Един забравен Джулай от 2008-а

Днес едно страхотно видео на Бо ми позволи да почувствам малко духа на July Morning.

Гледайки го си спомних за един Джулай отпреди тринадесет години. Джулай, който посрещнахме на Балчик.

Мартин току-що беше роден. Беше на месец и малко дни, колкото там се получават от разликата между 01.07. и 24.05. в една и съща година. Мисля, че бяхме с Афанасчо и Ели тогава, макар че не съм 100% сигурен.

Бяхме настанени в едно хотелче, близо до брега на морето. Малко стръмно, но се ядваше. Спомням си, че като внесох Мартин в “черупката” му от колата, той беше голям горе-долу колкото средноголяма котка. И точно така се беше свил вътре.

Рецепционистката, като го видя, си глътна граматиката. Но всичко беше наред: тя не знаеше, че сме достатъчно луди, че не е проблем да се разкарваме с детето насам-натам.

Вечерта се поразходихме покрай морето. Хапнахме в някакво ресторантче и се прибрахме към хотела. Беше точно 30.06., като се майтапехме с Афанасчо (абе те ли бяха с нас?!), че хич няма и да гледаме “джулая”, и който си иска да ходи да си го гледа, ама няма да сме ние.

Кой от нас да знае обаче, че точно същата вечер бебето ще го ударят първите колики? Малко рано, може би, но такива класически колики бяха, че някъде от 12:30 та до ранни зори Мартин рева, пищя, вдигна на главата си целия хотел.

В крайна сметка “посрещнахме July Morning” с едно ревящо дете. Ние и целия хотел. На сутринта гадинката заспа. Или уморена от пищене, или някак го беше отпуснал корема.

Аз и до днес си спомням обаче този странен “джулай”, който посрещнахме. Забравил съм детайли, но едва ли ще забравя големият рев. И май още ми е гузно за останалите гости на хотела, които от тяхна страна вероятно отдавна са забравили за случката. Но като нищо някой от тях може да си казва “ей, помниш ли едно бебе как пищя тук един джулай морнинг?” Нищо, важното е да са им останали спомени и на тях :).

Извадих този албум на двумесечния Мартин от снимките на отдавна мъртвата ми галерия. На pics.doncho.net имах бая снимки, които се управляваха от Coppermine Gallery, развитието на която спря някъде около 2015-а сигурно, че може и по-рано. Софтуер “от едно друго време”, даже сайтът им все още изглежда HTML 1.0. Там има доста зарязани албуми, които може би един ден ще пренеса във Facebook или някоя друга медия. Но е хубаво, че в базовата папка на галерията се пазят такива шедьоври, от които на някои днешни тийнейджъри ще им се изприщят ушите от срам!

Май ще трябва да ги сложа всичките във Фейсбук. И да тагвам, да тагвам… 🙂

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: