Яде ми се та две не виждам! Голям, Мазен, Горещ Аладин :(.
Яде ми се, ама нямаааа, в Копенхаген ги няма. Вероятно ги няма и защото няма да им разрешат да си продават месото… не знам! Ама в България това ми е едно от прекрасните, любими неща за ядене, което тук ужасно ми липсва.
Какво друго ли? Липсват ми още истинска шопска салата, истински кюфтета на скара, кебапчета, истинско кисело млеко.
Най-много ми липсват обаче тези, с който бих изконсумирал горните благини :(.
Носталгия… жестока :(… Човек никога не е доволен, нали?
Не може да няма някой турски или арабски ресторант. Другия вариант е да се занесеш към Германия – там е пълно с дюнери 🙂
Има :(. В центъра знам поне 3 места. Ама няма АЛАДИН. И не са “истински” (поне от моята гледна точка).
А какво мислиш за едно шкембе и чревца на скара?
Дроб сърма, бахур и създърма?
Няма ги тия работи у ЕС, нямааааа….
Аз шкембенцето го употребявам най-вече като лекарство. Понеже тук няма много алкохолоконсумиране, а и по принцип аз гледам да го избягвам това, та шкембе не ми се налага много-много :). И затова мога да го преживея
Чревца на скара не знам какво е, и не съм го ял още :).
Но си мисля, че всички тези неща в един турски ресторант ще ги има и още как. Ще ги има и дюнерите, но направени по друг начин, какъвто моята претенциозна душа не може да приеме лесно…
ако дюнера съществува като възприятие,което можеш да вкусиш,то той е представата ти за него,намираща се единствено в твоят мозък,това значи,че ти си измамен от илюзията за него,съществуваща в мозъка ти,може би дюнери не съществуват…
ако това може да ти помогне ….
@Милена:
Всъщност, това направо препълни стека ми, предизвика разрушаване на важен адрес в паметта и като последствие – BSOD! Което идва да докаже, че вътрешно имам инсталиран Windows, което само още повече засилва ужасното чувство на обреченост!
Мерси, все пак 😉
а всъщност ако се опиташ да избягаш от автореферентността си-какво съм направила-какво не съм направила/това също е автореферентност/,може би ще ми помогнеш да направя”малко бягство от натрапчивата мисъл за вина”,по отношение на твоя коментар
При мен дюнер “мастерите” са пакистанци и някой индийци. Никога не се бях замислял, но се оказа, че за тях това е съвсем традиоционна храна. Вече съм редовен седмичен клиент на най-близкияи един от малкото дшнери които знам в Лисабон и си говоря с хорате дето ги правят – обмяна на национален опит 😉 Абе видиш ли пакистанец няма начин да ти даде информация къде да намериш Дюнер Кебап – по нашенски!