Избори, юли 2021

Няма още осем сутринта, но повечето от хората, заети с изборния ден, вече са гласували. Секциите в България са отворили в 07:00. Хората в Нова Зеландия обаче вече приключват изборния ден, защото те гласуват от 22:00 вчера.

Между 35 и 45 процента от хората с право на глас днес ще ни определят какъв тюртлю-гювеч от партии ще изпрати свои представители в 46-тият парламент.

Много хора са се настървили за властта.

Някои я искат, за да могат да градят това, в което вярват

А те вярват в много работи:

  • Пропорционален данък: Иванчо и Драганчо използват едни и същи неща, но Иванчо ще плаща 0% от доходите си, защото е “социално ощетен” и толкоз може да докара, а Драганчо ще плаща 10% (засега), защото може да си докарва повече от Иванчо. Страшна “социална справедливост”. Но ще сме късметлии, ако останат 10% де, някои от кандидатите за властта искат това да стане много повече. За да е още “по-социално справедливо”.
  • Истанбулски и бъдещи конвенции: повече пари за НПО-тата, които трябва да ни обяснят колко на брой социалн(стическ)и по̀ла има и къде попада там всеки от нас.
  • Стратегии за детето: повече пари за НПО-тата, които трябва да ни обяснят защо не семейството, а държавата знае по-добре кое е доброто за нашите деца.
  • Федеративен ЕСССР: защото ЕС толкова добре се справя и с икономиката, и с политиката, и с борбата с корупцията, и с бюрокрацията, и със защитата на нашите данни, и с правите краставици, и с пластмасовите изделия за еднократна употреба, и с общата енергийна политика, и с много други работи, като например това, че за да се чеше националната гордост на французите, всеки месец бюрократите от ЕП се местят редовно от Брюксел в Страсбург, харчейки за това около €100 милиона на година. Разбира се, в един Федеративен ЕСССР нещата няма как да са толкоз зле, защото се разбира от самосебе си, че щом дотук се справяме “толкова добре”, Федерация само ще подобри нещата.
  • Влизане на България в еврозоната: защото Гърция, Италия, Португалия, че даже и Испания се справиха отлично с монетарната си политика, след като влязоха в еврозоната. Защото може до днес еврото да се държи над водата само заради една-две икономики на ЕС, но като влезем ние внезапно облаците ще се разпръснат, за да открият небе, в които да летят необезпокоявани евра за всички, ЕЦБ да спре да печата евра̀ срещу обещания и всъщност всичко да си дойде на мястото.
  • Зелени сделки: толкова ще е хубаво, когато ЕСССР вземе трилиони от успешния бизнес, за да ги подари на НПО-та и на бизнеси, които без тези трилиони не биха могли да оцелеят, в името на това да покажем колко много ни пука за антропогенния ефект върху климата. Не, че ЕСССР е от основните замърсители, не! Но друго си е всеки гражданин на ЕСССР да плаща климатичен данък, за да може да отглеждаме НПО-та и бизнеси, които да ни казват колко много сме зле и как трябва да им плащаме още, за да може още да ни казват колко много сме зле.
    • Една малка скоба тук, с един местен, анекдотичен пример. Нашенско, общинско бизнес-търтейче, “Екоравновесие”, беше преди време натоварено със задачата “да се бори” с бездомните кучета. Е, всички живеещи в София знаем как се “пребори” това общинско предприятие.
      Това, което се вижда в Лозен от тази борба е, че от време на време идва автомобилче от “Екоравновесие”, което пуска на свобода по няколко бездомни кучета в Лозен. Не знам кога на местните ще им писне и ще ги награбят нищо неподозиращите чиновници в автомобилчето, като им заврат кучетата там, де слънце не изгрява. Чакам обаче с нетърпение да стане.
      Та така се бори “Екоравновесие” с проблема: мести бездомни кучета от едно място на друго. Може би, защото бездомните кучета имат способността да изчезват от Лозен. Не знам как става. Но подозирам. Процесът, вероятно, не е приятен. И може би е болезнен.
      Та по този модел ще се “борим” в ЕСССР и с проблема с антропогенния ефект върху климата: ще създаваме изкуствени бизнеси, които “ще се борят”. Голяма борба ще пада. И нали се сещате, че никой бизнес, който е създаден с цел да елиминира даден проблем, няма да го елиминира? Просто няма бизнес логика да се елиминира проблем, който след елиминацията ще направи съответния бизнес излишен?
      Вие бихте ли го направили, ако знаете, че ще сте безработни, след като успешно сте свършили работата си? Но тази бизнес-логика явно убягва на евротъртеите, които винаги знаят, че докато ЕЦБ печата от евра̀та, работа за тях ще има. Ако ще и да местят само бумащина между Страсбург и Брюксел.

Много други точки мога да сложа тук, но ме мързи. Предполагам и вас би ви премързяло да четете, ако това беше още 20 точки.

Та това са партиите, които искат властта, защото честно и открито вярват в горните неща и искат да ги реализират, за да ни спасят от един или друг проблем. Някои вярват не толкова честно и открито, но пък те вярват в “разумния компромис в името на това да вземем властта”.

Някои партии днес искат властта, за да може да се запазят на власт.

Това са тези, които докараха ситуацията дотам, че за последните три месеца не можем да се разберем кой да управлява, защото никой не иска да управлява с тях, а от изнесеното от Б-Служебното-П правителство само за два месеца се оказва, че ЕСССР може спокойно да вземе за консултанти някои хора, управлявали последните 12 години, за да им покажат тези някои хора как се краде.

Е, мащабите на нашите кражби сравнени с мащабите на кражбата в ЕСССР са нищожни. Може би и затова самият ЕСССР (досега) си затваряше ласкаво очите пред тези кражби. А и защото досегашните хора послушно въвеждаха всяка ЕСССР политика, за която българският народ или не се усети, или не му пукаше, или беше успешно излъган, че е за хубаво.

Е, не успяха с мигрантите, не успяха с ИК (засега), не успяха и с разни Стратегии за това или онова. Защото навреме се вдигна достатъчно медиен шум и тогава управляващите, щат-не щат, се съобразиха. Несправедливо е да даваме кредит на досега управляващите, само защото не успяха да напълнят България с мигранти. Не, че не опитаха: Меркел беше естествен съюзник на всяко едно от правителствата на Борисов. Просто емигрантите, които по презумпция бягат от военни зони, не пожелаха да останат в България. Не знам защо, още се чудя. Но може би като рискуваш, предпочиташ да рискуваш на по-едро. Та затова те само минаха и заминаха от тук: към богатите социални системи на Германия, Швеция, Дания. Защото там мързелът се култивира много по-успешно, отколкото тук.

Та, няколко от партиите днес ще се борят, за да управляват отново и за да може успешно да заметат колкото се може повече доказателства за кражбата.

Някои партии се борят за властта, за да може на наследят крадливите структури, които са изградени досега, и съответно да осребрят наивитета на техните избиратели.

Има и стари, и млади партии, които попадат в този списък. Надявам се повечето хора си ги знаят. Някои от дребните партии се борят за едната субсидийка. Щото не им се работи истинска работа и тези 100,000 лв ще ги удовлетворят по един или друг начин. Или защото за това им е платено. Но и те попадат в графата “кой ще ни даде пари”.

Тези партии разчитат или на овчедушието на техните избиратели, или на необразованите, нежелаещи да четат и без критично мислене хора, или на хора, които по един или друг начин разчитат на това да се облагодетелстват пряко. Тези партии винаги ще ги има и винаги ще успяват да привлекат достатъчно електорат, за да изплуват, като лайна на плажа в Слънчев бряг.

Останалата част от класификацията не е важна, защото там я има половин процент, я няма. Странно добрали се до 5,000 подписа партии, които ги има само, за да види някой името си напечатано на някакви предизборни материали.

На мен лично днес тази борба ми е чужда.

Както със сигурност сте забелязали, нямам особено ласкаво мнение към нищо от гореизброеното.

Моето разбиране и виждане за политика е такова, че вероятно по-малко от един процент от хората биха го подкрепили. Ако разбрах нещо за последните няколко месеца кампании, то е, че няма смисъл да се опитвам да агитирам за моята представа за политика и начин на живот.

Хората или ми се смеят, или ме гледат направо с жалост. И понеже никой не обича да бъде гледан с жалост, аз май ще предпочета да изляза от политическите дискусии: ако не завинаги, то поне за дълго. Ще се съсредоточа повече върху нещата, които ме вълнуват извън политиката. Разбира се, това хич не значи, че няма да имам мнение по всяко едно социалистическа, комунистическа или неомарксистка идея, която излезе от която и да е партия.

В този смисъл кампаниите тази година ми подействаха като още повече отварящи очите ми. Показаха ми, че единственото, за което кандидатите се борят, е как да преразпределят парите, които крадат от мен, за да ми осигуряват услуги, които никога не бих си купил, ако имах свободата да ги избирам: корумпирана и мързелива полиция, корумпиран съд, мързелив, но за сметка на това изключително раздут, държавен апарат.

Някои от партиите днес ми обещават, че ще оправят всичкото това, само и само да им дадем властта. Но аз съм абсолютно убеден, че дори да я вземат, приоритетите им рязко ще се наклонят в съвсем друга посока. Убеден съм, защото видях, дори за краткия живот на миналия парламент, какво всъщност се гласува и какво – не.

Благодарен съм, че така се развиха нещата тази година. С новооткритото убеждение (май) ще се живее по-спокойно. Последните седем-осем години ми бяха години на политическа активност. Време е да променя това.

Успех на изборите на всички партии и особено на тези, които ще получат правото да крадат парите ми следващия мандат.


Used images from Pixabay by Here and now, unfortunately, ends my journey on Pixabay, ElisaRiva, Matthias Wewering, suju-foto.

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: