Заглавието е идиотско, знам! Но случката, макар да се говори за стачка, е красива.

На път за офисът сутринта обикновено измързелувам, и ако не съм изпуснал връзката си (която е 2 мин след като автобуса ми спре на моята спирка), си вземам друг автобус за 2 спирки. Разстоянието е мизерно, но ме мързи, пък и в този (другия) автобус пътуват много приятни тийнейджърки от местната гимназия.

Днес (като повечето пъти), автобусът от Шарлотенлунд си ми беше навреме, и аз заковах да (из)чакам на спирката заветните 2 минути. Но бях изненадан – едновременно приятно и неприятно, от една кола която подмина спирката, след това спря, даде назаден, изравни с мен и човекът отвътре ме заговори на датски. След като разбра, че не говоря датски, проведохме следния разговор (на английски):

Аз: – Здравейте, с какво мога да ви помогна?
Той: – Ами с нищо. Спрях за да ви кажа, че днес линията стачкува, и няма да има автобус. Закъде сте? (човекът беше в противоположната на моята посока)
Аз: – Ей тук – на две спирки.
Той: – Да ви хвърля?
Аз: – Няма нужда, мерси. Ще ходя, ей-къде е! (наистина беше близо)

След това човекът си продължи по пътя. Отне му цяла минута, за да говори с мен, в същото време зад него спря една кола, да изчака нашия разговор.

Може да ви се струва абсурдна ситуация, но ви уверявам, че е 100% истина. Днес с един приятел водих разговор за великодушието и за малодушието, и как трябва да се опитваме (даже и в България) да бъдем максимално великодушни към хората около нас. Помислете си – възможен ли е такъв диалог в България, по времето, когато всеки бърза да закара някой я до работа, я до училище? Трудно ми е да го повярвам. Трудно ми е, защото трябваше да питам моя приятел днес:

– Защо трябва да си благодарен на някого, за да се опиташ да си добър с него? Защо трябва да си зъл “по дефаулт”?

Не можаха да ми отговорят… Поне не и до сега :(.