Днес по план имахме екскурзия до вулканa Теиде. Аз никога не бях стъпвал на вулканичен остров, какво остава за вулкан, така че настоявах да отидем на тази екскурзия. А и :Веси: се съгласи, макар че в началото не беше особено ентусиазирана.

Екскурзията щеше да ни качи до 2200м, откъдето обещаваха да видим много интересни неща. Аз си мислех, че ще е досами вулканa, но се оказа че за да се качи човек до кратера, трябва да има специално разрешение от местните власти, което едно че не се вади лесно, а и друго че трябва специално оборудване, включително и кислородно такова, защото височината на кратера е над 3700м. С две думи: “мисия невъзможна” за мързеливи любители, дошли за 6 дни да отморят.

Сутринта се натоварихме на автобусa. Бяхме в датска група. Екскурзоводката, местно младо момиче, поне 5 пъти ми се извини, че трябва задължително да говори на датски понеже такава е групата. Аз, разбира се, не можех да имам никакви претенции, но добре че :Веси: беше с мен, за да ми превежда на ушенце. Основното говорене беше в автобуса, така че никак не беше трудно да ми се превежда, без това да пречи на останалите.

До първата спирка автобусът пътува приблизително час. От морското равнище до 1800м. Пътят вие стръмно нагоре, из разни (полу-планински) селища. Екскурзоводката ни обясняваше къде какво произвеждат и явно беше много впечатлена от производството на домати в региона :). На нас с Веси ни беше смешно от толкова приказки за домати.

По някое време пристигнахме на първата спирка – едно плато, от което се виждаше целия кратер на вулкана. Вятърът беше много студен, а и температурите вече бяха доста ниски, понеже бяхме на над 1800м. Поснимахме, позъзнахме и обратно в автобуса – до най-високата точка. На нея се оказа, че има няколко ресторантчета и там спряхме да си починем. Пак снимки, обиколихме ресторантчето, но вътре беше доста запушено (нещо като ресторантчетата, които сте виждали на Шипка). Седнахме отвън, за да можем да дишаме. На Веси и беше станало малко лошо, имаше нужда да си събере главата на чист въздух.

Картината наоколо беше доста лунна. Освен пътя, всичко около нас беше в камънаци, с всякакви дупки от лавата по тях. Всякакви и най-неправилни размери. Всичко това изхвърлено от вулкана някъде преди 200-250 години, когато е било последното му изригване. Растителността беше много бедна (на 2000 метра не може да се очаква каквото и да е), а по сенчестите места имаше сняг. По-нагоре по скатовете на вулкана имаше много повече сняг, от дъжда преди няколко дни, който тук е бил в по-твърдо състояние :).

След кратката почивка се метнахме пак по автобусите и запрашихме към една по-специална местност. Тя е известна с това, че е много красива и има едни специални “изстреляни” нагоре от магмата скални образувания. Когато вулканът е изригвал, чудовищното налягане е разкъсало скалите и парчета от тях са се издигнали като монументи над земята. Отдолу лавата не е излязла, а след това е застинала и тези скали са останали така… до следващото изригване. Местността наистина беше много красива. В непосредствена близост е построен и единствения хотел в областта. Стаята струва около €130 на вечер, което го прави и един доста скъп хотел, по които и да е стандарти.

Разходихме се из тази местност и пак снимахме. Особено интересни ми бяха магмените полета. Там магмата се е стичала и е заляла всичко. Над нея са останали само по-високите части от релефа, както и тези “скални монументи”. След това магмата е засъхнала, създавайки един много интересен пейзаж. Интересно е и да се ходи по него – хиляди, милиони миниатюрни топченца скала покриват тези полета. Не ми се мисли какво е било тук, когато вулканът е изригвал и всичко е било гореща лава. Тези, които са го видяли, вероятно не са оцелели, за да разказват дали е било красиво.

Постояхме около 40 минути на това место. Много хора, автобуси и автобуси с туристи като нас. Лудница. Това беше единственото, което правеше прежияването не особено приятно. Затова пък испанците бяха заградили внимателно къде може и къде не може да се ходи – личи си, че си пазят природното наследство от пълчищата туристи (Канарските острови се радват на около 8 милиона туристи на година).

Това място беше последното, което видяхме от същинския вулкан. След това се натоварихме на автобуса и следващата спирка беше много по-ниско, в заведението El Rancho. Там похапнахме и попийнахме, завъртяхме се из сувенирния магазин, и хайде обратно на автобуса. След още 40 минути бяхме в хотела, уморени но доволни.

Екскурзията беше уникална с едно – релефът, който беснеещата стихия е изваяла там, горе. Такова нещо едва ли може да се види другаде (освен ако не е друг вулкан, разбира се). Предполагам на самия кратер ще е още по-живописно и интересно, но до там не успяхме да стигнем. И едва ли някога бих се навил на подобна авантюра.

Вечерта с Веси си направихме приятна разходка. И още снимки. Утре ни е последният ден. Решили сме да ходим на аква-паркa, дано времето да е хубаво.