Тази седмица ситуацията се получи такава, че се наложи да се работи събота и неделя. Понякога има проблеми, които просто трябва да се решат – иначе не може да “дойде утре”.

Един такъв проблем ни накара да работим този уикенд. Бих казал – хареса ми! Ще кажете “баси и перверзникът”, но бях усетил че започвам да ръждясвам, да се превръщам в човекът, който си тръгва навреме, който не работи извънредно и който като се прибере обува чехлите и сяда пред телевизора (макар че още това не го правя).

Е, сега си го получих! Доволен съм, че имам предизвикателство, с което трябва просто да се сдавя и да го удуша ;). Засега то ме е хванало яко за гърлото, но мисля че ще успея да се отскубна и да го сдавя на свой ред… тези дни! Днес си изкарах нормален работен ден, интересен и изпълнен с предизвикателства. Някои от тях реших, за други четох и сега горя от желание утре да ги пробвам.

Може би напълно съм се побъркал!? Младостта не се връща, онези времена няма да дойдат. Спомням си Кучето Нанев, спомням си Д’Кодер, спомням си Лупата. Времената, в които стояхме в гараж, приспособен за офис, и блъскахме клавиатурите на една 386-ца и една 486-ца. С Цели Осем Мегабайта, на Цели 32 MHz! Не се смейте – това бяха супер машини, и пред нас имаше супер предизвикателства. И като че ли се справяхме по-добре тогава.

Сега сме разделени. Не само от километрите, но и от… годините… отрицателните емоции… различните интереси… Някой път ще ви напиша повече. Сега ми стана криво. Лека нощ!