Author: Doncho

Пак почивка в Гърция, пак “Палини бийч”

Posted on 6/12/20116/12/2011 by Doncho

Отдавна не съм писал. Въпреки всички обещания, които си даваме с моя блог, времето ми за него все не стига и не стига. Изключвайки телеграфния пост от Роженския манастир, който по-скоро беше моментно усещане.

Днес обаче имам време. Имам и желание. И имам за какво.

Най-накрая сме на по-дълга почивка. На море, на място, на което сме били и преди. Веси рядко се съгласява на подобни неща, може би защото и напомнят N-те пъти със семейство на Несебър, когато беше малка (2-3 от тези пъти ги помня лично) :). Този път обаче, като никога, сме обратно в х-л “Палини” на Халкидики. Бяхме тук през септември 2008ма, когато Марти беше мръвчица на 3 месеца. И си изкарахме прекрасно, въпреки че бяхме само четиримата. Сигурно личи и от снимките.

Бидейки толкова доволни, решихме да се върнем пак, този път с компания. И вече втори ден 6 големи и пет малки пишем поредния сценарий на епизод на “С деца на море”.

Първите 24 часа започнаха малко напрегнато. За мен, като запален адвокат на мястото и за останалата част от компанията, като за хора, платили са нещо, което не получават. Спокойно мога да кажа, че за три години промяната е основно негативна:

* В ресторанта обслужването е като в “Балкантурист” ресторант от миналия век (точни думи на Иво)
* Разруха вилнее из иначе близките до морето бунгала, които обитаваме: наложи се да ни сменят бунгалото (т.е. да не сме заедно и трите семейства), защото нашето се оказа без врата на тоалетната – разбирай все едно акаш в спалнята. Не знаеха кога ще оправят вратата. Може би в сряда? А може би не.
* Хладилникът в бунгалото на Иво и Петя не работеше. Казаха, че нямало да го оправят. След “преговори” на четири нива вече ползват хладилника в неизползваемата стая без врата на банята.
* Интернетът е платен, мизерен и само на рецепция. И преди беше само в лобито, но беше безплатен.

Въобще май се потвърждава старото правило “не ходи, ако е пълно с руснаци”. Само където никой не ни каза, а и нямаше начин да разберем, че е пълно с руснаци. А като се замисля колко доволен бях 2008а и колко възторжено говорех за мястото пред приятелите, направо ми се сгорещяват бузите от срам. Но каквото-такова, “the damage is done”, да видим сега как ще компенсираме.

Единия вариант: с времето. То прекрасно компенсира засега. Е, днес ръсна малко дъждец, но за кратко и по време на “обедната почивка”. Е, и сега се мръщи нещо, но като цяло мисля, че времето ще е хубаво. Може би защото не зависи от гърците…

Снощи, като един виден простак от село се замъкнах на вечеря с къси гащи и фланелка. Каката, която проверява на входа да не би да се вмъкне някой, който не си е платил ми направи забележка. Днес смятах да и опъна нервите, като отида по бански, но май ще се направя на културен и ще си сложа дънките. Не че нещо, но снощи ми направиха ярко впечатление каки в къси полички, толкова къси, че моите гащета направо за Атон можеха да се класират, ако тяхните са били ОК като дължина. Ще кажете “да, ама техните крачета са девичи и красиви”, но няма да сте прави. Да, някои бяха девичи и красиви, но в растителността на други успешно можеше да се скрие пъдпъдък – все пак говорим за рускини, които в повечето случаи са една от двете крайности – или “лачени”, или (многоточие). За общите ми впечатления от гъркините по-добре да не започвам…

Та така, зает от екзистенциални мисли прекарах повечето от вечерята си. Няма да споменавам отвратителното деде-сервитьор, неучтив, намръщен и груб, готов винаги да ти се скара. Затова пък говорещ само гръцки. Поля ме с виното, което си поръчах и даже не се извини. Няма да го споменавам само защото искрено се забавлявах, когато на молбата на Веси за малко лед за бялото и вино той невъзмутимо и посочи ледницата (не знам как се казва), в която стоеше бутилката (там, естествено, имаше лед, но имаше и бутилка). Въобще обслужване с класа, само дето много ниска класа…

Ако не ме беше толкова срам от факта, че аз препоръчах мястото, със сигурност щях да вдигна колосален скандал. Но си мълчах… Защото и моите гащи ги чувствах посрани някак… Много неприятно чувство, казвам ви!

Сега чакам вечерята с интерес. И обещавам да ви снимам сиренето, ако заедно с него в зехтина пак плуват 3-4 удавени мухи. 🙂

Като изключим тези дребни недостатъци, като че ли има вероятност да си изкараме добре. Бунгалцето пак е на 15 метра от морето, компанията е добра (и се надявам като свикнат с мизерията да се отпуснат), времето обещава и то да е добре.

Но определено вече няма да се върна в х-л “Палини”.

Роженския манастир, привечер

Posted on 5/21/2011 by Doncho

Роженския манастир, привечер. Св.св. Константин и Елена. Тихо се чуват приглушени гласовете на четирима духовници, които напяват в църквата тържествена литургия, която според мен е по случай празника. Спокойствието и тишината са навсякъде и ако не беше тригодишният ми син с неговия необуздан глас, идилията щеше да е пълна.

Аз чакам отвън и съжалявам, че не ми достига вяра. За да бъда вътре и да се надявам на Божия помощ в трудния момент. Майка и татко са там някъде. Моля се за тях, да вярват и вместо мен.

Денят преваля бавно, Марти се чуди какво да измисли, за да убие още някоя и друга минута (и няколко хиляди нервни клетки на баща си). Литургията все още продължава, а аз довършвам това и пак хуквам след сина ми.

Роженския манастир. Семейно.

Фото-семинар SimpleTours ST-01

Posted on 5/1/2011 by Doncho

Семинарът

Този уикенд се състоя първия семинар от SimpleTours семинарите на тема “Основи на фотографията за начинаещи”. Семинарът беше в хотел “Сезони” в Цигов чарк, Батак. Темите бяха за начинаещи. Аз определено имах нужда да чуя тези неща отново, защото макар и с повече от 30,000 снимки съм много зле откъм теоретичната част и прилагането ѝ на практика.

Та така прекарахме половин ден теоретичен семинар и още половин ден мои опити да измъкна апарата от ръчичките на Веси. Тя уж щеше да снима с нейната сапунерка, но в крайна сметка естествено аз се оказах прецакан. А тя – снимаща. Както и да е, може би тя имаше и повече нужда от практика, знам ли!

Аз нямах възможност да се усамотя и да си щракам каквото искам. Пък и честно казано нямах огромно желание да го правя, за разлика от Веси, която имаше снимачен ден, така да се каже. За да снимам аз трябва да съм повече или по-малко сам, да оглеждам пейзажа, за да си харесам кадър и т.н. Не става с пърхаща Веси около мен, която когато няма фотоапарат се мъчи да вземе моя. Въобще, както виждате си имам перфектното оправдание за липсата на снимки.

Забавлявах се само с панорамата, която се вижда в този материал. Също така използвах и възможността да проверя дали монопод ще е добра инвестиция. Оказва се, че ще е повече от добра, защото е доста по-удобен откъм големина, Веси го хареса (апаратът иначе ѝ тежи доста), а и успокоява треперливите ми ръце. Въобще – следващата фото-покупка ще е това.

Хотел “Сезони”

Условията в хотела бяха добри. Як интернет, който нито веднъж не се предаде, въпреки средно по 2-3 wireless устройства на човек.

Ресторантът беше с перфектна кухня. Нямаше ястие, което да не беше приготвено добре, или поне аз не уцелих такова.

Мениджмънта на ресторанта обаче беше плачевен. Имат два големи гряха, които аз не мога да простя. Поне не мога да простя лесно.

Първо, пушачите. Въпреки че си имаха обособена зала за непушачи, по някаква причина бяха разрешили да се пуши в нея. Когато обърнах внимание на сервитьора, той ме изгледа с неприязън, с която вече съм свикнал и ми каза, че с оглед да им е приятно на клиентите са им разрешили да пушат. Това, което той определено не очакваше беше да тръгна след него и да продължа полемиката, докато стигнем до стандартното “повикайте, ако обичате, управителя”. Управителката ми се извини веднага, и веднага взе мерки да се преместят или да спрат да пушат пушачите. И след 20-на минути почти не се усещаше гадната смрад в залата.

Второто нещо, което ме удиви страшно, беше фактът че на блок-масата за закуска липсваше вода! Вода бе, най-обикновеното нещо, критично важно за поддържането на живота в нашите тела. Имаше два вида гнусни химически сокове, но нямаше една кана вода! Първия ден поисках и ми донесаха, но вторият ден същия сервитьор, явно повлиян от предишната вечер, със злобен поглед ми отказа. Не била включена вода закуската и ако искам, трябвало да си я поръчам и да си я платя. Когато пак говорих с управителката, тя каза че ще вземе моите препоръки (wtf, препоръки, ама наистина ли до сега не са се сетили?) под внимание и ще обмислят идеята (поредно удивление от моя страна).

Като ударя една черта си правя извода, че хората са инвестирали много пари в хотела и в ресторанта, но и стотинка не са инвестирали в хората си. Не са ги пратили на курс по хотелиерство, не са ги научили да уважават клиентите си (и законите на страната). Въобще мега-селския манталитет на региона ярко оказва влияние върху всичко.

Не бих се върнал по мое желание в този хотел. Не харесвам хотели, в които трябва на закуска да си плащаш водата и преди вечеря да ти вдигнат нервите, защото когато искаш да седнеш с две деца, за кеф на пушачите управата им е разрешила да пуши в залата, в която това е абсолютно забранено по закон.

Като цяло

Изкарахме си добре. Ако не бяха горните две идиотски неща, щеше да е перфектно. След две седмици ще е втората част на семинара, чакам с нетърпение!

Windows Phone 7 @ HTC Trophy

Posted on 4/18/20114/18/2011 by Doncho

Когато си купих таблета, обещах да пиша и за Windows Phone 7. До сега нямах време да го сторя, а и честно казано обмислях какво да пиша. Защото съм силно раздвоен. Между качеството, което се откроява в платформата Windows Phone 7 и умишлените “американски тип” ограничения, наложени от Майкрософт, за да пазят потребителите и доброто име на устройствата, работещи под тази платформа. А аз съм хакер, обичам да чепкам, и такива ограничения не ми харесват.

Малко предистория

Телефонът ми HTC Trophy беше един от първите в офиса на Майкрософт България. Понеже е персонална награда за мен (завоювана още юни’2010, но изпратен едва октомври-ноември, защото не бяха налични), няколко седмици в офиса само аз можех да се пъча с Windows Phone 7 телефон. След това дойдоха и фирмените Samsung Omnia, и така постепенно колегите се обзаведоха с тези устройства.

Опитът ми с телефона

От ноември до януари използвах Трофито като основен телефон. Устройството има перфектна интеграция с контактите ми в Exchange (естествено!), Windows Live (естествено), Facebook, както и Google. Да, перфектна интеграция с Гугъл, за разлика от Galaxy Tab-а, който няма никаква читава интеграция с Windows Live календара и контактите. В това отношение Windows Phone 7 е безупречен. А Google има какво още да помислят и да направят. Че иначе голямата им слава на много отворени към всички нещо ръждясва.

Иронията в цялата история беше, че поради вината на Гугъл, непредоставяйки ми възможността да си ползвам Windows Live контактите, се наложи да мигрирам всички мои контакти от Windows Live към Google Mail. Изключително досадна, трудоемка и нервна работа. Нервна най-вече заради това, че ми се налага да я върша! А можеше да я избегна, ако “отворените” Гугъл се бяха погрижили за интеграция с най-голямата социална мрежа (и сега Windows Live има повече от 600 млн. регистрирани потребителя, 150 млн. от които използват ежедневно системата). Facebook скоро ще ги надмине, но… освен нелоялно отношение към конкурента и клиентите, не знам другояче как да определя липсата на Windows Live поддръжка от самото устройство. Дотук с “We’re not evil”, Google… То и без това отдавна е ясно, че сте обикновена корпорация, подобна на Майкрософт, IBM и ябълчните. Просто на хората ще им отнеме време да го разберат.

Докато траеше миграцията на контактите ми, на Трофито имах дублирани такива. Добре, че устройството се справя перфектно с идентификацията и свързването на дублирани и приличащи си контакти. От близо 1400 уникални контакта, пръснати частично из Фейсбук, Гугъл и Лайв телефонът идентифицира около 95% (т.е. обърка или не позна всеки двайсети). Там, където той не успя, аз му помогнах. Якото е, че докато му помагаш, той сам “поумнява” и се справя все по-добре с идентификацията на множеството контакти. Тъпото е, че ако ти се наложи да минеш на друг телефон, тази информация не се пренася, т.е. и там имаш същите главоболия. Да се надяваме, че в следващи версии тази информация ще може да мигрира от едно устройство в друго.

Като изключим контактите, останалото е перфектно. Нормално е някак Windows Phone да има идеална интеграция с Exchange. Очаквано е да има такава и с останалите календари (Live, Google). Пак голяма забележка към гугуляците заради липсата на поддръжка на Live календара. Същата простотия като с контактите.

Приложенията

Приложения засега няма много. Въпреки, че откакто започнах да пиша този материал до публикуването му се създадоха повече от 10К приложения, те пак не достигат. И читавите са платени. И тук вече започва мрънкане срещу недалновидния майкрософтски product management, решил че ще се прави само и единствено майкрософтско заплащане на продуктите. Което от своя страна довежда до липсата на поддръжка в много географии, включително и нашата. Явно Майкрософт не успя да е по-иновативен ябълчните – корпорация като всички останали. Няма пазар – не ѝ пука. Колко типично…
Гугъл тук печелят – всеки потребител на Андроид устройство може да избере дали иска корпорацията да го пази, или е готов да жертва този “комфорт” срещу удобството да си купува приложения и от не-толкова-официалните пазари. Което дава възможност за платени приложения. И за повече удобство за потребителя.
Безплатните приложения за WP7 не блестят кой-знае колко: малко са, повечето са от услуги, които разчитат на съдържанието и потребителите (като FourSquare например), затова и поддържат сравнително от началото и за Windows Phone.

Неща като Evernote, Dropbox и т.н. въобще нямат интеграция с телефона, което е много, много дразнещо. Да видим какво ще стане за в бъдеще. Предвид обаче моделът, който сега се налага от Майкрософт, ще е доста трудно да се постигне толкова добра интеграция, както е с един гугълфон например. Dropbox акаунта ми синхронизира всички компютри, таблета и телефона ми (разбира се, при малките у-ва иска допълнително ОК за файловете, но може да го прави!). Evernote странно защо няма все още версия за Windows Phone 7. При тях не би следвало да е проблем почти пълна поддръжка на услугата. Но нямат – факт! И други важни облачни услуги също куцат. Перфектна е поддръжката на Windows Live документите – и толкова.

Фейсбук, естествено, също има повече от задоволителна поддръжка. Поради факта, че контактите са отлично интегрирани, Фейсбук контактите също се появяват в адресната книга. Което е яко (снимки, статуси, телефони – ако имат въведени и т.н.). За всички останали контакти си имате стандартната, пълна интеграция между съответния облак (Google, Live, Exchange) и телефона.

Ако сте разработчик, за Windows Phone 7 се пише лесно. Сваляте безплатните инструменти, инсталирате ги, и действате. Silverlight или XNA – ваш избор.

Обобщение

Кирилицата е важна за мен. Толкова важна, че завършвам всяка моя лична е-поща с

—
Ако не отговарям на писмата Ви – погледнете тук: http://6lyokavitza.org/mail

И в повечето случаи го спазвам.

Поради това не искам да съм с телефон, който няма кирилица в клавиатурата си. Освен ако компанията не го изисква, разбира се (а тя вече не го изисква). За добро или лошо, кирилицата е важна част от нашата култура (е, поне от моята). Това беше основната причина за следващ служебен телефон да си поръчам Google Nexus S. Не знам как ще бъде като телефон, но ако прилича на Samsung Galaxy S, ще съм повече от доволен. Trophy-то вече е при Веси, за която кирилицата не е толкова важна. То замени нейния HTC Touch Diamond като основен нейн телефон. Диаманта пък замени издъхващия ѝ глобулски телефон, който ама наистина имаше голяма нужда от пенсиониране.

Веси е влюбена в Трофито. И дума не дава да стане да си го даде обратно. Цъка редовно на него, кефи му се, въобще смята че е открила своето устройство. Трябва да се свържа с Кирчо, за да му друснем една пиратска кирилица (дано да стане), но дори и без кирилица, Веси е ОК. Когато имах временни проблеми с батерията на новия ми Nexus S, тя боязливо ме запита “нали не смяташ да ми вземаш телефона” :)… Радвам се, че най-накрая и нея я уредихме с “умен” телефон, макар да не му използва до край възможностите.

Аз лично ще остана да наблюдавам Windows Phone 7 платформата и да чакам момента, в който ще мога да ѝ се доверя отново. Дано този момент дойде скоро, и то не чрез xda-developers, а чрез официално поддържано устройство от производителя. Защото кракването на телефона също няма да ми е от особено любимите неща за правене!

Photo (cc) John.Karakatsanis

Пушенето и моята лудост

Posted on 3/30/20113/30/2011 by Doncho

Искам да ви разкажа за една моя лудост. Мания, развита до такова състояние, че някой ден ще си изям боя заради това. Ако е само боя, добре ще е.

Принципно се смятам за толерантен човек. То кой ли не се смята за такъв. Малко са обаче истински толерантните, и аз най-вероятно не съм от тях. (И) Заради тази мания.

Пушенето ме влудява. Наркоманът, доволно отпиващ поредната доза отровен дим. Гледката е грозна и жалка. Но аз гледката я понасям. Това, което отприщва лудостта у мен е моментът, в който аз ставам жертва на тази наркомания. Ставам жертва заради това, че съм допуснал да направя компромис със себе си и с принципите си. Заради нечий комфорт. Или “защото ми то така е прието в заведенията”.

До сега не съм ял бой, когато лудостта ми се отприщи. Правил съм забележки на засукани госпожи(ци), правил съм и скандали в доста заведения. Оплаквал съм се, без регистриран резултат или обратна връзка. Гледали са ме лошо, гледали са ме с омерзение колко съм задръстен и как хич не ги разбирам работите с Истинската Толерантност. Гледали са ме и със съжаление: “горкият, той наистина е болен, че кой би реагирал така заради някакъв си дим, голяма работа”. Понякога съм излизал победител в конфликтната ситуация, понякога е трябвало да си подвивам опашката и да си трая. Може би и затова не съм още ял бой.

Днес обаче се случи нещо, което ме подтиква да пиша. Защото чрез писането някак човек сваля емоцията от душата си, понякога олеква, понякога – не. Надявам се сега да олекне. И да не олекне обаче, написаното си е написано.

Докато пиша това трябваше да съм на едно място, където да си прекарвам супер време с в повечето случаи приятни, но със сигурност изключително интелигентни хора. Горд съм да имам част от тях за приятели. Вместо това обаче така се сгърчи настроението ми, че реших да си остана в къщи. И пиейки по чаша розе с Веси (може да стане и бутилка, времето ще покаже), да нац(в)ъкам това писание.

Днес се създаде такава ситуация, че нямаше как да реагирам другояче, освен така както реагирах. Не съжалявам. Не се и извинявам. Лудостта ми ме кара да знам, че съм прав. Дали е лудост или не няма значение, защото съм сигурен, че съм прав. Действията ми нараниха приятел и може би го отдалечиха завинаги от мен. И преди ми се е случвало заради тази лудост. Но и преди съм бил прав. И едва ли някога нещата ще се променят, защото (благодарение на нездравото ми душевно състояние, както вече разбрахте) това ще се повтаря.

Няма да започна да правя компромиси с тютюневия дим.

Не само защото ракът на белия дроб изглежда да е орисията на рода ми.
Не само защото смятам, че никой няма право да разрушава здравето на другия, благодарение на пороците, които притежава.
Не само защото мисля, че на родители, които водят децата си с тях в запушено заведение трябва да се оспорят родителските права. Може би не да се отнемат, но поне да се оспорят, въвличайки тези родители в процедура по доказване на това доколко способни родители са.
И не само защото вече имам и защитата (макар и доста рехава, признавам) на закона.

Лудостта ми ще се засилва. Усещам, че може да загубя някой и друг приятел. Надявам се близките ми приятели-пушачи да ме разберат. Предварително им се извинявам, че ще ги засегна. Няма как да не се случи някой път. Горещо пожелавам на тях и на себе си да намерят сили да се откажат от ужасния порок. Но аз не мога да бъда по-различен. Приемете го като болест. И ако не можете да бъдете приятели с така болен човек, тогава май ще е всеки по пътя си. Надявам се – без лоши чувства.

Защото в България да си върл непушач е болест. Душевна. Хората смятат, че по подразбиране е ОК да си толерантен към пушачите. Ако не си толерантен към пушачите, предизвикващ горепосочените чувства у околните. И те определят като болен. А е ясно, че обществото в повечето случаи е право.

Да си върл непушач е българско душевно заболяване.

Прецакване от Gladen.BG

Posted on 3/23/20113/23/2011 by Doncho

Крайно време е да се отвори домейн mizernici.bg. За да може там човек да споделя безобразия на родни компании, за които които уж “грижата за клиента” е първостепенна, но опре ли до няколко безценни левчета, започват да се циганят на поразия.

В тази връзка искам да ви споделя моят печален опит с gladen.bg, от където тази вечер се опитах да си поръчам пица.

Поръчах си една пица, за която получих следната електронна поръчка:

Забелязвате ли удебеленото чудо? НУЛА лева за доставка. Същото го пишеше и на shopping cart-ата, непосредствено преди “Поръчай”.

Останах обаче зверски учуден от обаждането от Гладен, за което ми казаха че трябвало да платя шест лева доставка. Въпреки, че не била отразена в поръчката. И че много се извинявали, че имало бъг в системата. И ако съм искал, да съм откажел поръчката.

Да, ама аз знам много добре Законът за електронна търговия. И неговия чл.4, ал.2:

Чл. 4. (2) Когато при предоставянето на услуги на информационното общество се посочват цени, те трябва да се обозначават по ясен и разбираем начин. Доставчикът на услуги е длъжен да указва дали цените включват данъци, такси и разноски, които формират крайната цена.

В този смисъл смятам, че Гладен.БГ бяха длъжни да приключат сделката на обявената цена, поемайки за тяхна сметка доставката. Ако им пукаше за клиента, щяха освен да се извинят, да наредят поръчката. И така да покажат, че наистина им пука.

Най-много се подразних от факта, че по телефона ми беше обещано, че ще получа е-поща, посочваща защо съм се отказал от поръчката, и че вината е тяхна, и че заради непосочената доставка са ми отказали поръчката (въпреки договорената по-горе цена!).

Е, след 20-на минути се оказа, че “колежката току-що си е тръгнала”, а моята поръчка все едно никога не е правена (поне в списъка ми с поръчки я няма). Добре, че е-пощата я имаше! Лъжата беше пълна.

Чудя се, да се оплаквам ли? Или да оставя гладен.бг да си тъне в собствената мизерия? Компания, която се отнася така дребнаво с клиентите си няма бъдеще според мен.

Утре ще се опитам да говоря с ШЕФА. Поисках му телефона тази вечер, оказа се че не може. Да видим дали утре ще може.

Много съм разочарован. Изглеждаха свястна компания.

П.П. Бъгът вече е отстранен. В сайта излиза правилно доставка, ако сега се опитам да поръчам. Явно се опитват да замажат положението, надявайки се да не остане срамът. Но срамът е вечен: Гладен.БГ се доказаха мизерници!

Проект “Genesis” най-накрая е преместен

Posted on 3/20/2011 by Doncho

От сума ти време виси в Drafts, но най-накрая го публикувах!

На времето с един от най-яките екипи преведохме “Проект “Генезис””. Доскоро беше на безплатен хостинг, след това го свалих, сега пак го качвам тук. И колкото пъти го чета, колкова пъти се кефя :). Преводът беше истинско удоволствие и тогава, заедно с “Лабораторни хроники”!

Enjoy “Проект “Генезис””.

7 години блог

Posted on 2/22/20112/20/2011 by Doncho

На днешна дата, преди 7 години стартирах моя блог. С тогавашната версия на WordPress (като гледам блога на Матт, 1.0.1 ще да е била). С неясната идея за какво ще пиша и колко често. С много ентусиазъм и значително повече свободно време, отколкото сега.

Не мога да повярвам колко много време мина. За седем години човек от една мръвка става “отгледан”, ходещ на училище, учещ се на отговорности и на това колко живота е едновременно гаден и прекрасен. Ангел, тогава на година и 10 месеца, сега ходи и се връща сам до училище, гледа брат си, пише домашни, и прави от глупостите на по-порасналите деца вече. Марти въобще не му беше ясна съдбата тогава.

Аз работех тогава в Object Builder Software и идея си нямах, че ме чака предизвикателството Майкрософт. И Дания. Веси и тя си нямаше идея :).
Тогава го имаше и ССС и някои хора даже вярвахме тогава, че идеята и подобно сдружение имат бъдеще в България. Сега поне за себе си съм сигурен, че 99.95% от ИТтата в България сме консуматори и идеята за свободен софтуер свършва там, където идва момента да дариш от себе си. Да дариш време, или пари, или каквото ще. Да откъснеш нещо и да върнеш на обществото. Нъц, не става. Поколения ще минат, а ние ще сме прах, когато (може би) повечето хора по нашите ширини ще научат какво е team player.

Тогава 40така ми се виждаше далече. Бях доста по-фин и убаф. Сега 40така чука на вратата, а аз съм все по-дърт и дебел :). Но това е правилото на живота, то и на Ангел тогава кожата му беше бебешка, а сега понякога си личи как пубертета предстои. На Веси ѝ се чудя как въобще не се промени, въпреки (а може би и точно заради?) още едната бременност и Марти!

Абе каквото и да говоря – много неща се случиха. Лошото е, че спрях да пиша толкова често, колкото го правех в началото. Особено Дания ми се отрази зле: работата в Майкрософт изискваше много да внимавам какво пиша и споделям, а и WoW съвсем лошо подейства върху свободното ми време. А свикне ли веднъж човек да не пише…

Накрая – да си пожелая повечко писане. Повече време за писане, повече теми. Теми и сега не липсват, но време – все още липсва. Въпреки, че влизам във WoW много, много по-рядко.

И съвсем накрая – да ви благодаря, верни фенове. За това, че четете глупостите ми, за това че коментирате, за това че някои даже харесвате блога. Давайте все така, а аз ще гледам да ви разочаровам по-малко :).

Samsung/Google Nexus S Battery and Processor Drain Issue

Posted on 2/20/20112/20/2011 by Doncho

This turned out to be very long post, go here if you just care for the summary, not the details!

Recently, I obtained my new (company) phone, Google Nexus S. I was very excited, because all reviews, statistics, etc. showed that it must be great, full with newest OS and functionalities device. I got the phone from DeliveryShop, who delivered it to me directly from USA’s BestBuy shops.

The first days I was quite happy pal, I had great, new toy to play with and I had not seen any issues so far. I loaded the phone with many apps, and it was behaving more than satisfactory. Plus, the device is very slick, with nice black, curved design. Very, very nice looking.

After few days with the phone I noticed the first issue: my contacts suddently became very slow to search through. It was taking literally 5-10 seconds after I type the name to get the first (not so narrow) results, and another 5-10 seconds to see actually what I was looking for. It seemed I was not alone: the same issue “My nexus S runs out of battery real fast and slows down on contact search” you can read at the Google Mobile forums (and more than once, actually). I was very astonished why this happens, I was also quite irritated. Come on, they’ve got to be kidding me to wait for more than 10 seconds for search! And on a phone, coming from the considered to be top SEARCH company in the world!

Two days later, however, I had more issues to worry about! My phone battery was draining like crazy. Imagine this scenario: I unplug my phone at 98-100% at 07:30, then I travel to work. When I sit on my desk at 08:15 (45 min later), my battery is at 88-90%. I.e., 10% for 45 minutes. Isn’t that just great?

The contacts issue was bad, but at leats bearable (to a degree). This second thing, however, seemed ridiculous! 4 hours battery live for top-notch 2011 model phone is just a big no-no! And I mean – BIG no-no!

The only thing I could research during the week was the phone’s battery report statistics. I saw that the app, which was draining the battery, was… “Android OS”. Great, isn’t it? And the phone tools so far (the system built-in tool and Processor Monitor Widget) did not give me any more information past that. And just “Android OS” using processor at 100% was not good and detailed enough information to me. I needed to know what’s exactly there, but I had no time to research the issue during the week (I noticed the problem Tuesday).
Additionally (and of course), the phone was getting quite warm. It was good, if I needed ellectrical pillow, but since this was just a phone, it was not good at all. The device was getting very warm just above the “Google(tm)” sign, where the camera was placed.

Three days later, however, my irritation was beyound any imagination. I had to constantly seek power source when I was not on a go. And even then, the phone seemed not to be able to charge well via USB: the battery drain was bigger than the USB charge current in most of the cases, so while connected to USB, the phone just… discharged itself slower! But still discharged! During these two days I ended my working day one time with 8% charge, and another time with just 5% charge. No-no!

So I decided that I have no other choice but to start researching the issue. I could not find better analytics app at that time, so Friday afternoon I just did factory reset of my device, paired it to brand new Google account, dedicated to the phone, and installed the minimum set of applications I needed.

Apart from that, I also installed one of the recommended analysis tools: OSMonitor seemed quite good choice. After I installed it, it showed (on the factory reset phone) that the processor usage is normal. OSMonitor also supported notification icon with the current processor usage, similar to the Windows applications Process Explorer or Task Manager. Which was also good, because just with the power button and lighting my screen I could check if the processor is being drained.

After Friday reset all seemed OK, until… this morning (Sunday morning). I woke up just to find out that the processor is again at 100%, my contacts are slow than hell, the phone is sluggish (what you’d expect from computer with 100% idle time going to some app?) and the battery is being graciously drained. This time I was furious! However, this time I also had the right tool installed!

OSMonitor showed that the processor is being busy with the “init” process. If you’re curious what this process is, Wikipeia has very good article about the “init” process. XDA-Developers confirmed my opinion that by no means the “init” process should constantly be at 90-100% processor usage, so I had my main suspect!

Although I had the suspect, it seemed invulnerable. Killing the process immediately brought it back (which is normal for the *nix architecture), again at 90-100%, hungrier for power and battery than ever. Reboot of the device, however, seemed to resolve the issue. Further digging in the XDA forums showed me that some users actually used this technique to “resolve” their problem, other users just returned the device to BestBuy.

The “resolution” did not work for me, neither did the BestBuy return (although I’m almost sure that if I insist, DeliveryShop would assist me with the return and getting new device). But I did not want that, so I continued my search.

My searches immediately pointed me to the Google Code Issue 13130: The process “/ INIT” uses between 70% to 98% CPU. Although having its root from HTC Legend Froyo devices (Nexus S is with Gingerbread), the issue seemed the same like what I was experiencing. In the discusion there people suggested to turn on USB Debugging option (found at Settings => Applications => Development). Somehow this option mitigated the problem (at least to the major amount of people complaining). My option was not switched on, so I did switch it on.

During my searches I also found information that “Google are aware of this issue, but we’re still waiting for the patch”. Well, daaah! I hope they’re fast enough.

I also found one quite interesting speculation about the possible root cause of the issue: in (archived) Google Nexus One Support Forum they’re connecting the init processor usage with pending alarms. I.e., if you have pending alarm set (which I did not had Friday evening and my phone was OK Saturday morning), then the issue does not arise. If you have any pending alarms set (which I had Saturday evening), then you have quite good chance to see the 100% processor usage on the next morning (which I did see this morning, although my alarm was for Monday). So in case the USB Debugging does not resolve my issue, it seems I have still one shot left: to switch to another “alarm application” rather than the included with the phone. But again, this is just a speculation (but still worth checking).

I hope very much that at least one of the workarounds works for me. I will really hate if I have to return my nice Nexus S phone. I really love the phone and I’ll really miss it!

To Summarize

The issue manifestates with Froyo and later based phones (Samsung/Google Nexus S, HTC Legend) with the following symptoms:

The phone discharges its battery very quick, approximately for 4-6 hours in my case
The phone gets significantly hot and stays hot.
The phone contacts search (or any other activity, which counts on idle processor time) is slowed down a lot

The issue has no official hotfix from Google at the present moment (Feb 20th 2011).

You can try one of the following workarounds:

Switch on “USB Debugging”, which you can find at “Settings” => “Applications” => “Development”. This is used for development purposes mainly, but mitigates the issue for most of the people.
If you use standard built-in Clock alarms, you must delete them all (turning off might not work!) and use different alarms software.

At the moment I’m trying the “USB Debugging” option only. Will keep you posted (if I have nerve and time) about how it’s going.

But at the moment I can only say (ironically): “Good job, Google”! It was more than five years since I had to spend almost full day trying to fix an issue, which I should not find at all in a high-class device like your Nexus S! By the way, when my wife saw what I was doing, the only thing she cared for was: “No matter how this turns, you will NOT get back from me my phone, right?” (she’s using my Windows 7 Phone, HTC 7 Trophy).

Image (cc) rakh1

Delivery Shop Ltd. – перфектният доставчик от САЩ

Posted on 2/10/2011 by Doncho

Покрай поръчката на новия ми телефон изключително ме подразни идиотското отношение на Expansys. В опитите си да поръчам телефона си от тях, освен че дадоха скъпа и нереална цена, те се доказаха като некоректен, неспособен да достави стоката магазин. След като ми потвърдиха телефона, те на трипъти променяха срока на доставка, като го правеха в последния ден, когато би следвало да го получа. Първия път ми казаха 4 дни, аз чинно изчаках, на 4-я ден срока “магически” стана 6 дни. След 6 дни той стана пак така магически на 8 дни и т.н. Мотаха ме цял месец. Затова си заслужават малко безплатно SEO от мен. Никога няма вече да използвам Expansys, ако имам и най-малката друга алтернатива.

След месец чакане, вбесен от малоумната им политика (“Не можем да ви кажем със сигурност кога ще получим доставка”? WTF? Вие квартална сергия ли сте, или международен доставчик?), реших да ги зарежа. Започнах да търся и след няколко часа бях сигурен, че съм “открил златна жила”, така да се каже. Намерих Delivery Shop Ltd.

Delivery Shop открих през търсачка, докато отчаян и ядосан търсех откъде да си поръчам Google Nexus S. След като ги открих, имахме кратък обмен на съобщения с Димо Гочев, мениджър от компанията. Бързината на отговорите и точността им ми вдъхнаха увереност, че това е моят доставчик, след което направих поръчката от тях. Процедурата ми беше обяснена детайлно и с голямо задоволство мога да кажа, че каквото хората казаха, че ще стане – това стана. Отношението им малко ми напомни отношението на класическите американски компании за услуги, което общо-взето е рядкост в нашите ширин. Expansys въпреки голословните си хвалби, българските си телефонни линии и българския си сайт на английски доказаха за пореден път, че в Европа много имаме какво да се учим от американците в това отношение.

Точно 20на дни след като си поръчах телефона, той беше доставен директно вкъщи, в перфектно състояние.

Горещо препоръчвам Delivery Shop Ltd. за всякакви доставки от САЩ. Хората очевидно доставят всичко, от електроника до обувки. Благодаря им, че ги има и им пожелавам много бъдещи успехи!