Днес бях на лекар. Всичко това във връзка с предишни неприятни притеснения.

Както преди писах (нали писах, че нещо не помня?) от около четири-пет седмици имах известен здравословен проблем. Проблемът беше, че в резултат на твърде много стрес (така изглежда погледнато от днешна гледна точка) бях започнал да чувствам т.нар. “допълнителен удар (или beat) ” на сърцето. Както личният ми лекар ми обясни (след като ми направи пълната гама изследвания на кръвта и изпрати кардиограма за анализ при специалист), този допълнителен удар е съвършено нормален, случва се при всички хора, и няма нищо обезпокоително като цяло. Но предвид това, че този факт безпокоеше най-вече мен, а и като че ли да подсигури и тя самата решението си, лекарят реши да ме прати и на специалист-кардиолог. Насрочен ми беше час (днес, 12:15) и ми беше даден запечатан плик, който трябваше да предам на кардиологът.

Колкото и странно да звучи – доволен съм, че имах шанс днес да се срещна с този кардиолог. Не само заради успокоителните му думи и за начинът, по който той достигна до тях. В този човек аз видях един истински кардио-хакер, при това на над-пенсионна възраст. Ето накратко как премина всичко:

В уреченият час позвъних на вратата на малки “барачка”. Всякакви асоциации с нашите барачки са излишни, освен това че постройката беше ниска, дървена и в дворът на друга, по-висока сграда (която след това се разбра, че е частна болница). Докато посягах към звънецът на входната врата, видях двама възрастни господа да излизат (един с престилка и друг без). Този с престилката отвори вратата на другия човек, изпрати го и се обърна въпросително към мен. Дадох му пликът и той се представи (съжалявам, но не помня името му – то е много завъртяно датско фамилно име, може би най-трудното ми до сега, може би защото започва с W). Извини ми се, че не е готов (въпреки че аз бях подранил цели 5 минути ако не и повече) и че трябва да подготви кабинетът си за мен и ме помоли да почакам, докато това стане. Нямаше нито санитар, нито мед.сестра. Просто един коридор, и един кабинет в края му – явно останалите специалисти (на вратата имаше 4 имена на доктори) почиваха в петък.

Докато го чаках на един от столовете в малката чакалня си мислех как (и защо) датчаните говорят толкова масово английския език. Този човек определено беше над 60-те, и въпреки всичко английският му беше повече от приемлив (по моите не чак толкова високи стандарти). Всичко изглеждаше толкова спокойно и “уредено” – сякаш самата обстановка беше направена така, че да ти каже “в добри ръце си, спокойно”.

След 2 минути докторът дойде да ме покани. Спретна ми едно бързо интервю, което очевидно целеше да си изгради той обща представа за начинът ми на живот, поразпита ме за проблемите ми и докато се бях усетил беше попълнил един А3 лист с непонятни за мен “неща”. Всичко това стана в много спокойна обстановка, той беше непрекъснато усмихнат и (разбирайки че съм от България) подхвърли “май кралят не успя да спечели вторият мандат?”, на което аз не знаех просто как да му отговоря [от една страна че се гипсирах от изненада, не очаквайки ей-така да си говорим за българска политика с датски кардиолог; и друга страна че за короновани особи с датчани (особено с възрастни такива) трябва да се говори _много_ внимателно].

След импровизираното интервю лекарят ми показа съблекалнята и ме помоли да се подготвя за прегледът. Каза ми да остана гол до кръста, без обувки и чорапи и с навити крачоли, защото трябвало да ми усети пулса (“на краката?” – зачудих се аз? “както и да е, той си знае работата”).

Когато станах готов започна най-необичайният ми кардио-преглед, на който досега съм присъствал. Не че моят опит с кардиолози е кой-знае колко богат (слава Богу за това), но все пак – беше ми странно! Лекарят буквално почукваше тук и там, слуша ме поне на 8-10 различни места по тялото (все там, където има големи вени), като за всяко преслушване отделяше по десетина секунди, стоейки с леко наведена глава и слушайки внимателно. След това сложи слушалката върху гърдите ми, хвана ми двете ръце и стоя така, пак заслушан, около минута-две. След това ме помоли да седна и започна да тропа по гърбът ми. Хубаво, ама мене като ме е гъдел? Изтраях тропането, след това пак слуша (този път гърбът) и след това ми каза, че ще направи и той кардиограма, защото иска да я върне на лекарката ми, а и за пълнота на прегледа.

Кардиографът сам по себе си също заслужава описание. Докато личния ми лекар работеше с новичък, беличък кардиограф и с лепящи електроди за еднократна употреба, този лекар извади едни кожени препаски, сложи им контактен гел, и ги върза на краката и ръцете ми. На фонът на тези препаски аз вече зачаках да извади камшик и да каже “Come to me, you bitch!”, но вместо това той извади добре познатите електроди-еднодневки и ми ги залепи около сърдечната област. След това – жиците. Внимателно, спокойно и с точни движения свърза към 10-тина кабела към всеки електрод, пусна апарата и се загледа внимателно.
Апаратът сам по себе си хич не беше нов. Но и той, точно като стопанинът си, беше на место. И изглежда те добре се разбираха, защото само след 10 секунди лекарят започна да мърмори, откачи една жица и замени електродът и. “Не ми харесва картинката, със сърцето ти всичко е ОК, но не беше това положенето с този контакт, който разваляше красотата на картинката”. Е, новият контакт изглежда работеше, защото след 2 мин имах една дълга кардиограма, която лекарят горно разпъна на бюрото си.

Докато продължаваше тази процедура, кардиологът не спря да ми говори и да ми обяснява, че всичко е ОК и че това са рутинни дейности, които той е длъжен да извърши, но че засега всичко е повече от нормално.

След като ми сне кардиограмата, той ме помоли да се облека и да дойда да ми обясни пак какъв е резултата. Аз се облякох и пак седнах пред бюрото му.

Тогава той бръкна в бюрото и извади един рецептурник. Аз се зачудих защо ще ми предписва лечение, но той само откъсна един лист, за да може да пише на гърба му. И започна да рисува! Нарисува ми схема на сърцето ми и с 4-5 изречения ми обясни как електрическите импулси инструктират мускулите на сърцето как да бият. Обясни ми също как се получава допълнителният удар и защо той не е опасен. Обясни ми също (което съвпадна с моите наблюдения) в какви случаи този допълнителен удар изчезва. Въобще – даде ми точно това, което исках да знам – принципно как работи системата и какво (по дяволите!) и защо става там. Като цяло диагнозата беше:

> Напълно сте здрав. Няма никакви основания за притеснение, освен чисто психологическия дискомфорт, който получавате от наличието на този допълнителен бийт. С времето или ще свикнете, или той ще си отмине, но да знаете че ще се появява от време на време. Всички хора го имат, но повечето не го усещат. Вие сте от около 15-те процента, които го усещат и затова се плашат – струва им се че сърцето не работи както трябва.
> Най-важното при Вас е да не позволявате това да Ви притеснява, защото от притесненията може да се получат усложнения.
> Аз няма да предписвам никакво лечение. Има медикаменти, които нормализират този допълнителен удар, но всички те имат и странични ефекти и действат и върху други подсистеми на сърдечната Ви дейност, затова в никакъв случай не мога да ги предпиша!

След толкова много обяснения аз нищо повече не можех да кажа. Още повече, че бях и съгласен с мнението на лекаря. Взехме си довиждане и той каза “Вероятно ние с Вас няма да се видим повече” – любима закачка на лекарите, когато “лекуват” от сърце здрави хора. Моят приятел (и личен лекар в България) ми казваше в този случай “здрав си, носи си новите дрехи и се радвай на живота”.

Излязох от кабинета, обадих се на :Веси: за да и кажа, че всичко е ОК, и тръгнах към вкъщи (бях приключил с офис-работата за деня). По пътя си мислех за хакерите. За хората, които жадуват да получават знание, и да го раздават след това. Мислех си за това как личности като този лекар разпръскват знанието си, когато виждат че има благоприятна почва за това. И колко уверено беше това “старо куче” във всичко, което направи и каза. И колко внимателен и учтив беше. И още много други работи (някои от които – тъжни).

Рядкост са хора като този човек. Аз познавам само още един доктор, който е също така е хакер по душа. И който вече неведнъж ми е помагал. И си е личало, че му е приятно да помогне! Въпреки късния час и въпреки може би работата, която в момента е седнал да свърши.

Да знаете, че красотата няма да спаси света. Хакери като тези двамата обаче – може би!