Днес ще обобщя резултатът от вчерашния експеримент.

Като за начало – боли ме шията :). Не знам дали от спане накриво тази вечер, или може би от лека настинка. Каквото и да е – ще го преборя бързо – възнамерявам до обед вече да е минало!

Сега за вчерашният експеримент. Като всеки експеримент, той си беше първо – неизвестно, и второ – изпитание. Неизвестно защото не знаех какво ще стане, а изпитание – заради кишата, която започна да вали следобед и не престана до вечерта. Вчера от обядът наблюдавах снега, който сериозно и с умиление валеше в/у седалката на колелото. Мисля, че най-силния снеговалеж, който съм виждал засега тук ;). Към вечерта, вече с леко притеснение гледах как снегът стана на киша. Противно на логиката, вместо вечерта да стане още по-студено, то взе че се постопли и снега премина в нещо средно между сняг и киша. Като за капак излезе и малко вятър.

Все пак трябваше да се прибирам, така че загърнат в якето си яхнах мокрото колело и тръгнах към къщи. Веднага се наложиха два извода:
* Лошо е да ти вали снегът в очите. Въпреки липсата на вятър, от скоростта той така или иначе си влиза в очите
* Вечерта фенерчето на колелото, макар и светейки напред, дразни очите ми ако няма друга околна светлина.

По втория въпрос мога и да поработя (с друго осветление), но по първия нищо не може да се направи.

Стигнах до вкъщи за около 45 минути, сериозно измокрен и изстуден, но доволен! Отново: не беше толкова зле, колкото очаквах. Но за жалост – мисля че трудно ще издържа това всеки ден през зимата.

Т.е. – генералният извод засега е: оставям колелото само за краткия (5-10 мин) маршрут в Шарлотенлунд – от вкъщи до спирката на автобуса и обратно. Определил съм си ориентировъчна дата първата половина на Март за повторение на експеримента, но по друг маршрут. Този, покрай S-bahn-ът е доста дълъг, просто няма смисъл да правя 4 км повече на ден. Подозирам, че през гората има по-кратък, но през зимата е невъзможно поради мокрия терен и липсата на осветление по алеите в гората.

И да знаете, че не съм се отказал – само като че ли поотлагам :). Зимата ще е трудно (то се знаеше) – да видим дали ще стигне воля и желание за през пролет-есен сезоните.