Беше интересен ден. Интересен малко в китайското значение на тази поговорка. Но в крайна сметка всичко, което свършва добре, е добре, така че ще го пишем успешен ден.

Най-важната задача за този ден беше да вземем лодката, да отплаваме и да намерим удобен пристан за вечерта.

За разлика от миналата година, този път никой не можеше да ни предостави лодка по-рано. Миналата година, поради пълната липса на клиенти, яхтата конеято взехме беше не само нова (с найлоните по седалките), а и свободна. Тогава никой не я беше взел предишната седмица, поради което лодката чакаше готова за нас. Тогава около 13:00 вече бяхме приели лодката, натоварили всичко и тръгнали навън от пристанището. Днес нямаше да е така.

Сутринта се успахме мощно. В смисъл, че имахме среща със Зилке и Кай в 08:30 пред басейна за кафенце. Реалността беше, че се събудих в 08:50. Естествено, при това положение нямаше как да съберем багажа и да тръгнем по-рано от 09:15-09:30. Хубавото е, че все пак 09:30 бяхме на път към пристанището. Оставихме най-малките (Марти, Марк и Калина) в хотела, за да не ни се пречкат в задачите. Щяхме да ги вземем по-късно.

На пристанището в Лефкада се беше отприщил адът. Имам чувството, че Ной щеше да пристига, за да събере италианци, гърци, руснаци, че даже и няколко българи. Всеки се беше помъкнал с толкова багаж, все едно наистина предстои потоп.

Пристанището на Лефкада е много по-добре от това, от което отплавахме в Атина. Атинското имаше едно заведение (поне толкова намерихме), което беше бая претенциозно (нещо като бар “Мутрадо” в “Тракия” в Пловдив). В Лефкада има няколко, повечето от които са тип “плажа в Созопол”. В смисъл, не са претенциозни, ОК е да седнеш и да изпиеш само литър вода и няколко кафета.

Докато Кай и Зилке оправяха формалностите, аз се мотаех с колата, за да намеря място за паркиране. Намерих едно чудесно място, на сянка, близко до самото пристанище. Радостта ми обаче беше кратка: въпреки нашият опит да запазим мястото с един от моторите на Кай и Зилке, местните ни надхитриха и в крайна сметка колата сега домува на слънце, заедно с другите, нещастни нейни “колежки”.

След като оправихме формалностите се започна едно такова колосално мотаене от страна на фирмата-доставчик, че направо имам чувството, че много български компании могат да се учат от тях. Виждал съм мотаене в Испания, мотаене в България и, разбира се, мотаене и в Гърция. Мотаенето, което наблюдавах обаче в Лефкада бие по всички параметри всичко, което бях виждал досега.

Хората, които трябваше да предоставят лодката умеят да се мотаят, практикуват го перфектно и не се притесняват да го показват открито. Като всяко умение, мотаенето има своите тънки моменти, които те карат възхитено да поклатиш глава “ей, тия наистина знаят какво правят и как да го правят”.

Както човек се възхищава от работата на артист, който с умение извайва изящни фигури от мокрър пясък, така и ние наблюдавахме виртуозните изпълнения на екипът, който трябваше да почисти лодката.

Както човек не разбира подбудите, които карат виртуозът да прави странни неща, които обикновен човек никога не би направил, така и аз не разбирах защо точно това правят сега тези хора, за да занемея във възхита няколко минути (или ча̀са) по-късно, когато всъщност разбера, че това отпреди час са го правили в името на виртуозното по-голямо и по-дълго размотаване.

По моя преценка (все пак се занимавам и аз с няккаъв вид мениджмънт там), ако хората не бяха толкова виртуозни мотльовци имаше шанс да вземем лодката още около 14:00. Или максимум 15:00. Но хората знаеха какво правят и как да го направят добре. Поради това перфектно размотаване взехме лодката точно в 17:00 – толкова, колкото пишеше в договора.

Разбира се, най-накрая те все пак се разбързаха. И покрай това бързане позабравиха няколко важни неща, та малко по-късно аз имаш шансът да опозная Кай в малко по-ядосаната му част, когато звънна да им благодари. Не разбирам немски, но успях да хвана емоционалния заряд, с който той горещо благодари за перфектното изпълнение на задълженията им на наемодател. Не знам дали ще има допълнителна награда, но определено момчетата и момичетата там я заслужиха.

Та, точно в 17:01 се измъкнахме от пристанището, за да потеглим на юг. Първоначалните ни планове да тръгнем и да обикаляме на север от Лефкада (около Корфу) се промениха, най-вероятно за добро. Ще обикаляме южно, като не е ясно докъде ще стигнем: плановете, които бяха горе-долу начертани, отидоха в коша и сега ще правим ден за ден нови.

Около 19:30 пристигнахме в заливчето, където щяхме да спим. Около нас беше пълно с други лодки, а и неопитността на по-младата част на екипажа направи така, че към тридесет минути се мотаехме, докато успеем да вържем добре лодката. Но в крайна сметка се закотвихме.

Нямащите търпение да влязат във водата веднага се възползваха. Аз основно стоях отстарни и наблюдавах. Забавленията им продължиха около час, час и нещо, след което трябваше да се ходи на вечеря. Ни Веси, ни Зилке имаха желание да готвят.

В залив “Абелаки” има две заведения: “ΚΑΦΕ – ΕΣΤΙΑΤΟΡΙΟ “ΜΗΝΑΣ”, ΚΟΥΤΣΑΦΤΗ ΑΜΑΛΙΑ” и “Ταβέρνα Αμπελάκι”. Нашият план беше да седнем в едно от тях. Понеже този път бяхме девет човека, а дингито побира максимум 5 (ако единият е Калина), то трябваше да правим два курса до брега.

Веси, Ангел, Калина, Мартин и Марк (който управляваше дингито) се натовариха на първия курс. Аз, като по-едричък, останах за втория. Да, обаче не било писано да стане.

Около половин час след като отплаваха, се върна само Марк, за да ни каже, че първо е свършил бензина и второ, на брега няма заведение, която да ни обслужи. Едната (кафето) имало твърде много хора, а другото (таверната), тази със свободните места, ги изгонила, защото нямала достатъчно хора, за да ги обслужи.

Този разказ за пореден път предизвика в мен възхита от работливите гърци. Малко ме учуди липсата на гостоприемство, което по принцип не сме свикнали да забелязваме в Гърция, но със задоволство отбелязах, че хората се развиват. Може да не се развиват в правилната посока, но все пак се развиват. А е важно да се развива човек, а не да стои на едно място. Хората от таверната все пак бяха твърде любезни да ни предоставят запалка, с която да си запалим газовия котлон, от който очевидно щяхме да имаме нужда.

След като мина възхитата ми от хората от таверната, поразсъждавах малко относно това дали новооткрито нежелание за работа не е пряк резултат от помощите, които правителствата отпускат на кой ли не за какво ли не, с оправдание “да, ама то е Пандемия”. Ако правителствените помощи са известни с нещо, то е, че възпитават мързеливци. Няма помощи, които да възпитават трудолюбие или самостоятелност. В днешно време помощите съществуват, за да възпитават хора, зависими от помощите. Ерго, зависими от държавата.

В този ред на мисли, ако помощите са се разширили достатъчно, съвсем нормално е момчетата и момичетата от “Ταβέρνα Αμπελάκι” да са решили, че няма смисъл да си дават зор събота вечер и да осигуряват персонал, защото винаги може да изгонят потенциалните клиенти, които евентуално биха им вдигнали твърде високо прихода и като резултат заведението (например) би изгубило възможността да получава държавни помощи.

Не знам каква е причината. Знам, че двадесетина минути след това дингито се прибра с нашите хора. И Веси и Зилке седнаха и направиха сандвичи, които се оказаха едни доста вкусни сандвичи. Децата ядоха спагети, които успяхме да приготвим благодарение на запалката, която хората от таверната ни подариха. Може да ги мързи, но пък са щедри и дават, каквото могат от себе си, за да отблъснат клиентите си. Още едно нещо, което си струва възхита и благодарност.

С това вечерта приключи. След вечерята децата изпозаспаха кое-къде намери. Даже Веси заспа на палубата и се прибра сигурно към 05:00 при мен. Аз, като цивилизован човек, си легнах в каютата и спах въпреки няколкото комара, които се опитаха да ме изядат.

П.П. И само, за да си представите каква жертва правя с тази публикация и колко нерви ми костваше да я пусна:

64 bytes from 8.8.8.8: icmp_seq=4815 ttl=117 time=128973.102 ms
64 bytes from 8.8.8.8: icmp_seq=4816 ttl=117 time=127971.451 ms
64 bytes from 8.8.8.8: icmp_seq=4817 ttl=117 time=126968.708 ms
64 bytes from 8.8.8.8: icmp_seq=4818 ttl=117 time=126270.138 ms
64 bytes from 8.8.8.8: icmp_seq=4819 ttl=117 time=125981.714 ms
64 bytes from 8.8.8.8: icmp_seq=4820 ttl=117 time=125100.289 ms
64 bytes from 8.8.8.8: icmp_seq=4821 ttl=117 time=124692.505 ms