Яхта 2021: Последен ден

Днес е последният “истински” ден плаване. Довечера закотвяме яхтата на пристанището в Лефкада, спим вътре и утре сутринта освобождаваме още в 9. Да се надяваме, че всичко ще е наред и ще може около десет да си тръгнем обратно.

Закотвени около бившият остров на Онасис

От моя гледна точка, досега нямаше никакви поражения по яхтата и би следвало да си вземем без проблем депозита. Депозитът е на Кай, но всъшност каквито и да е щети са обща отговорност, та ме интересува живо всичко да е наред. И макар, че аз не съм забелязал нищо, това хич не означава, че според наемодателите няма да има проблем. Може да предявят претенции за нещо, което според тях ние сме предизвикали. Не, че очаквам да са мошеници, но може и заради човешка грешка да се случи: пропуснали са, примерно, щета от предишните наематели. Тогава е съвсем нормално да си мислят, че е от нас.

В тази връзка, от тези две кратки плавания на яхта стигам до извода и да все повече възхищение към безбройният екипаж на круизните кораби. Видях колко много неща могат да се развалят или да се объркат на една мъничка яхта, с много прости системи.

Базирано на това, въображението ми трудно може да си представи каква огромна работа и отговорност е да управляваш екипаж от 1600 човека на кораб, който е плаващ хотел и предоставя всички “наземни” удобства на пасажерите си. Нашата мъничка яхта непрекъснато искаше внимание относно едно или друго нещо, при това без да имаме нормално електричество на борда или пък нормални тоалетни.

Например, тук ходенето до тоалетна е свързано с помпане на ръка на отпадъка и след това сменяне на режима на помпата, за да налее чиста, морска вода. След това пак смяна на режима, за да се изпомпа мръсното, и след това пак смяна, за да остане тоалетната с чиста вода. Круизният кораб има тоалетни, които наподобяват тези в самолет: с едно натискане на копчето всичко “изчезва” (от очите ти, иначе си отива някъде “по предназначение”).

Тук използването на водния резерв е свързано с внимателна преценка кога, как и за какво. Например, съдовете се измиват с вода, която се изпомпва (крачно) от морето. В банята се къпем с нормална вода, но изключително икономично, защото количеството на тази вода е отново ограничено. И въпреки нашето внимание, се налага зареждане поне веднъж на док в пристанище. Последният път за три дни бяхме изхабили около хиляда литра вода. Което за компания от осем човека не е чак толкова зле.

На круизният кораб водата за миене и къпане (и тоалетна) “никога не свършва”. Може би затова корабът спира всяка вечер: за да подсигури своите разглезени клиенти с нови тонове прясна вода, която да използват за къпане, подмиване и т.н. Разбира се, и там водата от чешмата не се пие. Но и тази, която се пие (в кухни и чешмички) е пак някак си… гадна! Особено в сравнение с минералната вода, която продават (за €4/бутилката).

По време на нашите пътувания с круизен кораб (мисля, че беше из фиордите) ни се случи веднъж да дефектира съоръжение в каютата: тоалетната спря да работи. Неприятна ситуация. След като се обадихме на поддръжката, само след половин час имаше хора, които дойдоха и отстраниха проблема. При наличие на над 1000 каюти, представям си колко изрядна техника трябва да бъде вложена, за да не се скапят от работа тези хора. Защото клиентите са… как да кажа… идиоти, може би?

Електричеството на нашата яхта е силно ограничено. Има някакви соларни панели, които уж трябва да зареждат акумулатора. Но понеже яхтата е добре оборудвана със слаботокова мрежа, която се захранва от същите акумулатори, и понеже децата нямат особена дисциплина на “загаси си лапмата в кенефа, като излизаш бе, ей!”, то тези акумулатори много често започват да се разреждат. И интересното е, че някак тези акумулатори (май) са едно с акумулаторите, които стартират дизеловия двигател. И когато напрежението падне под 12V се включва аларма. Много неприятен, “пиу-пиу-пиу” звук. Обикновено това става през нощта, защото нашите соларни батерии, за разлика от българските соларни централи, не могат да произвеждат електричество, когато липсва слънце.

И когато зазвучи тази аларма, Кай става (днес беше около 3-4 през нощта) и стартира двигателя на лодката, за да направи малко ток, за да не се стигне до беля на другия ден. Защото май няма манивела за запалване на двигателя. А може и да има, но не я знам къде е. Като разпитах Кай, той ми обясни, че под леглото в нашата каюта, където се намират акумулаторите, има един голям акумулатор, който е специализиран резерв точно за тази цел: ако всичко се изхаби и не може да се стартира двигателят, може да се превключи на този акумулатор, който се използва само и единствено, за да даде ток, за да стартира двигателя на яхтата. Иначе механично стартиране тази яхта няма.

Удивително е как този проблем е решен в круизните кораби. На борда си те имат електроцентрала. Даже мисля, че имат две, които работят паралелно, точно с цел да не останат без електричество за виталните системи, ако по някаква причина отпадне една цяла централа. На круизният кораб имаш винаги 220 волта. Отделно ми изглежда, че цялото осветление там е нисковолтово, може би защото има десетки хиляди лампи (ако не и милион) и вероятно това спестява доста енергия. А енергията, като я произвеждаш от нафта, пак си струва пари.

Далеч не на последно място, даже лаик като мен може да забележи колко трудно (и отговорно) е да управляваш даже толкова малък съд, като яхтата, на която сме. И как се случват “интересни” инциденти, които идват от нищото. Предвид разликата в мащабите, “интересен инцидент” на круизен кораб би бил колосална беля. За съжаление, при едното от пътуванията ни, в Палма де Майорка ние станахме свидетели на такъв инцидент, при който един от пътниците загуби живота си, вследствие скъсване на въжетата, с които корабът беше закрепен, и съответно пропадане на платформата, която ни свързваше с дока. Дядото е бил на платформата и е паднал от близо четвъртия етаж във водата. И не оцеля.

Ако потърсите из интернет, ще видите, че няма “лек” инцидент с круизни кораби. “Леките” въобще не се разчуват, защото екипажите успяват бързо и ефективно да се оправят. Но тежките пък отекват силно, защото са свързани със сериозни последствия.

На нашата малка яхта досега нямахме никакви инциденти, с изключение на малко оплетени вериги при тръгване сутринта от порта. Но Кай е достатъчно опитен, за да разреши такъв проблем бързо и безпроблемно. И дано и днес, до края на деня, останем без инциденти.

А утре тръгваме обратно за София…

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: