Седмица във Wave Resort, Поморие

Последният пълен ден от почивката традиционно го отделям за ревю на хотела, в който сме отседнали.
В чуденето и несигурността покрай гръцките изстъпления спрямо туризма им (почти) в последния момент решихме да не ходим на капарирания Крит, а да потърсим нещо в България. Използвайки същата агенция и избирайки няколко потенциални места, се оказахме в хотел Wave Resort – Поморие. Имахме отзиви от приятели за добро и качествено обслужване, а и оценките в Google не бяха никак лоши.

Построен между Поморие и Ахелой, хотелът представлява много приятно съчетание от всичко, което имахме нужда за почивка (че и малко повече). Имаше достатъчно и големи басейни за малки и големи. Имаше достатъчно свободни площи за хората като мен, които предпочитат да не стоят много-много на открито. Имаше WiFi с отлично покритие и качество, което беше изключително приятна изненада за мен. Изненада, защото отдавна съм загубил надежда, че в България може да се правят нещата както трябва. Е, тук това беше направено както трябва: покритие навсякъде в хотела, бърза и очевидно широка връзка към Интернет, благодарение на което за цялата почивка нямах никакви оплаквания, дори когато ми трябваше да сваля нещо по-голямо. Имайки предвид колко рядко оставам доволен точно от този аспект на хотелите мога да кажа, че бях действително много приятно изненадан.

Хотелът предлага почивка в условията на Ultra All Inclusive. При което веднага в главите ни изниква “скъпо”. Ами да, скъпо е, особено за свръх-сезон, пък било то и края на свръх-сезона. Капарото за Крит, плюс още малко, и имахме една седмица в хотела.

През деня компанията обикновено се радваше на шезлонги покрай детските басейни. Причината – имаме малко дете в компанията, което изисква непрестанно наблюдение. Това обаче не пречеше на никой да си ходи по който си иска басейн: първите няколко дни Калина и останалите “уважиха” няколко пъти пързалките в единия край на хотела. Големите ходеха да плуват в дългия басейн, който е разположен непосредствено в средата. Никой от нас не уважи фитнеса (мързелът е голяма работа, особено при мен), но по това, което се виждаше отвън, фитнесът също ставаше!

Хотелът, съвсем очаквано за хотел в този клас, имаше СПА център. Аз, разбира се, не стъпих в него, но почти всеки от компанията се поглези поне веднъж (а някои и повече) с процедура там. Разбира се, тези се заплащат допълнително, но цените, доколкото ми стана известно, са нормални за качеството, което предлагат.

Интересна екстра на хотела, до която така и не се докоснахме, са двата огромни, дълги басейна, които го опасват по дългата му страна. Изглежда, тези басейни са със затворен достъп само за посетителите на стаите (или апартаментите?), които са на нулевия етаж. На хотелския сайт ги наричат “Лагунна “Swim-up” стая с директен достъп до басейн” и ги продават с около 10-20% отгоре спрямо останалите стаи. Но ако на човек му се ще стая с директен достъп до басейн, това е отличен вариант. Особено предвид факта, че този басейн е дълъг поне 400 метра, прав е, и става за плувци, които искат да плуват много.

Храната беше перфектна. И това много рядко имам възможност да го кажа за хотел, който е разположен по нашето черноморие. Но е факт: нямахме никакви оплаквания, продуктите бяха истински. Алкохолът също беше на добро ниво, не само този във “VIP” бара (което е разликата между “нормален” и “ултра” all inclusive-а), а и този в ресторанта. Бирата беше “Бекс”, виното не помня на коя изба беше, но беше отлично: и бялото, и розето, и червеното. Млечните продукти бяха истински, а не типичния “заместващ продукт”, който сме преживявали да се предлага в маса all inclusive хотели в България като цяло.

Децата имаха възможност да се забавляват много: както из детските центрове, така и с анимацията, така и самостоятелно. Случи ни се няколко пъти Калина рязко да изчезне, но винаги се намираше някъде. И в повечето случаи притеснените бяхме само ние: причината за изчезването обичайно беше, че се е забляла с някое забавление и хич не ѝ е до нас. Това пък на нас ни даде шанс да поиграем карти, да си почиваме и въобще да не я мислим много-много къде е и какви ги върши. По-малките от Калина обаче си искаха грижата (в компанията ни имаше само едно от този вид), а по-големите от Калина въобще не ги знаехме къде са и какво правят. Те си бяха отделени в самостоятелна стая и аз обикновено ми се случваше да ги видя само по време на храна. Въобще: перфектно!

Накрая ще спомена две неща, които не ни харесаха.

На мен не ми хареса начинът, по който ни посрещнаха в хотела, а именно “посрещането” с любезната покана да си платим 15 лв/ден за паркинг на автомобила, или да го паркираме “някъде отвън”. Да, разграфили са места пред хотела, на които с късмет успях да намеря паркинг (последното свободно). Не, не смятам, че трябваше да дам още 105 лв за паркинг за тези 7 дни. Някак очаквам (и аз не знам защо, но го очаквам), когато съм гост на хотел да имам възможност да паркирам и автомобила си, с който съм дошъл. Но може спокойно да се каже, че имаше достатъчно гости, за които платеното паркиране не беше проблем. Естествено, с автомобили с по няколко пъти цената на моя. Т.е., хотелът добре се е ориентирал в това отношение. А и имали някакъв “чакълест” паркинг, който така и не разбрах къде е (но от рецепция ми казаха “или пред хотела, или отстрани на чакъла”).

Другото нещо, което не хареса на Веси (докато на мен ми беше все тая) е плажът, който се намира до хотела. Рекламиран като “частен плаж” (макар, че в България такова нещо няма!), плажът на Уейв Ризорт е с този тип черно-бял пясък, който оставя впечатлението за “нечист” плаж. Може би наличието на поморийските солници наблизо е причината за това, или може би има някаква друга причина, но плажът и морето, според жена ми, “не ставаха”. На мен въобще не ми пукаше от това, но пък и на нея, защото само на 20 метра от края на плажната ивица се намираха техните шезлонги, до детския басейн.

Хотелът е българо-турска инвестиция, ако се вярва на статия в КАПИТАЛ от септември 2018 г.. Явно мениджмънтът му засега върши чудесна работа, защото четейки рекламните материали за него 1 2 намирам, че това, което се описва вътре, отговаря и на действителността, която намерихме тук. Много се надявам нещата да продължат в тази посока и това място да се утвърди като един от хотелите, в които ще си струва да се почива, нищо, че е в България.

Като гледам, светът не показва признаци на разум покрай наличието на новия вирус, с който трябва да живеем. Та има известна, не много малка вероятност, догодина пак може да се окажем в този хотел. Което, всъщност, няма да е никак зле!

П.П. Снимки няма, защото не снимах. Тук може да намерите много. Прегледах ги и мога да кажа, че всичко е така 👌 😊.

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: