Дървена беседка. От беседката се вижда стръмнина, по която се вие пътека, отрупана с камъчетата, които са се откъртили през зимата.

Бира. Студена. Стои на дървената маса, влагата по нея почти е изсъхнала. Има прекрасното качество и привилегия да бъде втората бира за деня. Поради това хем не върви така бързо, хем кефът е още по-голям.

EEE. Заредено.С прясно инсталиран ОС. Толкова пресен, че даже съм забравил да настроя Windows Live Writer, та се налага да пиша това в SQL Management Studio-то (все пак, има инсталиран Microsoft Web Platform).

Синове. Единият е с баба и дядо, най-вероятно в някой басейн във Велинград. Другият най-накрая кротко е заспал в количката. След много мрънкане, оглеждане на странно наклонения терен, и понякога нескопосано търкаляне, с крайно нежелание. Мама го наглежда, местейки се ту на одеалото, проснато на полянката, ту на сянка. Когато слънцето напече, жегата става непоносима. За мама днес няма бира, тя ще ни връща обратно с колата.

Змей. Кротко се разхожда, понякога поляга на одеалото, понякога примлясква над неговата си бира. В момента стои обаче на чешмата и се провиква нагоре, че искал 2 кебапчета и пържени картофи. Гладен змей. Не е добре. Хубаво е, че е отдавна опитомен. Любопитен змей, преди малко намина да ме види какво правя, а аз го натирих. Не обичам, като пиша нещо, да ме гледат. Интимно ми е.

Беба. Много беба все още, не като нашето дангалаче. Суче, вглъбена по някакви важни нейни въпроси, и изпълнява порядъчно трите си бебешки задължения. Майка ѝ и баща ѝ са винаги около нея, а тя е спокойна. Мисли…

Интернет. Няма. Няма и да има до довечера. Въпреки това нещата са под контрол.

Природа. Приятели. И ние. Приятна и спокойна събота на "Чудните мостове".