“НЕТолерантен съм само към нетолерантността”
АМА НАИСТИНА ЛИ този префърцунен девиз на съвременните “толерантни” хваща дикиш у някой друг, освен у “толерантите”, които го използват?
Никой не е толерантен. Най-малко претенциозните, които се кичат с горната безсмислица. Те просто са хора, които в това отношение им се къса връзката с реалността. И предпочитат да си вярват, че са много толерантни, освен когато не са. Но за тогава имат готов отговор: “не съм толерантен, щото и тоя срещу мен не беше толерантен”.
“Нетолерантен съм само към нетолерантността”. Глупав девиз за наивни хора.
Няма как да сме толерантни. Няма как да сме универсално-търпими към всичко. Освен към “липсата на универсална търпимост”. Но пък съвременните нацисти вече си имат девиз, който развяват като знаме всеки път, когато “за общото добро” не са толерантни към различното. Щото това, различното, според тях е “нетоленратност”.
Ама разбира се: всяко различно от нас (мнение, действие, желание) се класифицира като “нетолерантност”, срещу която “новотолерантните” няма как да бъдат толерантни, щото… виж нацисткият девиз по-горе.
“Толерантен съм само към моите си неща”. Това е истинският девиз. Лишеното от лицемерие твърдение. Което може да звучи нетолерантно, но поне е истина, лишена от лицемерната глазура на съвременносто ултралибералтолерастко движение. Което, разбира се, е толерантно само към тези, които следват движението. За останалите има “слово на омразата”, “кенсъл” и останалите изобретения на същото това ултралибералтолераст-нацистко общество.
Аз не съм толерантен. И няма как да съм толерантен. И никога няма да бъда толерантен.
Няма да бъда толерантен към необразованият глупак, който чете Ютюб и вярва, че Земята е плоска и че американците никога не са стъпили на Луната, щото това било “холивудска постановка”.
Не съм толерантен към наглият социалист, който под лицемерните думи за “обществено благо” иска да открадне това, което аз създавам за себе си, семейството ми и за всеки друг, за който аз преценя. Да го открадне, за да го даде на някой мързелив и неспособен, щото иначе оня щял да умре от глад. “Умре от глад”, ако не знаете, е модерният ефимизъм за “ще трябва да му се наложи да работи”. И да, и към това не съм толерантен.
Не съм толерантен към простотията, която мига на парцали, не можейки да си обясни по-сложен процес от ходене по голяма нужда и забърсване след това с тоалетна хартия. И поради това тази простотия иска да наложи на всеки друг да е на нейното ниво, за да не вземе простотията да се обиди, да се почувства нещастно. Смятам, че тази простотия трябва да се чувства нещастствно, затова не съм толерантен към нея.
Не съм толерантен и към престъпникът, който влиза в къща в два през нощта, за да открадне телевизор, и на който му пръсват мозъка, докато опитва. Смятам, че напълно си заслужава кучешката съдба, защото той самият оценява живота си толкова ниско, че да го рискува за един телевизор.
Не съм толерантен към ултралибералтолерастчетата (сигурно ще се наричат “Rosa Jugend”, по пример на една друга Jugend), които един ден ще почукат на вратата ми, въоръжени с новоприетият “Закон за толерантното слово”, по силата на който аз ще трябва да бъда отведен в лагер за превъзпитание, за да не внасям развала сред обществото, докато не се науча да бъда толерантен.