Днес приятелче ми изпрати това злато, което ме вдъхнови така, че реших да пиша: В австралийски университет безумно мъдрите и безспорно необходими “полови науки” (“gender studies”) изработили препоръки за промяна на английския език, който да го направил по-приемащ (inclusive).

Тук ще предложа на вашето внимание моето тълкувание на брилянтната идея на учените от “полови науки”: за да бъдем по-приемащи, ще трябва да си наложим да не използваме повече “майка”, “кърмене” и “баща”. Това щяло да помогне изразът ни да бъде “приемащ за всеки глас”.

Ще започнем с “кърмене”, защото този термин очевидно е най-важният и основополагащ, за да не се обиди някой по-различен. Вместо “кърмене” препоръката е да се използва “гърдохранене” (“chest-feeding”). Моят интелект стои запленен от това приемане, с което прегръщаме всички останали шестдесет и два (и половина) по̀ла! Смятам, че е правилно и от критично значение да въведем този термин колкото се може по-скоро!

Университетът, също така, препоръчва да се използва терминологията “гестационен родител” или “раждащ родител” вместо нападателната дума “майко”. Най-накрая брилянтната мисъл на младите “полово-научни” гении е прозряла, че “майка” е много враждебна, много агресивна дума, която трябва да бъде изтръгната от езика и заменена с политически-коректния термин “раждащ родител”. Дори бих увеличил обхвата на това правило и за още по-враждебни езици, като българския, в които има “род” на думите (това е като “пол”, само че още по-лошо), да се използва не “раждаща родителка”, а направо “раждащ родител”. Браво на младите учени – продължавайте все така!

Не на последно място трябва да разкараме също така агресивната и неполит-коректна дума “баща” (или “татко”). Тя трябва да бъде заменена (съвсем логично, и пак толкова гениално) с политически-коректния термин “негестационен родител”, или за по-простичките, като мен – “нераждащ родител”. Механизмът на замяна, според младите гениални учени по половите науки, е същият и пак толкова изключително необходим.

Изхвърляйки агресивните, отживели думи като “кърмене”, “мама” и “тате” веднъж-завинаги ще се пренесем в новия век, прегърнали идеите на не-бинарното общество и неомарксистката политкоректност. Това е прекрасно и аз не мога да дочакам времената, в които внуците ми ще ми казват не “дядо”, а “негестационни родителю на негестационният ми родител”. Къде-къде по-ясно и къде-къде повече политкоректно! И никой няма да бъде обиден, ако случайно чуе!

Разбира се, всяка революция има своите реакционери. Това са едни лоши хора, които не могат да приемат красивото и светло неомарксистко бъдеще. Те са запитали университета дали поне малко не ги е срам от подобни препоръки. Аз ясно разбирам, че тези хора живеят в миналото и тяхната консервативна глава не може да увре колко много се засягат небинарните родители, когато чуят малко, едногодишно детенце да плаче “мамооо, мамооооооо”.

Та тези консервативно и назадничави хора са запитали университета “абе вие добре ли сте, какво по дяволите си мислите че правите?!”, на което университетът съвсем разбиращо и политкоректно е отговорил, че това са “само препоръки”, които имат “академичен характер”. Тези консервативни хора не могат дори да приемат факта, че вместо първата дума на малкия човек да е “мама” или “тата”(“тате”), то бъдещите бебета ще са още от “гестационното пространство” (“утроба”, надявам се, осъзнавате колко е агресивно!) ще знаят, че първите им думи ще са “гегегеге” (за по-тъпичките, като мен), а за по-умните бебета – направо “гестационни родителю”!

Аз обаче с широк разкрач прекрачвам 20-30 години напред, за да се изправя смело на #woke трибуната и да викна: “Въведете ги ДНЕС, въведете ги СЕГА! Трябва да махнем отживелиците и да въведем красиво, неомарксистко общество, което да е приемащо за всички шестдесет и четири по̀ла.”

За да демонстрирам още по-добре колко красиво и смело ще бъде бъдещето, когато младите специалисти по полови науки получат така желаното финансиране по линия на Истанбулската конвенция, ще си позволя тук да адаптирам част от стихотворението на Ботев, което днес звучи грозно и неполиткоректно, на новия, бъдещ неомарксистки и политкоректен език.

Ето адаптацията, предполагам всички може да прецените колко по-добре и по-приемащо се получава резултата:

Не плачи, гестационен родителю, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
…
Но кажи какво да правя,
кат си ме, раждащи родителю, родил
със сърце персонно, юнашко,
та сърце, раждащи родителю, не трае
да гледа жител на османската империя, че бесней
над нераждащ-родителско ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко загърдохранил,
там, дето любим човек хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето негестационен родител и неговите деца от мъжки пол
черни чернеят за мене!…
Ах, раждащ родителю – гесртационен родител юнашки!
Прости ме и веч прощавай!
…

По-наблюдателните от вас със сигурност са забелязали, че в политкоректната си адаптация стигам още по-напред, като не позволявам агресивни думи като “мъж” да се прокраднат в текста. За целта използвах подобна препоръка от Университета в Северна Каролина, ако случайно някой си е помислил, че САЩ ще останат по-назад.

Чакам с нетърпение и другите адаптации на толкова агресивни и не-неомарксистко-толерантни произведения, които тепърва ще навлязат, когато държавата ни ще започна да финансира с нашите пари и местни проучвания, които да ни покажат, подобно на тези в Австралия и САЩ, колко сме изостанали!

#stayWoke!