### Събота, 14.10, около 12
Лежа си на диванчето, преглеждам небрежно блоговете и новините. Пия от кафето, което :Веси: ми е донесла преди малко и чакам да стане два часа, защото тогава имам райд в WoW. Идилия, която е нарушена от примигване на Office Communicator-а. Кой е? Я, Джон (шефът ми отвъд океана). За да е буден по това време (Сиатъл е на -9 часа от нас, т.е. по негово време трябва да е някъде около 3 сутринта), значи нещата не са особено добре.
“Doncho, how’s that cold of yours going?” (предишните 2 дни останах вкъщи – бях болен и никак не ми се мърдаше навън).
“I’m fine, John, I think it’s getting all better” (наистина, вече бях много по-добре)
“That’s great. Could you take a minute and look at the #####’s case? I think they need your help for a while” (нищо ненормално, така сме в поддръжката)
“Вземайки минутка”, за да помогна по случая, в един момент осъзнах, че вече е неделя сутрин, 02:00, а аз имам вече билет за Брюксел за сутринта в 09:15 и е добре да си лягам, че иначе няма лягане въобще. Случаят е тежък, за последните 14 часа ми се бяха събрали:
* около 3 часа телефонни разговори (предимно – конферентни зад океана и с Белгия)
* brain-storming на идеи за оправяне на проблемите
* изпуснат WoW-райд 🙁
В основата на проблемът, както в повечето случаи, се оказа най-вече лоша вътрешна комуникация. Всеки си копа в неговата дупка, без да има синхронизация на екипите. Затова и в един момент казах на Джон “човече, заминавам за Брюксел, това така не може да продължава”. И след това той спокоен си легна, след почти 28 часа без сън.
Е, в 02:00 и на мен ми беше ред за спане, а и оставаха само 4 часа за тази цел, така че побързах да си легна.
### Неделя, 08:00 сутринта
Ужасен check-in. Въпреки електронния ми билет, оказа се че не мога да ползвам машинките за check-in, и поради това трябва да чакам на опашка. Едно, че не бях подготвен за това (пристигнах само час и половина преди полета), друго че всички датчани бяха решили, че тази неделя сутрин им се пътува. Пред мен се оказаха поне 300 човека на опашка, дълга около 80 метра.
Докато стигна до чек-ин гишето, вече оставаха само 15 минути до времето за излитане. Жената ми каза, че полетът бил затворен за чек-ин вече, но можела да ми даде бордна карта “на шанс” – ако успея. Естествено, че приех офертата, след което със страшна сила и скорост (маса*ускорение, нали се сещате, а масата ми вече е над 85 кг) се понесох към точките за проверка. Помолих опашката там да мина, без да чакам, минах, и като хукнах! Пак са мой късмет изходът беше B2, което ще рече че имах само 200 м до него. Ако беше B60, най-вероятно нямаше да успея. Ако имах паспортна проверка, най-вероятно пак нямаше да успея (да живей Шенген, в този случай само :)). Обаче в случаят успях и хванах самолета така, както се хваща влак.
В такива моменти се обажда мега-песимистът в мен, нашепвайки тихо “Ах, каква ирония би било, такова бързане за тоя полет и да вземе да падне. Няма ли да е жалко, а?”. Да, ама той не падна и благополучно в 10:45 бях в Брюксел.
Първото ми впечатление беше “какво голямо летище!”. Може би заради многото забързани хора си създадох тази тотално грешна представа. Но тогава ми се стори голямо. На изхода ме чакаше шофьорът, който веднага забърза към Ieper.
### Ипър, от неделя до четвъртък
Ипър (WP), още познат като Ypres представлява малко градче (50К човека) на около 200 км от Брюксел. Известен е с това, че доста англичани са си оставили костите около него през Първата световна война. Също така и с това, че първата употреба на бойно отровно вещество, от германците точно през тази война, се е случило в околностите му. От там идва и името на употребения газ – иприт. Затрил е около 200 хил. човека за едно денонощие. Предимно войници. Командирите им, като видели “странната мъгла”, решили че германците се опитват да атакуват, прикрити вътре в мъглата, затова заповядали на своите войници да влязат всички в мъглата, за да не се промъкне германско поделение през нея. Останалото е статистика.
Дните в Ипър бяха забързани и много работни. Средно по 14 часа в офиса, след това в хотела, след това пак в офиса. Работа имаше да се върши. Хубавото е, че имаше смисъл от цялото ходене. Лошото е, че не успях да свърша сам каквото трябваше, та се наложи колега да поема от мен, за да мога да се прибера аз. Но нали затова сме екип…
Докато бях там, в 2-те вечери в ресторанта, пих Lefe. Страхотна бира. Жалко, че не я виждам наоколо. Белгийците определено ги “разбират тия работи” за бирата. Също така опитах и бира, чието лого както ми го преведоха е “Мъжете знаят защо”. В този смисъл бирата се яви идеен братовчед на нашата “Загорка” (и явно собственост на една и съща компания :)).
Като изключим бирата и красивият град, останалото беше яко бачкане. Жалко, че не успях да направя така исканите снимки – просто единственото време, когато видях Ипър, беше по тъмно, а нямам читав статив. Една от малкото снимки ще сложа скоро тук (а и на фликъра ми). Сега няма как да го направя :).
### Прибиране
Четвъртък в 16:00 ме чакаше нелошо ново Ауди А8, което ме закара до Брюксел, за да си хвана самолетът на обратно. Пътуването с това нещо е удоволствие. Аз от коли нямам претенции да разбирам, но по мое мнение А8-цата возеше с пъти по-добре от Ягуара на шефа на ИТ отдела. Явно са за различни неща правени тези коли, защото ми е трудно да си обясня как по-евтиното А8 ще се справя по-добре от скъпия Ягуар.
Този път се убедих колко съм грешал за размерите на летището на Брюксел. Една голяма зала, напречно с дълги коридори – това е цялата му философия. Два-три ресторанта, десетина магазина. И толкоз. Ако човек не си е купил предварително нещата, може много лошо да се изненада от фактът, че има толкова малко (и малки) магазини.
Взех набързо нещо дребно на Веси и Ангел, натоварих се на самолета и благополучно в 21:45 кацнах в Копенхаген. След това такси и вкъщи – най-накрая!
Тук е местото да отбележа, че съм приятно изненадан от самолетите на MD-xx (не видях номера, за което ме е яд). Чисто новички и с __много__ безшумни двигатели. Удоволствие е да се лети с тях, най-вече поради ниското ниво на шума. Досега този самолет заема първото място по комфортно летене, надявам се скоро всички да започнат да ги правят такива. Високочестотното виене на турбините може да е cool през първите минути на полета, но след това може да докара яко главоболие, поне на мен.
### Петък
Казах на шефа, че петък няма да ходя на работа. Имах нужда да си почина, а и детската градина на Ангел не работеше този петък, а Веси имаше важна презентация. Останах си вкъщи, следобед ходихме тримата до офиса, за да посвърша една бърза, но кратка работа. Имах нужда.
Логото “мъжете знаят защо” е на Каменица, майна! Ни ли тъ е срам?! 🙂
“Мъжете знаят защо” е лого на “Каменица”
Язък че си от Пловдив….
Иначе Lefe е много хубава бира….
Това лого е на белгийската бира Jupiller която е собственик на In Bev която от своя страна е собственик на пивоварна Каменица.
Между другото и бирата Leffe е произвеждана от същата фирма и се води най-комерсиалната от така наречените бири траписти, но много познавачи не я ценят особено, защото е масово производство и няма кой знае какъв аромат. Следващия път, когато ходиш в Белгия непременно опитай Westmalle, Chimey и Kasteel. Имай предвид, че Kasteel е много вероятно да те занити моментално, така че внимателно.
Нещо си се объркал, че Ауди А8 е по-евтино от Ягуар. Доста по-скъпо е от повечето модели на ягуар.
@__ladyvera__,__Mitko__: Виноват! Верно, че беше на “Каменица”. Грешката е неволна, но глупава. Няма да я оправям нарочно, за да си спомням :). И едва ли вече ще забравя.
@__Plamen__: Личи си, че отбираш такива работи. Аз никога не съм се питал тези въпроси, макар формално да съм член точно на Бирената партия на България. Бях си поставил за цел да опитам тази/онази бири, но за жалост бях много ангажиран. Но като гледам, заформя се последващо посещение скоро, този път като че ли повече “наблюдение” отколкото “спешно отделение”. Ако се окаже така, с удоволствие ще опитам да последвам съветите ти (както споменах, Ипър е малък град и няма кой-знае колко специализирани заведения – аз Лефето го пих в нормално ресторантче с избор 3-4 бири).
Дончо, и аз съм обиден от грешката ти за “Мъжете знаят защо”. Едно, че бъркаш рекламните слогани, второто, че по този начин правиш връзка между Каменица и бирата.
Още когато излезна тази реклама аз я допълних със следното:
“Мъжете знаят защо, да не пият тази боза”
Нека ме извинят всички пловдимчани, но Каменица от бира се превърна в Загорка втора употреба (за неразбралите – урина).
Сподели все пак, какъв е вкуса на Leffe. Аз не съм имал щастието или нещастието да я пробвам и ми е интересно.
Plamen, и ти можеш да споделиш вкусовите качества на тези бири, които също не съм опитвал.
Абе има ли още истинска бира, която да е горчива и да се пени?
Много ми се иска да намеря заместител на Загорка-та, който да се доближава до истинската бира, дори и да струва мама и тати. Поне 1-2 пъти ще си направя кефа.
Поздрави Ему
П.П. За първия сблъсък на цивилизацията с оръжие за масова употреба, няма да коментирам, мамка му!
Като се прибереш ще те черпя една Лефе:) Продават я в “Сани” и на мен също много ми хареса 🙂
@дончо когато идваш в Белгия може да ми се обадиш или да ми дойдеш на гости. Аз живея на час и половина с влак от Брюксел.
@ему такива бири все още се произвеждат и се пият, но незнам къде можеш да ги намериш в България. Доколкото съм чувал фирма гурман или гурмет (не съм сигурен за името) – нещо такова беше правеше планове да вняся в България белгийскя бира но дали са го направили наистина незнам. Между впрочем аз не пиех бира, но при все, че се занимавам с продажба на вино напоследък съм минал основно на бира, защото без съмнение белгийците произвеждат най разнообразна и качествена бира в целия свят. Който твърди противното не е пробвал белгийската или не разбира от бири. Естествено и немската традиция в производството на бира не е за подценяване и ги слагам на второ място след белгийците.
Белгийците произвеждат стотици видове бира и даже имат една поговорка – “Откакто имаме ръце произвеждаме бира” Когато говоря за белгийска бира имам предвид така наречените бири траписти, които се произвеждат предимно в манастири и имат стари традиции. Съответно изключваме от темата Стела, Юпилер и тем подобни разхладителни напитки. Всеки манастир си има рецепта и като правило произвеждат бира с уникален вкус който коренно се различава от останалите. Алкохолното съдържание на тези бири обикновено е високо и варира от 8 до 11 процента алкохол. Някои от тези бири се славят с качеството да те напиват бързо. Една от тях е бирата Duvel или дявол по нашенски. Класацията КО за мен обаче води бирата Kasteel която не препоръчвам освен в домашна обстановка – познайте защо. Най добрата за мен лично като вкус и аромат е Westmalle, като казвам това си признавам, че не съм пробвал всички видове. Повечето траписти са силно пенливи и след като са бутилирани продължава процеса на зреене в бутилката. Обикновено когато се налее в чаша на дъното на бутилката остава утайка от дрожди подобна на мая. В случая с Westmalle по правило се оставя съвсем малко бира в бутилката и утайката също се дегустира. Около сантиметър бира на дъното, след като се разклати за да разтвори утайката образува пяна която пълни бутилката от 330 мл повече от половината. Аз обикновено получавам главоболие след дегустиране на тази утайка. Вкусът не може да се опише а трябва да се опита.
@Plamen, това се нарича жива бира и нещото, за което говорех. Не че няма и жива бира с не горчив вкус (то си зависи от съставките), но пак е по-бира от това, което може да се намери по магазините и кръчмите тук.
И проблемът не е в традициите. Проблемът с бирата е, че повечето известни марки (някои от които ти спомена, че не са бира), бяха купени от американски компании за производство на безалкохолни напитки и гениите решиха, че бирата трябва да е по вкуса и на жените и я направиха сладникава. Ами да им го …. (айде стига толкова, че Дончо ще ми резне коментара :)).
И другото, което вече е наложено е, да не се прави жива бира, защото тя има малка трайност. Съответно в най-лекия случай се пастьоризира, за да умрат дрождовете и да не се развали за 3 дена. Не ме учудва, че спомена, че хубавата бира се прави по манастири и подобни. Те повече държат на традицията и произвеждат в сравнително малки количества. На тях не им трябва бирата да кара 3-6 месеца, да не говорим, че има и с по-голям срок на трайност :shock:.
Бях чел, че и в България, някъде из провинцията, има една малка пивоварна и то сравнително нова, без традиции, но произвеждаща жива бира. За съжаление забравих къде е това райско кътче, че да си вдигна дебелия задник и да ходя да се насладя на нещо истинско и живо.
Но все пак не губя надежда, че някой ден ще си пия редовно жива, горчива и пенлива бира. Кой знае, може пък да си направя пивоварна ;).
Поздрави Ему
Преди две години собствениците на При кмета обявиха, че са си внесли инсталация за жива бира. Даже направиха огромен купон по случай пускането й в действие. Предполагам, че все още си работи.
А Lefe има в Метро.
Истина е, прясната бира си е прясна. Тук има една малка пивоварна, която си има заведение към нея. Не знам кое е било първото, пивоварната или заведението, но факт е че най-хубавата бира, която съм пил, беше там. Имаше лек дъх на дрожди, но няма начин – прясна бира е. Е, и беше доста скъпа, но не са много местата, където може да пиеш такова нещо. Освен това бързичко ми “вдигна градуса”, с 3 бири вече бях готов да запея тиролските песни…
Няколко месеца назад видях в gadgets.dk “мини пивоварна”. ДКК 1000 са около EUR 133. Не знам обаче колко автентична ще е “бирата”, която излиза от нея, стори ми се че се слага някаква предварително готова смеска, т.е. това не е истинска пивоварна, а отново някаква рожба на съвременната химия. Ако някой разбира повече, може да каже до колко реална “бира” може това нещо да прави…
Един интересен факт – когато бях в Амстердам за един уикенд там четох из изторическите справки, че поради липсата на прясна вода се е пиело предимно бира. Тъй, като Амстердам е разположен мого ниско – практически на морското равнище няма естествени източници на прясна вода. През средновековието са били принудени да докарват питейната вода от вътрешността на страната. Тогава не са познавали хлорирането на водата и така тя бързо се разваляла и се вмирисвала. И те разбира се му намерили цаката – наблегнали на бирата:)))