Тази вечер имах шансът да бъда с малкия, докато Веси е на басейн. За целта се прибрах малко по-рано, за да можем с Ангел да я придружа до басейна (и на мен ми беше любопитно да видя що за чудо е този басейн). Към 18:20 тръгнахме от къщи, след това за 10 минути бяхме до Конгенс Ниторв (ако така въобще се пише на български името), откъдето метрото ни закара до необходимото място за 5 минути. Хубаво е, че Деница дойде с нас, защото без нея щяхме доста трудно да намерим местото – нещо като спортен комплекс – фитнес, басейн, 1-2 други зали и т.н. нещица.

Билетчето беше ДКК 28. Карта за 12 посещения – 280 (т.е. – получавате 2 посещения гратис). Което беше интересно и за мен в случая е, че басейнът е на втория етаж и има много приятно барче, което дели една стъклена стена с басейна. Докато Веси се преобличаше си отбелязах, че барчето щеше да е още по-интересно ако имаше обща стъклена стена и със съблекалните 🙂 – не точно за Веси – нея съм си я виждал и иначе, а за останалите нелоши “неща”, които забелязах в басейна. Аз изпих 1 малка бира, Ангел хапна чипс, а Деница пи една кола с нас докато чакаше да и започнат танците. По някое време и Веси се появи от другата страна на стената – вече преоблечена и влезе боязливо в басейна. Не и отне многовреме да се аклиматизира и скоро цепеше водата като един от големите кораби, които акостират на Норпорт (от от пристанищата в Копенхаген).

След като пийнахме бирата се прибрахме вкъщи, и аз “сготвих” вечерята! Принцесите бяха готови, а на мен се падна честта да включа фурната и да изчакам 15 минути. След това с Ангел изядохме каквото можахме, даже ми се откъсна една принцеса и за Веси – сигурно ще е гладна като се прибере.

Сега, докато пиша това, Ангел ми е седнал на корема и се взира в тъмното навън към улица Гамел Монт. И пак докато пиша му омръзна, намачка ме (той хич не е лек – вече е повече от 13 кг), скарах му се и в момента “играе” Solitaire. Едва ли разбира какво прави, но поне се учи да влачи картите насам-натам. Понеже той не разбира защо понякога му давам да пипа клавиатурата, а понякога не, сега като протегне ръце към интервала ме гледа боязливо. А току-що си пусна и Пинбал – май трябва да го науча да го играе…

Веси вече е при нас. Време е вечерта да продължи по стандартния начин :). Доволна е от плуването – което е най-важното!