарата е обречен, тази техника би следвало да подлежи на ремонт.

Приятели, които разбирате – помагайте! Кажете си мнението! Дали не преувеличавам? Дали това не е нормално? Не мисля, че е нормално такива снимки (необработен оригинал, 2.2МБ!) да бъдат проваляни от подобен дефект. Приема ли се за нормално апарат от този клас да има такива дефекти?

Жоро, Йовко, помагайте. Ще се радвам да чуя всяко мнение, може да се каже, че откак видях този дефект не съм направил нито една снимка :(…

Team Building @ Florida: Връщането-1

Team Building @ Florida: Връщането-1

След 5 страхотни дни на [Walt Disney World Resort][1], най-накрая дойде време да се прибираме. Изкарахме супер, но все пак, вкъщи си е най-добре, особено ако любимите ти хора не са до теб.

В денят на прибирането, още от сутринта се чуха новини за отменени полети вследствие ураганите, които междувременно удариха Източното крайбрежие на Щатите. Флорида беше едно от местата, което трябваше най-много да си изпати, но засега успявахме да удържим сравнително добре (бяхме загубили само един следобед вследствие лошо време).

Моят полет беше определен да излети за Вашингтон в 13:50 местно време. Поради това още в 11:20 бях на летището. Получих си мястото, наредих се на опашката за проверка. Три човека пред мен се случи нещо, което наблюдавах с интерес (а след това – с отегчение). Както си работеха проверяващите, изведнъж се чу “код Браво, код Браво” и двама от всеки екип (един екип е трима човека) изхвърчаха с максимална скорост нанякъде. Естествено, проверката моментално беше преустановена и дойде ред на първото чакане. Беше впечатляващо да наблюдаваш до каква степен беше тренирано това изтегляне. Екипите бяха повече от 15 (което прави 30 човека), които без проблем за по-малко от 15 секунди минаха през площ, широка един метър (това всъщност е входът към совалката за зоната за заминаване).

Зачакахме! След някъде към 30 минути всички се върнаха и работата беше възобновена. Аз имах много време за полета и въобще не бях притеснен, но докато чакахме някои хора доста се изнервиха.

След като минах проверката, се запътих към изхода за моят самолет. И на изхода ме чакаше поредната изненада.

Изходите в Орландо са интересно построени. Има една огромна зала, която сигурно може да побере повече от 600 човека. Лъчи, стърчащи от тази зала, служат за отвеждане на хората до техния самолет.

Е, залата беше почти препълнена. С труд си намерих место, където да седна. И след малко ни уведомиха: “Уважаеми пътници, знаем че сега трябваше да започне бодринга за полет UA 1622, но поради лошото време (навън падаха гръмотевици) самолетът ви беше отклонен и в момента каца на летище Тампа. Ще знаем повече до 30 минути, моля да запазите търпение”. Лесно е да се каже, трудно е да се направи. Ние имахме цял час и половина чакане за полетът ни от Вашингтон, но датчаните (явно още им държеше влага от предишния полет) моментално заформиха една опашчица пред лелята, която пък се видя в чудо, че трябва да обясни още 48 пъти едно и също нещо. Затова след като обслужи 2-3 човека и видя, че въпросът явно е един и същ, вдигна микрофона и сподели: “Известно ни е, че всички хора с връзка във Вашингтон имате притеснения, но към момента не можем да кажем нищо повече. Следим Вашите връзки в компютъра, искам да Ви уведомя че на този полет имаме 108 човека, които са с връзка във Вашингтон. Ще Ви дадем информация веднага, след като я получим, предполагаме след около 20 минути ще знаем с точност. Ако бурята продължи, полетът ще бъде забавен. Броим секундите след всяка гръмотевица, и в моментът, в който имаме 10 минути без гръмотевица, летището ще възобнови работа”.

Датчаните с мърморене седнаха обратно и лелята обслужи 2-3-ма местни, които явно и те питаха нещо “кратичко” или очевидно ясно, защото и те се върнаха на местата си своевременно.

След 20 минути лелята взе микрофонът: “Уважаеми пътници, Вашият самолет в момента излита от Тампа. Очакваме го да кацне тук след 30 минути. Следим Вашите връзки и предполагаме, че следните <...><...><...> пътници ще изпуснат тяхната връзка и ще бъдат пренасочени към други полети”. Копенхаген липсвахме в списъка на тези, изпускащи връзката, затова и датчаните останаха спокойни.

Самолетът вярно кацна след 30 минути и хората се изсипаха от него. Малко притеснени (все пак, 2 кацания в лошо време не си е работа), пък и сигурно си мислят “абе какво е това време, ние на почивка идваме тук!”.

Бордингът ни започна след още 10 минути. Трябва да се уважи скоростта, с която бяха почистили Еърбъс за 200 човека. Настанихме се, обнадеждени, че ще успеем за полета. Самолетът се отдели от ръкава, тръгна към пистата и след 5 минути спря. След още 5 минути капитанът сподели: “Уважаеми пътници, няма да повярвате! Самолетът преди нас е ударил птица (патка, помислих си аз) на пистата и докато не почистят пистата не можем да излетим.” След още 5 минути: “Уважаеми пътници, посоката на летището беше обърната. Ще рулираме до писта, която е на другия край на летището. Извиняваме се за неудобството.”

И тогава вече датчаните усетиха, че са прецакани! Нямаше на кой да се оплачат вече, а __очевидно__ щяхме да изпуснем полета. Не се отделихме от летището и през следващите 30 минути (бая сериозна опашка от излитащи самолети се беше заформила). Излетяхме, летяхме в много лошо време.

Във Вашингтон кацането беше “интересно”, но пилотът беше перфектен. Вятърът ни подхвърляше до последния момент и аз лично се бях попритеснил. Не че нещо зависи от мен, ама някакси не е приятно да се размажеш някъде пред/зад/около пистата за кацане. Но пилотът направи нещо, което не бях виждал до тогава. Както самолетът летеше надолу, в последния момент преди пистата той рязко “отпусна” (в този момент 10-тина метра рязко пропадане си ги “усетихме” всички, усещане като от гигантско пропадащо виенско колело), след това изравни крилата, зае позиция за кацане (всичко това в последните 5 метра височина) и опря земята толкова меко, колкото не ми се е случвало и при ясно време в други случаи (още помня капитан Мохамед, a.k.a. Шумахер, с който летяхме на отиване в Анталия). Вън бушуваше вятър от 40 км/час, но това при най-важния, последен етап от кацането въобще не го усетихме.

Слязохме с обречен вид от самолета. Изход за нашия полет въобще не беше обявен преди кацането, т.е. на всички ни беше ясно какво ще последва.

Като казвам “беше ни ясно” следва да допълня, че въобще не ми идваше наум какво точно ще се случи. Оказа се, че от летище Вашингтон до края на деня няма полет, който да може да ни помогне. Всички пътници за Копенхаген бяхме пренасочени. Късметлиите взеха место за утрешния полет по същото време, не-толкова-късметлиите взехме места за утрешния полет до Франкфурт, с 5-часово прекачване за Копенхаген.

Накратко: вместо да пристигна вкъщи в 09:00 сутринта в събота, щях да пристигна вкъщи в 19:00 часа в неделя. Само 34 часа закъснение.

Като за капак, United отказа да ни обезщети с нищо. “Вината” била на лошото време. Ако питат мен, вината беше на глупавия паток, който се е оставил да го размажат на летището, но мен за тия работи никой не ме пита.

Така до болка познатата (от последния път) сюрия от 48 колеги се насочихме дружно към хотел “Hyatt”, където срещу $80 всеки си взе стая. Засега информацията е, че парите ще ни ги възстанови фирмата. Ако не стане така обаче, все едно сме се почерпили с един хотел ;).

Настаних се в хотела, взех си вечеря в стаята ($40, но вече от нищо не ми пукаше, или ще връщат парите във фирмата, или в този момент можех да удуша този, който ще ми каже че няма да ми върне парите точно за тази вечеря) и след малко бях в леглото. Можех да се обадя на [Владо][2] и да се чуем пак, но освен физическата и емоционална умора от всичко бях и в ужасно настроение и не исках той да се окаже проводник на него. Надявам се да не ми се сърди (ето затова блога е удобен, той със сигурност ще прочете това 🙂 ).

Сутринта някой ми звънна по телефона. Някой, който като ме чу, реши че не си струва да говори с мен и просто затвори. И така 2 пъти. Или някой си играе, или от твърде много смотани индийци (хотелът беше препълнен с тях) са се намерили няколко, които не знаят как се работи с телефон дори.

Тъй или иначе, измъкнах се от леглото, проклинайки звънящия и се дооправих. Багаж нямах, чекираният ми багаж не ми го дадоха на летището (добре, че си сложих дънките във Флорида, че както мислех да съм с късите панталонки…), а с мен си нося само електрониката. 11:30 бях вече излязъл от хотела, а в 12:00 бях на опашката за место за полета. Макар че полетът е в 18:00, така или иначе няма какво да правя в хотела (освен да кисна във фоайето, което при толкова много индийци не е приятно преживяване). Затова влязох в зона пътници и седнах да опиша преживяванията (от двата полета).

Казват, че блогът помагал да се разтовариш психически. Има нещо вярно, като споделям това някакси ми олеква. Не че това ще направи нещата по-добре и ще ми върне изпотрошеното време, през което вместо с :Веси: да излезем някъде аз се мотам по летища и хотели. Но все пак като че ли помага.

Накрая искам да споделя колко съм доволен от услугата на [T-Mobile][3]. Срещу $10 имам 24 часов интернет навсякъде, където имат Hot-spot. В стаята на хотела имаше (вчера си купих времето), на летището също има. Наличието на Интернет ще направи далеч по-поносими 5-те часа чакане, още повече като имаме впредвид и факта, че намерих контакт!

Сега завършвам 1-вата част от това завръщане. Горещо се надявам да няма втора, а в неделя в 19:00 съм си вкъщи и хич да не им е до бложене. Дано полетът ми да пристигне навреме. Не съм особено очарован от Луфтханза, но сега е моментът да ме опровергаят, __не__ изненадвайки ме с нищо лошо на летище Франкфурт.

[1]: http://disneyworld.disney.go.com/wdw/index?bhcp=1 “Walt Disney World Resort”
[2]: http://www.georgievi.com/blog/ “Блогът на Владо”
[3]: http://hotspot.t-mobile.com/ “T-Mobile Hot-spot site”

Servage сервира все по-добре

Servage сервира все по-добре

Преди време [мигрирах към нов хостинг](https://doncho.net/?p=465). Днес получих поща от [Servage.Net][Servage] научих, че хората са предложили още по 35GB към пакетите, които вече имаме. Не че мястото ми беше свършило, но явно на някой тези мегабайти са му нужни :).

Или просто [Servage][] са видяли, че никой така и така не може да напълни дадените му 75GB место и чисто маркетингово са решили да ги “завишат” на по 110GB. Чудя се, какво ли би било ако човек намери начин да напълни това пространство. Например, да си качи всички снимки онлайн (което започва да ми се върти в главата). Пиратски материали не може да се хостват там, защото ако започнеш да го правиш [Servage][] просто ще ти дръпнат шалтера. Но това за снимките не звучи зле, може би трябва да се помисли.

Така или иначе, вече имаме по 110GB там. Това, комбинирано с 1,11TB трансфер на месец и с unlimited за всичко, което нормален хостинг би могъл да иска (мейли, MySQL бази и т.н.) прави един много интересен пакет (за EUR 8/месец). Единственото, което забраняват, е препродаване на пакетът, но кой ще ти препродава при тази цена?

Ама каква реклама, а? Но момчетата определено си го заслужиха. Ако случайно ви хрумне да си направите акаунт, използвайте [този линк][Servage]. Това е връзка с моят референтен номер, за да знаят кой ги е препоръчал.

[Servage]: http://www.servage.net/?coupon=cust22000 “Връзка към Servage.Net (с моят купонен код)”

Team Building @ Florida: Отиване

Team Building @ Florida: Отиване

Не ми се пише за Флорида. Не и сега. Но определено искам да ви споделя за двете най-кошмарни пътувания до USA и обратно.

Не знам защо бяха толкова зле.

* Дали заради факта, че около 600 колеги пътуваха заедно с мен и всички полети бяха заети?
* Дали заради това, че моят полет беше през [Washington Dulles Airport][1]?
* Дали заради това, че времето по източното крайбрежие на Щатите беше отвратително в денят, когато трябваше да се върнем?

Не знам точната причина. Но ето какво се случи на отиване.

Полетът до Orlando, FL се състоя неделя/понеделник 27-28 Август. Трябваше да е само на 27-ми, но така се случи.

12:20 трябваше да излетим от Копенхаген. Но иначе перфектните датчани явно хич не им пукаше за това ще излети ли полет SA 925 навреме или не.

Хората се погрижиха за нашата сигурност, направо даже се прегрижиха за нея. Само не бяха изчислили един дребен детайл: невъзможно е един човек да пребърка ръчния багаж на 300 човека за по-малко от 2 часа. Ако този един човек губи по 1 минута на пътник, 300 човека са точно 5 часа пребъркване.

Аз обичам да отида по-рано за полет. Мразя летенето с багажи (и деца, понякога) по не толкова големите и обикновено заети коридори на летищата. И този път в 10:20 бях на летището, минах без проблеми през всички проверки (тези, които са задължителни за всички) и се натъкнах на опашка от 30 човека, всички от моя полет. Бързо разбрах за какво е опашката – __един__ служител на SAS пребъркваше ръчния багаж. Пребъркваше го бързо и небрежно (поне на мен така ми се стори) но си губеше поне по една минута на пътник. След около 30 минути дойде и моят ред, за да видя, че бордингът всъщност вече е започнал (самолетът беше там и беше готов – защо да ни държат в пред-бординг залата?). Качих се на самолета още в 11:50, настаних се и зачаках.

Чаках.

Чаках.

Чаках.

Оказа се, че на никой не му пука за нас, защото закъсняхме с около 2 часа само и единствено защото тази опашка от 30 човека е набъбвала и набъбвала, а скоростта не се е променяла особено. И идея си нямам колко глупав и ограничен може да е един мениджър, който да позволи междуконтинентален полет да закъснее с 2 часа само защото няма хора, които да пребъркват ръчния багаж, но това си беше факт: секюрити мениджъра на летище Каструп явно е бил тъпо парче. Или не му е пукало. Но полетът така или иначе закъсня – излетяхме за Вашингтон с час и 40 минути закъснение: един полет, пълен с нервни пътници, на които някакси им беше ясно, че няма как да хванат връзка, излитаща час след редовното време на кацане на техния полет.

Както и не я хванаха. Полетът успя да навакса час от закъснението, но 40-те минути бяха фатални. Явно United не искаха да забавят полета си (макар и заради повече от 40 човека, пропускащи връзка) и поради това, след пристигането и минаването на границата получихме места за следващия полет на United, който излиташе в 22:00 местно време. Това си бяха още 6 часа закъснение, но нямахме много избор.

Трите часа допълнително чакане някакси минаха (вечеря, щуране из летището и т.н.) и в 21:45 благополучно се настанихме в самолета за Орландо. И зачакахме излитането. Което обаче така и не се случи!

Около 15 минути след часът, през който трябваше да сме напуснали дока, пилотът бодро съобщи, че единият двигател не ще да запали. Ние веднага предложихме да слезем и да го бутнем, барем тръгне, но това изглежда нямаше да проработи при реактивен пътнически самолет за 150 човека. Та пилотът каза, че след последния опит трява да се изчакат 20 мин, за да изстине стартиращият двигател и че след това ще се направи последен опит. Ако не тръгне… ще видим.

Не тръгна. И след 20-те минути двигателят не запали, при което ни казаха учтиво да слезем от самолета и да се насочим към друг изход, където чака резервния самолет. Часът междувременно стана 23:00. Хората бяхме доста нервни (особено тези, които вече си се чувствахме близки, защото бяхме от Копенхаген), за децата да не говорим.

Слава Богу, двигателите на втория самолет бяха наред и след около 2 часа (01:00 местно време в понеделник) кацнахме в Орландо. Отне около 30 мин, докато дойде багажа, след което автобус и се наредих на последната опашка – тази за регистрация в хотела. Нали се сещате, със същите 50 човека, които трябваше да пристигнем още в неделя, някъде около 19:00.

Последната опашка отне около 30 мин. Три регистратора с максимална скорост обслужиха всички нас, и около 02 бях в леглото си. Алармата беше включена за 07:00…

Като заспивах, си мислех че това е най-ужасното пътуване, което до сега съм имал. Но за жалост, тогава още не знаех колко бъркам.

[1]: http://en.wikipedia.org/wiki/Washington_Dulles_International_Airport “Washington Dulles Airport at Wikipedia”

WordPress 2.0.4 upgrade

WordPress 2.0.4 upgrade

Today I switched to WordPress 2.0.4. Forgetting about this nasty MySQL bug, I got again all “????” in my Bulgarian postings.

For my future reference, I must remember to add the following line:

$this->query(“SET NAMES UTF8”);

to the end of _function select($db)_ in _wp-includes/wp-db.php_. Sick!

Apart from that, the upgrade went smooth.

Последно за Иракли

Последно за Иракли

Преди време редица блогове започнахме една кампания, която набра сили и вече няма нужда от нас. Точно като едно порастнало дете.

Сега е интересно обаче да се види реакцията на бизнеса. Не кой да е, а изключително уважавана от мен институция, Институтът по пазарна икономика (ИПИ, IME) публикува днес доста интересен коментар на проблема.

Не мога да не се съглася с по-голямата част от този анализ. Макар статията да звучи като една (скъпа, защото ИПИ лесно не биха се продали, надявам се) платена публикация, в нея има логични въпроси, както във всяка една от техните статии. И ако човек я прочете и си зададе въпросите, може да погледне от една друга гледна точка на проблема.

Иначе, неизбежно като заговоря за Иракли се сещам за 2-те ми най-истински почивки. Много по-истински от последната.

И все пак, ИПИ, вярно че сте икономисти, а не филолози, но Иракли е име на местност, по същия начин като Банишора. И не се слага в скоби. Поне все още – не!

Снимките от Лято 2006

Снимките от Лято 2006

Тази вечер определено може да се нарече “снимкова вечер”. :Веси: запретна ръкавчета днес и отдели един куп снимки, след което аз и припомних как се слага в албума, но вече чрез чисто-нов FTP account, само за нея.

След почти 3 часа работа (прекъсвана от какво ли не, вкл. и приспиване на :Ангел:) доволни можем да обявим готовността на следните албуми:

* [Ведбек, Дания (12 Юни 2006)](http://pics.doncho.net/thumbnails.php?album=46), албум от една спонтанна разходка, която с Веси си направихме, докато детето беше на детска градина.
* [Мальовица, Рила (15-16 Юли 2006)](http://pics.doncho.net/thumbnails.php?album=50), албум от двудневен поход на Веси из Рила, докато аз набивах клавишите в Дания.
* [Родопите (30 Юли-3 Авг 2006)](http://pics.doncho.net/thumbnails.php?album=48), албум от ходенето по Родопските реки и чукари.
* [Рибарица, Орешак (9-10 Авг 2006)](http://pics.doncho.net/thumbnails.php?album=47), два много приятни дни с Гого и Миленка из Балканските пътища.
* [Лято 2006](http://pics.doncho.net/thumbnails.php?album=49), всичко останало от това лято, включително и морските снимки, които това лято не са особено много и поради това не се радват на отделно албумче. Ако не ме домързи, ще сложа описания на тези снимки, за да се знае всяка откъде е.

Theme: Overlay by Kaira Extra Text