Скоро започва лятната отпуска. Само след някакви си десетина дни ще съм за известно време настрани от работните проблеми, които ме занимават последните 10 месеца.

Засега плановете са следните:

* Ще започнем с грандиозен купон, който ще отбележи сватбата на Рота и Иза
* Скоро след това ще ходим на планина за няколко дни (предполагам – максимум седмица). Планиран е сериозен поход из сравнително диви места на Родопите – да видим дали няма (пак) да се изложа
* След това малко в Пловдив
* След това около 10-тина дни в Иракли

Стегнат план :). Единственото притеснително нещо е планинският поход, защото до сега аз не съм успявал да завърша успешно подобно начинание. Миналата и по-миналата години се провалих с гръм и трясък, като най-сериозен в личен план ми беше първия провал – този пред 2003-а :(!

Сега обаче реших да започна от по-рано с подготовката. Преди няколко седмици с :Веси: купихме нови обувки за мен. Високи (но и малко топли) обувки, които до вчера си стояха кротко в кутията и ме чакаха да им обърна внимание. И понеже много добре знам, че на планина не се тръгва с нови обувки, аз бях планирал “разтъпкване” на чепиците седмица-две преди походът. Фактът, че :Веси: и :Ангел: са в България само улесни разтъпкването, защото обувките си искат да видят известно количесто навъртени километри пеша, а това отнема време. И понеже моето семейство сега го няма тук аз разполгам с цялото време на света, за да направя въпросното разтъпкване.

Речено – сторено. Вчера беше първият ден от разтъпкването. Сложих си едни леки обувки в раницата (за през деня в офиса – тези, както казах, са доста топли) и потеглих. След като проучих околността чрез Google Earth, реших да тръгна пеша от вкъщи към офиса, като прекъсна на около 3 км от нас. Цялото разстоянието е около 11 км, а в моите планове се включваше кратка “загрявка” сутринта – не повече от 45 мин пеша до най-близката гара, на която спира регионалният влак, който да ме откара до гарата преди офисът – и след това още малко пеша. Трябваше да се съберат около час в на отиване на работа и час – на връщане. След няколко дни така би следвало да елиминирам и влакът, и да направя поне 3-5 дни истинско ходене по 11 км във всяка посока.

Добър план, но засега изпълнението му върви с леки изменения. Вчера например успях да направя 45-те минути, но след това хванах рейса, който ме заведе почти до офиса (на 10 мин пеша). Т.е. – на идване ми се събраха не повече от 50-55 минути пеша. Това се наложи, защото сутринта се поуспах и не можех да си позволя да закъснея твърде много за работа (не че не съм сам там, ама пуста съвест – не млъква).

На връщане обаче пак свърших с променени планове, но този път в полза на “разтъпкването”. Имах план да ходя пеша (около 30 мин) до близката гара, откъдето да си хвана влакът за около 7 км, и след това – пак пеша до нас. Трябваше да се съберат 2 км разтъпкване.

До близката гара се ходи през страхотна гора (която направо си изглежда диво). И аз стигайки до пътеката, която води до гарата, изведнъж просто продължих през гората, доверявайки се на чувството ми за ориентация, а и следваки добрата пътека, която по мои сметки беше точно в посоката която ми трябва. И така… продължих. С “Балканджи” в МР3-еца, със заредена батерия – точно час и 45 минути ходене ме отведе до магазинът, който е на 10 минути от нас, и където си понапазарувах глезотии. След това още 10 минути и си бях вкъщи. Целият маршрут мина през два красиви парка, срещнах (пак) “дивото” стадо от елени и кошути, даже се опита да ме навали, но неуспешно. Направих си пълните 11 км до вкъщи – уморен, но доволен.

Резултатът си струваше. Вчера разтъпках 13 км, сега ми остават още около 40 (сложил съм си цел – 50 км ходене, която се надявам да изпълня). Имам още 10 дни – дано успея.

Сега, пишейки тези редове, непрекъснато мърдам, защото от вчерашното ходене мускулите доста ме болят. Освен това вън току-що заваля – да се надяваме че дъждът ще премине следобед, когато следва второто разтъпкване – този път май наистина ще е само до гарата – едва ли два дни подред ще успея да се прибера пеша (просто доста ме болят мускулите днес, а и не искам да се преуморявам).

Ако успея да изпълня този план, ще посрещна много по-спокоен преходите. И дано този път не се изложа!