Днес  в блога на Нели Огнянова прочетох “Ходят ли европейците на кино”. Накратко: спад на посещенията на кино във Великобритания, Франция и Германия (средно с 4%) и драстично нарастване в България (16%). На всичкото отгоре това нарастване се вижда на среден фон от спад на посещенията на кино в ЕС до нива, най-ниски от години насам.

Ако се вярва на познатите ми (имам директни впечатления от първа ръка от Германия, Белгия и Великобритания), в тези три страни “борбата с пиратството” всъщност е “успешна”. Поне съдейки по броя реално глобени хора и по показността на това глобяване (показват ги по репортажи, цитират страшните наказания [нарочно няма кавички, защото наказанията са неизмеримо сериозни в сравнение с “престъплението”]). Просто там полицията следи за спазването на закона, докато при нас основно се занимава със статистика на престъпленията, охраната на НС от Протеста, както и опазване  наркотрафика да се извършва само от правилните хора.

Та на този фон, имайки възможността да пиратстват безнаказано, и бидейки доста по-слаби финансово, българите увеличават ходенето на кино, докато сравнително богатия, не можещ да сваля торенти (или поне притесняващ се да го прави) германец спира да ходи и на кино!

Единственото логично обяснение за мен е: апетитът идва с яденето. Колкото повече гледаш, толкова повече ти се гледа. И толкова повече разбираш удоволствието от големия екран (у нас съм с приличен телевизор и home cinema, но киното си е кино). Ако не гледаш филми, свикваш с телевизията…

Така че следващия път, като някой започне да ми се жалва за салама си, нека първо да ми обясни това проучване. Иначе ще стане като “интелигента” Слабаков, който само и само да заработи паричките си, освен че дрънка дискриминационни изказвания в национален ефир, едва ли не проповядва колко е полезно пасивното тютюнопушене за индустрията (и там се видя как се отразява на туризма само слухът за връщане на пушенето)…

Написах това изцяло с телефона си. Странно колко неща се изместват от PC на малкия екран…