Последният ден от ваканцията решихме да посветим на Aqua Land, аква-парка на Тенерифе. :Веси: много искаше да отиде на него, а и аз нямах нищо против това да е първият ми аква-парк :).

От вторник до петък до аква-парка има специални автобуси. Спират и пред нашия хотел, и са безплатни. Да, но ние не успяхме да се вместим през тези дни, затова трябваше да се оправяме с градския транспорт (“островният” може би е по-точно наименование). Поразпитахме тук-таме и в около 10:30 благополучно се натоварихме на автобуса, който трябваше да ни закара до Costa Adeje, където се намира аква-парка.

Очаквахме пътуването до там да отнеме 30-40 минути. Не бяхме подготвени за час и 20 минути обаче. Автобусът мина през всяко по-голямо селище по пътя, след което най-накрая ни изсипа на автогарата в Las Americas. От там вече започна голямото чудене, защото табела за Aqua Land не намерихме, а около нас – само хотели и лудница. Тръгнахме да търсим някой, който да помогне. На една спирка намерихме местен човек, който с голямо удоволствие ни обясни не само как да стигнем до аква-парка, но и откъде да си купим билети с отстъпка. Накратко: пред аква парка билетите струват €22/човек, а на 600 метра от него, в туристическа агенция, ги намерихме по €18. Не е много, но е нещо – това беше цената на транспорта ни. Не че имахме нужда _точно_ от тази отстъпка, но добре се получи че заедно с упътването как да стигнем до парка получихме и нея.

Пътьом минахме през един търговски център, за който с Веси си обещахме да се върнем и да поразгледаме повече. :Ангел: все още беше без подарък, а това си е сериозен проблем, който не исках да решаваме в последния момент.

Купихме билетите, получихме пак упътване как точно да стигнем до там, и след още 15 минути бяхме пред аква-парка. През цялото време – от тръгването ни до пристигането там времето се канеше да се разваля. И пред аква-парка слънцето вече го беше ударило на сиеста, но за сметка на това вятърът като че ли започваше да става по-силен. Но ние имахме билети така или иначе, а и утре си тръгвахме. Затова решихме да действаме, пък каквото ще да става.

Влязохме, взехме си чекмедже за ценностите (€4 депозит и €2 такса), съблякохме се и след 10 минути вече щъкахме из празния Aqua Land. Заедно с нас се виждаха някакви шведи както и английска група от 5-10 човека. Започнахме с пързалките. Отначало адреналинът ми идваше малко повече, но след едно-две спускания вече бях смел :). И малко понатъртен. На Веси пък и беше студено, но се държеше геройски. Странно, но на мен не ми беше никак студено, дали от адреналина или от нещо друго – не знам.

Не остана пързалка, която да не опитаме. На мен особено ми хареса пързалката с големите пояси, с които се носиш по улеите с бясна скорост (колкото по-тежък, толкова по-бясна :)). Поне 5 пъти минах през тази, и пак не успя да ми омръзне.

Общо-взето “поясите”, както и синята пързалка зад тях ни харесаха най-много. Но Веси държеше да пробва всички, дори скоковете във вода. Аз категорично отказах да скачам от 3 метра, но тя не се отказа и изплющя (буквално). След това имаше солидно червено петно на едното бедро, но нали пробва – това е важното :).

Докато се забавлявахме, взе че заваля. Но поговорката “мокър от дъжд не се бои” важеше с пълна сила. След около 10 минути спря, но ние едва го бяхме усетили така или иначе. Два часа мотаене по пързалките и по едно време съобщиха, че шоуто с делфините щяло да започне. Ние не знаехме предварително за това шоу и дори в първия момент се зачудихме да ходим ли или не, но решихме все пак да отидем – нали затова сме там така или иначе? Отидохме и мога да кажа, че не съжалявам за никоя от 20-те минути, през които продължи шоуто. Бил съм в делфинариума във Варна, но това което видях в Aqua Land не може да се сравни с него. Във Варна си спомням, че треньорите като че ли ги беше страх (или гнус?) да влизат в басейна. Тук шоуто беше наравно изпълнено от хора и делфини, в синхрон и взаимопомощ която преди не бях виждал. В Youtube (разбира се) много хора са правили записи от шоуто, това е най-популярният. В такива моменти винаги съм съжалявал, че все още не съм си купил видеокамера.

След шоуто решихме да си ходим. Ставаше студено, а и идващият нов дъжд не обещаваше нищо добро, освен още повече от преди. Бързо обличане и последни снимки.

Дъждът ни заваля, докато търсехме подарък за Ангел в търговския център. Не какъв да е дъжд, а като из ведро. Опаковали добре всички покупки и техника и наметнати с хавлиите тръгнахме към автогарата. По пътя местните за пореден път доказаха какви отвратителни шофьори са и в крайна сметка до автогарата стигнахме мокри не само от дъжда, но и от водата в канавките.

Късметът беше, че хванахме автобус веднага (всъщност той беше тръгнал, но спря като ни видя да махаме в дъжда). И така след час си бяхме в хотела. Топла баня, малко аспирин за отскок, вечеря. Стягане на багажа и последна кратка разходка.

Почивката вече беше свършила.