Ако всичко върви по план и ако няма особено големи и особено неприятни изненади, би следвало след седмица по това време да съм в “Мелницата”, заобиколен от хората, които ужасно много ми липсват тук. Радвам се, че баща ми ще ме посрещне на летицето – така ще може да си кажем някоя и друга приказка още по време на пътя за Пловдив – така ще може да си поговорим…

От последното ми писане тук до днес се случиха интересни неща. За тях – като му дойде времето (най-вероятно – утре). Трябва и на Сашо да отговоря подобаващо. Човекът си е направил трудът да ми отговори с постинг – и аз ще му върна жестът. Още повече, че има какво да кажа по въпроса.
Но тази вечер ще постъпя по анти-Димитровски – ще оставя тазвечершната работа за утре. Това разбира се не е голям проблем, защото всъщност тя работата не е тазвечершна, а онзиденшна – тъй че никой няма да е особено сърдит :).

Иначе животът тук си тече по смазаните релси на ежедневието. Без особени изненади, ден подир ден отпуската се приближава :). Нещата вървят, хората са доволни, въобще – някаква странна лятна идилия (просто защото ние рядко работим с доволни хора – нашата работа повече е с “терминалните” случаи – тези на границата на отчаянието и ИТ-смъртта :)).
Времето тук нещо се беше скапало последните няколко дни, та “разтъпкванията” трябваше да бъдат прекратени. На всичкото отгоре и изкарах някакъв “гърлобол”: болеше ме гърлото, но без температури, хреми или други щуротии. Мина си от само себе си (i с 6 разтворими аспирина) за ден и половина. Надявам се другата седмица да разтъпча поне още 2-3 дни, иначе няма да е много добре! Дано времето да позволи (и астрономическото, и физическото).

А иначе – днес е петък. Седем вечери трябва да се изтърколят, седем бири да се изпият… и една Coca Cola :)… Скоро!