Страшната действителност

Имаше навремето един такъв “бисер” в кандидат-студентско съчинение за Хр. Смирненски:

… Смирненски е с единия крак в миналото, с другия – в бъдещето, а между краката му е страшната действителност…

Това ми хрумна сега, когато започнах да търся име за този постинг, от любимите ми бисери е!

Само че това, което искам да споделя тук, не е смешно. Страшно е. Единственото хубаво е, че човешки живот не е загубен, макар много нерви да са изпотрошени и много отрицателни емоции да са изстрадани.

Вижте сами материалът. Накратко: писан е от емигрант, който има едновременно:

* Нещастието да му откраднат колата, и той след това да докладва в полицията;
* Щастието след това той да си я намери пред блока, само реко изръчкана отвсякъде;
* Нещастието да иде пак в полицията, където да съобщи, че я е намерил, и да я изгуби отново;
* Нещастието да трябва да излезе от българската граница (рано или късно);
* Нещастието да срещне глупави, необразовани (да, различни неща са), мързеливи и нехайни митничари;
* Нещастието да го върнат три (май толкова беше) пъти от границата;
* Щастието въпреки всичко това да свърши добре (в смисъл, без затвор или друг наказателен акт срещу него).

Звучи ли ви абсурдно? Прочетете материалът!

Познавайки българската действителност от преди 6 месеца смея да твърдя, че това е абсолютно възможно да се случи в България. Ни най-малко не е преувеличено, и изглежда човекът знае какво прави и какво пише.

Много се вързах на тази история. Заболя ме отвътре, и пак ме обзе чувство на обреченост. Обречеността да съм вечно емигрант… 🙁

11 thoughts on “Страшната действителност

  1. И аз го четох това преди няколко дена и е напълно възможно – такива са ни законите все още. Една от главните идеи в повечето от тях е презумпцията за виновност – трябва ти да доказваш, че си невинен, вместо да е обратното.
    Точно днес се замислих по дилемата кой лаптоп да взема с мен като си тръгнем за България след един месец – служебния или личния. С личния бих се чувствал малко по-спокойно – все пак не е собственост на някой друг. Но май ще тръгна със служебния (и с 1-2 security cables…) – не само заради възможността да си проверявам фирмената поща през VPN-а, но основно заради митничарите на летище София. То гаранция няма за нищо де, ама ще взема от шефа официално писмо на фирмена бланка, че лаптопът не е моя лична собственост, а на фирмата, и тайничко ще се надявам, че това ще мине – да не би някой бдителен страж на българската граница, борещ се срещу подкопаването на устоите на българската индустрия за производство на такива компютри, срещу рухването на държавната система вследствие на недостатъчно събрани данъчни задължения или срещу “празнотата” на собствения си джоб (да се чете ‘митничар’), да реши че правя всичко това с цел да продам един лаптоп в България без да дам на държавата полагащите й се митнически сборове и ДДС. Ако някой реши да спази закона и легално и законно да си обяви електрониката на “временен внос” при влизане в страната, системата е нарочно утежнена и гаранции пак няма, доколкото знам. Така че ще си нося документите от фирмата, но за всеки случай ще си оставя и $20-30 в някой външен джоб 🙁

  2. Стига бе, успя да ме уплашиш :(.

    Аз мисля без никакви бележки да минавам. Просто го обявявам за временен внос и това е – без повече формалности. Какво повече трябва да има от това? То си е очевидно че е служебен – и по лепенките по него и по какво ли не още (за данните да не говорим).

    Значи, казваш да взема за всеки случай някаква служебна бележка? Макар че си представям как ще ме погледне шефа, ако го помоля за такава… едва ли има такава процедура!

  3. Да поиграя малко “Devil’s advocate”, щото първо и аз си мислех да го вкарам само с бар-кодовете и етикетите. Ама я си представи следната картина – дебел, мустакат, леко нервен (не знам и аз що така точно си го представих сега) чичко сумти под носа си “Абе мумче, ти убуу ми думаш за тез лепенки, дет показвали, че тоз кумпютер е служебен, ма аз утде да знам че не ги си налепил ти, щот да продадеш тоз кумпютер нелегално и да си не внисеш митата и ДДС-то”. Тогава имаш две опции:
    1. Обявяваш лаптопа за “временен внос”. Ако се спазва закона, доколкото го знам, тогава най-вероятно ще те пратят в “шеста стая” (поне през 2001-а година това беше вълшебната заплаха, която, както тънкия психолог срещу теб очаква и е виждал, най-вероятно ще те подтикне към опция 2), където ще попълните малко документи (не ми е известно колко време отнема това), и после трябва ТИ да внесеш митото (грубо към 10%) за лаптопа по тяхна оценка за това колко струва, щото не вярвам да имаш фактура… ПЛЮС 20% ДДС върху общата сума на цената + митото. После като си тръгваш, преди да се качиш на самолета, трябва да идеш да декларираш, че си изнасяш лаптопа и да чакаш да ти върнат парите, които си внесъл за мито и ДДС. Е, Дончо, познай как държавен чиновник ще се разтича да ти връща пари като знае, че на теб ти остават час или два до полета. Вероятно е да ти ги върнат, ама не знам на цената на колко нерви…
    2. Ако сте насаме с митничаря, можеш най-вероятно да минеш с рушвет.

    Нещата не са толкова прости – нарочно (по мое мнение) са толкова утежнени и условни. Мисля че ако му обясниш на шефа ти, няма защо да не се съгласи. Разучавал съм методите за внос и прочее и оттам знам някои от тези неща. Но може да има и промени. Много зависи от това дали изобщо ще те спрат да разпитват какво внасяш и прочее, ама знае ли човек – това си е малко въпрос на късмет. Така че поразпитай из фирмата малко – аз днес успях да я свърша тази работа 🙂 Успех!

  4. Олеле!
    Да ти кажа как си го представях аз: при временен ИЗНОС (усещам разликата, ама аз си мислех че няма разлика) просто го вписваш в митническата си декларация на влизане – и готово! При излизане просто трябва да излезеш с него.
    А ти ми разправяш за внасяне на суми, оценки и пр. простотии!
    А ако просто си мина с раничката и ме спрат, тогава какво?
    А на излизане? Как да докажа, че съм го купил, а не откраднал (щото те и това могат да се заядат)?
    За мен сега не е опция да оставя компютъра тук – ще ми трябва ежедневно. Затова със сигурност ще вадя документ, да видим как ще става.
    Предполагам, копие от фактурата ще е достатъчна? Или бележка – свободен текст – от фирмата?

  5. И аз си мислех че е така, преди да се сблъскам с действителността… Но с каква декларация би доказал че е временен внос – засега поне не искат от всеки митническа декларация при напускане на РБ, така че нямат понятие, че си внесъл нещо временно ( а как ще знаят, че живееш временно в чужбина, че да ти искат старата и вече невалидна декларация от влизането ти…). Виж, с една работеща информационна система няма да е проблем, ама може би след няколко години ще сме там. Сега се замислих, че ще е много лесно с печат в паспорта (внесъл “лаптоп”, примерно, както правят в случаите с временен внос на кола, доколкото знам), ама ще им пресъхне кранчето. А и в този случай ако не дай си Боже изчезне лаптопа, на излизане ще те карат да си плащаш пак митото и ДДС-то. Затова, Дончо, се кара с презумцията “Абе те всички тарикати внасят неща да продават и да печелят на гърба на държавата (и може би митничарите), та да си внасят парите предварително и не е наш проблем” евместо да се замислят що толкова хора предпочитат този начин. Виждам неща, които в мазагин в САЩ са да речем $300 чисто нови, да се предлагат за $750 в БГ с платени мита и ДДС-та и всичко друго.
    Имай предвид и още нещо – по закон може да внесеш в България подаръци на стойност $100 без мито. Всичко над $100 по закон трябва да се облага. И ако се случи да си търсиш правата, ще те разсипят – знам го от първа ръка. Ще ти поискат фактури за ВСИЧКИ неща в багажа ти – без значение дали са купени в родината или в странство. И забележи – фактури, не касови бележки. Не знам как е при теб, но тук никой не издава т.нар. “данъчни фактури” – касовата бележка е достатъчен документ даже и за IRS (неприятната данъчна служба в САЩ), щото сама по себе си хартията не е важна – тя е само за показ че транзакцията я има в нечии бази данни някъде.
    Ако минеш с раничката и не те спрат – ‘good for you’ 🙂 На излизане обикновено не се заяждат толкова. Има и други неща, ама ще взема да отворя и аз една тема довечера при мен, да не си разменяме само коментари тук за това ;-). Информацията може да е полезна и на някой друг.

  6. Това за лаптопа… Най-искрено те съветвам да си приготвиш едно 20-30 евро да си имаш допълнителни аргументи. Аз като си идвах с моя, само като се сетих какво имам на него ми стана лошо, ако остане в някой друг.

    Вашата фирма, също би трябвало да се притесни, ако данните от теб артисат по митница някъде.

    Макар че, тук идва въпроса с какви данни биха ти позволили да се разкарваш из света?

  7. Пред мен стои подобен проблем!
    Имам лаптоп и ми предстои пътуване до България. Жене съм за испанка. Бих ли могъл да кажа, че лаптопа е на съпругата ми и трябва ли това да бъде доказано чрез фактура или касов бон?
    Благодарен съм на всеки, който би ми помонал!
    Ivoross< на>abv< точка>bg
    > > Коментарът е редактиран. Моля ви, пишете на кирилица!

  8. > Imam laptop i mi predstoi patuvane do Bulgaria. Jenen sum za ispanka. bih li mogul da kaja, che laptopa e na saprugata mi i triabva li tova da bude dokazano chrez faktura ili kasov bon?

    Не знам как стои въпросът с чужденците. Честно казано, няма проблеми на хората, пътуващи по бизнес – просто си минават през митницата и това е. Чувал съм, че колегите не са имали никога проблем, когато са пътували до Украйна например!

    Но за България – ами чудя се. От една страна, фактурата е доказателство, че си купил това чудо. На нея има име и всичко останало.
    От друга – касовия бон не е никакво доказателство, понеже той е анонимен (т.е. – на приносителя). Така поне е тук. В България касовите бонове ги уважават точно колкото непечеливш фиш от тотото.

    Като цяло мисля, че може би номерът съпругата ти да внесе лаптопа ще мине без проблем. Не знам има ли резон – просто така го чувствам!

    > Blagodaren sum na vseki koito bi mi pomognal!

    Не знам как бих могъл да бъда полезен. Освен да споделя опит, който се надявам да не придобивам, защото ще се направя на ни лук ял, ни лук мирисал – минавам пък каквото ще да става. Ако някой се заяде на излизане – ще видим.

    Но твърдо възнамерявам да си извадя служебна документация относно собственика на моят служебен ноутбук,

    Целия ти коментар беше редактиран. Мразя коментари на шльокавица, а не ми се щеше просто да забърша твоя! Надявам се, нямаш нищо против!

    Поздрави!

  9. А ако ноутбука-а ми го пратят с DHL по пощата какво трябва да се плаща?
    > > Коментарът е редактиран. Моля, пишете на кирилица!

  10. Предполагам, че и по DHL да ти го пратят – ще има фактура към него :).
    Ако няма, DHL май няма да го вземат.
    А като има фактура (оценка) на стоката:
    * 10% мито
    * 20% ДДС
    това е.

Leave a Reply to Ivo Cancel reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: