Спорът в BGDev.org, за който говорих вчера, днес се разгоря съвсем :). Горкото момченце получи “представителна извадка” от мнения, които уви не помогнаха за неговото осъзнаване. Ще си остане неосъзнат гений – ясно си личи. Но не за това ми е думата, а и тържествено си обещах повече да не се занимавам с този човек! Думата ми е за едно следствие от този спор, което иде да докаже, че винаги има нещо полезно, даже в безполезните неща!
А полезното беше, че по време на спорът един приятел постна много ценна за мен връзка. Навремето бях чел в списание “Компютър” (май там беше), за свойствата и поведението на животното “Истински Програмист”. Днес от форумът (10x 0xdeadcode) намерих връзка към оригиналната статия “Real Programmers Don’t Use Pascal”.
Това обаче не ми стигна. След като прочетох статията, почти бях сигурен че нечий роден гений е превел безценния текст. Текстът естествено изскочи от едно древно хранилище, което идва да докаже че действително датира от много време – може да се каже от зората на Интернет, когато Triada бяха едни от първите, предложили безплатно да хостват материали в мрежата.
За жалост, файлчето беше текстово. А модерните времена изискват нещата да са красиви :). Затова реших да го форматирам и да го сложа тук. И ето резултатът: преводът на “Истинският Програмист Не Пише на Паскал” ще остане в този блог, поне докато някой не предяви претенции, които да не мога да оспоря :).
Не може обаче да говорим за Истински Програмисти и за не споменем есето “Историята на Мел, Истински Програмист”. Откривайки горния материал намерих и това есе, и реших също да го форматирам и да го сложа тук. При същите условия – ако някой предяви претенции, лесно ще го сваля. За сметка на това обаче, до тогава ще си го имам добре форматирано, тук близо до мен. Това най-вероятно е истинска история, и се струва да се прочете! Както и да се спомене с добро Мел и останалите Истински Програмисти (аз лично познавам такива хора, поклон!).
Ееех, няма ги вече тези времена…
Радвам се, че статията я има. Навремето (преди 14 години) я бяха публикували в едно от списанията на ДКМС на български – тогава и се изкефих много. От тогава минаха доста събития и сега като я видях се изпълних с благоговение – това е още една ценна добавка към другите постулати:
1) real men don’t click
2) real men use vi
3) real men don’t shave
4) real men wear black jeans and matching combat boots
5) real men don’t use backups, they publish their code on ftp and let the world make mirrors of it.
Кърниган, Б; “Защо Паскал не е любимият ми език за програмиране”
http://www.lysator.liu.se/c/bwk-on-pascal.html
Това е писано месец април 1982г. Оттогава и Паскал и С силно са се променили.
Списанието май беше “Компютър за вас” и ако не ме домързи даже може и да го намеря – пазя си всички броеве, още от оървият (без майтап)! Независимо, че беше издание на ДКМС (някой от четящите това може би си спомня, че всеки беше комсомолец) за времето си това беше единственото професионално издание за компютри и сродни технилогии.
Всъщност ми се струва, че в началото, когато излизаже “PC Week” то на последната страница имаше разни майтапи и този материал за истинският програмист съм го чел и там.
Дончо, прочетох темата на “BG Development” с голям интерес – наистина има големи бисери. Странното за мен е усещането което изпитах при прочитането му. Пояснявам, че моята “кариера” на програмист започна с асемблер за 6502 и BASIC, продължи с Turbo Pascal и завърши с Paradox 4.5 и C++ и този форум леко ме натъжи. Все пак никой не обича да му припомня, какво е загубил, а? 🙂 Навремето нямаше google.com и “+stack+pascal+example” и всичко трябваше да се измисля – явно “младите” повече чаткат по клавиатурата, отколкото мислят….
@Владо Г.: Ох, какво да ти кажа… за младите… 🙂
Като всички “млади” и те бързат, искат да покажат колко много могат и знаят, и понякога стават за смях. И ние бяхме такива, когато бяхме млади. Сега сме “зрели”, а след 15-20 години ще станем и “презрели”.
Лошото понякога е, когато ние (“старите”) не сме научили “младите” да мислят. Да мислят с главата си, с тая кратуна, дето я имат между раменете. По един или друг начин сме им давали всичко наготово и така сме “закърнили” у тях острата мисъл.
Аз лично щях да съм много по-доволен, ако тази тема никога не се беше случвала. Но… имаше и полза от нея (както се вижда в този постинг 🙂 ).