Фарс и трагедия в едно: Приключението “Електронно издаване на карта за пътуване от ЦГМ”

Мартин вече е шести клас. Той – горд, аз притеснен, но искаме или не, детето ще се връща вече с градски транспорт от училище. А за това трябва карта за пътуване. И аз се запретнах да му извадя такава.

Electronic Circuit GIFs - Get the best GIF on GIPHY

Ето как си мислех, че ще протекат нещата:

  • Подавам електронно заявление, снимайки детето и изпращайки снимката като част от заявлението.
  • Пиша коя дата и от къде ще получа картата
  • Отивам на място, получавам картата.

Да, има изключително досадна работа с “отиване на място”, но все пак… да не искаме твърде много от ЦГМ. Държавна фирма, ниски заплати, сигурна работа и поради това: вероятно наличие на определено количество мързеливи служители, за които заплатката ще дойде така или иначе на края на месеца.

Оказа се, че положението е много по-зле, отколкото очаквах. Ето какво всъщност се случи:

  1. Отиане на място на “Искърско шосе”, където бях заявил картата на Мартин.
  2. Чакане около 20 минути на опашка. Нормално е, все пак натоварено време. Де да беше това проблемът им.
  3. Отиване на първото гише. Изключително нелюбезна служителка ми обяснява как “а, то така със сигурност няма да стане. Дайте снимка и ще му я направим за нула време картата”, на което аз отговарям, че съм подал заявление електронно и съответно очаквам електронно да ми се издаде картата. Снимката е прикачена там, нямам хартиен вариант на снимката.
  4. Служителката ми се озъбва отново и ме препраща на другото гише, защото “на колежката от време на време ѝ се отваря системата, при мен хич не работи.” Уж имат еднакви компютри, но явно не са съвсем еднакви.
  5. Изчаквам да се освободи съседното гише и служителката там започва да пробва. Звъни на няколко инстанции, пробва пак, то не става. Междувременно, колежката ѝ се развиква на болна жена, че ѝ било време за почивката и да сме се научели как се правят нещата. Оставя болната жена пред гишето и изхвърча нанякъде, за да почива.
  6. Служителката вече се отчайва. Отчайвам се и аз, защото тя ми казва “елате пак, ако можете довечера”. Аз не искам да идвам довечера, още повече, че и времето ми, посветено на “инвестиране в некомпетентността на ЦГМ” започва да свършва.
  7. Помолих служителката да обслужи бабата, която вече едва се държи на краката си. Женицата си зарежда картата и си тръгва.
  8. Междувременно, само с една работеща служителка и аз, задръстил гишето, опашката набъбва и става злобна. Към мен, естествено. Един чичо решава, че аз съм виновен и ми обяснява да съм се махал, защото “то така няма да стане” и “да не съм правел политическа агитация” (?!). Изпуснах си нервите, но се ограничих само във вербална агресия към примиренческия тъпак – егоист.
  9. Опитвайки да съм максимално спокоен, се обръщам с молба към жената да провери къде другаде работи системата. И да ме изпрати там. Тя първо ми казва “ама ние нямаме връзка”, след което аз ѝ обяснявам, че най-вероятно има телефоните на поне десет от колежките ѝ по другите гишета и няма как да нямат връзка. Тя няма как да го отрече, вади телефон, набира, говори с колежка от “Възраждане” и се оказва, че там системата работела.
  10. Аз, примирен, че пропускам още поне час и половина от ангажиментите си, се отбелязвам като “неприсъстващ” на работна среща, благодаря ѝ на жената, която е невинна жертва на некадърния мениджмънт на ЦГМ и още по-некадърните ИТ-та, които не могат да направят система, която има сложност на дипломен проект на инженер-бакалавър по компютърни системи. Но вероятно същите некадърни ИТ-та са прибрали поне милион (ако са били подизпълнители).
  11. Отивам пак в колата и шофирам към пл. “Възраждане”. Бидейки не-софийски селянин, обърквам пл. “Възраждане” с пл.”Света Неделя”, оставям колата на паркинга на бившия мавзолей, и тръгвам пеша. На пл. “Света Неделя” се усещам, че съм идиот, но все пак решавам да продължа пеша до ЦГМ на “Възраждане”. Времето е хубаво, а на мен вече не ми пука, защото така или иначе целият ми предиобед отиде по дяволите. В 12:00 обаче имам интервю, което не мога да изпусна.
  12. Стигам го ЦГМ на “Възраждане”. Няма никой. Чувствам се късметлия. На седмо гише ме посреща човешки държаща се служителка. И ме застрелва с новината, че “абе нещо системата не работи днес”.
  13. Солидно посърнал, обяснявам, че идвам от “Искърско шосе”. Жената се чуди, че “след като при колежките не е работило, то и при нас няма да работи”. Като човек с тридесетгодишен опит в правенето на софтуер няма как да не се съглася с нея. Освен, ако проблемът не е инфраструктуран само там, но той още там не изглеждаше да е такъв.
  14. Събирам сили и цялото си знание по меки умения, “Решаване на спорове в конфликтни ситуации”, “Преговори” и “Позитивна психология” (това, последното, за мен най-вече). Започвам да обяснявам, че трябва да намерим начин, защото не ми се връща отново, а и вече два часа и половина се опитвам да реша проблем, който би следвало да се решава с два клика и куриер.
  15. Чувствам се победител! Получавам съчувствието на жената. Тя мисли за малко и казва, че отвън има “Офис 1” магазин, в който мога да разпечатам снимката, след като я имам електронно. Преди да изхвърча обаче, тя се сеща, че имат е-поща и мога да им изпратя снимката и те да я разпечатат, за да могат да я сканират (!!) след това.
  16. Изпращам снимката. Те печатат. След това сканират. И след няколко минути имам карта.
  17. Заплащам 62 лв с облекчение. Не и с кеф. Само с облекчение. Защото няма да идвам пак. И защото вече знам, че има ли електронна услуга на ЦГМ, никога не трябва да я ползвам.
  18. Веднага нарушавайки новият си горен принцип, питам дали картата може да се зарежда електронно. Уви, не може. Само на гише. И то на точно определени гишета, разпръснати из София. Това моментално ми обяснява опашките от днес.
  19. Най-сърдечно благодаря на жената, единствена от ЦГМ, която този ден поиска да си свърши и си свърши работата. Няма да ѝ пиша името, защото съм почти сигурен, че ще я накажат. Затова, че не следва 100% процеса, а предпочете да ми свърши работа.
  20. Събирам си партакешите от гишето, обирам си крушите от ЦГМ “Възраждане” и след два часа и нещо ходене по мъките, тръгвам с бърза стъпка обратно към площада на мавзолея, защото само след десетина минути имам интервю.

Crazy Office GIFs | Tenor

Мениджъри на ЦГМ и Вие, г-жо Фандъкова,

Имам да Ви кажа някои неща.

Първо, на мениджмънта на ЦГМ, който е поръчал и управлява този “електронен” процес. Не сте за тази работа, господа! Може да знаете как да лижете задници (в политически смисъл, говорим) и как да смучете “бонбонки” (пак в политически, да не ми се засегнете сега), но за електронизация на процеси не ставате. Не бих ви дал да ми електрифицирате и звънчева инсталация в къщата. Не знам дали ставате за нещо въобще, не съм виждал натвореното от Вас в други области или процеси, но тази “електрификация” на картите така, както сте я замислили, и още по-зле – реализирали, за нищо не става.

Meet The Couple Behind The Internet's Most GIF-Worthy Baboons - Digg

Защо ни е на нас, народонаселението, електронна система, която уж да работи (за пред нас си), но когато отидем на место, да трябва да носим хартията?
Защо, уважаеми мениджъри от ЦГМ, ви трябва на Вас уверение, че детето ХХХ e записано в училище в столична община, като тази информация вие вече я имате?

Имате я, защото регистрите на учениците са задължителни, и се управляват от държавата.
Имате я, защото същата мързелива, скапана държава иска от нас да разнасяме “отпускни свидетелства” като пълни малоумници, когато си местим детето от едно училище в друго.
Имате я, но не ви пука че я имате, защото при липса на конкуренция, защо да Ви пука? И съответно Вие може да се отнасяте към клиентите си като към мизерна сган, която така или иначе няма друг избор и ще – не ще, ще Ви играе по свирката.

И аз играх днес. Играх много добре по Вашата свирка. Защото нямах избор. Бях длъжен да се примиря с глупотевините, които сте натворили.

money - AIESEC

Г-жо Фандъкова,

Спрете да покровителствате тези некадърници. Направете им един одит на глупостите и им поискайте оставките.
Да, най-“приятното” днес усещане беше това, че много добре знаех, че съм гласувал за Вас на балотажа. Защото не можех да допусна комунист, предложил Делян Пеевски за шеф на ДАНС, да стане кмет на София.

Но, ако така продължават нещата, не се чудете някои работи до следващите избори.

Не се чудете защо хората предпочитат да не използват градския транспорт. Не ги виня, ако организацията в транспорта е такава, каквато е организацията и в издаването на картите за него.

Не се чудете защо хората говорят, че всичко в поверената Ви администрация е “ремонт на ремонта на ремонта”. Това ясно личи не само от някои инфраструктурни проекти, но и от тези покрай ЦГМ. Да Ви припомня ли тази новина: “Въвеждаме изцяло електронно таксуване и нови карти за градския транспорт”. Знаете ли от кога е? От 2015-а. Знаете ли какво виждам аз като промяна? НИЩО! Всъщност, още по-лошо виждам: уж работеща система, която лъже хората и ги кара да вършат работата два пъти: веднъж електронно, втори път да носят снимка на крака, за да им се издаде картата “по обичайния начин”.

Не се чудете и ако загубите кметското място следващите избори. Уморена сте. Екипът Ви е уморен. Личи си отвсякъде. И само казвам, че ако и Вие, и екипът Ви решите да не чакате края на мандата и да си починете по-рано от толкова много управление, може и да се приеме добре от повечето хора.

Използвал съм GIF-ове с “източник Интернет”.
Ако някой има претенции, да се обади.

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: