Интересен, либертариански поглед върху “зелената енергия”

Миналата година по това време писах за перфектната ВЕИ/ФЕИ, която бих искал да имам един ден.

Village, Landscape, Photovoltaic, Roofs, Green

Днес ми попадна интересен доклад, писан от Стоян Панчев, който е човек, в чийто либертариански възгледи нямам грам съмнение. Прелюбопитното нещо беше, че докладът беше относно енергията от ВЕИ. И на всичкото отгоре беше позитивен. Като цяло материалът представлява много интересен либертарианско поглед върху проблема “ВЕИ в България”.

A aз натрупах много негативизъм към ВЕИ покрай грандиозния грабеж, който ни спретнаха и който в ЕСССР нарекоха “Зелена сделка”. Трилиони евро ще отидат хвърлени в безсмислени проекти. Тепърва ще станем свидетели на масоватата разсипия, която ще настане. Ще се харчи така, както само евробюрократът може да харчи. Средства, откраднати от хората и бизнеса през престъпните данъчни схеми на целия ЕСССР. Средства, които уж ще бъдат върнати обратно на “народа” и “бизнеса”, но солидна част от тях ще бъдат директно откраднати от политиците на деня и приближените им НПО и фирми.

Тази моя нагласа ме накара да съм изключително скептичен към подобно есе. Но предвид автора все пак се зачетох. И открих, че с някои неща съм доста съгласен. Особено, когато експонирах написаното в доклата върху моите намерения да изградя един ден ВЕИ покрив на бъдещото разширение на нашата къща.

Напълно съгласен съм с тезата на автора, че малките ВЕИ водят до повече свобода. Ако (и тук наистина откриваме едно огромно 💩), разбира се, законодателството позволи тази свобода. Защото днес законодателството не я позволява. Визирам основно българското, което е като едно лайно, разбъркано с безглутеново брашно и печено три часа на предварително загрята до 120°C фурна. Разбира се, чу се, че местните служби по грабежа над гражданите даже вдигнали дронове (не намерих линк към новина, да знаете, че има риск моето мнение да е от “Агенция ЕЖК”!), за да видят кой си е сложил ВЕИ на къщата, а не си е регистрирал надлежно данъчния склад.

Моят покрив със сигурност ще е пригоден за поставяне на фотоволтаици, а панел за топла вода също ще има. Но докато не съм абсолютно сигурен, че няма да имам абсурдни драми с рекетьорите на държавата няма да бързам да вложа десетина хиляди лева, за да си “купя” административна беля на главата.

Puzzle, Icon, Blue, Sky, Ecology, Business, Travel

Връщайки се на доклада/есето, то там става въпрос и за тежките (естествено!) административни процедури, които съпътстват изграждането на такова ВЕИ. Чудя се, ако не планирам да продавам обратно енергията, а само да я произвеждам за лично ползване, дали няма да е значително по-добре. Не знам дали би било по-умно. Може да се окаже, че си струва все пак да минеш през административния ад, ако в крайна сметка е по-ефикасния вариант. Но това май ще го реши фирмата, която след време ще наема, за да ми направи проекта. Набелязал съм си един-два контакта от спорадични разговори във Фейсбук, надявам се те да могат да свършат работа и относно консултацията за административната уредба на подобна малка ВЕИ.

Стоян Панчев пише в доклада си, че средното време за изграждане и присъединяване на подобна инсталация може да варира до една календарна година. Аз добавям от мене си, че това ще зависи най-вероятно от това къде буташ подкупите. И понеже аз съм известен с беса̀ си относно даване на подкупи (в смисъл, че не давам) предполагам, че при мен ще отнеме два-три пъти повече време.

Абсурдът с тези инсталации идва и от това, че самото дружество, което ми доставя електроенергия, няма абсолютно никаква пазарна причина да иска да ме присъедини като производител. Разбира се, законът ги задължава. Същият закон, който им гарантира монопол на доставка на електроенергия. Да, знам, монопол в БГ вече няма, ама в крайна сметка монопол има и още как, защото в къщата ми влиза един кабел. Та ако се навъдят много като мен (а нали “зелената сделка” цели да има колкото се може повече такива), това дружество в крайна сметка ще загуби ликвидност. Не знам дългосрочно как ще се оправи с този проблем, времето ще покаже.

Много ми харесаха препоръките на края на есето. Съгласен съм с всяка една от тях, с изключение на тази, която казва, че трябва публични средства да се насочват към хората, които искат да изграждат свои ВЕИ. Според мен това е груба намеса на пазар, който трябва да е максимално свободен. Следователно никакви грантове или безлихвени кредити (безлихвени кредити няма, защото все някой плаща лихвата!). Но като изключим това леко залитане вляво, като цяло документът е добър и дава много точна представа (в очите на лаик като мен) какви са предизвикателствата, ако един ден решим да тръгнем по нелекия път да изграждаме и експлоатираме наше, частно ВЕИ.

Security, Door, Glass, Airport, Arrivals, Terminal

А предвид лошото снабдяване с електричество в Лозен (да, подобри се последните пет години, но все още е зле) мисля, че абсолютния минимум за мен би било да си имам собствен, стабилизиран източник. Най-добре и с един малък генератор за случаите, когато токът спира през нощта за повече от час-два (мисля, че дори през зимата бих могъл да осигуря електричество с един 10 KWh батерии). Но това вече са технически неща, които ще се решават, “когато му дойде времето”.

Все още това, което най-много ме плаши, са административно-бюрократичните тежести при осъществяването на проекта и последващия държавен рекет при експлоатацията му. А познавайки условията и кадърността на държавните търтеи в тази клета територия не мисля, че това скоро ще си дойде на мястото.


Както винаги, използваните изображения са от безплатния pixabay масив: [1] | [2] | [3]

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: