“Защо наднационалната концепция те плаши”

Днес Нена Троли, една любима, виртуална, приятелка, с която спорим бясно и безнадеждно, ме попита:

“Защо наднационалната концепция толкова те плаши? Нали постоянно слушаме за примери за успешни конфедерации? Така или иначе националната се е наложила преди век, примерно, с по-съществени корени отпреди два века, защо мислиш, че ще е вечна?”

Въпроси като тези са причината да харесвам да споря с нея. Не знам дали е истински или фалшив профил. Надявам се да е истински, въпреки фалшиво изглеждащото. Замислих се над темата и ето какво измъдрих.

Не съм сигурен доколко Нена е права, че концепцията за националната държава е отпреди век. Може би, за България, това е било така, предвид османското владичество, продължило стотици години. Но за мен концепцията за националната държава много или малко се покрива с концепцията за нацията, за народа. Т.е., всеки народ, който се определя като такъв, има право, ако не и задължение, да има своя държава. Не гарантирам, че мнението ми е меродавно, но така мисля.

За мен принадлежността към коя да е нация е плод на биологична случайност. Родил съм се в българско семейство, възпитан съм като българин. Ако се бях родил със триста километра южно, най-вероятно щях да съм грък. Ако се бях родил с петстотин югоизточно – турчин. Или кюрд.

Въобще, ние нямаме никакъв контрол върху националната ни принадлежност. Получаваме я по рождение. Не е наше постижение. И от там изразът “горд съм, че съм българин” не ми е много ясен, защото не виждам какъв е моя принос в това, че съм българин. Но не за това ми е приказката. Това, че не зависи от нас не значи, че трябва да се отречем от нея, да предадем националния идеал, за който само преди сто, сто и петедесет години хората са оставяли костите си по поля и гори.

Хората, които се определяме като българи, сме най-концентрирани в рамките на националната ни държава. Същото е с другите националности: най-много концентрирани сърби на едно място, например, има в Сърбия. Най-много германци – в Германия. И тѐ така нататък. Тези общности ще останат винаги така, освен ако някой друг народ или друг “наднационалист” реши, че е време да бъдат претопени.

Нена ме пита “защо ме е страх от конфедерацията”. Аз не съм сигурен, че определям чувството като “страх”.

По-скоро чувството е отвращение. Отвращение от тези, които потенциално биха управлявали една такава “наднационализация”.

Отвращавам се от това някой друг да има право да определя съдбата ми:

  • Да ми казва колко кражба всеки месец ще трябва да отделям от заплатата си, за да му издържам крадливата администрация
  • Да ми казва колко кражба всеки месец ще трябва да отделям от заплатата си, за да му издържам крадливата и корумпирана администрация.
  • Да ми определя какво ще учат децата ми и да ме задължава да пращам децата ми там, за да учат това, което той е определил.
  • Да ми влиза в къщата и да ми обяснява как трябва да водя такова и такова обучение на децата ми, защото така било “правилно”.
Eussr, Flag, Banner, Sceptics, Concern, Symbolic, Eu

Това отвращение е подтикнато от поведението на тези, които имат претенции да стоят начело на тази “конфедерация”. Тези, които за пореден път трябва да ни поведат към “светлото бъдеще”, в което няма да има държави, няма да има валути, ще има общи данъци и всеки ще се обръща към другия с предлог в род и време, каквото другият си пожелае.

С две думи: “Великият ЕСССР“. Който ще се случи след “Великата ЕСССР-истична революция”.

Отвращава ме тежката, лакома, претенциозна и нахална бюрократична структура, която има наглостта да определя коя държава какво мнение трябва да има. И да се сърди, когато държавата го няма това мнение. “Плаши” ме възможността същите тези бюрократични тулупи да ми определят ежедневието.

Отвращава ме стремежъм им към повече кражба от всеки от нас, за да имат пари, които да преразпределят по приоритети, които дори не са ми близки.

Отвращава ме стремежъм им към социализъм, към изравняване на всеки и на всичко. Това го видях веднъж в Дания и ме отврати по горе-долу същия начин. Знаете ли какво е първото нещо, което човек прави, когато направи успешен датски бизнес? Бяга от Дания. Бяга, поне на хартия. Защото никой не желае да бъде ограбван от собствената му държава. Ето това ме отвращава.

И днес си говорим за концепцията на Държавата в своята “необходима излишност”:

  • “Ама кой ще строи пътищата, ако я няма Държавата?”
  • “Ама кой може да ни гарантира безопасността, ако не е Държавата?”
  • “Ама как така без Държавата да ни осигури безплатно здравеопазване?”
  • “Ама как така всеки ще има право да носи оръжие, нали Държавата се е погрижила за нас?”

Ако отговорите на тези въпроси в ЕСССР не бяха толкова отчайващи, може би и мен нямаше да “ме плаши” тази концепция. Но днес “развитото европейско съветско социалистическо общество” се е развило в посока, в която не искам нашето да се развива. “Колективизацията на общественото мнение” е достигнало нива, които от тук ми се струват ужасяващи.

Ще дам само един пример защо “националната държава” за момента ми се вижда като приемлив начин да гарантирам “нормалността” така, както я определям според моите ценности и представи за нормалност.

“Плаши ме” възможността французи и германци (двете най-големи европейски държави) да гласуват заедно и да превърнат земите ни в икономическо гето, “назначавайки” 25% “наднационален” корпоративен данък, например. Защото за тях това ще е добре: фирмите им няма да бягат при нас, за да се спасят от кражбата там.

Може би за Нена това няма значение. Поради това тя е смело “за” това да станем “поредната Съветска република”. Може би навремето е имало хора, които са се чувствали като нея и са работили активно, за да се превърнем в държава, част от СССР.

Днес обаче аз не желая да станем част от нов ЕСССР. Моето мнение е, че ЕС трябва да остане в сегашния си вид, ако не и да отстъпи малко откъм потъпкването на националните суверенитети, което започна си позволява.

3 thoughts on ““Защо наднационалната концепция те плаши”

  1. Споделям отвращението ти от СССР и одобрението ти на ниските данъци и частната собственост. Но не разбрах, каква е връзката на федерациите със социализма. Подозирам, че отговорите който дават на четирите ти въпроса във федералните САЩ и Швейцария, няма да ти се струват толкова отчайващи, като тези в ЕС. Данъците в националните Дания и Швеция са много по-високи от Руската федерация. И изобщо, не всяка борба срещу социализма води до нещо добро. Хитлер е дошъл на власт за да спре комунистите и да обедини всички немци в една едно-национална държава.
    Може ли ЕС да се превърне в тоталитарна държава? Ми може, знам ли какво може да се случи след векове или хилядолетия. Но в момента ми се струва, че по-голямата опасност е да се разпадне и да се върнем в периода в който хората са отстоявали националния си идеал по бойните полета.

    1. Връзката, според мен, е директна: колкото е по-федеративна една държава, толкова повече е готова да залита вляво. Защото федерацията не е нищо повече, освен повече бюрокрация, повече държавен апарат и от там – по-големи апетити, по-високи данъци и повече репресия.
      Разбира се, сега ще скочат и ще посочат единственото (що-годе, и засега) изключение: САЩ. Но и там виждаме тенденцията: избраха социалист, който има “амбициозни планове за няколко трилиона долара” и който се кани да вдигне данъците на лошите богати.

      Та за мен има директна връзка.

      И не на последно място: Хитлер е бил национал-социалист. Ляв. Съюзник на Сталин. След като е загубил войната е било много удобно да бъде наречен “десен”, за да се отличи от “победилото ляво”, кървавият комунизъм на СССР.

      ЕСССР вече е на пътя, който води към тоталитарна държава. Едно слово се нарича “слово на омразата”, а аналогичното му слово: “достойна гражданска позиция”. Държави (Германия) въвеждат закони, които подтискат плурализма и свободата на словото.

      Все още имаме механизми, чрез които да противодействаме на пълзящия либерал-фашизъм. Ако отидем към федерация, тези механизми ще изчезнат. За мен колкото по-голямо разнообразие и независимост на местно ниво – толкова по-добре. Колкото повече централизация – толкова по-зле. България е крещящ пример за това: София е свръхцентрализирана, за сметка на регионите. Направо е модел на ЕСССР-ът, в който свръхцентрализацията ще е във Франция и Германия, “среднит щати” ще са останалите, а тук… тук ще е гетото.

  2. Ще ми е интересно да видя на какви данни се базира мнението ти, че федералните държави са с повече бюрокрация. Не ми е попадала класация на страните по размер на държавния апарат. По работещи в публичния сектор (https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_public_sector_size) първенците са национални държави, но има и федерални като Русия например. Подобно е и с класацията на страните по правителствени разходи (https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_tax_revenue_to_GDP_ratio). Там първата позната ми федерация е 9-та(Белгия). Разбира се националните държави преобладават и в дъното на тези класации – просто те са мнозинство. Така че, за мен няма връзка между това дали една държава е федерална и размера на публичния и́ сектор.
    Но със сигурност има връзка с децентрализацията. Федералните държави и в миналото и сега са по децентрализирани от националните. Логично е при наличието на няколко конкуриращи се центрове на властта. Единственото познато ми изключение е Руската федерация. Може би защото тя е толкова федерация, колкото Хитлер е ляв 😉 . Колкото и да наблягаш на социалист, пропускайки национал, няма да намериш уважаван политолог, който да го сложи в ляво от центъра. Че е по-ляв от теб съм съгласен, ама по-десните от теб са по-малко от меншевиките сигурно 🙂 . А Сталин е бил съюзник и с Чърчил, това правили последният социалист?
    Прекалената централизация разбира се е вредна, но също толкова вредна е прекалената децентрализация. Разнообразните и независими немски или италиански държавици, дълго време са били пионки на Френските и Испанските централизирани империи.
    Впрочем да наричаш всеки идеологически противник фашист, беше характерно за комунистите.

Leave a Reply to Дончо Cancel reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: