Събитието, което очаквахме най-много тази година, се случи. Ангел е на път за Нидерландия.
На добър път, сине.
Да знаеш, че където и да си, тук винаги ще има на кой да се облегнеш в трудни времена. Не ни забравяй обаче и за веселите.
Знам, че днес ти звучи странно “не ни забравяй”, но ще видиш, че като те завърти новият, твоят си живот, ще започнеш да се сещаш за нас през ден, през два. “Не ни забравяй” значи “сещай се за нас поне през ден” :). Защото тук дълго време, надявам се, ще има хора, парче от сърцето на които вече живее далеч от тях.
Може би един ден ще избереш да се върнеш. И това е ОК. Вземи хляба в ръцете си. И ако прецениш, че България е най-доброто място за теб, ние ще сме тук. Независимо дали ще избереш да се върнеш в гнездото, където възмъжа, или ще избереш да живееш някъде около нас.
Може би ще решиш да останеш “там”. И това е ОК. Аз отдавна съм ти казал моето мнение. Където и да решиш да останеш, парчето от нашите сърца ще е с теб.
Пази се. Знам, че звучи тъпо, но и идея си нямаш какво е в главата на родителите. Или поне в нашите родителски глави. Един ден ще разбереш значението на думата “да не се случва на детето това, което майката си мисли”.
След малко ще събудя Калина и тя сигурно ще реве. Защото не е могла да те прегърне за довиждане. Но сърце не ни даде да я събудим в три сутринта. Марти ще я “успокоява”, като ѝ натрива носа, че той всъщност сам си е навил часовника и е станал. Което си е самата истина.
Тези дни ми е малко емоционално. Надявам се да отмине с времето. И с писането. Защото твоят нов проект е от месеци в главата ми и най-редовно в дневника ми. Е, сега го има и в блога. Казвам го и тук, за да не кажеш някой ден, че не съм го казал :).
Не знам ти как спа, но снощи аз не успях да спя. Дали беше Вермут, която също беше много неспокойна. Гонѝ някакви пеперуди, покатери се по мрежата почти до горната рамка на прозореца на спалнята. Та към един майка ти скочи да я събира от там и ме събуди. След това котката досаждаше и на мен, и на нея. Но си мисля, че не котката беше виновна за това, че сънят така и не дойде както трябва. Но така са родителите. Ще видиш. Един ден, може би.
Принципно минавам за емоционален човек. Колкото и да ми е трудно да си го призная. Имам един Spotify playlist, който се казва “Filling up my bucket”. В него съм си отделил песните, които ми действат едновременно приповдигащо и успокояващо, които генерират така необходимите ендорфини, когато емоционалното ни състояние е “такова”. “Такова”, като днешното. Когато едновременно се радваш и ти се реве.
Радваш се, защото виждаш млад, пораснал, самостоятелен човек, който смело гледа напред и се бори с проблемите, един по един. Така, както ние на времето се борихме с тях. Падахме, ставахме, обелихме колената, обелихме носовете. Научихме се. Сега падаме по-рядко. Защото знаем.
Реве ти се, защото… ами заради това парче от сърцето, което се откъсва от теб. Надяваш се на най-доброто. Но едно злобно гласче в мозъка ти от време на време ти казва “ами ако….”. Онова гласче, за което писах по-горе. “Да не се случва това, което майката си мисли”. И като се обади гласчето, родителят стои един час в леглото с широко отворени очи и се взира в тавана. “Ами ако…”.
Да, на родителят му се ще винаги да си е около детето. Но така не се става голям. Голям се става… ще видиш как. Няма да те плаша. Ще се научиш. Само внимавай, като се спъваш по пътя. Като падаш внимавай, да не паднеш и да се удариш твърде лошо. “Ами ако…” Пак този глас. Но ти тогава да знаеш, че тук има няколко здрави, солидни стълба, на които ще можеш винаги да се облегнеш. Надявам се да ги има поне, докато тримата спрете да имате нужда от тях.
И сега, довършвайки това емоционално чудо в неуспешен опит да “извадя емоцията” от мене си, усещам, че в слушалките ми звучи и последната песен от моя списък. “Прекрасное далëко”. Песен за прекрасното бъдеще. Песента е хубава. Макар да е родена от едно време, което никога не искам да се връща. Късметлии сте, че не го познавате. Дано това не ви изиграе лоша шега един ден.
Понеже така и не обикна и не научи руския, дали заради мен, дали заради сърдитата рускиня, която ти преподаваше в “Св. Георги, слагам тук и страхотния превод на текста на песента. А това е и английският ѝ вариант, “My fine and distant future”.
Бъдещето ще е прекрасно. Знам, че сега е малко страшно, но спокойно. Всичко ще е наред. Казвам го и на теб, и на нас. Лек път!