Яхта 2021: Някой от дните

(от перспективата на общ плавателен работник)

Значи, пиша това от перспективата на човек, който в повечето случаи е като багаж на борда: полезен, ако го накараш на обща работа и безполезен, ако очакваш да разбира А+Б при процеса на плаването. Гледайки колко неща Кай прави “от вътре” ми става ясно колко малко знам и дори колко опасен мога да бъда, ако реша да вземам инициативата в свои ръце, дори когато стане ясно как да се закачи въжето, с което фиксираме яхтата за брега. Но иначе, ако трябва да се носи нещо, да се измият съдовете, там помагам.

Та, след това необходимо уточнение, да ви (раз)кажа за един ден плаване, от моята перспектива.

Когато не бързаме, а това са 95% ог случаите досега, с изключение на последния ден миналата година, когато трябваше да сме на док в Атина навреме, ставаме “когато дойде”. Будил съм се в 7, будил съм се в 4 (ама след разходка като призрак на палубата пак заспах), будил съм се и в 10 (когато стартират двигателя за отплаване). На почивка, като на почивка. Кай и Зилке и сами могат да се оправят, но и имат достатъчно помощници на борда, за да могат да ме оставят на мира. Естествено, ако има нужда от помощта ми, ставам и действам, но иначе сутрините са без никакъв стрес относно “кога ще станем, за да правим нещата”.

След ставане обикновено пием кафе и се любуваме на мястото, на което сме. Изключение направи един ден на док, когато след ставане не можеше и въпрос да става за къпане (пристанищата са в лайна и в Гърция), та отплавахме възможно най-бързо и пихме кафе и закусвахме в съседно заливче. Пиенето на кафе може да е час, може да е и повече. Ако има интернет по време на пиенето на кафе, то това е чудесна екстра и аз съм благодарен. Ако няма, си говорим или си четем книжка – пак приятни неща.

След това, ако не е решено предишната вечер, Кай сяда с една хартиена карта и пергел и определяме къде ще ходим. Уж двата пъти досега винаги сме били с почти точни планове, но и в двата случая на практика тези планове се променят още през ден първи. Което в случая е хубавото нещо: яхтата дава сравнително висок процент на свобода, особено ако не си поставяш ограничения. Аз моля за едно: да имам връзка вечерта, или ако нямам, да знам предварително, че няма да имам. Засега (почти) винаги имам.

Когато стане ясно къде отиваме, прибираме фиксиращите към брега въжета. Обикновено спим, вързани с две въжета към брега – от всяка една от страните. И, разбира се, котвата, която държи откъм носа на яхтата. Така, разпъната между три точки, яхтата е на много малък дрейф и се спи добре, даже да има по-силничък вятър. Въжетата се прибират така, както и се разпъват (виж по-долу).

След като приберем въжетата, стартираме двигателя. При маневри Кай винаги използва двигателя, защото е много по-сигурно и по-удобно. Възможно е да се правят маневри и на платна, но при такава голяма яхта и толкова малко трениран екипаж не е добра идея. И е излишен стрес, а ние, преди всичко, сме на почивка.

Когато сме вече в открито море, извън залив, ако има подходящ вятър Кай разпъва платната. Ако вятърът е кротък, това е най-приятното време за мен. Двигателят е изключен, яхтата върви гладко по вълните, вълни също няма. В такова време аз поне разбирам удоволствието от плаването. Но това, за мое съжаление, почти не се случва, или ако се случва, се случва за малко. Колкото по-далече от сушата отиваме, толкова вятърът се усилва и яхтата започва да плава бързо и да подскача по вълните.

Чуя ли Кай да казва “Ангел, моля затвори прозорците” за мен е знак за неприятно(ст). Обикновено означава, че вятърът е достатъчно благоприятен, за да минем 6-7 възела. Кай не се притеснява да плава бързо. Не знам дали е много или малко за такъв тип яхта, но 7 възела е скорост, която е съвсем обичайна за него, като рекордът ни за първите няколко дни на това плаване доближава 10 (9 и нещо, не помня точно колко).

През това време аз обикновено наблюдавам вълните през малкото прозорче на каютата, която е близо до ватерлинията, колебанията там са слаби, и особено в хоризонстално положение почти не ми е лошо. Но стана ли, дори да съм горе усещането не е никак приятно. Интересно, че на децата и на Веси им трябва много повече “клатене”, за да почувстват нещо. Но със сигурност мога да кажа, защото се е случвало повече от веднъж, че след два часа такъв път Веси също идва при мен и ляга при мен. Което ме кара да не се чувствам чак толкова кекав в това отношение.

Ако плаването е с много скорост и вятър, обикновено спя. Два-три ча̀са. Не помага за вечерния сън особено, но по-добре да спиш, отколкото да се клатиш със затворени очи. Та използвам по практичен начин това време.

Най-“интересното” за мен е, когато Кай реши, че е време да се “обърнат платната”. “Обърнат платната” е моят термин за операцията, при която ако вятърът, който ни движи напред, е идвал по-скоро отдясно на яхтата, вече трябва да започне да идва отляво. Самото плаване на платна е като зиг-заг: това “обръщане” се налага няколко пъти.

Всеки път това “обръщане” е съпроводено с яко трясък на палубата, защото огромното платно се “прехвърля” от едната страна на другата. Всъщност, прехвърля го вятърът, и го прехвърля бая бързо. И яхтата се люшва от едната посока (наклон 15 градуса вляво) към наклон примерно 10 градуса вдясно. Не е приятно преживяване. Буди те. А ако Веси е забравила да затвори долапите около теб, може да се посипят върху ти от дрехи до тоалетни принадлежности. Евентуално и пяна за бръснене в твърдичко, метално шише. Преди да се науча, личният ми рекорд е тежичка 26,000 mAh батерия, която за късмет не ме цапна по главата. Сега батерията седи на място, откъдето трябва да подскочи, за да излезе.

Като говоря за багаж, на борда се научаваш, че като слагаш неща тук и так, трябва да мислиш какво ще стане, когато започне пътуването. Научаваш се да заключваш долапите, за да не събираш после всичко разпиляно от пода. Научаваш се, че електрониката не е добре да стои на хлъзгава повърхност, а на такава с някакъв ръб, който да я спре, ако (когато) тръгне да се хлъзга по време на подскоците. Отделно ти става ясно (ако не забравиш), че куфари с колелца или каквато и да е “твърда” чанта не са подходящи, защото трудно се съхраняват. Добре, че имахме свободно легло, че да сложим нашите куфари. И пак пречат.

Когато пристигнем, ако ще фиксираме яхтата по-здраво, от задната ѝ част до брега опъваме едно или две въжета. Обикновено децата вземат дингито или с плуване отиват до брега, където обрамчват някой по-голям камък (желателно да е над водата, за да не “изплува” въжето) с якото въже, което се фиксира за едно от специалните места, където се връзва яхтата. След това следва второ въже, ако искаме да е по-стабилно. И междувременно отпред е пусната котвата, която преди това трябва да е “захванала”.

Когато натъкмим всичко най-често се мятаме в дингито и на две смени отиваме до някоя крайбрежна таверна. Ако таверна няма, или ако няма места, Зилке и Веси готвят от това, което си носим.

Снимка в пълен мрак, с тая слаба лампа в средата, на 0.5 zoom (ако се чудите на кривините отляво и отдясно).

Накратко – това е. Както вече писах, нямам претенции ни за коректност на терминология, ни за коректност на разсъжденията ми. Всеки специалист да се чувства длъжен да се изо̀ка в коментарите колко аз нищо не разбирам и колко той, специалистът, е велик мореплавател.

Ако някой някой прочете горното, може да се запита: “- Абе, като те чета, не си особено въодушевен от цялото това нещо. Че на всичкото отгоре е и скъпо. Защо си го причиняваш?” Отговорът е простичък: защото съм 20% от цялото семейство. И когато на останалите 80% това им харесва, ща-не ща се присъединявам и аз. Още повече, че отсъствието ми по-скоро би създало логистични трудности, а и бих ги мислил, ако ги оставя да плават без мен. Затова и участвам.

One thought on “Яхта 2021: Някой от дните

  1. Кратка бележка под линия: това “обръщане”, за което говориш, се нарича поворот. 🙂 Има два вида — поворот оверщаг и поворот фордевинд. ( https://www.360mag.bg/posts/259 )
    При по-силен вятър поворот оверщаг (срещу вятъра) е много по-безопасен и приятен — гикът на мачтата с голямото платно (грот) прави минимално движение от едната на другата страна и стакселът (или геноата) на носа също просто се прехвърлят от другата страна. Ако обаче лодката върви по вятъра, гикът ще направи огромно движение, поне 90 градуса, и в този момент може да стане бая опасно, защото движението ще е много рязко. При силен вятър, ако има възможност — без поворот по вятъра, или е по-добре да се направи обиколно движение (поворот оверщаг)… 🙂

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: