Събота, рано сутрин. Е, рано за събота, иначе чак 8. Седнал съм в хола и гледам сливите отвън. Останалите от семейството спят, всъщност една от причините да съм буден сега е точно Мартин, който като по часовник дошляпа в 6:50 и се мушна при нас. И така и не можах да заспя след това. Но какво да се прави, всичките сме били такива. Малки егоистчета с въртящ се свят около тях. Да са живи и здрави… някои остават/-ме/ такива и до края.

Навън си личи, че е ноември. Въпреки топлите прогнози на синоптиците, листата са жълти и капят. Всяка сутрин колата ми е зарита с листа от ореха над нея, изглежда той губи много по-лесно листа, а и е по-чувствителен към студа. Сливите не са толкова жълти все още, или поне така ми се струва. Но си личи, че е есен, и не само от това, че климатиците вече работят. Сутрините автомобилите показват около нулата вече, разни снежинки по таблата, и т.н. Скоро ще е време за зимните гуми.

Иначе, за това, което щях да ви казвам:

Снощи, по препоръка на Мария, опитах Jango. Естествено, “навъртях” първо Andrew Lloyd Webber, и от тогава слушам станцията. Препоръчвам ви го, особено ако ви е писнало от Дриско, Мряфко и други недоносчета.

Е, децата вече станаха, скоро лудницата ще е пълна. Уикенда се очертава динамичен и пълен със задачи… да видим!