Чудя се има ли смисъл да ходя “там”. “Там” е мястото, в което искаш да обясниш на ай-хората защо, по дяволите, ти продължаваш да си анти-ай. Ай-хората не могат да разберат лесно твоята позиция, защото в ай-светът никой не е “анти-ай”.
В този свят всички са доволни, обградени с любезните грижи на сервиз, който е бърз, точен и ефикасен (да, дори и в България!), за тях работят стотици хора, изследващи под лупа ай-софтуера, за да не може да мине нещо, което да затормози ай-сферата и да не дава Бог, хората да разберат, че ай-чудесиите са напълно безпомощни без този чудовищен филтър.
С тъга установявам, че губя все повече и повече от “моите” хора в този свят. Хора, които обичаха свободата да изследваш, да чепкаш, да чупиш и след това да оправяш. Хора, с които заедно порастнахме, и в прекия, и в преносния смисъл. И които сега нямат време да се занимават с недостатъците на една по-свободна платформа и предпочитат уютния и спокоен ай-свят. Аз ще продължа да си ги обичам и уважавам, просто ми е мъчно малко… за времената, може би :). Старческа носталгия ли долавям?
Сега, когато имам възможността да опознавам и двата (че и трите) свята, мога да заявя съвсем отговорно, че без детайлното изследване и цензурата на приложенията, ай-светът щеше да съвсем друг. Неговите обитатели щяха да са доста по-нещастни и най-вероятно доста по-малобройни. Когато разработваш едно ай-приложение от нулата, разбираш колко малко е защитата от програмистки грешки (от чисто приложна гледна точка) там. Така осъзнаваш, че всъщност е ужасно лесно да събориш прехвалената “супер стабилна” платформа в прахта, защото нейните самозащитни механизми разчитат единствено и основно на хилядите (вероятно индийци или китайци), които решават достойно ли е едно приложение за ай-света или не.
От това, което съм видял до сега, си правя извода че ай-ОСът всъщност е доста калпав! С три реда код можеш лесно да сринеш операционната система и да се наложи мек (че понякога и твърд!) рестарт на устройството. Това по подобен начин го можеше и Windows Mobile от 2002-а година, но не чак толкова лесно и елегантно :). И Android, и Windows Phone бързичко ще лепнат един шамар на подобно приложение и ще го изпратят в небитието много преди то да е успяло да стигне до ядрото и да предизвика масивен срив в него.
Разбира се, от гледна точка на цялата екосистема нещата работят: платформа, на която програмистите създават, след това производителят одобрява всяко единично приложение, и едва тогава потребителите използват приложението. Ако одобрението се извади от процеса, ай-платформата ще прилича малко или много на това, на което прилича Андроид днес: хардуер, след това операционна система, след това дебел слой от приложения (антивирусна, защита на батерията и др.), които помагат на системата да работи безпроблемно (понякога успяват), или поне да работи с по-малко проблеми. Проблемът е, че и този слой повечето пъти не успява да си свърши работата и както си стоиш, разбираш че за 2 часа си загубил 30% от батерията си! Е, свободата си има своята цена!
С третия, най-пресен смартфон-играч Windows Phone нещата са някъде по средата, основно клонящи към ай-модела, но без неговата виталност. Отлична платформа (да, колкото и да хейтите, платформата е желязна и изпитана във времето!), но тежка цензура от страна на производителя, същата като тази на ай-света,но за сметка на това жестоко ограничена от бюрократични правила и принципи. Тези бюрократи не позволяват на “нечисти хора” да създават и използват приложения за платформата. Ако имаше начин, щяха и да забранят устройствата да се продават на “нечисти хора”, но пазарът не търпи подобни регулации, засега! Според Майкрософт “нечистите” хора са хората от нашите (и много други) географии, за които не си струва да се мисли и които са вечно осъдени последни да могат да използват услугите, с които “чистите хора” са свикнали от години. Windows Phone е страхотна платформа за “чистите хора”, но ние, “нечистите” трябва да се борим с нея. И тъй като борбата е тежка и безсмислена, а затвореността на Windows Phone идва като модел от ай-света, в “нечистите” географии трябва да си луд, за да ползваш Windows Phone. Или трябва да харесваш шльокавицата. Или трябва да работиш в Майкрософт. Тогава борбата не е толкова тежка, защото дори “нечистите хора”, ако работят в Майкрософт, могат да пишат приложения за платформата и дори да я кирилизират (почти) успешно.
Като обобщение: единствения разумен избор за мен е Андроид. Ако някой ден стана от “чистите хора”, Windows Phone е възможна алтернатива. Ай-светът обаче едва ли ще ме грабне засега. Не защото не харесвам малки, заоблени и стъклени джаджи с перфектен екран. А защото не мисля, че всичко, което използвам, първо трябва да мине през вещите ръце на някой индиец, който да натисне бутона “Approve”, за да мога след това аз да си сваля и използвам приложението. Аз предпочитам да мога аз самият да си реша за себе си, не да чакам индиеца първо.
Е, под Андроид ще продължим още дълго време да чакаме перфектното устройство, което да работи поне малко “ай”. Няма да го дочакаме. Няма как да стане. Отвореността на платформата и възможностите, които тя дава за експерименти, комбинирани със зверската конкуренция и вече налична фрагментация винаги ще водят до това отделните производители да разтягат до край възможностите на хардуера (защото върху тях го няма строгия контрол на Епъл или Майкрософт), което ще води до това потребителите да страдат от това или онова публично известно проблемче, което производителят не може да отстрани навреме. Или не иска, защото бърза да пусне модела на пазара, преди останалите 5 конкурента.
Няма телефон под Андроид, който да няма поне един-два такива дразнещи проблема.
Няма телефон под Андроид, който да не страда от загуба на батерия. Тук отсявам телефоните, които се използват само и единствено за разговори. Но тогава по-добре си вземете един Самсунг с Bada и въобще не си играйте със смартфон: в крайна сметка телефоните с Bada траят по седмица и половина без зареждане. Ангел ми е пресен пример, неговия телефон трае по 10-15 дни без презареждане, ако той говори по 5 минути на ден средно.
Андроид дава Свобода (да, точно с главното “С”). Но всичко това си има цена. Ай-света и Майкрософт отнемат свободата. Това дава преимущества, на съответната цена (не само фискална такава). Оттук-насетне всеки сам трябва да си реши.
Най-голямата Свобода обаче е да има алтернативи. Спомняте ли си, когато единствената алтернатива беше Symbian?
Имитираната свобода на Google не заслужава главна буква, Дончо! Нито правилата означават, че си в каторга. Иначе за другото си напълно прав.
Всъщност, в мобилната свобода главната буква е точно на Google. Знам, че си им много сърдит напоследък, но е трудно да отричаш точно този факт.
Може да не е с GPL, но все пак е свободен. Особено предвид алтернативите.
Пред алтернативите имат девиации на свободност, които биват реализирани рядко или никога. Не очаквам GPL, стига ми да не девалвират понятията и да не злоупотребяват с тях.
Дончо, писал съм за ios преди 2-3 години, не помня да е имало начин да събориш ОС-а. Също така когато трябваше да се approve-a приложението, ми се обади по телефона чист американец да ме разпитва и да ми дава насоки какво да си оправя в terms-овете 🙂 Мисля, че е доста по-добре от Android, където едно фенерче от market-а иска достъп до всички възможни функции на телефона, като достъп до файлове, контакти, мрежа и т.н. 🙂
doni, не харесвам анонимни коментари, но в случая няма спам, така че ще го подмина. Право на всеки е да остане анонимен, но не-анонимността обикновено дава повече кредит на мнението, отколкото анонимността. Твое решение обаче… приемам го!
Имам около мен поне двама разработчика, които с очите си видяха как на пръв поглед невинен, приложен код (не системен такъв!) така крашна iOS5, че се наложи ресет на устройството. Ако не се лъжа, бил е студен ресет, но не съм 100% сигурен.
Аз не бих си инсталирал фенерче, което иска достъп до функциите на телефона. И (дори аз!) мога да ти напиша фенерче, което да не го иска. Не е сериозно да твърдиш обратното 🙂
Нещо не ми стана ясно това с индийците които взимат решения дали апликацията е ОК. Не съм чувал епъл да имат развоен или какъвто и да е друг център в Индия (освен може би търговски). Пък и ти самия си имал през годините контакт с индийци та ти е ясно колко е добра идеята те да взимат такива решения. Относно ‘Свободата’ – струва ми се доста силна дума, по скоро става въпрос за регулация и правила и гугъл не по малко упражняват подобен контрол (нали се сещаш колко евтини таблети нямат достъп до гугълския апп стор?). Цената развойните средства няма смисъл да я коментираме – това е инструмент и не е проблем дали е безплатен, евтин или скъп – имаш ли интерес ще направиш каквото трябва за да го имаш. А правила и контрол трябва да има, иначе става анархия и вместо да си ползваш телефона или таблета, си губиш времето с търсене на решения на проблеми които не би трябвало да ги имаш. Т.е. от това което си написал излиза че с андроид имаш свободата да имаш проблеми, а с айфона я нямаш което така те напряга, че пишеш дълги постове по темата. От това че можеш да катурнеш някое устройство с 3 реда код не трябва да се правят генерални изводи – едно време ДОС можех да го блокирам с 2 машинни инструкции (3 байта), е това никога не ми е пречило да си върша работата с него и да се науча да програмирам. Както си говорихме на живо по въпроса – никой в епъл или гугъл няма за цел да ти ограничава свободата за да те кара да се чувстваш зле, просто хората искат да направят продукт с който да нямаш проблеми и двете фирми имат различен подход. Мен лично подхода не епъл не ме дразни – проблема с банята е решен, баня няма да има …
Донесе от няколко кладенеца вода, за да побеждаваш в спор, какъвто всъщност няма.
Факт е, че Епъл ограничават потребителя, а Гугъл – не. Не говорим за развойни инструменти, а за прословутия чек-бокс “инсталирай приложения от непознати източници”. Този липсва в айфон. Оказа се, че неслучайно липсва: ако го има, платформата им хич няма да е така стабилната, удобна айОС, ами ще има колосални проблеми с нея :). Т.е., точно като ДОС си е… можеш лесно да я забиеш. И поради това свобода там няма: всяко приложение трябва да мине строго ревю, за да му бъде разрешено да работи под тази платформа. Което, поне за мен, е безумие :).
Темата за развойните инструменти няма да я подващам. За мен там безспорен лидер е Visual Studio. След това идват всички останали. Но това няма нищо общо с темата – разработваш с този инструмент, с който можеш. И съм съгласен с теб, че цената няма кой-знае колко решаващо значение.
Ами точно това имам в предвид – решението на проблемите с приложения от непознати източници – такива няма да има, съответно и проблемите свързани с тях. Гениално просто, с малко разходи, с много предимства. Може би единственото по гениално решение е на Стив Возняк за проблемите на iPhone с несменяемата батерия и липсата на мултитаскинг – човека си носи 2 iPhone 😀 … така докато говори с единия, може да цъка на другия, като му падне батерията на единия, да говори с другия и т.н.
И още нещо – Windows Phone въобще не е Трета-та мобилна ОС. Ако ги подредим по продажби от 2011 то съответно са – Androird, iOs, Symbian, Blackberry, Bada, Windows Mobile и накрая Windows Phone.
Не съм ги подреждал по продажби, а по мое, лично предпочитание.
Мдам – значи вече предпочиташ iPhone пред Windows Phone щом го слагаш на трето място 😉
Напредваш – ще си вземеш накрая един iPhone и ще спреш да се тормозиш – в края на краищата това е нещо което така и така ще смениш след година две – е що тогава да не ползваш най доброто на пазара? Прагматизъм или емоции?
Абе Дончо, тотално ме обърка с тея 2 отделни thread-а коментари. Мислих си че коментирам в блога пък съм коментирал в Spybook…
Т’ва като Android свободен съм да си избера къде да коментирам, но е тотално объркващо 🙂
Човече, като не гледаш така е! 🙂
А защо да е лошо през Фейса да коментираш?
Абе не точно, че е лошо. Всъщност си помислих че си сложил коментари от Spybook вместо тея от блога за тва коментирах там.
Обяснението е просто. Пенсионерите обичат спретнати къщички с градинки и бели перденца, и нищо да не се налага да ремонтират 😉
Рядко е да попаднеш на пенсионер с работилница в гаража, с големи мечти, с полуготови мебели и щайги вместо столове, с техника със свалени капаци и прочее…
От един момент нататък, редът и комфортът са най-важни 😉 Дори да е за сметка на свободата. Просто тя не им трябва вече толкова хаха
Грубо, но не мога да не се съглася, че описва вярно новия ни манталитет относно “тези работи” :). Факт, не ни остава време или нямаме желание (или и двете). Абе не е “като онова време”!