Яхта 2021: Кефалония, ден първи

След вчерашното начало, първият ден “истинско” плаване беше без особени изненади. В смисъл, случиха си се съвсем закономерно и очаквано няколко неща:

  • Ангел изгуби нещо скъпо. Може и да го намерим, ама аз нямам много надежда;
  • На мен ми беше лошо, докато плавахме;
  • Не успях кой-знае колко да напредна с важна лична задача, за която си бях определил, че ще употребя време. За сметка на това обаче четох доста и поспах добре.

Случиха се и няколко добри неща, най-неочаквано доброто от които беше това, че със сериозни уговорки Зилке успя да ни запази маса в местната таверна.

Отплаването от островчето, където спахме, беше около обяд. През нощта, съвсем очаквано, се разпищя алармата за ниско напрежение в акумулаторите. Тази лодка не е екипирана с инвертор за високо напрежение, поради което нямаме 220V. Но пък всяка стая е снабдена с два USB-зарядни порта, които дават силен ток, защото нашите телефони се зареждат с Quick Charge. Най-якото е, че успяват да заредят дори служебното MacBook Pro. Може би помага това, че е с М1 процесор. Но след 5-6 часа на това зарядно батерията на М1-то “налива” заряд за поне 3-4 ча̀са работа. Което мен лично ме устройва напълно, защото едно, че батерията изтрайва 12 часа работа и друго, че не смятам да седя по 3-4 часа, без да ставам. Та отделяйки един порт “посветен” на зареждане на мака, с останалото се справяме без проблем.

Та, както казах, след като Кай чу алармата за ниско ниво на батериите, той стана, за да стартира за малко двигателя. Явно само соларните панели не стигат. След това човекът пак си легна. Аз обаче не успях да заспя и се измъкнах навън. Тази сутрин веднъж вече се бях събудил в 5 (когато Веси се прибра от спане на палубата, щото ѝ станало студено и мокро), та второто събуждане окончателно ме извади от унес.

Излизайки вън, намерих около мен едно пълно спокойствие. Само още един старец от съседната лодка, се беше събудил като мен толкова рано, и за мое учудване се разхождаше гол по палубата. Понеже не беше приятна гледката (защо винаги старци ми попадат? Защо не некоя 24-годишна?), аз му обърнах гръб и тогава ме осени едно толкова странно желание, че чак се притесних!

Не, не е свързано със стареца желанието, неприятни шегобийци такива! Свързано беше с водата, която странно как ми изглеждаше странно привлекателна! Това “водно” чувство се появява при мен горе-долу веднъж на десетилетие. И затова толкова ме учуди.

Махнах си т-шъртката, сложих си обувките (ако случайно се наложи да стъпвам по камъните). Все още изненадан от чувството, седнах на ръба на платформата, който ръб е досами водата. Потопих си краката, пошляпах малко с тях. Чувството остана. Явно трябваше да влизам във водата.

Насъбрах още повече смелост и бавно, по стълбичката, докато се намокря целия. След това отплувах към брега, който беше на не повече от 30 метра. Стигнах до едното въже, след това плувах до другото, след това се върнах към стълбата на яхтата. Чувството още го имаше. Трябваше да плувам още.

Продължих по въжето, докато се отдалеча на около 20 метра от яхтата, след което направих един пълен кръг около нея. Аз не съм добър плувец, затова и плувам бавно и внимателно. Понеже отдолу са поне 15-20 метра е ясно, че ако се схване нещо (и няма и никой на палубата), ще трябва сам да се оправям. Затова и гледах да се държа винаги около някое въже. А въжета изобилстваха: от съседни яхти, от нашата… имаше достатъчно. Но и не стана нужда да го използвам, де. Когато приключвах кръга около яхтата усетих, че вече това странно чувство го няма. Заплувах си към стълбата и се качих на платформата. Използвайки душа измих солената вода от мен (иначе всичко побелява много бързо в общите части) и се качих на палубата.

Бях доволен, най-накрая отбелязах тазгодишно къпане в море! Учуден, но доволен! Междувременно старецът беше с компания и беше с бански, та и по този въпрос обществото отбеляза напредък!

След като се поизсуших, си взех компа, за да си работя по моите си неща. По някое време Зилке стана и тя. Правихме кафе. След като Кай и Веси се появиха, имаше и ядене.

Към 12 плановете вече бяха готови. Аз не ги и знаех. Единствената ми молба, с която Кай опитва да се съобразява, е да имам връзка на мястото, където отиваме. Това, за този конкретен ден, не беше толкова задължително, но се надявах следобеда да мога да поработя върху персоналната ми задача.

Като тръгнахме Кай намери доста солиден вятър, което ме запрати право в каютата. Понеже леглото ми е на ватерлинията (при спокойно море), клатенето там е минимално. Съответно аз мога да си лежа и да си чета дори (стига да остана легнал). Та за следващите три-четири часа плаване основно пазих леглото в каютата. За това време си почетох доволно, спах около два-три ча̀са. Бих казал, че си починах. Не ми беше лошо, докато лежах. Но в момента, в който се изправя, трябваха по-малко от двадесетина стъпки, за да ми се завие свят.

Явно от онзи сравнително стабилен вестибуларен апарат, който имах на 17, не беше останало нищо. Тогава във ВМА ми казаха, че ако не ми бяха вече прецакани очите (от четене и от онез, пищящите, зелени монитори), дори бих могъл да кандидатствам за военен пилот в Долна Митрополия. Но очите… очите още тогава не ставаха. А днес не става и вестибуларният апарат, така че ще си остана само с място някъде из икономичната класа на гражданските полети.

Към 18:30 пристигнахме на мястото, където щяхме да спим. Бяхме срещу Foki Beach, близо до селището Фискардо на остров Кефалония. Точно срещу нас беше митичната Итака. До там обаче (този ден) не стигнахме, защото не сме на исторически обход, а на приятно, ваканционно пътуване.

Забележителността, която ни интересуваше в случая, беше крайбрежната таверна Фоки, където се надявахме да има места. Фактът, че днес беше и Голяма Богородица никак не улесни задачата да се направи резервация. Зилке, използвайки цялата си магическа мана и умения за преговори, успя след две обаждания до таверната да ги убеди да ни вземат. Заради COVID-ни или други мерки хората много се притесняваха, но най-накрая изглежда се увериха, че госпожата с немски акцент не е проверяващ от гръцка държавна рекетьорска група, та най-накрая кандисаха. Имахме така желаната резервация!

Вечерта си изкарахме страхотно. След като закотвихме яхтата (около нас пак имаше доста други съдове) отидохме да посетим пещерата Σπήλαιο. Веси и Калина се натовариха на едната платформа и с греблото заминаха към пещерата. Няколко минути и аз тръгнах след тях, но с плуване. Естествено, настигнах ги чак, когато бяха влязли в пещерата и излизаха от нея, та ги върнах малко обратно. Веси поиска да се сменим, за да мога аз да докарам Калина обратно, защото на нея ѝ се плувало. Калина се возеше на платформата и не беше особено щастлива, че не я пускаме да плува. Поради това и аз издържах съвсем малко и кандисах най-накрая, разрешавайки ѝ да скочи във водата, само и само да плува около платформата. Понеже аз бях там бях сравнително спокоен, че няма да стане някаква беля.

След като поиграха малко във водата, момчетата решиха, че ще скачат от тавана на пещерата във водата. Понеже пещерата има и воден вход, имаше разнообразни варианти за скачане от различни височини. Ангел скочи от най-високото и дойде намусен, че го заболял носа. Мартин и Марк скачаха от по-ниското, съответно май се отърваха без особени оплаквания.

Към 19:30 започнахме да се оправяме за таверната. Не искахме да загубим тази така трудно извоювана резервация. Пак на два пъти с дингито (този път слизането беше “мокро”, защото нямаше кей), и в 20:05 първата смяна бяхме на масата.

Таверната беше страхотна: и храната, и цените, и обслужването. Момичето, което ни обслужваше, се казваше Мария. Тя беше и същата, която ни направи резервацията. Обилна вечеря и пиене за девет човека беше под €150. Което си е цена, близка до която най-вероятно бихме платили и по нашето море. Естествено, аз ядох мусака. Това е, което аз ям в Гърция. Може би, ако някой ден съм в Гърция за по-дълго време, бих вечерял и нещо друго. Но при положение, че сме само за дестина дни… това са десет мусаки, които човек не трябва да изпуска! Особено предвид рискът някоя вечер още да ядем на кораба.

Ами толкова за този ден. Утре ще видим каква ще е посоката!

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: